 |
РЕШЕНИЕ 150
гр. Пловдив, 5.07.200 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VII гр.с. в публично заседание на двадесет и трети
юни, двехиляди и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иван Анастасов
при секретаря Събина Стойкова ,
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2007 по описа за 2002г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ.
Ищецът Кирил Василев Тенев моли Министъра на регионалното развитие в благоустройството
да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лева, от която 250 лева за това,
че не е издадена наредба, в която да се определят конкретните изисквания
при проектиране на сгради, осигуряващи възможност за ползването им от хора
с увреждания, проектиране на хоризонталните комуникационни елементи пред
жилищните, обществените и производствените сгради и на улиците н пешеходните
зони и на съоръженията, свързващи различни нива в селищната среда, предназначени
за ползването им от хора с увреждания и 250 лева за това. че не са приспособени
средствата за обществен транспорт към потребностите и възможностите на
хора с увреждания, а също така Община- гр.Пловдив да бъде осъдена да му
заплати сумата от 1000 лева, от която 400 лева за това, че не е изменен
действащият градоустройствен план, за да бъде осигурено безпрепятствено
движение на хората с увреждания на всички нива в жилищни, обществени сгради
и обекти за общо ползване, 500 лева за това, че не са отстранени съществуващите
архитектурни бариери и не са изградени приспособления, осигуряващи свободно
използване от хората с увреждания на всички видове обществени сгради и
прилежащата им околна среда и 100 лева за това, че не са създадени преференции
за предприемачите, конто трябва да изградят среда, сгради н съоръжения,
пригодени за ползването им от хора с увреждания, като горните суми се претендират
в обезщетение за претърпени от ищеца морални вреди, изразяващи се в ежедневни
изключителни трудности в придвижването и достъпа до обществените места,
държавните учреждения и институции, имащи за резултат практическата невъзможност
ищецът да си намери работа, да поддържа дори елементарни социални контакти,
поради което той страда от загуба на самочувствие и себеуважение, от чувство
на физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност, конто морални
вреди са настъпили за същия в резултат от бездействието на ответниците
по изпълннние на задълженията им по чл.27 и чл.28 от Закона за защита,
рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството счита, че предявеният
против него иск е недопустим, а разгледан по същество-неоснователен.
Районна прокуратура- гр.Пловдив изразява становище, че исковете са основателни.
Община- гр.Пловдив също оспорва предявения против нея иск.
ПРС. VII гр.с, след като се запозна с твърденията на страните н със събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът е инвалидизиран пожизнено с определена
първа група на инвалидност, с придружител.Съшияг живее в гр.Пловднв и единствената
му възможност за придвижване е с помощта на инвалидна количка тази връзка
ищецът твърди, че среща непреодолими трудности при всеки опит за осъществуване
на най-елементарни ежедневни дейности, като пазаруване, ползване на обществен
траспорт или посещение на обществени места. Като причина за тези трудности
той сочи недостъпността на градоустройствената среда в гр.Пловдив изразяваща
се в несъобразяване на улиците, градския траспорт и обществените сгради
със специфичните затруднения, който изпитват хората, ползващи по необходимост
инвалидни колички.Твърди се също така, че препятствията, който пречат на
свободното предвижване на ищеца, е следвало да бъдат отстранени от ответниците
в изпълнение на задълженията им по чл.27 и чл-28 от ЗЗРСИИ / в сила от
01.01.1999г/ .С бездействието си последните допълнително са утежнили последиците
от физическото увреждане на ищеца, в резултат на което той търпи определени
морални вреди.
Министърът на РРБ оспорва иска, предявен против него, като счита, че съшият
е недопустим, поради липса на правно основание. По същество същият оспорва
иска като неоснователен, поради това, че има издадена наредба от 1995г..
която регулира, повдигнатите от ищеца въпроси. Ответната Община- гр.Пловдив
оспорва иска, като се позовава на доказателства за това, че е предприела
действия по изпълнение на задълженията си по чл.27 и 28 от ЗЗРСИИ.
По делото са приети следните писмени доказателства: експертно решение на
ТЕЛК № 1328/12.05.93г.. с което ищецът е инвалидизиран в първа група инвалидност
диагноза "перална мускулна атрофия"; писмо изх№ Л-20/07.10.2002г.
от "Съюз на инвалидите в България" до Кмета на Район Южен" гр.Пловдив,
с което се изказва подкрепа и желание за партньорство и осъществяване на
проект "Привеждане на главни и второстепенни транспортни възли и кръстовища
за осигуряване на равнопоставен достъп и траспорт на хора е увреждания";
информация за дейността на "Служба за транспортни услуги на трудноподвижни
лица за периода 04.11.1998г.- 31.03.2000г.; решение № 321/9.10.2000г. на
ОбС- гр.Пловдив за отпускане на средства до размер от 10 000 лева за закупуване
на един пътнически микробус за нуждите на горепосочената служба; заповед
N ОА-767/24.07.97г. на Кмета на Община- гр.Пловдив за създаване на комисия,
която да проучи и направи оглед на територията на общината, с цел прилагане
на Наредба № 1, издадена в изпълнение на Закона за инвалидите; предложение
от горепосочената комисия относно реализация на обекти по програма "Изграждане
на среда в населените места с оглед ползването й от инвалиди" за 1999г.;
решение № 159/29.05.1998г. на ОбС- гр.Пловднв за внедряване на система
за транспортно обслужване на инвалиди, ведно с приложения №1 и №2 към същото,
съдържащи информация за щатните бройки и бюджета на диспечерската служба
за транспортно обслужване на трудноподвижни лица; решение N° 121/15.10.2002г.
на ОбС- гр.Пловдив за откриване на процедура за възлагане на обществена
поръчка за изграждане на места за преминаване на инвалиди на сигнализирани
кръстовища в гр.Пловдив; протокол от 06.12.2002г., с който е констатирано
завършването на строителни работи по проект "изграждане на места за
преминаване на инвалиди на сигнализирани кръстовища в гр.Пловднв";
програма за осигуряване на равноправен достъп и привеждане на главни и
второстепенни транспортни възли и кръстовища за хората с увреждания; протокол
№ 42/07.08.2002г. на Експертния съвет по устройство на територията при
Община- гр.Пловдив; епикриза относно проведено лечение на ищеца в МБАЛ-
гр.Пловдив през периода 13.08.2003г.- 26,08.2003г.; схеми на детайли за
понижен бордюр; ксерокопия от вестници, броеве от 2003г.; решение № 81/04.03.2003г.
на ОбС- гр.Пловдив; обяснителна записка към проект за изграждане на рампи
към обществени сгради. Прието е заключение на в.л.Калоферов относно това,
дали автобусите и тролейбусите на територията на Община- Пловдив са приспособени
в конструктивен аспект за свободен достъп н самостоятелно ползване от хора,
предвижващи се с инвалидни колички. От вл. са изготвени основно и допълнително
заключения относно това дали градоустройственият план на гр.Пловдив е изменен
след 01.01.1999г. и дали са премахнати съществуващите архитектурни бариери
за свободното придвижване на хората с увреждания.Относно същите обстоятелства
е прието и заключение на тройна СТЕ.Досежно твърдението от ищеца непреодолими
трудности в придвижването му из града са разпитани свидетелките Мария Танчева-
Тенева /съпруга на ищеца/ и Славейка Калафирова / без родство/.
Съгласно чл.27 от ЗЗРСИИ МРРБ и общините създават подходяща жизнена и архитектурна
среда за инвалидите чрез: 1. изменения на действащите градоустройствени
планове с осигуряване на безпрепятствено движение на инвалидите на всички
нива в жилищни, обществени сгради и обекти за общо ползване; 2. въвеждане
на строителни стандарти, нормали, нормативи и изисквания при проектиране
и изграждане на обществени и жилищни сгради, прилежащата им околна среда
н местата за паркиране, осигуряващи безпрепятствено ползване от инвалиди;
3. отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане на
приспособления, осигуряващи свободно ползване от инвалидите на всички видове
обществени сгради и прилежащата им околна среда. В чл.28 от същия закон
е предвидено приспособяване на средствата за обществен транспорт към потребностите
и възможностите на инвалидите, създаване на специализиран обществен и частен
транспорт за трудноподвижни инвалиди и на спецалнн условия за движение
и безплатни места за спнране.Осъществяването на горните действия с възложено
на общините и други физически и юридически лица.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи
н длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.Разпоредбата
на чл.7 определя пасивно легитимираните субекти по искове за вреди, причинени
от държавата, а именно- органите по чл.1, от чийто незаконни актове действия
или бездействия са причинени вредите. Несъмнено Министърът на РРБ е орган
на държавна власт /министерството е държавно учережденне. а не държавен
орган/. Министърът е пасивно легитимиран по иска с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДВПГ, но не в лично качество, като физическо лице. а в качеството
му на държавен орган, представляващ държавата в отношенията Й с гражданите
по повод дейността, възложена на министерството. В решения N 55/14.03.94г.
по гр.д.№ 599/93г. на ВС, IV г.о. и № 1307/21.10.2003г. по гр. дело N 2136/02г.
на ВКС. V г.о. се сочи, че по искове за обезщетение по ЗОДВПГ отговарят
държавните органи, като юридически лица, а не физическите лица, заемащи
определена длъжност. В тази връзка възниква въпросът, кой следва да заплати
дължимото обезщетение, при евентуално уважаване на иска. Безспорно е, че
министърът, като физическо лице, не дължи плащане- плащане дължи държавата,
чрез съответното министерство, чийто служител или ръководител с причинил
вредите. Ето защо, следва да се приеме, че Министърът на РРБ се явява ответник
по иска, като представител на министерството и в по-широк смисъл, като
представител на държавата. В обобщение -искът против Министъра на РРБ е
насочен против този ответник, съобразно с разпоредбата на чл.7 от ЗОДВПГ
и следва да се приеме за процесуално допустим.
Разгледан по същество искът с неоснователен. Разпоредбата на чл.27, т.2
от ЗЗРСИИ не предвижда задължение за Министъра на РРБ да издаде определена
наредба, в конкретно определен срок. Самата редакция на разпоредбата не
характеризира същата, като такава с императивен характер. Формулировката "министерството
н общините създават подходяща жизнена и архитектурна среда за инвалидите
чрез въвеждане на задължителни стандарти, нормали, нормативи н изисквания
при проектиране н изграждане на обществени н жилищни сгради н т.н." предполага
дейност, която ще се осъществява за напред, през неограничен период от
време. Ето защо, съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че
по силата на чл.27 от ЗЗРСИИ Министърът на РРБ е бил длъжен в срок до 01.01.1999г.
да издаде нарсдба.Изрично задължение за издаване на наредба, с която да
бъдат определени общите изисквания, правила, норми и нормативи при проектиране
н изграждане на достъпна за инвалидите среда в урбанизираните територии,
е въведено с разпоредбата на чл.ЗО от ППЗЗРСИИ.Тази разпоредба обаче предвижда
издаването на съвместна наредба от Министъра на РРБ. Министъра на земеделието
и горите. Министъра на труда н Министъра на здравеопазването. Съгласно
разпоредбата на §2 от ПЗР на ППЗЗРСИИ тази наредба би следвало да бъде
издадена в 3-месечен срок от обнародването на правилника, т.е. в 3- месечен
срок, считано от 12.11.199бг..От друга страна съгласно § 2 от ПЗР на ЗЗРСИИ
разпоредбите на чл.27 н чл.28 от закона влизат в сила 3 години, след обнародването
на закона / законът е обнародван на 27.12.1995г./.При така наличната нормативна
уредба не става ясно от кой момент възниква задължение за издаване на наредба
н дали задължението е само за Министъра на РРБ / съгласно чл.27 от закона/
или е общо за всички ръководители на изброените в чл.ЗО от правилника министерства.
Отделно от горното следва да се има предвид, че по делото не са налице
никакви доказателства, на база на конто да се установява наличието на причинно-следствена
връзка между липсата на задължителни стандарти, нормали, нормативи и изсквания
при проектирането и изграждането на обществени и жилищни сгради и отвъдените
от ищеца морални вреди. Ищецът претендира репатрирането на вреди, който
следва да са настъпили през периода от 01.01.1999г. до 27.05.2002г,- датата
на предявяване на иска / той не може да претендира обезщетение за вреди,
настъпили след предявяване на иска, макар да е ангажирал доказателства
в тази насока/. От показанията на разпитаните свидетелки не става ясно
дали ищецът е срещал затруднение при движение по улици и при влизането
н движението м сгради, конто са построени след 01.01.1999г. или преди това.Тъй
като става дума за въвеждане на задължителни норми при извършване на ново
строителство, то следва да се приеме, че това не са норми, конто биха дали
положително отражение върху състоянието на вече изградените към 01.01.1999г.
сгради и инфраструктура..За да е налице причинно- следствена връзка между
изпитваните от ищеца затруднения в придвижването и неизпълнението на евентуално
някакво задължение по чл.27, т.2. би следвало затрудненията да са в резултат
на прегради от архитектурно естество, възникнали след 01.01.1999г..Налнчнето
на такива архитектурни прегради, които да са препятствали ищеца, не се
установява и дори само поради това искът следва да бъде отхвърлен. По т.2
от петитума, формулиран против Министъра на РРБ. е достатъчно да се отбележи,
че в ал.2 на чл.28 изрично е посочено, че изискването за приспособяване
на средства за обществен транспорт е възложено за изпълнение от общините
и други физически и юридически лица, а не на МРРБ.Разпоредбата на чл.ЗЗ
от правилника предвижда да бъде издадена съвместна наредба от Министъра
на транспорта и от Министъра на РРБ относно ползването на траспортнн средства
от инвалиди.Задължението е не само на Министъра на РРБ. а от друга страна
издаването на една такава наредба не би довело автоматично до приспособяване
на средствата за обществен транспорт към потребностите на инвалидите на
последно място следва да се отбележи, че през процесия период 01.01.1999г,-17.05.2002г.
е била в сила Наредба № 1/10.01.95г. за изграждане на среда в населените
места с оглед ползването Й от инвалиди. Макар тази наредба да не е издадена
в изпълнение на ЗЗРСИИ. а в изпълнение на чл.201, вр. чл.36 от ЗТСУ/отм./,
то не може да се твърди, че през процесия период напълно е липсвала подзаконова
нормативна уредба на мерките, необходими за осигуряване на достъпна за
инвалидите среда в населените места. Предвид пределно общата формулировка
на тези мерки в ЗЗРСИИ и правилника за приложението му не би могло да се
твърди с категоричност дали наредбата, която би следвало да бъде издадена
по силата на чл.30 от правилника, би въвела задължително по-благоприятни
за инвалидите изисквания, норми и стандарти. В тази връзка следва да се
отбележи, че такава наредба е издадена на 26.11.2003г. / Наредба N 6 на
Министъра на РРБ/, но липсват доказателства за това. в пряк резултат от
този факт. да е настъпили положителна промяна в описаната от ищеца фактическа
обстановка. Община- гр.Пловдив е привлечена като ответник по делото с оглед
възложената Я по силата на чл.27 и чл.28 от ЗЗРСИИ дейност, с цел създаване
на подходяща жизнена среда н осигуряване на транспорт, пригоден за ползване
от инвалиди. Общината не е държавен орган, нито длъжностно лице. Колективен
орган на местна власт е общинският съвет, орган на изпълнителната власт
в общината е кмегьт.Предвиденитс в чл.27 и чл.28 от ЗЗРСИИ задължения за
общините са с публичен, административно- управленски характер и поради
това с изпълнението им следва да се считат натоварени органите на общината.
Съгласно трайната съдебна практика е допустимо исковете по ЗОДВПГ да бъдат
насочвани против общиннте. Искът е предявен против Община- гр.Пловдив за
неизпълнение от нейните органи на дейностите, предвидени в ЗЗРСИИ.При това,
въпросът относно това, дали искът против общината може да бъде уважен на
твърдялото от ищеца правно основание- чл.1. ал,1 от ЗОДВПГ, следва да се
разглежда като такъв по същество на спора по делото.
ЗОДВПГ урежда отговорността на държавата- държавата е тази, която дължи
заплащането на обезщетението, когато иск, предявен по реда на този закон,
бъде уважен. Както беше посочено по-горе, налице е съдебна практика, съгласно
която обезщетенията по ЗОДВПГ не се дължат пряко от държавата, а от нейните
органи, като юридически лица / р.№ 1307/21.10.2003г. по гр.д.№ 2136702г.
на ВКС, V г.о./.Това обаче не следва да се отнася за общините. Общината,
като юридическо лице, със самостоятелен бюджет и собственост / чл.17, ал.4,
чл.140 и чл.141 от КРБ/. различни от държавния бюджет и собственост, не
може да отговаря за задължения на държавата. Министерствата, като държавни
учреждения, също разполагат със самостоятелни бюджети, но тези бюджети
се формират изцяло на база на държавно имущество .Общинските бюджети се
формират на база на собствени на общината приходи от местни данъци и такси
и от общинска собственост. Както държавната, така и общинската собственост
представляват публична собственост / за разлика от частната собственост/.Задьлжсннята
за плащане на местни данъци и такси са също така публични задължения, както
и задълженията за плащане на данъци в приход на държавния бюджет. Независимо
от това обаче не може да се приеме, че държавната собственост и общинската
собственост са тъждестевени. Разгледани не в публичноправен аспект, а като
носители на имуществени права и задължения,
държавата и общините представляват различни субекти, като често същите
имат противоречиви материални интереси. В чл.140 от КРБ е посочено, че
общината има право на своя собственост, която използва в интерес
на териториалната общност. Материалните интереси на тази териториална общност
по повод собствеността на съответната община не са тъждествени с материалните
интереси на държавата в тази част от нейната територия. Горните изводи
на съда са мотивирани и от това, че в чл .17, ал.4 от КРБ е предвидена
отделна законова уредба на държавната и на общинската собственост /и такива
закони са приети още през 1996г./. Съобразно с горното, поетото от държавата
задължение да възстанови причинените в резултат на административна дейност
вреди в материалноправен смисъл, като задължение за плащане на определена
сума, не преминава у общините в случаите, когато вредите са причинени от
общински органи или длъжностни лицз.ЗОДВПГ не прави разграничение между
административната дейност на държавата и на общините, тъй като това е дейност
по упражняване на правомощия, включени в единната държавна власт.За вредите,
настъпили в резултат от административната дейност на общините, не е предвидено
да отговаря някой друг. освен държавата.Огговорността по този закон е без
виновна и поради това държавата, а не прекият причинител на вредата, дължи
заплащането на обзещетснне.Обстоятелството, че по реда на ЗОДВПГ е допустимо
да бъде търсено обезщетение за вреди, причинени от общинските органи и
администрация, не означава, че законът урежда отговорност на общнните.При
положение, че в случая не с приложима общата уредба на деликта, то обезщетение
може да се търси само от този субект, който изрично е посочен в закона,
а това безспорно с държавата. Отделен въпрос е, доколко в тази хипотеза
държавата би могла ла реализира предвидената в закона регресна отговорност
против общински орган или длъжностно лице.Тъй като ЗОДВПГ не урежда отговорност
на общините за вреди. причинени от дейността на общинските органи и администрация,
то съответно липсва каквото й да било основание общината да бъде осъдена
да заплати обезщетение по реда на този закон. При това съдът намира за
недопустимо искът, предявен против Община- Пловдив, да се тълкува и разглежда
като такъв, предявен против държавата.8 исковата молба пределно ясно н
конкретно е посочено, че ищецът претендира обезщетение от общината.В случай,
че искът бъде уважен, то решението би имало изпълнително действие против
общината, а не против държавата. Предвид гореизложените мотиви съдът намира,
че не следва да бъдат обсъждани подробно събраните по делото доказателства
относно това. дали общината е предприела действия по изпълнение на предвидените
в ЗЗРСИИ дейности.
Съобразно с решението по делото и на основание чл. 10, ал.2 от ЗОДВПГ
ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса
в размер от 60 лева, както и сумата от 245 лева- разноски по назначените
по делото експертизи.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, предявени от Кирил Василев
Тенев от гр.Пловдив, ул."Васил Левски" №97, ет.4, ЕГН: 4607304663
против Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството
му нв представител на Министерство на регионалното развитие и благоустройството-гр.Софня
и против Община- гр.Пловдив за това Министъра на регионалното
развитие и благоустройството да бъде осъден да му заплати сумата от 500
лева, от която 250 лева за това, че не е издадена наредба, в която да се
определят конкретните изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи
възможност за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонталните
комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените
сгради и на улиците и пешеходните зови и на съоръженията, свързващи различни
нива в селищната среда, предназначени за ползването им от хора с увреждания
и 250 лева за това. че не са приспособени средствата за обществен транспорт
към потребностите и възможностите на хора с увреждания, а също така Община-гр.Пловднв
да бъде осъдена да му заплати сумата от 1000 лева, от която 400 лева за
това, че не е изменен действащият градоустройствен план, за да бъде осигурено
безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива в жилищни,
обществени сгради и обекти за общо ползване, 500 лева за това, че не са
отстранени съществуващите архитектурни бариери и не са изградени приспособления,
осигуряващи свободно използване от хората с увреждания на всички видове
обществени сгради н прилежащата им околна среда и 100 лева за това, че
не са създадени преференции за предприемачите, конто трябва да изградят
среда, сгради и съоръжения, пригодени за ползването им от хора с увреждания,
като горните суми се претендират в обезщетение за претърпени от ищеца морални
вреди, изразяващи се в ежедневни изключителни трудности в придвижването
и достъпа до обществените места, държавните учреждения и институции, имащи
за резултат практическата невъзможност ищецът да си намери работа, да поддържа
дори елементарни социални контакти, поради което той страда от загуба на
самочувствие и себеуважение, от чувство на физическа и емоционална непълноценност
и неравнопоставеност, които морални вреди са настъпили за същия в резултат
от бездействието на ответниците по изпълнение на задълженията им по чл.27
и чл.28 от Закона за защита, реабилитация и социална интеграция на инвалидите.
ОСЪЖДА
Кирил Василев Тенев, с горепосочените адрес и ЕГН, да заплати по сметка
на ПРС сумата от 60 лева- държавна такса, както и сумата от 245 лева-разноски
по назначените съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия:.
|
|
