начало » Решения по дела срещу монополисти
Print
     

РЕШЕНИЕ

гр. Пловднв, 04.01.2006 г.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        СЕДМИ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

В публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:   РУМЯНА ПАНАЙОТОВА МАРИЯ ПЕТРОВА

при секретаря А.Костадинова като изслуша докладваното от съдията Р.Панайотова в.гр.д. 1938/05г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК.
Жалбоподателите - ищци Йордан Димитров и Стоянка Димитрова чрез процесуалния си представител адв.Стефанова обжалват решение на ПРС.V гр.с. ,в частта ,в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за ненмуществени вреди над уважения размер от по 3 000лв. за всеки до пълния предявен размер от по 5 000лв. за всеки.-Молят решението в тази част да бъде отменено и вместо него се постанови друго ,с което исковете им бъдат уважени. Претендират разноски. Оспорват жалбата на ответника.

Жалбоподателят - ответник "Електроразпределение-Пловдив" ЕАД обжалва решението на ПРС .V гр.с. .постановено по гр.д.353/05г. в частта ,в която исковете на Димитрови с уважени като прави оплакване ,че не е доказано по безспорен начин обстоятелството ,че за период от една година са били без електрозахранване предвид възможността да ползват ток от друг абонат. Претендира разноски. Оспорва жалба на ищците.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени доказателствата намира за Установено следното:

Ищците Димитрови са предявили искове против "Електроразпределение -Пловдив"ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за това.че в периода м.март 2003г. - м.март 2004г. са живяли без електричество поради неправомерно прекъсване на ел.захранването от ответника .които вреди са претендирали в размер на по 5000 лв. за всеки от тях. Съдът с обжалваното решение е уважил исковете до размер на 3 000лв. за всеки като в останалата част ги е отхвърлил като недоволни от решението са останали и двете страни.
От фактическа страна по делото се установява следното: във връзка с извършена проверка и на основание констативен проток № 004844/06.11.2002г. за липса на измерване на консумирана ел.енергия в жилището на ищците ,същите са уведомени с писмо от 17.03.2003г.,че им е начислена допълнителна енергия съобразно представена справка .която следва да заплатят в 10 дневен срок. Стойността на допълнително начислената ел.енергия е в размер на 1 541лв.Няма спор,че поради неплащане на тази сума ел.захранването в жилището на ищците считано от м.март 2003г. е прекъснато като е възстановено през м.март 2004Г.С влязло в сила решение по гр.д.6865/02г. - влязло в сила на 18.02.2004г. е признато за установено по отношение на ответника .че ищците не дължат сумата по цитирания протокол в размер на 1 540 лв. ,което е било и причината за възстановяване на ел.захранването.  По делото са разпитани свидетели . които установяват ,че периода март 2003г. - март 2004г. ищците са били без ел.захранваяе ,били са с малки деца . отоплявали са се с дърва и въглища . ползвали са свещи за осветление. Св.Узунова установява ,че тя е вземала дрехи на ищците за пране,а свидетелката Каравасилсва установява празниците да са прекарвали в дома й . както и че стреса преживян от липсата на електричество за ищците е бил голям. Последната .разпитана и пред ПОС, установява ищците от много години да са във влошени отношения с лицето Величка Арабаджиева , с която живеят в една къща . но в различни апартаменти . както и че същите не общуват ,не си помагат и живеят като непознати съседи. Пред настоящата инстанция са изслушани две експертизи - СТЕ и ССЕ. като първата установява , чс принципно е възможно включването и на други потребители към електромера на лицето Величка Арабаджиева по начин да могат да ползват и отчитат ел.енергия чрез нейния електромер. Заключението на ССЕ установява,  че за периода март 2003г. - март 2004г. потребената и отчетена от електромера на Арабаджиева ел.енергия е 2 ,44 пъти повече в сравнение с периода от време преди и след исковия.

С оглед на горното съдът намира ,че по делото се установява по безспорен начин ,че ел.захранването в жилището на нищите е прекъснато през м.март 2003г. и е възстановено през м.март 2004г. Причината за това е начислена допълнителна ел.енергия на стойност 1 540 лв. .която ищците са били задължени да заплатят и която сума с влязло в сила решение е признато за установено ,че не се дължи. В тази връзка съдът намира довода на ответника ,че е действал правомерно прекъсвайки ел.захранването , за неоснователен , тъй като със сила на присъдено нещо между страните е преклудиран въпроса за недължимостта на горната сума поради незаплащането на която именно е прекъснато електричеството.  Така че дори н ищците с поведението си да са станали причина или допринесли за начисляване на допълнителна ел.енергия на стойност 1 540 лв. то това е следвало да се установи в производството по заявения от тях отрицателен установителен иск, изходът по който обаче е установяване на недължимостта стойността на допълнително начислената ел.енергия. Следователно налице е противоправно поведение на ответника, изразяващи се в неправомерно прекъсване на ел.захранването ,в резултат на което ищците са живели в продължение на една години в жилище без електричество. Доказателства за обратното съдът счита ,че не е установената от заключението на СТЕ възможност за включване в електромера на друг абонат - Величка Арабаджиева .доколкото това е само хипотетично ,още повече ,че разпитаната пред ПОС свидетелка установи ищците да се във влошени отношения с Арабаджиева,  което пък от своя страна осуетява възможността  макар и предполагаема даползват за исковия период ел.енергия чрез нейния електромер. От друга страна не е доказателство и установената от ССЕ завишена консумация на ел.енергия през периода 2003г. - 2004г. от обаната Величка Арабаджиева доколкото причините за това могат да бъдат различни , още повече ,че ответникът при възникнали съмнения в резултат на завишеното потребление е могъл в обследвания период да направи проверка и констатации за горното  . което обаче очевидно не е сторил . при което положение и доколкото тези установени обстоятелства само хипотетично сочат за възможността ищците да са ползвали ел.енергия през този период съдът приема последното за недоказано по делото. Те безспорно се установи противоправното поведение на ответника . в резултат на което ищците са живяли без ел.енергия в продължение на една година , което дори и без конкретни данни за понесени неимуществени вреди . тяхното наличие е факт като се има предвид до каква степен битът в съвременния живот е свързан с юлзване на електричество. Следователно предявените искове се явяват доказани по основание , а що се отнася до размера на обезщетението съдът, предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД намира определения от първостепенния съд такъв от по 3 000 лв.- за всеки от ищците са адекватен на претърпените неимуществени вреди, поради което се налага извода ,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди от настоящата инстанция. С оглед на крайния изход на спора разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивски районен съд.V гр.с. .постановено о гр.д.353/05г. по описа на същия съд и състав Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

     
 
Тази страницата се поддържа, благодарение на финансовата подкрепа на The Trust for Civil Society in Central & Eastern Europе ©