 |
РЕШЕНИЕ 151
гр. Пловдив. 05.07.2004 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд. VII гр.с. в публично заседание на
двадесет и трети юни. две хиляди и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Анастасов
при секретаря Съдина Стойкова , като разгледа докладваното
от председателя гр.д.N 2179 по описа за2002 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ.
Ищецът Никола Маринов Китуков моли Министъра на регионалното
развитие и благоустройството да бъде осъден да му заплати сумата от 500
лева. от която 250 лева за това. че не е издадена наредба, в която да се
определят конкретните изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи
възможност за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонталните
комуникационни елементи пред жилищните, обществените н производствените
сгради и на улиците и пешеходните зони и на съоръженията, свързващи различни
нива в селищната среда, предназначени за ползването им от хора с увреждания
и 250 лева за това. че не са приспособени средствата за обществен транспорт
към потребностите и възможностите на хора с увреждания, а сьщо така Община-
гр.Пловдив да бъде осъдена да му заплати сумата от 1000 лева, от която
400 лева за това. че не е изменен действащият градоустройствен план, за
да бъде осигурено безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички
нива в жилищни, обществени сгради и обекти за общо ползване, 500 лева за
тона, че не са отстранени съществуващите архитектурни бариери и не са изградени
приспособления, осигуряващи свободно използване от хората с увреждания
на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда и 100
лева за това, че не са създадени преференции за предприемачите, които трябва
да изградят среда, сгради и съоръжения, пригодени за ползването им от хора
с увреждания, като горните суми се претендират 8 обезщетение за претърпени
от ищеца морални вреди, изразяващи се в ежедневни изключителни трудности
в придвижването и достъпа до обществените места, държавните учреждение
и институции, имащи за резултат практическата невъзможност ищецът да си
намери работа, да поддържа дори елементарни социални контакти, поради което
той страда от загуба на самочувствие и себеуважение, от чувство на физическа
и емоционална непълиоценност и неравнопоставеност, конто морални вреди
са настъпили за същия в резултат от бездействието на ответниците по изпълнение
на задълженията им по чл.27 и чл.28 от Закона за защита, реабилитация и
социална интеграция на инвалидите.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството
счита, че предявеният против него иск е недопустим, а разгледан по съшество-неоснователен.
Община - гр.Пловдив също оспорва предявения против нея иск.
Третото лице Министерство на транспорта и съобщенията не
изразява становище по исковете.
Районна прокуратура- гр.Пловдив изразява становище, че исковете са основателни.
[1РС. VII гр.с, след като се запозна с твърденията на страните и със събралите
по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът е инвалидизиран пожизнено
с определена първа група на инвалидност, с придружител. Съшият живее в
гр.Пловдив и единствената му възможност за придвижване е с помощта на инвалидна
количка.В тази връзка ищецът твърди, че среша непреодолими трудности при
всеки опит за осъществуванс на най-елементарни ежедневни дейности, като
пазаруване, ползване на обществен траспорт или посещение на обществени
места. Като причина за тези трудности той сочи недостъпността на градоустройствената
среда в гр.Пловдив. изразяваща се в несъобразяване на улиците, градския
траспорт и обществените сгради със специфичните затруднения, който изпитват
хората, ползващи по необходимост инвалидни колички.Твърди се също така.
че препятствията, който пречат на свободното предвижване на ищеца, с следвало
да бъдат отстранени от ответниците в изпълнение на задълженията им по чл.27
и чл. 28 от ЗЗРСИИ / в сила от 01.01.1999г-/.С бездействието си последните
допълнително са утежнили последиците от физическото увреждане на ищеца,
в резултат на което той търпи определени морални вреди.
Министърът на РРБ оспорва иска, предявен против него, като
счита, че същият е недопустим, поради липса на пасивна легитимация. Ответната
Община- гр.Пловдив оспорва иска, като се позовава на доказателства за това,
че е предприела действия по изпълнение на задълженията си по чл.27 и 28
от ЗЗРСИИ.
По делото са приети следните писмени доказателства: експертно
решение на ТЕЛК № 2219/05.11.86г., с което ищецът е инвалидизиран в първа
група инвалидност с диагноза "счупване на гръбначния стълб с увреждане
на гръбначния мозък"; наредба № 1/10.01.1995г.; решение N 321/19.10.2000г.
на ОбС- гр.Пловдив за отпускане на средства до размер от 10 000 лева за
закупуване на един пътнически микробус за нуждите на горепосочената служба;
заповед N ОА-7б7/24.07.97г. на Кмета на Община- гр.Пловдив за създаване
на комисия, която да проучи и направи оглед на територията на общината,
с цел прилагане на Наредба № 1, издадена в изпълнение на Закона за инвалидите;
предложение от горепосочената комисия относно реализация на обекти по програма "Изграждане
на среда в населените места с оглед ползването й от инвалиди" за 1999г.;
решение N 159/29.05.1998г. на ОбС- гр.Пдовдии за внедряване на система
за транспортно обслужване на инвалиди, ведно с приложения N 1 и N 2 към
същото, съдържащи информация за щатните бройки и бюджета на диспечерската
служба за транспортно обслужване на трудноподвижнн лица; решение № 121/15.1О.20О2г.
на ОбС- гр.Пловдив за откриване на процедура за възлагане на обществена
поръчка за изграждане на места за преминаване на инвалиди на сигнализирани
кръстовища в гр.Пловдив; протокол от 06.12.2002г., с който е констатирано
завършването на строителни работи по проект "изграждане на места за
преминаване на инвалиди на сигнализирани кръстовища в гр.Пловдив";
програма за осигуряване на равноправен достъп и привеждане на главни и
второстепенни транспортни възли и кръстовища за хората с увреждания; протокол
N 42/07.08.2002 г. на Експертния съвет по устройство на територията при
Община- гр.Пловдив; информация за дейността на службата за транспортни
услуги на трудноподвижни лица, схеми на детайли за понижен бордюр; ксерокопия
от вестници, броеве от 2003г..Прието е заключение на в.л.Калоферов относно
това, дали автобусите и тролейбусите на територията на Община - Пловдив
са приспособени в конструктивен аспект за свободен лосгьп и самостоятелно
ползване от хора, предвижващи се с инвалидни колички.От в.л. Бина Калчева-
Христова с изготвено заключение относно това дали градоустройственият план
на гр.Пловдив е изменен след 01.01.1999г. и дали са премахнати съществуващите
архитектурни бариери за свободното придвижване на хората с увреждания.
Относно същите обстоятелства е прието и заключение на тройна СТЕ.Досежно
твърдените от ищеца непреодолими трудности в придвижването му из града
са разпитани свидетелите Мариана Китукова /дъщеря на ищеца/ и Ангел Ангелов
/ без родство/.
Съгласно чл.27 от ЗЗРСИИ МРРБ и общините създават подходяща
жизнена и архитектурна среда за инвалидите чрез: I. изменения на действащите
градоустройствени планове с осигуряване на безпрепятствено движение на
инвалидите на всички нива в жилищни, обществени сгради и обекти за общо
ползване; 2. въвеждане на строителни стандарти, нормали, нормативи и изисквания
при проектиране и изграждане на обществени и жилищни сгради, прилежащата
им околна среда и местата за паркиране, осигуряващи безпрепятствено ползване
от инвалиди; 3. отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане
на приспособления, осигуряващи свободно ползване от инвалидите на всички
видове обществени сгради и прилежащата им околна среда. В чл.28 от същия
закон с предвидено приспособяване на средствата за обществен транспорт
към потребностите и възможностите на инвалидите, създаване на специализиран
обществен и частен транспорт за трудноподвижни инвалиди и на специални
условия за движение и безплатни места за спиране. Осъществяването на горните
действия е възложено на общините и други физически и юридически лица.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или ло повод изпълнение на административна
дейност.Разпоредбата на чл.7 определя пасивно легитимираните субекти по
искове за вреди, причинени от държавата, а именно- органите по чл.1. от
чийто незаконни актове действия или бездействия са причинени вредите. Несъмнено
Министърът на РРБ е орган на държавна власт /министерството с държавно
учреждение, а не държавен орган. Министърът с пасивно легитимиран по иска
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ. но не в лично качество, като физическо
лице, а в качеството му на държавен орган, представляващ държавата в отношенията
й е гражданите по повод дейността, възложена на министерството. В решения
N 55/14.03.94г. по гр. д. N 599/93г. на ВС, IV г.о. и № 1307/21.10.2003г.
по гр.д№ 2136/02г. на ВКС. V г.о. се сочи. че по искове за обезщетение
по ЗОДВПГ отговарят държавните органи, като юридически лица, а не физическите
лниа, заемащи определена длъжност. В тази връзка възниква въпросът, кой
следва да заплати дължимото обезщетение, при евентуално уважаване на иска.
Безспорно с, че министърът, като физическо лице. не дължи плащане- плащане
дължи държавата, чрез съответното министерство, чийто служител или ръководител
е причинил вредите. Ето зашо, следва да се приеме, че Министърът на РРБ
се явява ответник по иска, като представител на министерството и в по-широк
смисъл, като представител на лържавата. В обобщение-искът против Министъра
на РРБ е насочен против този ответник, съобразно с разпоредбата на чл.7
от ЗОДВПГ и следва да се приеме за процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен. Разпоредбата на чл.27, т.2
от ЗЗРСИИ не предвижда задължение за Министъра на РРБ да издаде определена
наредба, в конкретно определен срок. Самата редакция на разпоредбата не
характеризира същата, като такава е императивен характер. Формулировката "министерството
и общините създават подходяща жизнена и архитектурна среда за инвалидите
чрез въвеждане на задължителни стандарти, нормали, нормативи и изисквания
при проектиране и изграждане на обществени и жилищни сгради и тн.." предполага
дейност, която ще се осъществява за напред, през неограничен период от
време. Ето защо, съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че
по силата на чл.27 от ЗЗРСИИ Министърът на РРБ е бил длъжен в срок до 01.01.1999г.
да издаде наредба. Изрично задължение за издаване на наредба, с която да
бъдат определени общите изисквания, правила, норми и нормативи при проектиране
и изграждане на достъпна за инвалидите среда в урбанизираните територии,
е въведено с разпоредбата на чл.30 от ППЗЗРСИИ.Тази разпоредба обаче предвижда
издаването на съвместна наредба от Министъра на РРБ. Министъра на земеделието
и горите. Министъра на труда и Министъра на здравеопазвансто. Съгласно
разпоредбата на §2 от ПЗР на ППЗЗРСИИ тази наредба би следвало да бъде
издадена в 3-чессчен срок от обнародването на правилника, т.с. в 3- месечен
срок, считано от 12.11.199бг. .От Друга страна съгласно § 2 от ПЗР на ЗЗРСИИ
разпоредбите на чл.27 и чл.28 от закона влизат в сила 3 години, след обнародването
на закона / законът е обнародван на 27.12.1995г./.При така наличната нормативна
Уредба не става ясно от кой момент възниква задължение за издаване на наредба
н дали задължението е само за Министъра на РРБ / съгласно чл.27 от закона/
или е Общо за всички ръководители на изброените в чл.30 от правилника министерства.
Отделно от горното следва да се има предвид, че по делото не са налице
никакви доказателства, на база па които да се установява наличието на причинно-следствена
връзка между липсата на задължителни стандарти, нормали, нормативи и изисквания
при проектирането и изграждането на обществени и жилищни сгради и твърдените
от ищеца морални вреди .Ишецът претендира репарирането на вреди, който
следва да са настъпили през периода от 01.01.1999г. до 30.05.2ОО2г,- датата
на предявяване на иска / той не може да претендира обезщетение за вреди,
настъпили след предявяване на иска. макар да е ангажирал доказателства
в тази насока/.От показанията на разпитаните свидетели не става ясно дали
ищецът е срещал затруднение при движение по улици и при влизането и движението
из сгради, които са построени след 01.01.1999г. или преди това. Тъй като
става дума за въвеждане на задължителни норми при извършване на ново строителство,
то следва да се приеме, че това не са норми, които биха дали положително
отражение върху състоянието на вече изградените към 01.01 1999г. сгради
и инфраструктура..За да е налице причинно- следствена връзка между изпитваните
от ищеца затруднения в придвижването и неизпълнението на евентуално някакво
задължение но чл.27, т.2, би следвало затрудненията да са в резултат на
прегради от архитектурно естество, възникнали след 01.01.1999г..Наличисто
на такива архитектурни прегради, които да са препятствали ищеца, не се
установява и дори само поради това искът следва ла бъде отхвърлен.По т.2
от петитума, формулиран против Министъра на РРБ, е достатъчно да се отбележи,
че в ал.2 на чл.28 изрично е посочено, че изискването за приспособяване
на средства за обществен транспорт е възложено за изпълнение от общините
и други физически и юридически лица. а не на МРРБ. Разпоредбата на мл.ЗЗ
от правилника предвижда да бъде издадена съвместна наредба от Министъра
на транспорта и от Министъра на РРБ относно ползването на траспортни средства
от инвалиди. Задължението е не само на Министъра на РРБ. а от друга страна
издаването на една такава наредба не би довело автоматично до приспособяване
на средствата за обществен транспорт към потребностите на инвалидитс. Не
на последно място следва да се отбележи, че през процесия период 01.01.1999г,-17.05.2002г.
е била в сила Наредба № 1/10.01.95г. за изграждане на среда в населените
места с оглед ползването й от инвалиди. Макар тази наредба да не е издадена
в изпълнение на ЗЗРСИИ, а в изпълнение на чл.201. вр. чл.З6 от ЗТСУ/отм./,
то не може да се твърди, че през процесния период напълно с липсвала подзаконова
нормативна уредба на мерките, необходими за осигуряване на достъпна за
инвалидите среда в населените места. Предвид пределно общата формулировка
на тезн мерки в ЗЗРСИИ и правилника за приложението му не би могло да се
твърди с категоричност дали наредбата, която би следвало да бъде издадена
по силата на чл.ЗО от правилника, би въвела задължително по-благоприятни
за инвалидите изисквания, норми и стандарти.В тази връзка следва да се
отбележи, че такава наредба е издадена на 26.11.2003г. / Наредба N 6 на
Министъра на РРБ/. но липсват доказателства за това, в пряк резултат от
този факт, да е настъпили положителна промяна в описаната от ищеца фактическа
обстановка.
Община- гр.Пловднв е привлечена като ответник по делото с оглед възложената
й по силата на чл.27 и чл.28 от ЗЗРСИИ дейност, с цел създаване на подходяща
жизнена среда и осигуряване на транспорт, пригоден за ползване от ин вал
иди. Общината не е държавен орган, нито длъжностно лице. Колективен орган
на местна власт е общинският съвет, орган на изпълнителната власт в общината
е кметът. Предвидените в чл.27 и чл.28 от ЗЗРСИИ задължения за общините
са с публичен, административно- управленски характер и поради това с изпълнението
им следва да се считат натоварени органите на общината.Съгласно трайната
съдебна практика е допустимо исковете по ЗОДВПГ да бъдат насочвани против
общините. Искът е предявен против Община- гр.Пловднв за неизпълнение от
нейните органи на дейностите, предвидени в ЗЗРСИИ.При това, въпросът относно
това. дали искът против общината може да бъде уважен на твърдяното от ищеца
правно основание- чл.1, ал.1 от ЗОДВПГ, следва да се разглежда като такъв
по същество на спора по делото.
ЗОДВПГ урежда отговорността на държавата- държавата е тази, която дължи
заплащането на обезщетението, когато иск, предявен по реда на този закон,
бъде уважен. Както беше посочено по-горе, налице е съдебна практика, съгласно
която обезщетенията по ЗОДВПГ не се дължат пряко от държавата, а от нейните
органи, като юридически лица / р.№ 1307/21.10.2003г. по гр.д.№ 2136702г.
на ВКС, V г.о./ Това обаче не следва да се отнася за общините. Общината.
като юридическо лице, със самостоятелен бюджет и собственост /чл,17, ал.4,
чл. 140 и чл.141 от КРБ.', различни от държавния бюджет и собственост,
не може да отговаря за задължения на държавата. Министерствата, като държавни
учреждения, също разполагат със самостоятелни бюджети, но тези бюджети
се формират изцяло на база на държавно имущество. Общинските бюджети се
формират на база иа собствени на общината приходи от местни данъци и такси
н от общинска собственост. Както държавната, така и общинската собственост
представляват публична собственост / за разлика от частната собственост/.Задълженнята
за плащане на местни данъци и такси са също така публични задължения, както
и задълженията за плащане на данъци в приход на държавния бюджет. Независимо
от това обаче не може да се приеме, че държавната собственост и общинската
собственост са тъждестевени. Разгледан и не в публичноправен аспект, а
като носители на имуществени права и задължения, държавата и общините представляват
различни субекти, като често същите имат противоречиви материални интерсси.
В чл.140 от КРБ е посочено, че общината има право на своя собственост,
която използва в интерес на териториалната общност. Материалните интереси
на тази териториална общност по повод собствеността на съответната община
не са тъждествени с материалните интереси на държавата в тази част от нейната
територия. Горните изводи на съда са мотивирани и от това, че в чл.17,
ал.4 от КРБ е предвидена отделна законова уредба на държавната и на общинската
собственост /и такива закони са приети още през 1996г./.Съобразно с горното,
поетото от държалата задължение да възстанови причинените в резултат на
административна дейност вреди в материално смисъл, като задължение за плащане
на определена суча, не преминава у общините в случаите, когато вредите
са причинени от общински органи или длъжностни лица.ЗОДВПГ не прави разграничение
между административната дейност на държавата и на общините, тъй като това
с дейност по упражняване на правомощие, включени в единната държавна власт.
За вредите, настъпили в резултат от административната дейност на общините,
не е предвидено да отговаря някой друг, освен държаната .Отговорността
по този закон е безвиновна и поради това държавата, а не прекият причинител
на вредата, дължи заплащането на обзещетение. Обстоятелството, че но реда
на ЗОДВПГ е допустимо да бъде търсено обезщетение за вреди, причинени от
общинските органи и администрация, не означава, че законът урежда отговорност
на обшините. При положение, че в случая не е приложима общата уредба на
деликта, то обезщетение може да се търси само от този субект, който изрично
е посочен в закона- а това безспорно е държавата. Отделен въпрос с. доколко
в тази хипотеза държавата би могла да реализира предвидената в закона регресна
отговорност против общински орган или длъжностно лице. Тъй като ЗОДВПГ
не урежда отговорност на общините за вреди, причинени от дейността на общинските
органи и администрация, то съответно липсва каквото й да било основание
общината да бъде осъдена да заплати обезщетение по реда на този закон.
Прн това съдът намира за недопустимо искът, предявен против Община- Пловдив,
да се тълкува и разглежда като такъв, предявен Против държавата.В исковата
молба пределно ясно и конкретно е посочено, че ищецът претендира обезщетение
от общината. В случай, че искът бъде уважен, то решението би имало изпълнително
действие против общината, а не против държавата. Предвид гореизложените
мотиви съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани подробно събраните
но делото доказателства относно това. дали общината е предприела действия
по изпълнение на предвидените в ЗЗРСИИ дейности.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.10, ая.2 от ЗОДВПГ ищецът
би следвало да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС дължимата в производството
държавна такса, както и направените от бюджета на съда разноски по назначените
експертизи. Тъй като с исковата молба с представена декларация за това,
че ищецът не разполага с доходи от трудови правоотношения, упражняване
на свободна професии или търговия и на основание чл.63. ал.1, б."б" от
ГПК той следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.1. ал.1 от ЗОДВПГ, предявени от Никола Маринов
Китуков от гр.Пловдив. ул."Хвойна"11, ЕГН: 4405064587 против
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му
на представител ма Министерство на регионалното развитие и благоустройството-
гр.София и против Община- гр.Пловдив за това Министъра на регионалното
развитие и благоустройството да бъде осъден да му заплати сумата от 500
лева, от която 250 лева за това, че не е издадена наредба, в които да се
определят конкретните изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи
възможност за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонталните
комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените
сгради и на улиците и пешеходните зони и на съоръжени ята. свързващи различни
нива в селищната среда, предназначени за ползването им от хора с увреждания
и 250 лева за това, че не са приспособени средствата за обществен транспорт
към потребностите и възможностите на хора с увреждания, а също така Община-
гр.Пловдив да бъде осъдена да му заплати сумата от 1000 дева. от която
400 лева за това. че не е изменен действащият градоустройствен план, за
да бъде осигурено безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички
нива в жилищни, обществени сгради и обекти за общо ползване. 500 лева за
това, че не са отстранени съществуващите архитуктурни бариери и не са изградени
приспособления, осигуряващи свободно използване от хората с увреждания
на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда и 100
лева затова, че не са създадени преференции за предприемачите, които трябва
да изградят среда, сгради и съоръжения, пригодени за ползването им от хора
с увреждания, като горните суми се претендират в обезщетение за претърпени
от ищеца морални вреди, изразяващи се в ежедневни изключителни трудности
в придвижването и достъпа до обществените места, държавните учреждения
и институции, имащи за резултат практическата невъзможност ищецът да си
намери работа, да поддържа дори елементарни социални контакти, поради което
той страда от загуба на самочувствие и себеуваженне. от чувство на физическа
и емоционална непълноценност и неравнопоставеност, които морални вреди
са настъпили за същия в резултат от бездействието на ответниците по изпълнение
на задълженията им по чл.27 и чл.28 от Закона за защита, рехабилитация
и социална интеграция на инвалидите.
Решението е постановено при участието на третото лице Министерство на транспорта
и съобщенията.
Решението подлежи на обжалване пред НОС, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПЛОВДИВСКИЯТ окръжен съд с решение от 13.01.2005 г, по в гр.д.№
2227/2004 г. в състав :
Председател: Бонка Дечева
Членове: Екатерина Мандалиева,Деница Стойнова
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.07.2004 г.. постановено по гр.д. № 2179/2002 г на
ПРС, в частта, с която са отхвърлени исковете на Никола Маринов Китуков
по чл.1 от ЗОДВПГ против Министъра на регионалното развитие и благоустройството
за заплащане на : сумата 250 лв. обезщетение за причинени за периода 01.01.1999
г. до 30.05.2002 г. /датата на предявяване на иска/ неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени на ищеца болезнени емоционални травми, свързани
със загубата на самочувствие и самоуважение, чувство за физическа и емоционална
непъпноценност и неравнопоставеносг, от неиздаване на наредба, в която
да се определят конкретни изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи
възможност за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонтални
комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените
сгради, на улиците и пешеходните зони и на съораженията. свързващи различни
нива от селищната среда, предназначени за ползването им от хора с увреждания
и против Община гр.Пловдив за заплащане на сумата в размер на 400 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени на ищеца болезнени емоционални травми, свързани със загубата
на самочувствие, чувство за физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеносг,
за периода 01.01.1999 г. до 30.05.2002 г./ датата на предявяване на исковата
молба/, от неизменоние на действуващия градоустройствен план с цел осигуряване
безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива на жилищни,
обществени сгради и обекти за обществено ползване:, и обезщетение до размер
на 400 лв. - за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени
на ищеца болезнени емоционални травми, свързани със загубата на самочувствие
и самоуважение, чувство за физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеносг
за периода от 01.01,1999 г. до 30.05.2005 г., поради отстраняване на съществуващи
архитектурни бариери и неизграждане на приспособления, осигуряващи свободно
използване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата
им околна среда, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Министъра на регионалното развитие и благоустройството Ф.София,
ул. "Кирил и Методий- N 17-19 да заплати на НИКОЛА МАРИНОВ КИТУКОВ
ЕГН 4405064587, от гр. Пловдив. ул."Хвойна" №11. сумата в размер
на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, обезщетение за причиняване в периода
01.01.1999 г- 30.05.2002 г. неимуществени вреди от неиздаване на наредба,
която да се определят конкретни изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи
възможност за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонтални
комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените
сгради, на улиците и пешеходните зони и на съораженията, свързващи различни
нива от селищната среда, предназначени за хора с увреждания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.1999 г.
ОСЪЖДАОбщинагр.Пловдив, с адрес : гр.Пловдив,
ул. Стефан Стамболов N 1 да заплати на НИКОЛА МАРИНОВ КИТУКОВ ЕГН 4405064587,
от гр.Пловдив, ул. 'Хвойна" N 11 сумата в размер на 400 л в./четиристотин/лева.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се причинени на ищеца болезнени емоционални травми, свързани със загубата
на самочувствие и самоуважение, чувство за физическа и емоционална непъпноценност
и неравнопоставеност за периода от 01.1999 г. до 30.05.2002 г./датата на
предявяване на исковата молба/, от неизменение на действуващия градоустройствен
план с цел осигуряване безпрепятствено движение на хората с увреждания
на всички нива на жилищни, обществени сгради и обекти за обществено ползване
и сумата в размер на 400 лв. /четиристотин/ лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищеца болезнени емоционални
травми, свързани със загубата на самочувствие и самоуважение, чувство за
физическа и емоционална непъпноценност и неравнопоставеност за периода
от 01.1999 г. - 30.05.2002 г.. поради неотстраняване на съществуващите
архитектурни бариери и неизграждаке на приспособления осигуряващи свободно
използване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата
им околна следна, ведно със законната лихва върху тази сума. считано от
01.01.1999 г.
ОСЪЖДА
Никола Маринов Китуков ЕГН 4405064587. от гр.Пловдив. ул."Хвойна " №
11 да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 18.00 лв. /осемнадесет
лева/ и разноски в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/.
Оставя в сила решението е останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове
РЕШЕНИЕТО е влязло в законна сила на 13.01.2005 г.
|
|
