РЕШЕНИЕ 288

гр. Пловдив 27.05.2002 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на 26 март две хиляди и втора година, в състав

Председател: Бонка Дечева
Членове: Фаня Рабчева
Миглена Площакова

при секретаря Валя Василева и в присъствието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдията Бонка Дечева гр.д. № 288 по описа за 2002.г., за да се произнесе взе предвид:

Въззивно производство.

С решение № 178 от 04.12.2001г. постановено по гр.д.№8398/2000г. на Пловдивски РС са отхвърлени исковете на Генка Стоянова Постоличина по чл. 1 от ЗОДВПГ против Министъра на регионалното развитие и благоустройството за заплащане на сумата 250 лв. обезщетение за причинени в периода от 01.01.1999г. до предявяване на иска - 20.12.2000г. неимуществени вреди от неиздаване на наредба, в която да се определят конкретни изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи възможност за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонтални комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените сгради на улиците и пешеходните зони и на съоръженията, свързващи различни нива от селищната следа, предназначени за хора с увреждания и сумата 250 лв., представляваща обезщетение за същия период за причинени неимуществени вреди от неприспособяване на средствата за обществен транспорт, към потребностите и възможностите на хората с увреждания., ведно със законната лихва върху двете суми от 01.01.1999г. Отхвърлен е и иска на същото правно основание против Община гр.Пловдив за заплащане на сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неизменение на действуващия градоустройствен план с цел осигуряване безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива на жилищни, обществени сгради и обекти за обществено ползване и неотстраняване на съществуващите архитектурни бариери и неизграждане на приспособления, осигуряващи свободно използване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда и несъздаване на преференции за предприемачите за изграждане на сгради и съоръжения - , пригодни за използване от хора с увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума.

Ищцата обжалва това решение с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост - формиране на неправилни изводи от съда относно пасивната процесуална легитимация, характера на нормативната дейност на министъра и на предоставените му и на Общината правомощия от закона

Въззиваемият Министър на регионалното развитие и благоустройството оспорва жалбата и моли да се остави решението в сила. Поддържа доводите, направени пред РС за недопустимост на иска поради това, че не министъра, а Министерството е ЮЛ и той не може да отговаря по граждански правоотношения и неоснователност по същество, поради това, че нормативната дейност на министъра не е административна. Счита, че е изпълнил задължението си с издаване на Наредба № 1 от 20.01.1995г.

Въззиваемата Община гр.Пловдив оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Поддържа доводите си пред РС за недопустимост поради това, че Общината не следва да отговаря по ЗОДВПГ и неоснователност, защото е извършила действия за облекчаване движението на инвалиди.

Третото лице помагач на ответника МРРБ - Министъра на транспорта и съобщенията оспорва жалбата. Позовава се на това, че е изпълнил задълженията си по чл28 От ЗЗРСИИ чрез издаване на Наредба № 6 от 12,12,1997г за извършване на превоз на трудноподвижни лица.

Прокурорът взема становище да се остави в сила решението на РС поради това, че не е налице хипотезата на чл. 1 от ЗОДВПГ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено:

РС е сезиран с и.м., в която ищцата-жалбоподателка Постоличина твърда че е инвалид първа група с чужда помощ поради заболяване на краката, предвижва се по необходимост с инвалидна количка, но среща редица затруднения и препятствия в това и търпи морални страдания. Счита че тези й страдания са причинени и от това, че министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община гр.Пловдив не са изпълнили конкретни задължения по чл.27 и чл.28 сят ЗЗРСИИ. Конкретно се твърди неизпълнение от Министъра РРБ на задължението му да издаде наредба по чл.27 т.2 и 3 от ЗЗРСИИ, и да приспособи средствата за обществен транспорт към потребностите и възможностите на инвалидите, съгл чл.28, ал.1 т.1 от с.з., а към Общината твърди неизпълнение на задълженията й по чл.27, т.2 и по чл.28, ал. 1 т. 1 от ЗЗРСИИ

Така предявените искове правилно са квалифицирани по чл. 1 от, от ЗОДВП, 1 съобразно твърденията в и.м. за неизпълнение на задължения на държавен орган, от които са настъпили за ищцата неимуществени вреди. Исковете по ЗОДВПГ съгл. чл.7 от същия се предявяват против органа, чийто бездействия са причинили вредите. Този специален закон не изисква органа-ответник да е юридическо лице. Това е така, защото Държавата отговаря за причинените вреди на граждани от своите органи, субсидирани от бюджета, а не те чрез обособено свое имущество. Затова чл.8 от ЗОДВПГ изрично предвижда недопустимост на общия исков ред при причиняване на вреди при условията на чл. 1 и 2 от с.з. Министърът на РРБ е централен орган на изпълнителната власт, съгл. чл.19, ал.2 т.4 от Закона за администрацията. Макар да не е ЮЛ, той е процесуално легитимиран да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДВПГ. Искът против него е допустим.

Община гр.Пловдив счита, че тя не е държавен орган и поради това с недопустим иска против нея по ЗОДВПГ. Този закон е издаден при действието на . Конституцията от 1971г./отм/ Съгласно чл.2 от същата в Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа, а той я упражнява чрез избраните от него представителни органи. Съгласно чл.110 от същата, органи на държавната власт в административно териториалното деление община е общинския народен съвет. Следователно волята на законодателя е била държавата да носи , отговорност при незаконосъобразни действия и бездействия и на местния орган на държавна власт - Общината. Съгласно чл.1, ал.2 от сега действуващата;. Конституция, цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява чрез органите, предвидени в нея. Член 136 от Конституцията определя Общината освен като административно-териториална единица и като орган на местно самоуправление и й придава качеството на ЮЛ. Следователно Общината е орган на държавна власт и местно самоуправление и като такъв е пасивно легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДВПГ. Следователно и против нея иска е допустим.

По основателността:

Безспорно установено е, че с решение на ТЕЛК № 0215/29.01.1985г. на ищцата е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ. С оглед заболяването, по необходимост ползва инвалидна количка.

Със ЗЗРСИИ, публ. ДВ бр. 112/27.12.1995г се урежда правото на рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и произтичащите от това задължения за държавните органи и общините /чл. 1/. В чл.27 от същия. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и общините създават подходяща жизнена и архитектурна среда за инвалидите чрез дейност в три направление / т.1-3/. С Правилника за приложение на ЗЗРСИИ, публ. ДВ бр.97/1996г. р.У1, тези функции от дейността на министерството са доразвити с вменяване на конкретни задължения на Министъра на РРБ и общините. Съгласно чл.30 от Правилника за приложение на ЗЗРСИИ, Министъра на РРБ издава наредба, с която определя изискванията за проектиране на сгради, осигуряващи възможност за ползването им от хорра с увреждания, проектиране на хоризонтални комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените сгради на улиците и пешеходните зони и на съоръженията, свързващи различни нива от селищната среда, предназначени за инвалиди. Министъра на РРБ счита, че не следва да издава нова наредба, тъй като такава вече е издадена - Наредба № 1 от 10.01.1995г. за изграждане на среда в населените места с оглед ползването й от инвалиди, публ.ДВ бр.7/20.01.1995г. Съдът намира, че с тази Наредба, министърът не е изпълнил задължението си по чл. 30 от ППЗЗРСИИ. Тя е издадена на осн. чл.201 от ЗТСУ/отм/ и с отмяната му следва да се счита отменена / чл.13, ал.1 от ЗНА/. Не може да се приеме, че временно е запазено действието й след влизане в сила на ЗУТ и освобождава министъра на РРБ от задължението му по чл.30 от ППЗЗРСИИ, защото е издадена и преди приемане на ЗЗРСИИ и Правилника за приложението му. Тя не е приета след предварително съгласуване, съгл. чл.З, ал.З с Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция към МС, създаден на осн. чл.З, ал.З от с.з. Ако МС, като нормотворец на ППЗЗРСИИ считаше, че Наредба № 1 покрива изискванията за проектиране на сгради, на хоризонтални и комуникационни елементи в тях и на улиците, и пешеходните зони, и на съоръженията, свързващи различни нива на селищна среда, не би предвидил задължението по чл.30 от същия за издаване на нова наредба, уреждаща посочената материя. Налага се извода, че Наредба № 1/1995г. не удовлетворява изискванията на ЗЗРСИИ и Правилника за приложението му. Няма спор, че Министърът на РРБ не е издал след влизане в сила на тези нормативни актове Наредба в изпълнение на задължението си по чл.30 от ППЗЗРСИИ. Налице е бездействие на централен орган на власт - министъра на регионалното развитие и благоустройството при изпълнение на задължение, вменено с нормативен акт.

Органите на изпълнителната власт формират държавната администрация /чл.1 от Закона за администрацията/ Тя реализира функциите си в рамките на предоставените и компетенции, включително и чрез издаване на подзаконови нормативни актове Тази дейност, наред с дейността по издаване на индивидуални административни актове е вид административна. Съгл. чл. 25от ЗАДМ. Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия, в изпълнение на които издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Следователно неизпълнението на задължението на министъра на РРБ да издаде наредба, уреждаща материята, посочена в чл.ЗО-от ППЗЗРСИИ е бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДВПГ..

В резултат на неиздаване на тази наредба не са проектирани хоризонтални комуникационни елементи на жилищните, обществените и производствените сгради, на улиците и пешеходните зони осигуряващидостъпа и движението на хора, ползващи по необходимост имвалидни колички, не са проектирани и съоражения, свързващи различни нива на селищната среда. Това има за последица и неизграждане на такива елементи и съоражения не само в рамките на претендиралия период, а и за всички сгради и съоражения, проектирани в този период, чието изграждане предстои. Това създава за процесния период трудности на ищцата при предвижването й, ограничения, неудобства и е източник на допълнителни страдания. Това са неимуществени вреди.

В обобщение, съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл.1 от ЗОДВПГ и първата претенция против Министъра на РРБ е основателна. Претендираната сума в размер на 250 лв. би репарирала неимуществени вреди за процесния период. Тази претенция, предвид изложените мотиви, следва да се уважи изцяло, като се отмени решението на РС в тази част.

Втората претенция против Министъра на РРБ е за обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от ищцата в процесния период 01.01.1999г. до предявяване на иска от бездействието му, изразяващо се в неприспособяване средствата за обществен транспорт към потребностите и възможностите на имвалиди. Съгласно чл.28 от ЗЗРСИИ Министерството на РРБ и Министерството на транспорта и съобщенията като администрация, съгл. чл.42 от ЗАДМ., а не министъра, като централен орган на изпълнителната власт разработват стандарти и нормативи и за облекчение на имвалиди в пътно-транспортното движение чрез посочени способи, като по т. 1 е приспособяване на средствата за обществен транспорт. ППЗЗРСИИ не предвижда такова задължение за министъра на РРБ. Затова не е налице негово бездействие при изпълнение на административна дейност и тази претенция правилно е отхвърлена от РС. В тази част решението ще се остави в сила.

Следва да се отбележи, с оглед участието на третото лице помагач и взетото от него становище, че в изпълнение задълженията си по чл.28 ЗЗРСИИ във вр. с чл.ЗЗ, ал.1 от ППЗЗРСИИ, министъра на транспорта, в рамките на своята компетентност е издал Наредба № 6 от 12.12.1997г., след публикуване на закона и преди влизане в сила на чл.28 от него, с която се урежда извършването на превоз на трудоустроени лица. Изпълнението на изискванията по чл.28, ал.1 е задължение на Общините, съгл. ал.2. Такова конкретно бездействие на Община Пловдив не е предмет на иск. Въпреки това в хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства за организирането и дейността на служба за специализиран транспорт за имвалиди. Против Община гр. Пловдив претенцията е за заплащане на сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от бездействието й при изпълнение на административната й дейност, изразяващо се в 1неизменение на действуващия градоустройствен план с цел усигоряване безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива на жилищни, обществени сгради и обекти за обществено ползване, не отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и неизграждане на приспособления, осигуряващисвободно използване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда и несъздаване на преференции за предприемачите за изграждане на сгради и съоражения, пригодни за използване от хора с увреждания.

Като орган на държавната власт в рамките на административно-териториалната единица община и на местното самоуправление и ЮЛ, на Общината са вменени задължения, произтичащи от уредените със ЗЗРСИИ права за имвалидите./ чл.1/ Съгласно чл.27, т. 1 и 3 от с.з. Общините създават подходяща жизнена и архитектурна среда чрез изменение на действуващите градоустройствени планове с осигоряване на безпрепятствено движение на имвалидите на всички нива на жилищните и обществени сгради и обектите за общо ползване /т.1/ и отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане на приспособления, осигуряващисвободно използване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда. От първото заключение на в.л.Стойчев се установява, че градоустройствения план на гр.Пловдив не е променян от 01.01.1999г. От това и допълнителните заключения на същото в.л. се установява, че не са направени скосявания на тротоарите с оглед движението на имвалидни колички. Изключение правят само някои участъци от "Пещерско шосе" и моста на р.Марица при Панаира. Подлезите по основните булеварди на града - бел."Шести септември", бул."България" в района на централната градска част нямат рампи за имвалидни колички, с изключение на този на бул. "Шести септември" по ул."Р. Даскалов" /главната улица за пешеходци/ и този при хотел "Тримонциум", които са изградени, или реконструирани през последните години. Обществените сгради, строени преди 1995г. имат двукрили врати, големи фоайета и асансьори за повече от 4 човека, което ги прави изплозвваеми и от имвалиди с колички. Липсват обаче рампи за достъп на имвалидни колички до обществените сгради със стълби пред входовете, с изключение на болницитте, съдебната сграда и др., до които се осигорява достъп от нивото на тротоара. От заключенията на СТЕ може да се заключи, че в резултат на изпълнението на Наредба № 1, приета преди ЗРСИИ, но осигоряваща някои от целите му все още е в начална фаза изпълнението на задълженията на Община гр.Пловдив по отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане на приспособления, свободно използване на обществените сгради и околната среда от инвалиди, ползващи имвалидни колички. Задължението обаче на Общината за изграждане на подходяща жизнена и архитектурна среда за инвалидите не е изпълнено в по-голямата си част, досежно основни пътни артерии и съоръжения на инфраструктурата, вкл. и в централната градска част, както и по отношение на основни обществени сгради, в това число и сградата в която тя се помещава.

Неизпълнението на тези задължения на Община гр.Пловдив, видно от показанията на разпитаните свидетели Петя Вълчева и Николай Запрянов, създава ежедневни трудности и ограничения и неудобства на ищцата при преодоляване на стълби, високите бордюри на тротоарите, невъзможност да посети обществени сгради, като тази на Община Пловдив, на Синдикалния дом на културата и накои здравни заведения, липса на обществени тоалетни, предназначени за инвалиди Всичко това я карало да се чувствува не комфортно, разстройвало я, "поплаквала си". Това са неимуществени вреди, които подлежат на репарация. Налице са и останалите предпоставки на чл.1 от ЗОДВПГ, за което се изложиха мотиви по-горе Предявеният иск против Община гр.Пловдив е доказан досежно неизпълнение на задълженията й по чл.27, т. 1 и 3 от ЗЗРСИИ.

Създаването на преференции за предприемачите, които, ще изграждат среда, сгради и преференции за ползването им от инвалиди не е задължение, а един от начините, чрез които Общината следва да изпълни задължението си за изграждане на подходяща жизнена и архитектурна среда, предвиден в чл.31т.З б."в" от ПГОЗРСИИ. Затова за неизползването му, Общината не може да носи отговорност по ЗОДВПГ. Задължението си, Общината може да изпълни и чрез дейност на Общински фирми.

При определяне размера на обезщетението, претендирано от ищцата против Община гр.Пловдив, съдът се съобразява със следното. Общината е изпълнила част от задълженията си по изграждане на подходяща жизнена и архитектурна среда за инвалиди, но в малък обем. Остават недостъпни за ищцата основни обществени сгради, затруднено е движението и по пътните артерии и в различни нива на градската среда. Това и създава ежедневни трудности и ограничения от различно естество, предизвикващи психически страдания. Същевременно тя е млад човек, нуждаещ се от задоволяване както на ежедневните си нужди, така и от здравни, културни и всякакви други потребности. При преценка на тези конкретни обстоятелства и с оглед обществения критерий за справедливост, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за процесния период - 01.01.1999г. - 20.12.2000г. неимуществени вреди от неизпълнената част от задължениетята на Община гр. Пловдив, ще се репарират със сумата 700 лв. В този размер претенцията следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер същата следва да остане отхвърлена като неоснователна.

Съобразно изложените до тук мотиви, решението на РС е неправилно и следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска против министъра на РРБ по първата претенция и да се остави в сила по втората, а по отношение на Община гр. Пловдив - да се отмени само в частта, с която иска против нея е отхвърлен до размер 700 лв. В останалата част решението следва да се остави в сила. Жалбоподателката-ищца претендира, но не доказва разноски. Същата е поискала и е освободена на осн. 63 от ГПК от заплащане на д.т., поради което съдът не я осъжда да заплати такава върху сумите, за които иска е отхвърлен.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

Отменя решение № 178 от 04.12.2001 г, постановено по гр.д.№8398/2000г. на Пловдивски РС, в частта, с която са отхвърлени исковете на Генка Стоянова Постоличина по чл.1 от ЗОДВПГ против Министъра на регионалното развитие и благоустройството за заплащане на сумата 250 лв. обезщетение за причинени за периода 01.01.1999г. - 20.12.2000г. неимуществени вреди от неиздаване на наредба, в която да се определят конкретни изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи възможност за ползването им от хора с увреждания, проектиране на хоризонтални комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените стради на улиците и пешеходните зони и на съоръженията, свързващи различни нива от селищната следа, предназначени за хора с увреждания и против Община гр.Пловдив за заплащане на обезщетение до размер 700 лв. за неимуществени вреди от неизменение на действуващия градоустройствен план с цел усигуряване безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива на жилищни, обществени сгради и обекти за обществено ползване и неотстраняване на съществуващите архитектурни бариери и неизграждане на приспособления, осигуряващи свободно използване от хора с увреждания на всички видове обществени сгради и прилежащата им околна среда и законната лихва върху тези суми, като вместо това постановява: Осъжда Министъра на регионалното развитие и благоустройството гр.София, ул."Кирил и Методий" № 17-19 да заплати на Генка Стоянова Постоличина ЕГН 63О8314632 от гр.Пловдив, ул."Йордан Ковачев" № 1, бл. 174 ет. 1 ап.2 сумата 50 лв. обезщетение за причиняване в периода 01.01.1999г. -20.12.2000г. неимуществени вреди от неиздаване на наредба, в която да се определят конкретни изисквания при проектиране на сгради, осигуряващи възможност за ползването им т хора с увреждания, проектиране на хоризонтални комуникационни елементи пред жилищните, обществените и производствените сгради на улиците и пешеходните зони и на съоръженията, свързващи различни нива от селищната среда, предназначени за хора с увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.1999г.

Осъжда Община гр.Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул."Стефан Стамболов" № 1 да заплати на Генка Стоянова Постоличина ЕГН-6308314632 от гр. Пловдив, ул."Йордан Ковачев" № 1, блок 174, ет.1 ап.2 обезщетение в размер на 700 лв. за причиняване в периода 01.01.1999г. - 20.12.2000г. неимуществени вреди от

Неизменение на действуващия градоустройствен план с цел осигуряване

безпрепятствено движение на хората с увреждания на всички нива на жилищни, обществени сгради и обекти за обществено ползване съществуващите архитектурни бариери и неизграждане на приспособления, осигуряващи свободно използване от хора с увреждания на всички видове' обществени сгради, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.01.1999г.

Оставя в сила решението в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му в частта по иска против Община гр.Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ