РЕШЕНИЕ

гр. ПЛОВДИВ 27 февруари 2004г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ VII гр. състав в публичното заседание на 21 Януари 2004г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯВОР КОЛЕВ гр.дело №6587/2003г. и като обсъди :

Производство пред първа инстанция.

Ищецът Тодор Иванов Тодоров от гр.Пловдив, ул."Авксентий Велешки" №5 е предявил срещу ответниците "Общинска охрана"ЕАД с адрес на управление гр.Пловдив, пл."Стефан Стамболов"№1 и Община - Пловдив със седалище гр.Пловдив, пл."Стефан Стамболов"№1 иск за солидарно заплащане на сумата от 500 лева за причинените му от служители на ответниците неимуществени вреди, изразени в неудобства, злепоставяне пред околните, въвличане в конфликт и иск за солидарно заплащане на сумата от 15 лева., представляваща неоснователно платена такава от Тодоров на Дружеството, за да получи Тодоров обратно автомобила си, като всичко това е станало на дата 30.05.03г. около 13,00 часа в гр.Пловдив, до Централна гара. Претендира разноски.

Ответното Дружество не взема становище по така предявените срещу него претенции.

Ответната Община оспорва предявените срещу нея искове за имуществени и неимуществени вреди и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Районен Съд - седми граждански състав след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства намира за установено следното:

По предявената претенция за имуществени вреди.

От страна на ищеца Тодоров се твърди, че на дата 30.05.03г. около 13 часа спрял автомобила си в близост .до Централна гара на гр.Пловдив/до входа на чакалнята и касите/. При завръщането се обаче до автомобила си открил служители на "Общинска охрана", които се приготвяли да натоварят МПС-то на специализиран автомобил, с който се извършвала дейност по репатриране на лекотоварни коли, паркирали на забранени за това места.

За да освободи МПС-то и да не бъде принудително преместено, Тодоров бил принуден да заплати на ответното Дружество сумата от 15,00 лева с ДДС, представляваща такса на започнало преместване.

Преди всичко следва да се посочи че няма спор между страните, че в случая се касае за спорна процедура по преместване на лекия автомобил на ответника.

Тази процедура е законово регламентирана в Закона за движението

по летищата /ЗДвП/- чл.168 ал.1 и чл.171 т.5, б."б", а също така регламенти¬рана на в рамките на Община - Пловдив с три решения на органа на местно самоуправление - Общинския Съвет/ОС/ - представените по делото такива на листове 20 - 23.

Съгласно новелата на чл.168 ал.1 ЗДВП "Определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни.лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач".

Следователно- правният акт, по силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в дадения случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано.

По - нататък в чл,171 т.5 ЗДвП са уредени двете хипотези - на преместване на "правилно" и на "паркирано в нарушение" МПС/б, "а" и б."б"/.._.

В настоящата хипотеза от страна на ответниците, а и на база представените документи по делото/писмени доказателства на лист 8/се установява, че спрямо автомобила, управляван от Тодоров е била предприета процедурата по т. "б".

Съгласно последната разпоредба "паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство..." се извършва по нареждане на лицата по чл. 168, които "уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство, като" разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, като в този случай на нарушителя се съставя акт, а таксата за отговорното пазене на преместения" автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

Следователно, за да се изпълни правилно процедурата, посочена в Закона, преди всичко следва да е налице хипотезата на "паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак.

По делото обаче въобще не се ангажираха доказателства от ответниците, че управляваното от ищеца МПС е било паркирано в нарушение на правилата за движение на посоченото място.

Следващият момент се свързва с изпълнение на задължението за на¬лично предупреждение за евентуално принудително преместване на МПС-та от посоченото място.

Липсват каквито и да е доказателства такова предварително оповестяване и в този смисъл предупреждаване на водачите да е налице в случая на посоченото място. С оглед на това следва да се направи извод, че по същество това условие на хипотезата на б."б" не е било и изпълнено.

Следващият момент се свърза с наличното нареждане на лице по чл.168 ЗДвП за преместване на неправилно паркираното МПС.

Както се посочи по - горе в изложението споменатите лица са такива или упълномощени от министъра на вътрешните работи или от собственика на пътя.

В настоящият случай мястото на паркиране на лекия автомобил представлява "местен път" по смисъла на чл.З ал,1 от Закона за пътищата и е публична общинска собственост съгласно чл,8 ал.З от този Закон, като правото на собственост се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл.5 от Закона. С оглед на това и доколкото в случая няма дори индиции за лица, упълномощени от съответния министър, то лицата, които е следвало да дадат нареждането са такива, определени от собственика или администрацията, управляваща пътя, а именно тази на Община - Пловдив. Съгласно чл.167 ал.2 ЗДвП към общинската администрация се изграждат и "Служби за контрол", определени от Кмета на Общината, на които са възложени тази функция съгласно Наредба №2 на Община - Пловдив в който чл.19 ал.1 и ал.8 е посочено, отстраняването на въпросните неправилно паркирали МПС-та се извършва по нареждане на полицията и контролните органи, назначени със Заповед на Кмета на Общината, като в екипите, работещи по отстраняване задължително участва и длъжностно лице от службата за контрол на Общината - установяващо нарушението и разрешаващо прилагането на санкцията.

В тази насока следва да се анализира и характера на тази санкция -принудително преместване на неправилно паркирано МПС.

По своята същност правната уредба е в глава VI "Принудителни административни мерки/ПАМ/ на ЗДвП.

С оглед на това следва да се приеме, че се касае до издаване на един индивидуален административен акт какъвто е всяка една ПАМ Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП изброените в нормата ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол, а обжалването на тези Заповеди е по реда на ЗАП/ал.З/.

Доколкото в ал.1 не е спомената хипотезата на чл.171 т.5, б."б" ЗДвП и по аргумент за противното следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза не се извършва чрез нарочна заповед/с оглед характера и мястото на хипотезите, при които те се прилагат/, а с нареждане на съответните, оправомощени лица, което не е необходимо да е в писмен вид.

С оглед на това и в нашия случая приложената спрямо МПС-то, управлявано от Тодоров ПАМ не е необходимо да е с писмен акт, но е задължително същата да е наложена от орган, упълномощен съгласно чл.168 ал.1 ЗДвП да извърши това. По делото обаче не се събраха каквито и да е доказателства, че такава мярка е наложена/разпоредена/ от лице от службата по Контрол към Общината, натоварено със Заповед на Кмета което обстоятелство следва да се установи от ответниците.

На отделна плоскост би стоял въпросът във връзка с преценката за законосъобразността на приложената конкретна ПАМ, ако такова разпореждане от надлежно лице бе установено в случая, тъй като нейният контрол по същество не може да се извърши от този Съд и в това производство.

Но доколкото не се установи наличие на приложена ПАМ, то следва да се приеме, че и тази предпоставка не е била налице.

В б."б" е посочено също така, че разходите по преместване на автомобила и таксата за отговорно пазене са за сметка на собственика, като до заплащането им МПС-то може да се задържи на/публично оповестеното/ място.

Във връзка с тези разходи и такса собственикът на пътя чрез ОС на Общините е приел и решение №51, взето с Протокол №6/14.03.02г./лист 21 от делото/ и решение №427, взето с Протокол №21/19.09.2002г./лист 20 от делото/, което го допълва.

С друго свое решение №312, взето с Протокол №20/14.09.01 г. Съветът е възложил на ответното Дружество дейността по преместване на паркираните ППС-та в разглеждания случай, като е предоставен и общински имот за нуждите по репатрирането.

Преди всичко следва да се посочи, че от представеното актуално състояние на това дружество се установява, че едноличен собственик на неговия капитал е Община - Пловдив, която като негов принципал може да му възлага и извършването на редица дейности във връзка с осъществяване изпълнението на различни задачи, поставени на общинската администрация.

В този контекст следва да се посочи, че самото Дружество не осъществява властническа дейност и по специално тази, свързана с упражняване контрола и евентуалното прилагане на ЗДвП във връзка с преместването на неправилно паркирани МПС-та, включително и прилагане на ПАМ, а само чисто фактическата дейност по отстраняването на лекия автомобил от забраненото място и извозването му на определените публично оповестени места за отговорно пазене, осъществявано от него.

По делото няма доказателства за осъществена властническа дейност от страна на служителите на ответното Дружество, вкл. и от показанията на единствения разпитан по делото свидетел Георги Гигов, който от дистанция е наблюдавал случая.

Също така се установява, че на Дружеството е било възложено и събирането на сумите, дължими по осъществяваната дейност - разходите по преместването, а също така и таксата за отговорно пазене/вид местна такса/. И това-се явява резонно, тъй като ЕАД-то разходва средства по преместване на леките автомобили, то осъществява и охраната на същите на ' определеното за случая предварително оповестено място.

От представеният по делото на лист 8 фискален бон и данъчна фактура се установява, че същия ден в касата на ответното Дружество са постъпили общо 15,00 лева в брой. Следователно безспорно е обстоятелството, че именно служители на ответното Дружество предприели действия по преместване от мястото, на

което ищецът е оставил лекия автомобил -до входа и чакалните на Централна гара. Или съобразно решението на лист 20 от делото е образувана и общата цена -12,50 лева за започнало преместване, както и ДДС върху общата сума, или общо 15 лева.

Това обаче е сторено от ответното Дружество_без същото - чрез съответните свои служители да е констатирало дали е спазена_в цялост процедурата, регламентирана в ЗДвП при преместване на въпросното МПС, Както се посочи по - горе по същество не се установи да е било налично обозначаването с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, а също така наложена ПАМ от лице по чл. 168 от ЗДвП.

При това положение събраната сума в общ размер на 15,00 лева е по¬лучена от ответното Дружество без основание/за посоченото основание не са били налице всички предпоставки/ и подлежи на връщане.

Това е така,защото тези действия са били последица от неправомерно че са налице законовите условия/при положение, че същите са на¬товарени да осъществяват фактическите действия в дадения случаи, възложени им с решението от ОС на Община - Пловдив/, са извършили същите,

Поради това и Дружество, събирайки суми, в резултата на неправо¬мерни действия на свои служители,.не може да черпи права от същите тези действия.

Тук следва да се обсъди и нарочното възражение на Тодоров, че по принцип посочените три решения на ОС на Община - Пловдив са незаконосъобразни, противоречат на правната уредба, дадена в ЗДвП, поради което гражданският Съд по реда на т.н. "косвен контрол" за законосъобразност следва да приеме в мотивите на съдебния си акт тази незаконосъобразност и постанови решението си с оглед на това обстоятелство.

В тази връзка следва да се посочи, че в производството по един гражданскоправен спор, Съдът може да осъществи "косвен контрол" върху един административен акт само когато, се касае до въпроси във връзка с неговата валидност. Или Съдът може да релевира евентуалната нищожност и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение/така съдебната практика с ТР №2 от 14Л/.1991 г. по ф/д. № 2/91 г, ОСГК, и още по - рано Решение № 78 от 12Л/И.1973 г. по гр. д. № 58/73 г.,ОСГКна.ВС/.

В настоящият случай обаче не се касае за нищожност на посочените три решения на ОС на Община - Пловдив, а евентуално само за тяхната " незаконосъобразност по същество, която може да се констатира и обяви само при съответен административно - правен спор пред съответния родово компетентен Съд,

Не следва да се забравя също така, че в самото решение на ОС на лист 20/ касаещо т.н. "започнало преместване" е" посочено, че същото се " издава на и на основание чл.21 ал.2 ЗМСМА/Закон за местното самоуправление и. местната, администрация/, според която норма ОС "решава и други задачи с местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи"

Непосредствено след това Гигов разговарял с Тодоров за случая, като от последния разбрал и подробностите за инцидента с колата му.

От показанията на свидетеля се установява, че същият бил изнервен и ядосан от случая, тъй като около него имало "тумба от хора", поради което нервно ръкомахал, а жената, която придружавал към чакалнята, плачела.

В този смисъл в сферата на ищеца са накърнени/чрез засягане/определени психо емоционални комплекси. Това засягане обаче не е било съществено, че да предизвика тяхното продължително и трайно увреждане, като процесът на увреждане е бил краткотраен/ за непродължителното време, през който е приключила цялата ситуация около евентуалното репаркиране на лекия автомобил/.

Или следва да се обобщи, че в случая е налице действието на определени служители на ответното Дружество, които неправомерно предприели действия във връзка с евентуално репатриране МПС-то, като това е извършено, поради небрежно изпълнение на определените им задължения/, на¬лице са вреди в сферата на ищеца, а също така и причинна връзка между действието и тези вреди. Не следва да се забравя също така, че при изпълнение на тази процедура от съответните служители, подпомагащи в случая дейността на оправомощени органи, същите е следвало да се уверят дали е налице съответното "предварително указание" по смисъла на чл.168 ал.2 ЗДвП/въпросната предупредителна табела, която не се установи в случая да е била налична, при което не е могла да изпълни тази си и каквато и да е друга своя функция, посочена в Закона/. При това положение ищецът не би претърпял посочените неимуществени по характер вреди, тъй като щеше да му е известно, че спрямо паркираното от него МПС могат, да се предприемат евентуални мерки по преместване и не би изпитал неприятното психично изживяване около "разправията" по освобождаване на автомобила. С оглед на изложеното следва на основание чл.49. във връзка с чл,45 ал.1 ЗЗД да се ангажира обективната отговорност на Дружеството чиито служители; са осъществили въпросното поведение и по този начин са увредили сферата на ищеца, което е независимо в случая от обстоятелството кой е собственик на леката кола.

Настоящият състав приема обаче, че следва да се ангажира отговорността на ответника в едни по - ограничени предели, тъй като несъмнено установените вреди в засегнатата психическа сфера на ответника са по-малко на брой, а освен това не се установи именно дълбочинното засягане на същата, разрушаването на цели значими комплекси от създадени психоемоционални връзки.

С оглед на това според настоящия състав обезщетението, което е най - справедливо в настоящият случай да се присъди, следва да е в размер на 100 лева. Според този Съд именно посоченият размер най - точно и съответно ще възмезди претърпените психически увреждания - изразени в неудобства, злепоставяне пред околните, въвличане в конфликт и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

До пълния размер от 500 лева претенцията, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Следва да се посочи, че искането за солидарно осъждане и на двамата ответници по тази претенция е неоснователно, тъй като тази претенция е неоснователна изцяло срещу ответната Община.

Това е така, защото не се установи служители на Община - Пловдив да са причинили виновно вреди в сферата на ищеца/като предвид, че евентуално това биха били вреди и от административна-дейност, във връзка с което първо би следвало да приключат самите административни производства, като евентуално след това мислими биха били евентуални действия по обезщетяване на вреди, причинени при тяхното протичане/. Отделно от това лицата, осъществили споменатата по - горе дейност не се установи да са служители на Общината/макар и на Дружество, чийто едноличен собственик на капитала е същата тази Община/. В крайна сметка това са отделни правни субекти, като само ответното дружество отговаря при условията на чл.49 ЗЗД; но не и ответната Община.

Консеквентно това обосновава извод за отхвърляне, на претенцията спрямо ответната Община за репариране на неимуществени вреди в сферата на Тодоров изцяло при условията на солидарност. Ответното Дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца гумата от 68,47 лева разноски по делото по съразмерност.

От своя страна Тодоров следва да заплати на Община - Пловдив сумата от 40 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ VII гр. Състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА "Общинска охрана"ЕАД с адрес на управление гр.Пловдив, пл.”Стефан Стамболов"№1 да заплати на Тодор Иванов Тодоров от гр. Пловдив, ул."Авксентий Велешки"№5 сумата от 100/сто/ лева за причинените му от служители на това Дружество неимуществени вреди, изразени в неудобства, злепоставяне пред околните, въвличане в конфликт, като всичко това е станало на дата 30.05.03г. около 13,00 часа в гр.Пловдив, до Централна гара, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 30.05. 2003г. до окончателното и изплащане, както и разноски по съразмерност в размер на 68,47/шестдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените срещу Община - Пловдив претенции за солидарно заплащане на сумата от 500 лева за причинени неимуществени вреди, изразени в неудобства, злепоставяне пред околните, въвличане в конфликт и за заплащане на сумата от 15 лева, представляваща неоснователно платена такса от Тодоров на Дружеството, за да получи Тодоров обратно автомобила си, като всичко това е станало на дата 30.05.03Г. около 13,00 часа в гр.Пловдив, до Централна гара, а също така и претенцията спрямо "Общинска охрана"ЕАД за заплащане на сумата от 15 лева, представляваща неоснователно платена такса от Тодоров на Дружеството, за да получи Тодоров обратно автомобила си, като всичко това е станало на дата 30.05.03г. около 13,00 часа в гр.Пловдив, до Централна гара, а също така и претенцията за неимуществени вреди до пълния и заявен размер от 500 лева спрямо ответното Дружество, като НЕОСНОВАТЕЛНИ;

ОСЪЖДА Тодор Иванов Тодоров от гр.Пловдив, ул."Авксентий Велешки"№5 да заплати на Община - Пловдив със седалище гр.Пловдив, пл."Стефан Стамболов №1 сумата от 40/четиридесет/лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: