РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 30.05.2003 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, гражданска колегия - девети граждански състав в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и трета година, в състав:

Председател: В. Шипоклиева
Членове: А. Иванова, Р. Панайотова и при участието на секретаря Елена Калончева, след като разгледа докладваното дело № 1574/2002г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 196 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от "Топлофикация Пловдив" ЕАД чрез изп. директор инж. Петър Илиев Белокапов против решение № 59 от 19.04.2002г. по гр. дело № 43/2001г. на ПРС, III гр.с, с молба да бъде отменено като недопустимо, като бъде постановено решение, с което искът да бъде признат за недопустим и бъде прекратено производството по делото. Претендира разноски по делото.

Въззиваемите Дияна Георгиева Петкова и Асен Йорданов Петков чрез пълномощника си адв. М. Екимджиев оспорва жалбата като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима, разгледа я по същество и приема, че жалбата е неоснователна.

Пред районния съд е предявен от Дияна Георгиева Петкова и Асен Йорданов Петков и двамата от гр. Пловдив ж.к. Тракия бл. 8А вх. В ет. 1, чрез пълномощника им адв. Е. Екимджиев, срещу "Топлофикация -Пловдив" ЕАД Пловдив отризателен установителен иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК с цена на иска 300 лв. Ищците твърдят, че са съпрузи и живеят постоянно в гр. Пловдив на посочения в исковата молба адрес, както и че през м. март 2000г. са получили съобщение от ответника, че следва да заплатят за предходния месец февруари 2000г.-цена на консумирана топлоенергия в размер на 387.16 лв. Ищците считат, че за процесния период не дължат повече от 87.16 лв, като имат предвид,че обитават сравнително малко жилище от 36 кв.м. и че за същия период техни съседи, живеещи в същия блок, живеещи в идентични и по-просторни апартаменти, са платили значително по-малки суми. В тази насока, ищците изтъкват обстоятелството, че за предходните зимни месеци на 1999г. и 2000г. са заплащали не повече от 97 лв. Ищците изтъкват и обстоятелството, че ищецът Петков лично е разговарял с г-н Кишкилов, бившия директор на ответника, който заявил, че действително сумата не е дължима, но не може да не бъде платена и лично разрешил само разсроченото й плащане до края на 2000г. Поради което ищците считат, че за тях е налице правен интерес да установят по съдебен ред, по отношение на ответника, че не дължат сумата от 300 лв, като разлика между 87.16 лв и сумата от 387.16 лв, съгласно приложен препис-извлечение от сметка.

Пред районния съд ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт Батаклиева оспорва предявения иск.

ПОС след преценка на приложените по делото и относими към правния спор доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото и е видно от приложените документи/л.3,4,5 по гр.д.№43/01г./, както и /л.22,24,25по гр.д. № 1574/02г./, че ищците са съпрузи и като такива през процесния период-м.февруари 2000г. са живели на процесния адрес-гр. Пловдив жк Тракия, бл.8А, вх. В, ет.1, ап. 4. Видно от договор от 01.09.1997г./л.22по гр.д.1574/02г./, неоспорен от ответника по делото, ищците живеят в процесния апартамент по безсрочен наемен договор сключен с трето лице Атанаска Горненска, собственик на този апартамент, като са задължени да поемат месечните разходи на ток, парно, топла и студена вода. Предвид горепосочените обстоятелства ПОС приема, че и за процесния период-м. февруари 2000г. ищците са живеели в апартамента на посочения по-горе адрес като наематели по наемния договор, сключен на 01.09.1997г. От приложен към исковата молба препис-извлечение от с/ка на абонатен номер № 17757 на Атанаска Запрянова Горненска, изготвен от ответника,/л.6погр.д.№43/01г./, неоспорен от ответника по делото, е видно, че ищците, независимо, че са само наематели, като живеещи на горе цитирания адрес са получили на този адрес горепосочения препис извлечение от с/ка, за незаплатена топлоенергия, съответно, и за процесния месец февруари 2000г.в общ размер възлизаща на сумата от 387.16 лв.

Предвид горепосочените обстоятелства ищците са задължени да плащат консумативните разходи за процесния апартамент за процесния период, вместо собственика Атанаска Запрянова Горненска, на чието име е издаден абонатния номер от страна на ответника, на основание сключения между ищците и третото лице- собственик наемен договор. Поради което ПОС приема, че е налице правен интерес от страна на ищците да докажат, че не дължат цялата сума за топлоенергия за м. февруари, така както се претендира, че е конкумирана за процесния апартамент от ответника. При което, предявеният установителен иск има правен интерес съгласно чл. 97 ал. 1 от ГПК и като такъв се явява допустим.

По отношение на основателността на предявения иск. Такава основателност, поначало, не се оспорва в процесната въззивна жалба. Независимо от това, съгласно заключението на тройната СТЕ, вече неоспорено от страна на ответника /за разлика от становището на последния по отношение на единичната експертиза/, се установява, че разходът за отопление на процесния апартамент за процесния месец-февруари 2000г. възлиза на 2.2 Мг/ W ч за месеца по 36.41 лв, или възлиза на сумата от 80.10 лв. Предвид изложените обстоятелства, предявеният отрицателен иск, че за този период ищците не дължат заплащане на сума над 87.16 лв, респективно, до размера 387.16 лв, в размер на сума от 300 лв, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Като постановява решение, с което уважава така предявения отрицателен установителен иск, районният съд постановява допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Пред въззивния съд представеният от жалбоподателя документ за "остатък за плащане" за сума, в общ размер, от 1 338.42 лв, изготвен на 22.05.02г. /л.5/, на името на третото лице-като "потребител": Атанаска Запрянова Горненска, не дава нови правнорелевантни факти, които да могат да мотивират съда към друг извод, различен от този на първоинстанционнния съд. При което, въззивната жалба като неоснователна не следва да бъде уважена.

Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното на 19.04.2002г. решение 59 на Пловдивския районен съд, III гр. състав, по гр. дело № 43 по описа за 2001 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛКА ЧЛЕНОВЕ: