РЕШЕНИЕ 1599/06

София, 22.01, 2007 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто "б" гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева

И в присъствието на прокурора Станева

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЙОРДАНКА ДАНОВА

дело N 1096/ 2006 година

Производството е по чл. 218а, буква "а" ПК
Постъпила е касационна жалба от Атина Миран Гачева от град Пловдив против решението от 29 ноември 2004 година постановено по гражданско дело № 396/2005 година на Пловдивския окръжен съд, в частта с която не е уважен иска за разликата от 400 до 5001 лева.
Оплакванията се свеждат до необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.

Ответниците по касация Община Пловдив и Министърът на регионално развитие и благоустройство не са взели становище по жалбата.
Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като се запозна с основанията за отмяна на постановения съдебен акт намира следното:
Въззивиият съд е отменил решението постановено от Пловдивския районен съд в частта, с която С отхвърлен иска на Атина Гачева за заплащане на обезщетение в размер на 400 лева за неимуществени вреди, ивдазяващи се в причинени Й болезнени емоционални травми, свързани със загубата на самочувствие и самоуважение, чувство за физическа и емоционална нeпълноценност н неравнопоставеност за периода от време 1 януари 1999 година до 17 май 2002 година поради неотстраняване на съществуващите архитектурни бариери и неизграждане на приспособления, осигуряващи свободно използуване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда и е присъдил сумата 400 лева, като с допълнително решение N 1560 от 12.VII.2006 година по делото е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5001 лева. Съдът е намерил, че в този размер искат е основателен и доказан.

В касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на решението в отхвърлителната част, като се твърди че така определеното обезщетение не е достатъчно да възмезди ищцата.
Оплакването следва да се приеме за основателно. При определяне на размера на обезщетението съдът не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил действителните неимуществеии вреди, които търпи нищата в ежедневието си от неотстранените съществуващи бариери и приспособления, пречеши й да ползува всички видове обществени сгради, собственост на общината, което й създава болезнени емоции, чувство емоционална нeпълноценност и неравнопоставеност. Съдът в настоящия състав намира, че за обезщетяване на тези вреди по-справедливо би било да се присъди общо сумата 4000 лева, след като се отчетат направените в последните години от общината-отвстник съоръжения, улесняващи достъпът на ищцата в част от институциите на града и при движение по улиците, която сума би изпълнила презназначението да репарира моралните вреди на ищцата от създаденато положение. С оглед това с настоящото решение следва да се присъдят допълнително още 3400 лева. В по-голям размер претенцията се явява неоснователна, поради което съдът оставя в сила решението за разликата до 5001 лева.
Водим  от горното.  Върховният касационен  съд, четвърто "б"

гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението от 29 ноември 2004 година и № 1560 от 12 юли 2006 година по гражданско дело N 1197/2003 година на Пловдивския окръжен съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 400 до 4000 лева и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Атина Миран Гачева още и сумата 3600 лева, задно със законната лихва считано от 10 март 2004 година до окончателното изплащане на главницата.
Оставя в сила решението в останалата обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ