 |
РЕШЕНИЕ
гр. Пловдив 04.06.2004 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на девети
март две хиляди и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
Членове:Нина Кузманова, Екатерина Мандалиева
при секретаря Валя Василева и в присъствието на прокурора Симона Генова,
като разгледа докладваното от съдията Мандалиева гр.д. №1539 по описа за
2003г.. за да се произнесе взе предвид:
Въззивно производство.
С решение от 10.03.2003г., постановено по гр.д.№2006/2002г. на Пловдивски
РС са отхвърлени исковете на София Петрова Ковачева по чл.1 от ЗОДВПГ против
Министъра на регионалното развитие и благоустройството за заплащане на:
1. сумата 250 лв. обезщетение за причинени в периода от 01.01.1999г. до
предявяване на иска - 17.05.2002г. неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени на ищеца болезнени емоционални травми, свързани със загубата
на самочувствие и самоуважение, чувство за
физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност, от неиздаване
на наредба, в която да се определят конкретни изисквания при проектиране
на сгради, осигуряващи възможност за ползването им от хора с увреждания,
проектиране на хоризонтални комуникационни елементи пред жилищните, обществените
и производствените сгради на улиците и пешеходните зони и на съоръженията,
свързващи различни нива от селищната среда, предназначени за ползването
им от хора с увреждания, и
2. сумата 250 лв., представпяваща обезщетение за същия период за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болезнени емоционални
травми, свързани със загубата на самочувствие и самоуважение, чувство за
физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност, от неприспособяване
на средствата за обществен транспорт, към потребностите и възможностите
на хората с увреждания., едно със законната лихва върху двете суми от 01.01.1999г.
Отхвърлени са и исковете на същото правно основание против Община гр.Пловдив,
както следва:за сумата в размер на 400лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болезнени
емоционални травми. свързани със загубата на самочувствие и самоуважение,
чувство за физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност
за периода от01.01.1999г. до 17.05.2002г./датата на предявяване на исковата
молба/, от неизменение на действуващия градоустройствен план с цел осигуряване
безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива на жилищни,
обществени сгради и обекти за обществено ползване;
1. сумата в размер на 500лв - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болезнени емоционални травми,
свързани със загубата на самочувствие и самоуважение, чувство за физическа
и емоционална непълноценност и неравнопоставеност за периода от01.01.1999г.
до 17.05.2002Г. поради неотстраняване на съществуващите архитектурни бариери
и неизграждане на приспособления, осигуряващи свободно използване от хора
с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна
среда;
2. сумата в размер на 100лв - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болезнени емоционални травми,
свързани със загубата на самочувствие и самоуважение, чувство за физическа
и емоционална непълноценност и неравнопоставеност за периода от 01.1999г.
до 17.05.2002г, поради липсата на създадени преференции за предприемачите
за изграждане на сгради и съоражения, пригодни за използване от хора с
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума.
Ищцата обжалва това решение с оплаквания за неправилност, изразяваща се
в необоснованост - формиране на неправилни изводи от съда относно характера
на нормативната дейност на министъра и на предоставените му и на Общината
правомощия от закона.
Въззиваемият Министър на регионалното развитие и благоустройството не взема
становище по жалбата.
Въззиваемата Община гр.Пловдив оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния
съд да се остави в сила.
Прокурорът счита жалбата за основателна, поради което следва решението
на първоинстанционния съд да бъде отменено. Исковете счита за основателни,
но завишени по размер.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД. след като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено;
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, в която ищцата-жалбоподателка
твърди, че е инвалид първа група с чужда помощ поради заболяване на краката,
предвижва се по необходимост с инвалидна количка, но среща редица затруднения
и препятствия в това и търпи морални страдания. Счита че тези й страдания
са причинени и от това, че министъра на регионалното развитие и благоустройството
и Община гр.Пловдив не са изпълнили конкретни задължения по чл.27 и чл.28
от ЗЗРСИИ. конкретно се твърди неизпълнение от Министъра РРБ на задължението
му да издаде наредба по чл.27 т.2 и 3 от ЗЗРСИИ, и да приспособи средствата
за обществен транспорт към потребностите и възможностите на инвалидите,
съгл. чл.28. ал.1 т.1 от с.з.. а към Общината твърди неизпълнение на задълженията
й по чл.27, т.2 и по чл.28, ал.1 т.1 от ЗЗРСИИ.
По допустимостта на исковете:
Така предявените искове правилно са квалифицирани по чл.1 от ЗОДВПГ. съобразно
твърденията в исковата молба за неизпълнение на задължения на държавен
орган, от които са настъпили за ищцата неимуществени вреди. Исковете по
ЗОДВПГ съгласно чл.7 от същия се предявяват против органа, чийто бездействия
са причинили вредите. Този специален закон не изисква органа-ответник да
е юридическо лице. Това е така. защото Държавата отговаря за причинените
вреди на граждани от своите органи, субсидирани от бюджета, а не те чрез
обособено свое имущество. Затова чл.8 от ЗОДВПГ изрично предвижда недопустимост
на общия исков ред при причиняване на вреди при условията на чп.1 и 2 от
с.з. Министърът на РРБ е централен орган на изпълнителната власт, съгл.
чл.19. ал.2 т.4 от Закона за администрацията. Макар да не е ЮЛ, той е процесуално
легитимиран да отговаря по искове по чл.1 от ЗОДВПГ. Искът против него
е допустим.
Допустим е иска и по отношение на Община гр.Пловдив. Съгласно чл.1. ал.2
от сега действуващата Конституция, цялата държавна власт произтича от народа
и се осъществява чрез органите, предвидени в нея. Член 136 от Конституцията
определя Общината освен като административно териториална единица и като
орган на местно самоуправление и й придава качеството на ЮЛ. Следователно
Общината е орган на държавна власт и местно самоуправление и като такава
е пасивно лигитимирана да отговаря по искове по чл.1 от ЗОДВПГ.
По основателността на исковете:
Безспорно установено е, че с решение на ТЕЛК № 0496/20.02.1997. на ищцата
е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ. С оглед заболяването,
по необходимост ползва инвалидна количка.
Със ЗЗРСИИ, публ. ДВ бр.112/27.12.1995г. се урежда правото на рехабилитация
и социална интеграция на инвалидите и произтичащите от това задължения
за държавните органи и общините /чл.1/. В чл.27 от същия, Министерството
на регионалното развитие и благоустройството и общините създават подходяща
жизнена и архитектурна среда за инвалидите чрез дейност в три направление
/ т.1-3/. С Правилника за приложение на ЗЗРСИИ. публ. ДВ бр.97/1996г. р.VI.
тези функции от дейността на министерството са доразвити с вменяване на
конкретни задължения на Министъра на РРБ и общините. Съгласно чл.ЗО от
Правилника за приложение на ЗЗРСИИ. Министъра на РРБ издава наредба, с
която определя изискванията за проектиране на сгради, осигуряващи възможност
за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонтални комуникационни
елементи пред жилищните, обществените и производствените сгради на
улиците и пешеходните зони и на съоръженията, свързващи различни
нива от селищната среда, предназначени за инвалиди. Министъра на РРБ счита,
че не следва да издава нова наредба, тъй като такава вече е издадена -
Наредба № 1 от 10.01.1995г. за изграждане на среда в населените места с
оглед ползването й от инвалиди, публ.ДВ бр.7/20.01.1995г. Съдът намира,
че с тази Наредба, министърът не е изпълнил задължението си по чл.ЗО от
ППЗЗРСИИ, Тя е издадена на осн. чл.201 от ЗТСУ/отм/ и с отмяната му следва
да се счита отменена / чл.13, ал.1 от ЗНА/. Не може да се приеме, че временно
е запазено действието й след влизане в сила на ЗУТ и освобождава министъра
на РРБ от задължението му по чл.ЗО от ППЗЗРСИИ. защото е издадено и мроди
приемало от ЗЗГСИИ и Правилника за приложението му Тя не е приета след
предварително съгласуване, съгл. чл.З. ал.З с Националния съвет по рехабилитация
и социална интеграция към МС. създаден на Осн. чл.З, ал.З от с.з. Ако МС,
като нормотворец на ППЗЗРСИИ считаше, че Наредба № 1 покрива изискванията
за проектиране на сгради, на хоризонтални и комуникационни елементи а тях
и на улиците, и пешеходните зони, и на съоръженията, свързващи различни
нива на селищна среда, не би предвидил задължението по чл.ЗО от същия за
издаване на нова наредба, уреждаща посочената материя. Налага се извода,
че Наредба № 1/1995г. не удовлетворява изискванията на ЗЗРСИИ и Правилника
за приложението му. Няма спор. че Министърът на РРБ не е издал след влизане
в сила на тези нормативни актове Наредба в изпълнение на задължението си
по чл.ЗО от ППЗЗРСИИ. Налице е бездействие на централен орган на власт
- министъра на регионалното развитие и благоустройството при изпълнение
на задължение, вменено с нормативен акт.
Органите на изпълнителната власт формират държавната администрация /чл.1
от Закона за администрацията/ Тя реализира функциите си в рамките на предоставените
и компетенции, включително и чрез издаване на подзаконови нормативни актове.
Тази дейност, наред с дейността по издаване на индивидуални административни
актове е вид административна. Съгласно чл.25 от ЗАдм. Министърът е централен
едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, който
ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика
според своите правомощия, в изпълнение на които издава правилници. наредби.
инструкции и заповеди. Следователно неизпълнението на задължението на министъра
на РРБ да издаде наредба, уреждаща материята, посочена в чл.ЗО от ППЗЗРСИИ
е бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1
от ЗОДВПГ,.
В резултат на неиздаване на тази наредба не са проектирани хоризонтални
комуникационни елементи на жилищните, обществените и производствените сгради,
на улиците и пешеходните зони осигуряващи достъпа и движението на хора,
ползващи по необходимост инвалидни колички, не са проектирани и съоръжения,
свързващи различни нива на селищната среда. Това има за последица и неизграждане
на такива елементи и съоръжения не само в рамките на претендирания период,
а и за всички сгради и съоръжения, проектирани в този период, чието изграждане
предстои. Това създава за процесния период трудности на ищцата при предвижването
й, ограничения, неудобства и е източник на допълнителни страдания. Това
са неимуществени вреди.
8 обобщение, съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл.1 от
ЗОДВПГ и първата претенция против Министъра на РРБ е основателна. Претендираната
сума в размер на 250 лв. би репарирала неимуществени вреди за процесния
период, поради което по гореизложените мотиви претенцията следва да се
уважи изцяло. Като е достигнал до различен от този правен извод, приемайки
че Министърът не е имал задължение да издаде нова наредба, а само да допълни
и измени съществуващата Наредба №1/1995г.. първоинстанционният е постановил
незаконосъобразно решение, което в тази част следва да бъде отменено.
Втората претенция против Министъра на РРБ е за обезщетение за неимущестеени
вреди, претърпяни от ищцата в процесния период 01.01.1999г. до предявяване
на иска от бездействието му, изразяващо се а неприспособяване средствата
за обществен транспорт към потребностите и възможностите на инвалиди. Съгласно
чл.28 от ЗЗРСИИ Министерството на РРБ и Министерството на транспорта и
съобщенията като администрация, съгл. чл.42 от ЗАдм.. а не министъра, като
централен орган на изпъпнителната власт разработват стандарти и нормативи
и за облекчение на инвалиди в пътно-транспортното движение чрез посочени
способи, като по т.1 е приспособяване на средствата за обществен транспорт.
ППЗЗРСИИ не предвижда такова задължение за министъра на РРБ. Затова не
е налице негово бездействие при изпълнение на административна дейност и
тази претенция правилно е отхвърлена от РС. В тази част решението следва
де се остави в сила. като правилно и законосъобразно.
По отношение на исковете срещу Община Пловдив:
Против Община гр.Пловдив претенцията е за заплащане на: 1.сумата 400пб.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействието й при изпълнение
на административната й дейност, изразяващо се е неизменение на действуващия
градоустройствен план с цел осигуряване безпрепятствено движение на хората
с увреждания на всички нива на жилищни, обществени сгради и обекти за обществено
ползване; 2.сумата в размер на 500лв обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, поради неотстраняване на съществуващите архитектурни бариери и неизграждане
на приспособления, осигуряващи свободно използване от хора с увреждания
на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда и 3. сумата
в размер на 100лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради
липсата на създадени преференции за предприемачите за изграждане на сгради
и съоражения, пригодни за използване от хора с увреждания,
Като орган на държавната власт в рамките на административно, териториалната
единица община и на местното самоуправление и ЮЛ. на Общината са вменени
задължения, произтичащи от уредените със ЗЗРСИИ права за инвалидите./ чл.1/
Съгласно чл.27. т.1 и 3 от с.з. Общините създават подходяща жизнена и архитектурна
среда чрез изменение на действуващите градоустройствени планове с осигуряване
на безпрепятствено движение на инвалидите на всички нива на жилищните и
обществени сгради и обектите за общо ползване /т.1/ и отстраняване на съществуващите
архитектурни бариери и изграждане на приспособления, осигуряващи свободно
използване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата
им околна среда/т.2/. От заключение на в.л. арх.Антоанета Топалова се установява,
че градоустройствения план на гр.Пловдив не е променян от 01.01.1999г.,
няма градоустройствен план, визиращ необходимите изисквания за достъпна
среда, не са направени скосявания на тротоарите с оглед движението на инвалидни
колички. Изключение правят само някои обекти, шито са изградени, или реконструирани
през последните години, но те са не повече от 20%. Част от заварените обществените
сгради, които са с големи фоайета и асансьори за повече от 4 човека, се
явяват използваеми и от инвалиди с колички. Липсват обаче рампи за достъп
на инвалидни колички до обществените сгради със стълби пред входовете,
с изключение на болниците, съдебната сграда и др., до които се осигурява
достъп от нивото на тротоара. Голяма част от сградите намиращи се на територията
на гр.Пловдив, в това число: сградата на на Централна поща, както и сградите
на другите пощенски клонове, сградата на Драматичния театър, сградите на
кината и др. нямат съоръжения изискващи се за "среда достъпна за всички".
На територията на гр.Пловдив няма обществена тоалетна, в която да е осигурен
достъп и съответната санитарна кабина за инвалиди. От заключенията на СТЕ
може да се заключи, че в резултат на изпълнението на Наредба N 1, приета
преди ЗРСИИ, но осигуряваща някои от целите му все още е в началната фаза
за изпълнението на задълженията на Община гр.Пловдив по отстраняване на
съществуващите архитектурни бариери и изграждане на приспособления, осигуряващи
свободно използване на обществените сгради и околната среда от инвалиди,
ползващи инвалидни колички. Задължението обаче на Общината за изграждане
на подходяща жизнена и архитектурна среда за инвалидите не е изпълнено
в по-голямата си част. досежно основни пътни артерии и съоръжения на инфраструктурата,.
включително и в централната градска част, както и по отношение на основни
обществени сгради, в това число и сградата в която тя се помещава.
Неизпълнението на тези задължения на Община гр.Пловдив, видно от показанията
на разпитаните свидетели Ангел Згуров и Йордан Чомаков. създава ежедневни
трудности и ограничения и неудобства на ищцата при преодоляване на стълби,
високите бордюри на тротоарите, невъзможност да посети обществени сгради,
и някои здравни заведения, липса на обществени тоалетни, предназначени
за инвалиди. Всичко това я кара да се чувствува некомфортно. разстройва
я, създава и чувство на безпомощност, което с течение на времето се задълбочава
и допринася за спад в общия и емоционален тонус. Това по смисъла на закона
са неимуществени вреди, които подлежат на репарация. Налице са и останалите
предпоставки на чл.1 от ЗОДВПГ. за което се изложиха мотиви по-горе. Предявеният
иск против Община гр.Пловдив е доказан досежно неизпълнение на задълженията
й по чл.27. т.1 и 3 от ЗЗРСИИ.
При определяне размера на обезщетението, претендирано от ищцата против
Община гр.Пловдив, съдът се съобразява със следното. Общината е изпълнила
част от задълженията си по изграждане на подходяща жизнена и архитектурна
среда за инвалиди, но в малък обем. Остават недостъпни за ищцата основни
обществени сгради, затруднено в движението и по пътните артерии и в различни
нива на градската среда. Това и създава ежедневни трудности и ограничения
от различно естество, предизвикващи психически страдания. Същевременно
ищцата като всеки човек , се нуждае от задоволяване както на ежедневните
си нужди, така и от здравни, културни и всякакви други потребности. При
преценка на тези конкретни обстоятелства и с оглед обществения критерий
за справедливост, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за процесния период
- 01.01.1999г. - 12.05.2002г. неимуществените вреди от неизпълнената част
от задълженията на Община гр. Пловдив по т.1 -следва да се репарират в
пълния претендирай размер от 400лв, а по т.2 до размер на 400лв. В този
размер претенциите следва да се уважат, като по отношение на претенцията
по т.2 за разликата до пълния предявен размер от 500лв. същата следва да
остане отхвърлена като неоснователна.
Създаването на преференции за предприемачите, които ще изграждат среда,
сгради и преференции за ползването им от инвалиди не е задължение, а един
от начините, чрез които Общината следва да изпълни задължението си за изграждане
на подходяща жизнена и архитектурна среда, предвиден е чл.31т.З б."в" от
ППЗЗРСИИ. Затова за неизползването му, Общината не може да носи отговорност
по ЗОДВПГ. Задължението си, Общината може да изпълни и чрез дейност на
Общински фирми. Ето защо претенцията по т.З се явява неоснователна и правилно
и законосъобразно пьрвоинстанционния съд е отхвърлил-.
Съобразно изложените до тук мотиви, решението на РС е неправилно и следва
да се отмени е частта, с която е отхвърлен иска против министъра на РРБ
по първата претенция и да се остави в сипа по втората, а по отношение на
Община гр. Пловдив - да се отмени в частта по отношение на първата претенция,
по отношение на втората - да се отмени е частта, с която иска против нея
е отхвърлен до размер 400 лв, а по отношение на третата да остане в сила.
Жалбоподателката-ищца претендира, но не доказва разноски, поради което
такива не и се присъждат. Следва жалбоподател ката да бъде осъдена на основание
чл.10 ал.2 отЗОДВПГ, да заплати държавна такса върху сумите, за които са
отхвърлени исковете в размер на 18.00лв. и разноски е размер на 20лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 10.03.2003г„ постановено по гр.д.№2006/2002г. на Пловдивски
РС. В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете на София Петрова Ковачева по
чл.1 от ЗОДВПГ против Министъра на регионалното развитие и благоустройството
за заплащане на: сумата 250 лв. обезщетение за причинени в периода от 01.01.1999г.
до 17.05.2002г./датата на предявяване на иска/ неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени на ищеца болезнени емоционални травми, свързани със загубата
на самочувствие -и самоуважение, чувство за физическа и емоционална непълноценност
и неравнопоставеност. от неиздаване на наредба, в която да се определят
конкретни изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи възможност
за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонтални комуникационни
елементи пред жилищните, обществените и производствените стради на улиците
и пешеходните зони и на съораженията, свързващи различни нива от селищната
среда, предназначени за ползването им от хора с увреждания и против Община
гр.Пловдив за заплащане на сумата в размер на 400лв, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болезнени
емоционални травми, свързани със загубата на самочувствие и самоуважение,
чувство за физическа и емоционална непълноценност и неравно поставеност
за периода от 01,01.1999г. до 17.05.2002г/датата на предявяване на исковата
молба/, от неизменение на действуващия градоустройствен план с цел осигуряване
безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива на жилищни,
обществени сгради и обекти за обществено ползване; и обезщетение ДО РАЗМЕР
на 400лв - за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
на ищеца болезнени емоционални травми, свързани със загубата на самочувствие
и самоуважение, чувство за физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност
за периода от 01.01.1999г. до 17.05.2002г. поради неотстраняване на съществуващите
архитектурни бариери и неизграждане на приспособления, осигуряващи свободно
използване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата
им окопна среда, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министъра на регионалното развитие и благоустройството гр.София,
ул."Кирил и Методий* № 17-19 да заплати на СОФИЯ ПЕТРОВА КОВАЧЕВА
ЕГН-3406204378 от гр.Пловдив. ул."Кичево" №54. ет.1 сумата в
размер на 250лв/даеста и петдесет лева/ обезщетение за причиняване в периода
01.01.1999г. - 17.05.2002г. неимуществени вреди от неиздаване на наредба,
в която да се определят конкретни изисквания при проектиране на сгради,
осигуряващи възможност за ползването им от хора с увреждания, проектиране
на хоризонтални комуникационни елементи пред жилищните, обществените и
производствените сгради на улиците и пешеходните зони и на съораженията,
свързващи различни нива от селищната среда, предназначени за хора с увреждания,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.1999г.
ОСЪЖДА Община гр.Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул."Стефан Стамболов" №
1 да заплати на СОФИЯ ПЕТРОВА КОВАЧЕВА ЕГН-3406204378 от гр.Пловдив, ул.Кичево" №54,
ет.1 сумата в размер на 400лв/четиристотин лева/ представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болезнени
емоционални травми, свързани със загубата на самочувствие и самоуважение,
чувство за физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност
за периода от 01.01.1999г. до. 17.05.2002г./датата на предявяване на исковата
молба/, от неизменение на действуващия градоустройствен план с цел осигуряване
безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива на жилищни,
обществени сгради и обекти за обществено ползване, и сумата в размер на
400лв/четиристотин лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени на ищеца болезнени емоционални травми, свързани
със загубата на самочувствие и самоуважение, чувство за физическа и емоционална
непълноценност и неравнопоставеност за периода от4.01.1999г. до 17.05.2002г,
поради неотстраняване на съществуващите архитектурни бариери и неизграждане
на приспособления, осигуряващи свободно използване от хора с увреждания
на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.1999г.
ОСЪЖДА СОФИЯ ПЕТРОВА КОВАЧЕВА ЕГН-3406204378 ОТ гр.Пловдив. ул.-Кичево" №54,
ет.1 да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 18.00лв/осемнадесет
лева/ и разноски е размер на 20.00 лв/двадесет лева/.
Оставя в сила решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|
|
