 |
РЕШЕНИЕ 41
Пловдив, 26.03.2004 г.
В името на народа
Пловдивски районен съд, Х II гр.с-в, в публично заседание от 04.03.2004г.
с председател Пенка Стоева и секретар Величка Динкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело N 1450 по описа за 2003г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск по чл.97, ал. 1 от ГПК.
Ищецът Стоян Александров Кузманов иска от съда да признае за установено
по отношение на ответника 'Топлофикация Пловдив"ЕАД-гр.Пловдив, че
не му дължи сумата 313.40лв./молба от 15.05.03г./, съставляваща разлика
между търсените от ответника за заплащане, съобразно издадените от него
документи и изпратени на ищеца съобщения суми и твърдяните от ищеца като
дължими за периода ноември 2001г.-април 2002г. суми за потребена от него
топлинна енергия и начислен върху тях ДДС такива а именно:
1. Сумата от 57.45лв.-за м.ноември 2001г.-като разлика между начислената
от дружеството за консумирана 3.45МВтч енергия стойност от 104.67лв. и
реално дължима за консумираната 1.5562МВтч. енергия сума от 47.22лв., както
и сумата от 11.16лв., като разлика между начисления от дружеството върху
дължимата за този месец сметка ДДС от 20.60лв. и реално дължимия според
ищеца ДДС от 9.44лв.;
2. Сумата от 49.85лв.-за м.декември 2001г.-като разлика между начислената
от дружеството за консумирана 3.263МВтч енергия стойност от 101.33лв. и
реално дължима за консумираната 1.6082МВтч. енергия сума от 51.48лв., както
и сумата от 9.70лв., като разлика между начисления от дружеството върху
дължимата за този месец сметка ДДС от 20лв. и реално дължимия според ищеца
ДДС от 10.30лв.;
3. Сумата от 61.48лв.-за м.януари 2002г.-като разлика между начислената
от дружеството за консумирана 3.129МВтч енергия стойност от 120.16лв. и
реално дължима за консумираната 1.6082МВтч. енергия сума от 53.68лв., както
и сумата от 13.26лв., като разлика между начисления от дружеството върху
дължимата за този месец сметка ДДС от 24лв. и реално дължимия според ищеца
ДДС от 10.74лв.;
4. Сумата от 19.59лв.-за м.февруари 2002г.-като разлика между начислената
от дружеството за консумирана 2.181МВтч енергия стойност от 68.07лв. и
реално дължима за консумираната 1.4525МВтч. енергия сума от 48.48лв., както
и сумата от 3.77лв., като разлика между начисления от дружеството върху
дължимата за този месец сметка ДДС от 13.47лв. и реално дължимия според
ищеца ДДС от 9.70лв.;
5. Сумата от 42.30лв.-за м.март 2002г.-като разлика между начислената
от дружеството за консумирана 2.967МВтч енергия стойност от 95.98лв. и
реално дължима за консумираната 1.6081МВтч. енергия сума от 53.68лв., както
и сумата от 8.26лв., като разлика между начисления от дружеството върху
дължимата за този месец сметка ДДС от 19лв. и реално дължимия според ищеца
ДДС от 10.74лв.;
6. Сумата от 30.49лв.-за м.април 2002г.-като разлика между начислената
от дружеството за консумирана 2.295МВтч енергия стойност от 65.12лв. и
реално дължими за консумираната 1.0375МВтч. енергия сума от 34.63лв.,
както и сумата от 6.07лв., като разлика между начисления от дружеството
-върху дължимата за този месец сметка ДДС от 13лв. и реално дължимия според
ищеца ДДС от 6.93лв.
Заявява с исковата молба, че сумата, претендирана от него за м.ноември
на 2001г., е заплатил.Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен, като му се присъдят
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните в хода на производството доказателства,
намери за установено следното:
I . По допустимост на предявените искове.
За наличието или липсата на предпоставките за допустимост на
производството, които са абсолютни, съдът следи служебно, тъй че макар
и възражение по допустимост да не е повдигано от ответника, съдът намира,
че дължи обсъждане. В тази връзка съдът счита, че от значение са няколко
въпроса:
1.Един или повече искове е предявил ищецът.
По този предварителен въпрос следва да се изтъкне за яснота, че се касае
не до един иск, независимо от начина, по който ищецът е формулирал петитума
на исковата молба, а до съединени от него искове за установяване недължимостта
на определени суми, претендирани за плащане за различни помесечни отчетни
периоди ? в които ответникът е доставял топлинна енергия на ищеца, в качеството
му на "абонат №09068" и ползувател на топлинна енергия за отопление
и битово горещо водоснабдяване в собствен апартамент в сграда-етажна собственост",
както сам ищецът е заявил цитираните обстоятелства в исковата молба . Тази
особеност дава възможност съдбата на различните предявени искове, тъй както
те са конкретизирани с подадените от ищеца молби от 29.04.03г./стр.19/
и от 15.05.03г./стр.23/ да бъде различна, включително от гледна точка на
тяхната допустимост.
2.Какъв е характерът на предявените от ищеца искове.
Изследването на този въпрос се налага поради това, че от отговора му зависи
за н a личие на какви процесуални предпоставки или пречки съдът може да
следи служебно.както и по какъв начин се разпределя между страните доказателствената
тежест относно релевантните за спора факти.
Най-общия отговор на поставения въпрос е, че предявените от ищеца искове
са установителни, тъй като ищецът иска от съда да установи по отношение
на ответника, че не дължи на последния определени парични суми, начислени
му от ответника като дължими във връзка със съществуващите между тях отношения
по доставка на топлинна енергия.на която ищецът е потребителна дължи други
такива, поради което разликата между тях се явява недължима.
Следващия въпрос в аспекта на дадения общ отговор е дали този иск е установителен
иск по чл.97, ал.1 от ГПК, както ищецът го е квалифицирал в писмената си
защита по делото, или е иск по чл.254 от ГПК.Исковата молба е подадена
в съда на 07.03.2003г., като с нея ищецът е заявил, че данните за начислените
от ответника като дължими суми и потребление са му съобщени от ответника
и са станали причина за правния спор, който отнася за решаване.По-късно
в хода на производството, с молба от 26.06.03г./стр.40/, ищецът е поискал
от съда да се допусне обезпечение по настоящото дело чрез спиране на производството
по изп.дело №Ю5568/03г. на Съдия-изпълнителя при ПРС, твърдейки, че на11.06.03г.
е получил призовка за доброволно изпълнение по цитираното изпълнително
дело, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по извлечение
от сметка на топлофикационното дружество за сумата от 1576.77лв., от която
313.40лв. той не дължи и за която е предявил отрицателните установителни
искове, предмет на гражданското дело.Не са представени пред съда никакви-доказателства
за тези твърдения-че е издаден изпълнителен лист въз основа извлечение
от сметка, обхващащо и процесиите по делото месеци, че този изпълнителен
лист е в полза на ответника и срещу ищеца по делото, че се касае до потребление
в имота, топлоснабдяването на който е предмет на настоящото дело, че цитираното
изпълнително дело е въз основа на този изпълнителен лист и между тези страни.
Поради това съдът счита, че в производството пред него ищецът не се бори
срещу изпълнителната сила на така твърдения като издаден срещу него изпълнителен
лист, чрез предявяване на възраженията си по исков път, каквато възможност
му дава разпоредбата на чл.254 от ГПК, а е предявил установителни искове
по чл.97, ал.1 от ГПК, за установяване несъществуването на правото на ответника
да получи като доставчик на топлинна енергия процесиите по делото суми,
тъй като е начислил повече от реално дължимото за съответните месеци, вследствие
разлика в действително консумираното и търсеното за заплащане количество
топлинна енергия. З.Има ли ищецът интерес да води предявените
искове.
С исковата молба ищецът сам е заявил, че въз основа на изпратеното му
от ответника съобщение за м.ноември на 2001г., макар и у него да се е породило
съмнение относно голямата сума, която се претендира, е заплатил същата.В
тази връзка и като взема предвид принципите, че воденият от ищеца установителен
иск следва да бъде насочен към и да води направо до решаването на конкретен
правен спор, както и че този иск е субсидиарен и възможността да се получи
защита чрез осъдителен иск, изключва интереса да се води установителен
такъв, съдът намира, че предявеният от ищеца за месец ноември 2001г. отрицателен
установителен иск е недопустим, поради което определението за
даване ход на делото за решаване по същество в тази му част следва да се
счита отменено, а производството по него да бъде прекратено като недопустимо
поради липса на правен интерес за водене на установителен иск.
1 По отношение на исковете, предявени за месеците от декември 2001г. до
април на 2002г. включително съдът намира, че е налице правен интерес у
ищеца, породен от изложените обстоятелства относно претенции на ответника
за процесиите месеци за заплащане на определени суми, което право ищецът
му отрича за част от претендирания размер, още повече, че в хода на процеса
и до неговото приключване, предявените искове се оспорват от ответника.Производството
за тях е допустимо и именно по тях съдът ще се произнесе по-долу с решение
по съществото на спора.
II Легитимация на страните. Както съдът изтъкна по-горе,
ищецът сам е определил произхода на гражданското отношение, което го свързва
с ответника, и своето място в него, още с исковата молба, сочейки че е
абонат на доставяна от ответника топлинна енергия, като собственик на жилище
в сграда-етажна собственост, а ответникът е доставчик на тази енергия.Този
факт не е бил предмет на спор между страните и във връзка с наведените
твърдения е представено удостоверение за актуално състояние на ответника,
поради което съдът намира, че страните са надлежно легитимирани в процеса
като страни по материално правоотношение, свързано с доставка на топлинна
енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, без да търси за това
обстоятелство други доказателства.
III. По съществото на спора.
1 .Събрани доказателства.
В хода на процеса пред съда се събраха следните доказателства: стр.5-11-таблици-данни
за абонат, представени от ищеца; стр.28-29б-акт за проверка по разчети
и справка за задължения по периоди, представени от ответника; стр.70-73-заключение
на в.л. Диана Делчева Иванова и с.з. от 26.11.03г.-обяснения на вещото
лице при приемане на заключението; стр.74-писмо с входящ при ответника
№26-04-1368/19.03.02г., изпратено от "Родопи 20"ООД, представено
от ищеца; стр.75-78- представени от ищеца печатни рекламни материали; стр.80-писмен
отговор на главния Изпълнителен директор на ответното дружество, на въпроси
по чл.114 от ГПК, за които му е вменено задължение да се яви лично и отговори
в съдебно заседание; стр.90-92-заключение на в.л. Стоян Димитров Кичуков
и с.з. от 27.01.04г. -обяснения на вещото лице при приемане на заключението;
стр.97-99-констативен протокол, съставен от представители на ответника
и приложени към него два броя свидетелства за проверка; стр. 101-заверен
и представен по делото от третото неучастващо в спора лице-"Родопи
20""ООД препис от оригиналната карнета от засечките на електронните
разпределители на абоната, ищец по делото, за периода ноември 2001г.-април
2002г.
2. Становища на страните . Ищецът твърди в хода на производството, че
ответникът е начислил като дължими за отопление следните суми за процесиите
месеци, за които претенциите се "намериха допустими:
-за
декември 2001г.-101.33лв.-за 3.263МВтч;
-за януари
2002г.-120.16 лв.-за 3.129МВтч;
-за февруари
2002г.-68.07лв.-за 2.181 МВтч;
-за март
2002г.-95.98лв.-за 2.967МВтч
-за април
2002г.-65.12лв.-за2.295МВтч, -
докато той дължал съобразно реално потребеното от него за отопление количество
топлинна енергия ; както следва:
-за
декември 2001г.-51.48лв.-за 1.6082МВтч;
-за януари
2002г.-53.68лв.-за 1.6082МВтч;
-за февруари
2002г.-48.48лв.-за 1.4525МВтч;
-за март
2002г.-53.68лв.-за 1.6081 МВтч
-за април
2002г.-34.63лв.-за 1.0375МВтч.,
поради което разликата между двете суми за всеки месец се явява недължима
от него на ответника.
От неговото изложение и при липса на други конкретно наведени съображения
за произхода/причините/ на твърдяните като налични разлики между претендираните
от ответника за плащане суми и размера на считаните от ищеца за дължими
такива, спорът между страните следва да се счита произтичащ единствено
от въпроса за обема на реалното потребено от ищеца за процесиите месеци
количество топлинна енергия в жилището, на което е собственик, на адрес
гр.Пловдив, ул."Победа"№49, ап, 14.
От акцентите, които ищецът многократно е поставил в исковата молба, съдът
счита още, че като предмет на спора, очертан от ищеца с исковата молба,
е единствено дължимото от него плащане за потребена топлинна енергия за
отопление, а не и за битова гореща вода, на каквато той е също потребител,
съгласно описаното от него в исковата молба.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца и счита, че са неоснователни,
тъй като претендираното плащане е за доставена и консумирана в реални количества
топлинна енергия.
3.Становището на съда.
3.1
Относно установените по делото факти.
Съдът не коментира подробно представените по делото от ищеца на стр.5-11
и стр.75-78 документи, доколкото същите не са подписани, поради което не
може да се установи нито техния автор, нито дали са частни или официални
такива, тъй че да се прецени и тяхната доказателствена сила.
От представената от ответника на стр.29-29б "справка", съставлява
Ш частен, съставен от ответника документ, може да се направи извода, че
ответникът писмено е заявил като водени от него за дължими от ищеца, в
качеството му на абонат-потребител 59068, на адрес гр.Пловдив, ул."Победа"№49,
следните суми за отопление за процесия период, на база отчетен в МВтч за
отопление/сметка и сградна инсталация/ топлинен товар, както следва:
-за
декември 2001г.-182.01лв.-за 5.632МВтч; -за януари 2002г.-217.92лв.-за
6.529МВтч; -за февруари 2002г.-84.70лв.-за 2.538МВтч; -за март 2002г.-160.14лв.-за
4.798МВтч
-за
април 2002г.-67.48лв за 2.378МВтч.Видно от "акт за проверка",
представен от ответника на стр.28-28б, имащ същата стойност, както и описаната
по-горе справка по месечните задължения на абоната-ищец по делото отразени
от ответника като общо дължима, поради което документът трудно може да
бъде ползуван по делото с оглед очертания от ищеца спорен предмет, но се
коментира от съда, доколкото:
отразените в този документ като общ размер стойности на паричните задължения
на ищеца за процесиите месеци съответстват на описаните от ответника в
справката общо такива/включително сметка битова гореща вода, ако към тях
е начислен ДДС от 20%; за два от процесиите месеци в документа са отбелязани
корекции в задълженията на ищеца, водени при ответника, по отношение на
техния общ отразен в акта за проверка размер, а именно:
-за
месец декември 2001г. - три корекции с -41.44лв., 0.36лв. и -0.26лв.
-за
месец март 2002г.-със сумата от -186.83лв.
Приетата по делото експертиза, изготвена от в.л. Иванова в отговор на
поставените от ответника с молба на стр.ЗО по делото въпроси, е дала заключение
за това.че в процесиите месеци в абонатната станция.чрез която
се топлоснабдява ищеца, е консумирано определено количество топлинна енергия,
като съобразно извършеното първоначално помесечно разпределение на тази
топлинна енергия между всички потребители на абонатната станция, консумираната
от ищеца топлинна енергия, включваща топлоенергия за отопление, топлоенергия
за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация,
е както следва:
-за
декември 2001г.-6.2697МВтч./обшо за трите стойности/;
-за
януари 2002г.-6.908МВтч.
-за
февруари 2002г.-3.0776МВтч.
-за
март 2002г.-5.334МВтч.
-за
април 2002г.-2.919МВтч.
Установено е още от вещото лице, че в извършеното първоначално разпределение
са били направени впоследствие две корекции, отнасящи се до консумираната
от ищеца топлинна енергия за месеците от декември на 2001г. до март на
2002г., за които вещото лице няма надеждно обяснение, след които стойностите
на консумираната от него топлинна енергия за тези месеци, са станали, както
следва: След първа корекция /описани в таблица втора на стр.2 от заключението,
стр.71 по делото, като "от разпределение"/
-за
декември 2001г.-5.265МВтч. /общо за трите стойности/
-за
януари 2002г.-6.909МВтч.
-за
февруари 2002г.-3.078МВтч.
-за
март 2002г.-5.338МВтч.
След втора корекция/описани в таблица втора на стр.2 от заключението,
стр.71 по делото, като "от разпределение ново"/
-за
декември 2001г.-4.456МВтч. /общо за трите стойности/
-за
януари 2002г.-4.5МВтч.
-за
февруари 2002г.-3.13 8МВтч.
-за
март 2002г.-3.887МВтч.
В приложение №1 и Приложение №2 към заключението на вещото лице за м.
април като първоначална и след корекция е отразена консумирана от ищеца
топлинна енергия от-2 : 378МВтч.
Вещото лице Стоян Кичуков, въз основа на изготвената от в.л. Иванова таблица
първа на стр.2 от заключението и относно количеството на консумирана от
ищеца -топлинна енергия /като такава "от разписки"/, е извършило
остойностяване на дължимата за процесния период сума. съобразявайки го
с дадените му от ответника данни за цената, съобразени според него с "ПМС
259/99г.", намирайки, че съобразно ползуваните изходни данни, задължението
на ищеца преди начисляване на ДДС /тъй като за него ищецът е предявил самостоятелни
искания, възлиза, както следва:
-за
декември 2001г.-202.50лв.-общо за трите количества -за януари 2002г.-230.56лв.
-за
февруари 2002г.-102.70лв.
-за
март 2002г.-178.03 лв.
-за
април 2002г.-82.83лв.
От представения по делото от третото неучаствуващо по него лице заверен
препис от оригиналната карнета на засечките на електронните разпределители
в дома на абоната за процесиите месеци.е установено, че отбелязвания са
направени за три броя уреда с номера 6772, 6752 и 6753, както и за налична
лира в баня, като за последната няма показатели, а за другите три уреда
отчетените от електронните разпределители цифри помесечно са както следва:
За №6772
-за
декември 2001г.-428, 650, 957
-за
януари 2002г.-443
-за
февруари 2002г.-652
-за
март 2002г.-756
-за април
2002г.-780
За №6752
-за
декември 2001г.-438, 718, 1105
-за
януари 2002г.-446
-за
февруари 2002г.-613
-за
март 2002г.-739
-за
април 2002г.-860
За №6753
-за
декември 2001г.-467, 645, 891
-за
януари 2002г.-315
-за
февруари 2002г.-470
-за
март 2002г.-647
-за
април 2002г.-780
От представените по делото на стр.74, стр.97-99 и стр.100 документи е
установено, че от "Родопи 20"ООД до ответника, на 19.03.02г,
е отправена молба за проверка на автоматиката на абонатна станция 09002
на "Победа"49, на топлинно счетоводство към фирма "Родопи
2000” ООД, тъй като има голям разход на топлинна енергия не само в студените,
но и в топлите месеци. Във връзка с вменено и от съда задължение като трето
неучастващо в спора лице да представи отговор на тази молба, получен от
ответника, фирмата е уведомила съда че такъв отговор не е получавала от
ответника. Ответникът е представил два броя свидетелства за проверка, видно
от които представен от него топломер 2 WR 4 S РХ Siemens с ф.№60 093 194
и отразени в свидетелството метеорологични характеристики, е признат за
годен на 14.06.00г., със срок на валидност до юни 2002г., от ЕАД'Техенерго"-лицензирана
от КСМ метрологична лаборатория, както и за представен от него топломер
тип2 WR 4 500 \ Р OLU Х №60093194.признат на 26.06.02г. за годен
със срок на валидност от 2 години, от ЕТ"Аква билдинг" упълномощен
от ДАСМ с лицензия, цитирана в свидетелството. Констативният протокол от
02.03.04г. е изходящ от ответника документ-съставен от негови представителите
с който същите заявяват, че топломерът, монтиран в процесната абонатна
станция е от определен тип и номер, че е изпращан редовно на проверка
според изискванията на БДС и че в процесния период е отчитал реално
изразходваното количество топлинна енергия.
| С даден писмен отговор на въпроси по чл.114 от ГПК, зададени от ищеца,
управителят на ответното дружество е заявил, че топлинната мощност на
монтираните в имота на ищеца отоплителни тела е по 1175 W в хол и столова.
1465 W в спалня и 688 W в баня, че тази мощност е за температура на топлоносителя:
входяща топла вода 90градуса С, изходяща топла вода 70градуса С и нормативна
зимна изчислителна
температура за гр.Пловдив -15градуса С, които данни са снети от монтажните
карти на фирма "Родопи 20"ООД, извършваща дяловото разпределение
на топлинната енергия на процесния адрес, както и че реалната температура
на топлоносителя, подавана към отоплителните тела, е постоянно променяща
се величина.
3.2.Относно приложимата към спорния казус нормативна уредба.
Доколкото правните отношения между ищеца и ответника не са типична изява
на принципа на договорна свобода и инициатива на страните, а в управлението
и регулирането им държавата е запазила значителна роля, с цел гарантиране
на енергийното развитие, енергийната сигурност и националните интереси
на страната и едновременно с това за задоволяване потребностите на обществото
от топлинна енергия при гарантиране живота и здравето на гражданите, собствеността,
околната среда и интересите на потребителите, е налице особеност, рефлектираща
включително върху уредбата на въпросите за отчитането и разпределението
на доставяната топлинна енергия за битово потребление и ценообразуването
на същата, които са предмет на спора, състояща се в това, че до голяма
степен тези въпроси са уредени не съобразно волята на страните, а нормативно
и решаването им изисква съобразяване с действуващата за процесния период
нормативна уредба.
Специалният нормативен акт с най-висока степен, отнасящ се до конкретната
спорна материя и действувал в процесния по делото период /декември 2001г.-април
2002г./, е отмененият вече, с изкл. на глава XIII от него, Закон за енергетиката
и енергийната ефективност, наричан по-долу в решението ЗЕЕЕ, в неговите
две редакции- при публикуването му с ДВ бр.64/16.07.99г. и с оглед ЗИД
съгласно ДВ бр.108/14.12.01г.
Приети въз основа на този закон, за процесния период или части от него,
действуващо право са били още и следните подзаконови нормативни актове
по неговото приложение: Наредбата за прилагане цените на топлинната енергия,
на брикетите за населението и на природния газ за вътрешния пазар, приета
с ПМС №259/99г. на основание пар.14 от преходните и заключителни разпоредби
/ПЗР/ на ЗЕЕЕ, публикувана с ДВ бр.2/07.01.00г., изм. и доп. с ДВ бр.36/02.05.00г.,
наричана по долу от съда Наредбата по ПМС №259/99г.; самото ПМС №259/30.12.99г.-ДВ
бр.2/07.01.00г. Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите
на топлинната енергия, приета на основание чл.20, ал.1 от ЗЕЕЕ с ПМС №53/06.03.02г.,
публикувана с ДВ бр.27/02г. и наричана от съда по долу Наредбата по ПМС
№53/02г.; Наредба за топлоснабдяването, приета с ПМС №64/18.03.02г. на
основание чл.95, ал.З от ЗЕЕЕ, публикувана с ДВ бр.31/26.03.02г.
Действуващи нормативни актове, заварени при приемането на ЗЕЕЕ и отменени
изрично с Наредбата за топлоснабдяването са още Наредба №1 за ползуване
на топлинна енергия-ДВ бр.49/75г. и Наредба №2 за отчитане на топлинната
енергия-ДВ бр.48/15.06.1976г., със съответни изменения и допълнения към
тях, наричани по-долу от съда само Нар.№1 и Нар.№2.
Не се представиха пред съда от никоя от страните, нито страните се позовават
на приложимост за процесния по делото период на Общи условия за продажба,
предвидени от ЗЕЕЕ или на Публично известни общи условия след изменението
на закона от декември на 2001г., каквито поради това, че нямат характер
на нормативни актове, съдът не е длъжен да знае и да прилага служебно,
поради което и не издири, за да ги вземе предвид.
3.3.Правните изводи на съда.
Съдът, като взе предвид приетите от него за установени по делото съгласно
п.3.1 от решението факти ? както и нормативната уредба на спорните между
страните въпроси, действуваща за процесния период, съгласно изброените
в п.3.2 нормативни актове, стигна до извода, че по делото не се събраха
категорични доказателства за това, търсената от ответника за плащане сума,
за размер над признатия от ищеца като дължим, да има своето основание в
доставена топлинна енергия, на която е цена, поради което исковете на ищеца
следва да се уважат, воден от следните съображения:
Спецификата на облигацията ; изразяваща се в дадените от закона на топлоснабдителното
предприятие права на цялостната организация, ръководство и контрол върху
процеса на доставката на топлинна енергия, включително отчитане, определяне
и изчисляване на количеството на продадената топлинна енергия и неговата
цена, поставят изцяло в тежест на ответника, както и при всеки отрицателен
установителен иск, доказването на основанието на неговите претенции-конкретно
за случая-доставил ли е той на ищеца топлинна енергия над размера, който
ищецът е признал, че е потребил и каква е стойността на същата, претендирана
за плащане от ищеца, като цена на тази топлинна енергия.При воденето на
отрицателен установителен иск ? какъвто ищецът провежда, същият не е длъжен
да сочи фактите, от които произтича липсата на правото за ответника, нито
е длъжен във връзка с отричането на това право да твърди някакви факти.Поради
това, на заявената от ищеца като дължима сума за потребено от него и сочено
като "реално" консумирано количество топлинна енергия, не може
да се гледа иначе, освен като на извършено от него признание на задължението
до определен размер, а на оспорената разлика до претендираното от ответника
за плащане, като на спорен по делото предмет. Върху ответника тежи да докаже,
с оглед изяснения по-горе характер на исковете и разпределение на доказателствената
тежест, че претендираната от него сума съответства на стойността на реално
потребеното количество топлинна енергия-т.е да докаже какво е количеството
на потребената от абоната топлинна енергия и неговата стойност, претендирана
за плащане, тъй че да отблъсне оспорването на ищеца относно разликата между
претенциите си и признатото от ищеца като задължение.Провеждане на пълно
доказване в тази насока ответникът не осъществи в процеса, поради което
исковете на ищеца следва да се признаят за основателни и като такива да
се уважат.
Доколкото в хода на процеса ищецът представя във връзка с твърдяните от
него като претендирани от ответника суми за потребена топлинна енергия
за отопление "данни за абонати" / стр.5-11/, от които документи
не личи да са такива, изходящи o т ответника и да съставляват изпратени
му от него съобщения, съдът приема, че претендираните от ответника за процесния
период суми за отопление са онези, за които ответникът е представил по
делото справка на стр.29-29б, защото само тези документи съставляват писмено
изявление на ответника за размера на задълженията, които съдържат едновременно
с това данни и за количеството потребена топлинна енергия, въз основа на
което е направено начислението.
По въпроса за това, отразените в тези справки количества топлинна енергия
за отопление и дължимите за тях суми ли съответстват на "реално потребеното" от
абоната, съдът намери следното:На първо място, във връзка с въпроса за
това, кое е "реалното" количество топлинна енергия потребявана
от абонат в сграда-етажна собственост, следва да се имат предвид следните
принципни отговори.произтичащи както от нормативната уредба, така и от
дадените от вещото лице Иванова по повод изготвеното от нея заключение
обяснения в с.з. от 26.11.03г.:
Количеството топлинна енергия се измерва в системата Si единица Джаул.За
търговски плащания се използува единицата Wh -Ватчас и кратните и/чл.23,
ал.2 от
Наредбата по ПМС №259/99г. и чл.38, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването/.
Абонатната станция, обслужваща сграда-етажна собственост, съставлява уредба,
чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране
на
топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите, а средствата
за
търговско измерване са средства за измерване, вписани в държавния регистър
на одобрените в страната средства за измерване, ползувани при продажба
на топлинна енергия/съгласно легалното определение на тези понятия, дадено
от т.26 и т.28 на пар.1 от допълн.разпоредба на ЗЕЕЕ/.Топломерът в абонатната
станция е средство за търговско измерване, съоръжено с електроника, отчитащо
във всеки един момент параметрите/температура и количество/ на топлоносителя
на входа и изхода и интегрирайки тези показатели, изчисляващо за всеки
един момент с натрупване количеството топлинна енергия, потребена от абонатната
станция до този момент/обяснения на в.л. Иванова в с.з. от 26.11.03г./.
Разпределителите за разход на топлинна енергия, които се монтират в жилищата
на потребителите, не са уреди за измерване на топлинната енергия, потребена
от тях, във физически единици, а служат за отчитане на т.нар."потребителски" единици/т.23
от пар.1 на допълн.разпоредби към първоначалната редакция на ЗЕЕЕ и след
изм. с ДВ бр.108/01г., чл.41, ал.2 от Нар.топлоснабдяването/.Поради тази
причина техните показатели не могат да служат пряко като данни, въз основа
на които и като се вземат предвид цените, действуващи за различните периоди
за единица мярка, да се изчисли размера
на дължимата за потреблението от абоната сума и затова събраните от ищеца,
чрез представяне от третото неучаствуващо в делото лице "Родопи 20"ООД
редове от числа по неговата карнета за показателите на тези уреди за процесиите
месеци, не могат да се считат за стойности на обема на консумираната от
него топлинна енергия въз основа на които да се определи дължимото за нея
плащане.
Определянето на количеството потребена от всеки абонат на дадена абонатна
станция топлинна енергия за отопление е сложен процес, свързан с отчитане
на ред показатели, голяма част от които са нормативно определени, а други-договорени
от страните.В резултат на обработката на данните за същите, изчисления
и разпределение, се стига до цифрата, съставляваща "реалното" потребление
на абоната за определен отчетен период, въз основа на която се формира
и размера на неговото задължение за плащане.В рамките на този сложен комплекс,
някои въпроси са оставали нормативно уредени принципно еднакво през годините,
докато уредбата на други е претърпяла съществено изменение.В първия аспект
е уредбата на въпроса за това кой извършва отчитането на потребената топлинна
енергия и съхранението на данните от измервателните уреди, който въпрос
както при действието на заварената Нар.2 за отчитане на топлинната енергия,
така и при приемането на Нар. за топлоснабдяването, е уреден принципно
еднакво, в смисъл, че отчитането се извършва от топлопреносното предприятие,
като съгласно първия цитиран нормативен акт при поискване от потребителите
им се съобщават резултатите, а съгласно втория-потребителите могат да присъстват
при отчитането/чл.24 въз вр. с чл.21 от Нар.2 и чл.44, ал.2 и ал.4 от Нар.топлоснабдяването/.Върху
топлопреносното предприятие тежи и задължението за съхранение на диаграмите
от самопишещите прибори ? въз основа на които се отчита количеството отпускана
на потребителите от него топлинна енергия и за обработка на данните от
тези диаграми/чл.24 от отм.Нар.№2/, както и за осъществяване на оперативно
управление на топлоснабдителната мрежа чрез специализирано свое звено,
работещо въз основа на утвърдени от него правила за работа, за дейността
на което се води дневник и друга оперативна документация, съгласно тези
определени от топлоснабдителното предприятие правила/чл.103-105 от ЗЕЕЕ
и чл.10 и 13 от Нар.топлоснабдяването/. Що се касае до това, по какъв начин
се формира задължението за плащане на всеки един от ползвателите при абонатна
станция в сграда-етажна собственост за потребената от него топлинна енергия,
въпросът е много по-сложен и е търпял съществени различия от гледна точка
на нормативна уредба, отчитането на които е от значение при процесния казус.Касае
се най-общо до следното: С влизане в сила на ЗЕЕЕ се въведе принципа на
уреждане на отношенията по продажбата на топлинна енергия въз основа на
писмени договори при общи условия.респ. на продажбата на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия-чл.106, ал.1, т.4 от
първоначалната редакция и чл.106а, ал.1 след изм. с ДВ бр. 108/01г., като
с пар.6, респ.69 от ПЗР се уреди въпроса за действието на този закон по
отношение на заварените случаи на потребление.3аконът, при наличие на разлики
в двете споменати вече като меродавни за случая редакции, както и приетите
въз основа на него и действували в различните процесии за делото месеци
подзаконови нормативни актове, урежда подробно въпроса за това по какъв
начин ще се извършва начисляването или разпределението на консумираната
топлинна енергия.За да се установи обаче кои от законовите разпоредби са
приложими в конкретния случай за всеки един исков период и дачи те са били
спазени от ответника при формиране на паричното задължение на ищеца за
процесиите месеци, въз основа на потребената от него топлинна енергия,
по делото следваше да се установят ред правно-релевантни факти, които останаха
неустановени по делото.
За количеството на консумираната от ищеца по делото за процесиите месеци
топлинна енергия е изготвено заключението на вещото лице Иванова, което
никоя от страните не е оспорвала и е прието от съда като компетентно.Всяка
от страните в доводите си по съществото на спора, черпи аргументи в своя
полза от същото и дадените към него обяснения в с.з. от 26.11.03г., а за
съда остава да прецени доколко това заключение само по себе си съставлява
доказателство по предмета на спора, което би могъл да възприеме и цени
и доколко като на такова доказателство следва да се гледа на приложенията
към заключението, за които вещото лице е съобщило, че са такива.възпроизвеждащи
извършено от фирмата за топлинно счетоводство разпределение на дължимите
между абонатите на процесната абонатна станция за исковия период суми.Съдът
ще даде отговор първо на втория въпрос, доколкото вещото лице изрично е
заявило, в дадените от него обяснения в с.з. от 26.11.03г., че представеното
от него заключение не е плод на неговата работа с първични отчетни данни
и на лични впечатления от оглед на уредите в дома на ищеца и в абонатната
станция, а възпроизвежда данните по изготвеното от фирма "Родопи 20"ООД
разпределение.Макар и по делото да липсват изрични изявления на страните
за това, какви са отношенията на всяка от тях с третото неучастващо по
делото лице-"Родопи 20"ООД-гр.Пловдив, всяка от страните по делото
се е позовавала по някакъв повод на документи или данни, изходящи от тази
фирма/стр.74, стр.80/, което е индиция за признаване на факта, че именно
последната е извършвала фактическо разпределение на потреблението между
етажните собственици към процесната абонатна станция за определен период.Съгласно
нормативната уредба обаче, въвеждането на системата за дялово разпределение
на потребеното количество топлинна-енергия, се извършва въз основа решение
на общото събрание на етажната собственост и при сключени договори между
потребителите-етажни собственици и фирмата за топлинно счетоводство и между
последната и топлопреносното предприятия, неразделна част от които съставлява
методиката за извършване на разпределение, която следва да се вземе предвид
при изследване на фактите по настоящия спор.Дали този фактически състав
при наличие на който може да се смята, че споменатата система е въведена,
е осъществен, тъй че извършеното от фирмата за топлинно счетоводство разпределение
да ангажира както страните, по силата на сключените с тази фирма договори,
така и съда, по отношение на факта, че съдържащите се в документацията,
създадена от същата фирма, данни за потребление на абонатите и неговата
стойност.ще се считат за отговарящи на реалната по смисъла на закона консумация
и задължение за нейното плащане, по делото не се установи-не се представи
нито съответното решение на общото събрание на етажните собственици, нито
сключените между потребителите при абонатната станция и фирмата за топлинно
счетоводство и между последната и топлопреносното предприятие до говори.Това
води съда до извода, че на данните за потребление, осъществено от ищеца,
съдържащи се в изготвеното от третото неучастващо по делото лице разпределение,
които са възпроизведени от вещото лице, не може да се гледа като на доказателства
ангажиращи съда с материална доказателствена сила за спорния правно-релевантен
факт, от който произтича отричаното от ищеца право на ответника.Дори поради
процесуалното поведение на страните да се счете, че същите не спорят по
обстоятелството, че данните по изготвеното от фирма "Родопи 20 ООД
разпределение ще се считат от тях за меродавни относно "реално" потребеното
количество топлинна енергия, то същото, възпроизведено от вещото лице,
не доказа какво е това количество за процесиите месеци.Установи се чрез
изготвеното заключение, че:
1/ за месец април такова разпределение не е било извършено от посочената
фирма, като даденото на вещото лице обяснение за това било, че за тези
месеци няма консумирана топлинна енергия за отопление, а фигуриращите в
приложенията към заключението данни от разпределение за същите месеци са
такива, изготвени от фирмата за целите на конкретното дело, за които вещото
лице предполага, че са постигнати по програмата за разпределение, използувана
за месеците, в които е налична консумация за отопление/вж. обяснения в
с.з. от 26.1 1.03г./.За същия месец в заключението и в приложените към
него два броя приложения, фигурират различни по размер данни-2.919 МВтч
и 2.378 МВтч.;
2/ за останалите месеци, за които разпределение е било извършено-от декември
2001г. до март на 2002г.-фирмата е изготвила разпределение в три варианта-"от
разписки", "от разпределение" и "от разпределение ново" и
не се събраха доказателства, въз основа на които съдът да прецени коя от
трите стойности е меродавна за количеството на "реално" потребената
от ищеца топлинна енергия.Както вещото лице обясни в с.з. от 26.11.03г.,
от фирмата и била дадена информация, че първото преразпределение било наложено
от промяната на някакви коефициенти за топлинна мощност, но за какви точно
коефициенти или каква конкретно промяна и наложена от какви причини, данни
не са събрани, а второто преразпределение се налагало поради това че били
излезли високи стойности за единица отопляема мощност, което ставало при
некоректно вкарване на загуби от сградната инсталация, както и поради промяна
в нормативната база относно процента на загубите от сградна инсталация-конкретни
данни в насока на това, каква е точно причината за това "некоректно
вкарване на загуби", както и за това, с оглед на действително настъпилата
в исковия период промяна в нормативната база, какво е взетото от общото
събрание на етажната собственост решение относно процента на загуби от
сградната инсталация, след отпадане на нормативно закрепения 10% техен
размер, не се установиха.
От Друга страна, заключението на вещото лице Иванова и посочените от него
количества на консумирана от ищеца за процесиите месеци топлинна енергия
общо, в това число и за отопление/данните за което отделно са налични само
в представените две приложения към заключението/, не могат да се ценят
от съда като меродавни за реалното потребено от ищеца количество топлинна
енергия за отопление, поради следните съображения: В дадените от него пред
съда в с.з. от 26.11.03г. обяснения, вещото лице Иванова заяви, че представените
от нея в заключението данни за потребената от ищеца топлинна енергия не
са плод на нейната работа като специалист, притежаващ знания в областта,
а възпроизвеждат данните от разпределението.което е извършила фирмата за
топлинно счетоводство и са и предоставени от последната, че тя не е посещавала
абонатната станция на сградата, в която живее ищеца и неговото жилище,
както и че дори да беше ги посетила, не би могла да направи различни изводи.С
това, че посещението на място не би довело до различни изводи вещото лице,
съдът е само отчасти съгласен, доколкото бе обяснено от същото принципа
на работа на средството за измерване в абонатната станция и на топлоизмервателните
уреди, като такива отчитащи данните за всеки един момент с натрупване.поради
което при техния оглед ще бъдат видени само цифри/показатели/, нямащи отношение
към исковия период.Не се споделя от съда виждането на вещото лице обаче
за принципната невъзможност да се изготви заключение, с което въз основа
на притежавани специални знания и като се вземат предвид наличните в ответното
дружество и фирмата за топлинно счетоводство първични отчетни данни, каквито
съгласно цитираните по-горе текстове би следвало да се съхраняват/а и нито
се твърди, нито се доказа по делото да са унищожени-напротив, по искане
на ищеца, от третото неучастващо по делото лице "Родопи 20" ООД,
се представиха отчетните показатели на извършените засечки на уредите в
дома на ищеца за процесиите месеци/.както и като се вземат предвид определени
правно-релевантни факти, свързани с нормативно установения ред по който
следва да се извършва измерването, отчитането и разпределението на продаваната
за битови нужди топлинна енергия и договорите, сключени между страните/респ.
между тях и третото неучастващо в спора лице-фирмата, извършваща дяловото
разпределение, както и утвърдените публично известни общи условия на договора/,
да се даде компетентна оценка за това, какво е количеството на консумираната
от ищеца за исковия период топлинна енергия и сумата, дължима за нея.Разбира
се за тази цел, както съдът посочи и по-горе, следва да бъдат изяснени
ред правно-релевантни факти, някои от които само примерно ще бъдат посочени
по-долу и са закрепени главно от ЗЕЕЕ в редакцията му след изм. с бр. 108/01г.,
тъй като касаят най-голяма част от исковия период:
-заварен
потребител към датата на приемане на ЗЕЕЕ ли е ищеца или такъв, присъединил
се за ползуване на топлинна енергия след влизане на закона в сила-с оглед
установяване кои точно са приложимите правни норми за уредба отношенията
между страните; - въведена ли е и от кой точно момент в сградата, в която
живее и потребява топлинна енергия ищеца, системата за дялово разпределение
по смисъла на р. V а от ЗЕЕЕ, тъй като от този факт ще се реши дали разпределението
и ще се извърши по реда на чл.112-112г от ЗЕЕЕ или по реда на пар.69 от
ПЗР към този закон в редакцията му от бр.108/01г. -типа и техническите
характеристики на абонатната станция, обслужваща адреса на ищеца/някакви
данни се съдържат единствено в представения от ответника констативен протокол
от 02.03.04г., който като изходящ от ответника частен писмен документ който
го ползува и който явно е съставен за целите на производството по настоящото
дело, не може да бъде ценен от съда/, необходими с оглед определяне на
количеството на технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната
станция.Отделно от това, личните впечатления и проверка на вещото лице
биха дали информация, въз основа на която съдът би бил в състояние да прецени
дали представените от ответника на стр.98 и 99 свидетелства за проверка
се отнасят до процесната абонатна станция или не касаят същата с оглед
на документираните по делото като налични съмнения за точността на средствата
за измерване и контрол, монтирани в нея/писмо на стр.74/ и липсата на даден
от ответника отговор на отправеното към него запитване/вж.стр. 100 от делото/;
-има
ли монтирани в сградата отоплителни тела за отопление на общите части или
не-с оглед определяне количеството топлинна енергия за отопление на общите
части, ако същите са били изобщо отоплявани в процесния период;
-има ли инсталирани в имота водомери за топла вода или не-с оглед обстоятелството
дали потреблението на топла вода ще се установява по данни на същите или
по разходни норми/пар.6, ал.5 от ПЗР ЗЕЕЕ/ и има ли общ водомер в абонатната
станция, тъй като макар и потребената за битово горещо водоснабдяване топлинна
енергия да не е предмет на спора, количеството топлинна енергия за отопление
по силата на чл.112б, ал.1 от ЗЕЕЕ е разлика между общото консумирано от
абонатната станция количество топлинна енергия и количеството топлинна
енергия за горещо водоснабдяване.а съгл.разпоредбата на чл.112а, ал.1,
т.2, този факт е значим-поради това, че за различните по делото периоди
цитираните норми могат да се окажат приложими;
-какъв
е процентът на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
съгласно взетото за това решение на общото събрание/във връзка със сочените
от вещото лице, като изтъкнати пред нея от фирмата за топлинно счетоводство,
причини да се извърши едно от отразените със заключението преразпределения,
съгласно обясненията и в с.з. от 26.11 .03г. и с оглед значимостта на този
факт, определена от чл.1126., ал. 2 и 112в, ал.2 от ЗЕЕЕ/;
-от
коя дата до коя дата е продължил отоплителния сезон през процесната 2001г.-2002г.-с
оглед различния начин за отчитане на количеството топлинна енергия за горещо
водоснабдяване през и извън отоплителния сезон-чл.112а, ал.1 ЗЕЕЕ;
-коя
от системите за разпределение до въвеждане на системата за дялово разпределение
е ползувана за процесния обект-пропорционално на отопляемия обем или по
мощността на отоплителните тела на съответния имот и припадащите се части-/пар.69,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ-бр.108/01г./, като в последния случай от значение
би било посещението на вещото лице и огледа на отоплителните тела в жилището
на ищеца, в която връзка му бе зададен въпрос и в която връзка най-вероятно
са и представените на стр.75-78 от ищеца печатни материали и въпросите,
зададени от него към управителя на ответника, който така и не се яви в
съдебно заседание лично, за да отговори и т.н. По въпроса за това, как
е определена цената на потребената през периода топлинна енергия, тъй като
в крайна сметка спорът е такъв за дължимата за плащане сума, също не се
събраха достатъчно доказателства.
В своето заключение, за да остойности потребената топлинна енергия, по
данни, съгласно първоначалното разпределение в заключението на в.л. Иванова,
в.л. Кичуков е приел за меродавни стойностите на единица мярка, посочени
му от ответника и според него, "съобразени с ПМС №259/99г.".С
чл.2, ал.1 и във вр. с приложение № __ 3 от цитираното постановление действително
е въведена фиксирана цена за 1 МВтч топлинна енергия с включен в нея ДДС
в размер на 40.051лв. за някои доставчици на такава, измежду които е и
ответното дружество, която вещото лице Кичуков е ползувало като база за
изчисление по отношение част от процесиите месеци. Съгласно разпоредбата
на пар.14 от ЗЕЕЕ обаче, тази цена е приложима до 31.12.01г., а след тази
дата се прилагат цени, определени по реда на р.И, глава III от Закона-т.е.
определени по правила и ред, утвърден от МС и съгласувани с Държавната
комисия по енергийно регулиране.Действително Наредбата за образуване и
прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия.по чл.20, ал.1 от
ЗЕЕЕ, е приета от МС едва с ПМС №53/06.03.02г. и обнародвана с ДВ бр.27/15.03.02г.,
но това не освобождава ответника от необходимостта да докаже със съответните
доказателствени средства имал ли е след датата 31.12.01 г. утвърдена от
Комисията цена, която да прилага в отношенията си с потребителите на топлинна
енергия за битови нужди или не или да представи доказателства как са формирани
цените от 36.41лв. и 34.05лв., съобщени на вещото лице, въз основа на които
то е остойностило дължимото от ищеца за част от потреблението през м.декември
2001г. и за м.април 2002г.Доколкото за част от исковия период цитираната
вече в този абзац наредба е действувала, както е действувала и Нар.за топлоснабдяването,
от значение за спора е изясняването и на въпроса за утвърдената цена за
мощност като годишна сума, с оглед определяне размера на месечната вноска,
тъй като потребителите дължат плащането и на равни месечни вноски, така
и обстоятелството дали потребителите от процесната сграда заплащат топлинната
енергия за този период по реда на чл.110 от ЗЕЕЕ-в количества, определени.
от прогнозната едногодишна консумация за сградата, какво е това количество
и по какъв начин се е извършвало неговото изравняване.
Съдът намира, че неизясняването на тези принципни въпроси, които макар
и неизчерпателно е посочил по-горе, са достатъчно основание да се заключи,
че по делото не са събрани категорични доказателства за това, какво е количеството
топлинна енергия, потребено от абоната за процесиите месеци и каква е стойността
на същото, както и съответства ли тя на претендираното от ответника за
плащане, респективно-дължи ли ищецът за плащане разликата между признатата
от него като дължима сума и търсената за плащане от ответника, предмет
на разглежданите искове, поради което те следва да бъдат уважени.
Съдът, след като прие по делото, че ответникът претендира за плащане за
процесиите месеци суми съгласно приложената по делото от него справка и
при сравнение установи, че те са различни от посочените от ищеца като такива,
които той твърди да са му съобщени за дължими и по-големи за всички процесии
месеци, но като отчете, че в тази насока ищецът не е направил никакво изменение
на исковете, намира, че те следва да се уважат като се признае за установена
недължимостта на процесиите суми за размера, посочен от ищеца, тъй като
съдът не може да излиза извън пределите на повдигнатото пред него искане.
Що се касае до исковете за недължим ДДС, изходът на същите е пряко обусловен
от този по основния спорен въпрос, тъй като ДДС е в определен нормативно
размер и зависи от сумата на задължението, върху което се начислява тъй
че като се счетоха за основателни предявените искове за признаване недължимоста
на основното вземане, следва да бъдат признати за основателни и уважени
и исковете за признаване недължимостта на начисления върху това вземане
ДДС.
С прекратяване на производството за един от исковете и уважаване на останалите
предявени такива, на ищеца се следват разноски по съразмерност от 105.44лв.
от общо направените такива от 135лв., от които 15лв.-ДТ, 100лв.-адв.хонорар
и 20лв.-хонорар за вещо лице, а на ответника във връзка с прекратяване
на производството по един от исковете се следват разноски по съразмерност
от 35.03лв., от общо направените такива в размер на 160лв., от които 120лв.-хонорари
за вещи лица и 40лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл.64, ал.5 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
Прекратява поради недопустимост производството по иска на Стоян Александров
Кузманов, гр.Пловдив, ул"Победа"№49, ап. 14, ЕГН 6507174488,
срещу 'Топлофикация Пловдив"ЕАД-гр.Пловдив, бул."В.Левски"№236,
за признаване за установено, че за м.ноември на 2001г. ищецът, като потребител
на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, находяща се в гр.Пловдив,
ул."Победа"№49, не дължи на ответника сумата от 57.45-петдесет
и седем лева и четиридесет и пет стотинки, като разлика между претендираната
за плащане сума от 104.67лв. за потребени 3.45МВтч топлинна енергия и признатата
от ищеца като дължима сума от 47.22лв. за потребени за отопление 1.5562
МВтч топлинна енергия, както и сумата от 11.16-единадесет лева и шестнадесет
стотинки ? като разлика между начислен върху претендираната от ответника
сума ДДС от 20.60лв. и следващия се върху признатата като дължима сума
ДДС от 9.44лв.
Осъжда Стоян Александров Кузманов, гр.Пловдив, ул."Победа"№49,
ап.14, ЕГН 6507174488, да заплати на " Топлофикация Пловдив" ЕАД-
гр. Пловдив, бул.'В.Левски"№236, сумата от 35.03-тридесет и пет лева
и три стотинки-разноски по съразмерност.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване
пред ПОС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Уважава исковете на Стоян Александров Кузманов, гр.Пловдив, ул."Победа"№49,
ап.14 ? ЕГН 6507174488, срещу "Топлофикация Пловдив" ЕАД-гр.Пловдив,
бул.'В.Левски"№236, като признава за установено, че за посочените
по-долу месеци, ищецът, като потребител на топлинна енергия в сграда-етажна
собственост, находяща се в гр.Пловдив, ул."Победа"№49, не дължи
на ответника, в качеството му на доставчик на същата, сумите, както следва:
1. Сумата от 49.85лв.-за м.декември 2001г.-като разлика между търсената
от ищеца за плащане на консумирана за отопление 3.263МВтч топлинна енергия
стойност от 101.33лв. и признатата от него като дължима за консумирана
1.6082 МВтч. енергия сума от 51.48лв., както и сумата от 9.70лв., като
разлика между начисления върху търсената за плащане за този месец сума
ДЦС от 20лв. и дължимия върху признатия от ищеца размер ДДС от 10.30лв.;
2. Сумата от 61.48лв.-за м.януари 2002г.-като разлика между търсената
от ищеца за плащане на консумирана за отопление 3.129МВтч топлинна енергия
стойност от 120.16лв. и признатата от него като дължима за консумирана
1.6082МВтч. енергия сума от 53.68лв., както и сумата от 13.26лв..като разлика
между начисления върху търсената за плащане за този месец сума ДДС от 24лв.
и дължимия върху признатия от ищеца размер ДДС от 10.74лв.;
3. Сумата от 19.59лв.-за м.февруари 2002г.-като разлика между търсената
от ищеца за плащане на консумирана топлинна 2.181МВтч топлинна енергия
стойност от 68.07лв. и признатата от ищеца като дължима за консумирана
1.4525МВтч. енергия сума от 48.48лв., както и сумата от 3.77лв., като разлика
между начисления върху търсената за плащане за този месец сума ДДС от 13.47лв.
и дължимия върху признатия от ищеца размер ДДС от 9.70лв.;
4. Сумата от 42.30лв.-за м.март 2002г.-като разлика между търсената
от ищеца за плащане на консумирана за отопление 2.967МВтч топлинна енергия
стойност от 95.98лв. и признатата от ищеца като дължима за консумирана
1.6081МВтч. енергия сума от 53.68лв., както и сумата от 8.26лв., като разлика
между начисления върху търсената за плащане за този месец сума ДДС от 19лв.
и дължимия върху признатия от ищеца размер ДДС от 10.74лв.;
5. Сумата от 30.49лв.-за м.април 2002г.-като разлика между търсената от
ищеца за плащане на консумирана за отопление 2.295МВтч топлинна енергия
стойност от 65.12лв. и признатата от ищеца като дължима за консумирана
1.0375МВтч. енергия сума от 34.63лв., както и сумата от 6.07лв., като разлика
между начисления върху търсената за плащане за този месец сума ДДС от 13лв.
и дължимия върху признатия от ищеца размер ДДС от 6.93лв. Осъжда 'Топлофикация
Пловдив"ЕАД-гр.Пловдив, бул.”В. Левски"№236 да заплати на Стоян
Александров Кузманов, гр.Пловдив, ул."Победа"№49, ап. 14, ЕГН
6507174488, сумата от 105.44-сто и пет лева и четиридесет и четири стотинки-разноски
по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия:
|
|
