начало » Дела по закона за отговорността на държавата и общините за вреди
Print
 
   
  приоритети  
  история  
  Екип на Асоциацията  
  проекти  
   
   
  издателска дейност  
  медийно отразяване  
  новини  
  контакти  
Търсене 
Търсене в www.eurorights-bg.org

Hide

 

     

РЕШЕНИЕ  995/06

София,
25.08.2006 година
Върховният    касационен съд на    Република    България,
Четвърто   гражданско   отделение,    в   съдебно   заседание   на двадесет и втори юни две хиляди и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА, ЗЛАТКА РУСЕВА
при участието на секретаря Н.ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя ЕЛСА ТАШЕВА
дело № 873/2005 година

Производството е по чл.218 а, във вр. с чл.218 б, б."в" ГПК, образувано по касационната жалба на ОКРЪЖНА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА-ПЛОВДИВ срещу решение от 13.01.2005 г. по гр.д.№ 626/2004 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и касаторът е осъден да заплати общо сумата 7000 лева.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, затова се настоява за отмяната му в обжалваната част.
Срещу същия съдебен акт, но в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати общо сумата 11 000 лв. е постъпила касационна жалба от Апелативна прокуратура-Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, както и поради нарушение на съществени процесуални правила, затова се настоява за отмяната му в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба Емил Русинов Бърдарски от гр.Пловдив изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение.
Представителят на Прокуратурата на РБ изразява становище за основателност на касационните жалби и моли за тяхното уважаване.

Касационните жалби са процесуално допустими, защото отговарят на изискванията на чл.218 в, ал.1 и 2 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в тях са неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 11.06.2000 г. по гр.д.№ 2158/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Емил Бърдарски обезщетение за неимуществени вреди 5000 лв., обезщетение за наложена забрана да напуска страната - 1000 лв. и обезщетение за неефективно изпълнение на задълженията по чл.43, 48 и 176 НПК - 5000 лв., въззивният съд е приел за частично основателни и доказани обективно съединените искове по чл.2 т.2 ЗОДВПГ. Със същото решение е осъдена Окръжна следствена служба да заплати на Емил Бърдарски сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неправомерно повдигнато обвинение и сумата 6000 лв. - представляваща обезщетение за продължителността на досъдебното производство.
Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и изводите са обосновани при изяснена фактическа обстановка в обжалваните части, затова не се налага отмяната му.

По касационната жалба на Окръжна следствена служба-Пловдив: Неоснователен е довода на касатора за недоказаност на вредите от предявеното неоснователно обвинение в извършване на престъпление и прекратяване на същото, поради липса на достатъчно доказателства. Категорично установено е по делото, че за времето от 8.11.1993 г., когато ищецът е бил привлечен, като обвиняем по чл.123 ал.1 НК, до 25.04.2002 г., когато производството е било прекратено, поради липса на престъпление следва да намери приложение основанието на чл.2 т.2 ЗОДВПГ за ангажиране на имуществената отговорност на Окръжна следствена служба-Пловдив, която е привлякла ищеца, като обвиняем за този период.
Понесените неимуществени вреди съдът е разграничил, по пера както следва: за незаконното обвинение - 1000 лв. и за неговата продължителност около 9 години - 6000 лв. Определените
поотделно суми и сумарно, в размер общо на сумата 7000 лв. са справедливи и напълно съответстват на понесените неимуществени вреди от неправомерното поведение на касатора, поради което касационната жалба.като неоснователна следва да се остави без уважение.
По касационната жалба на Прокуратурата на РБ:

Неоснователен е касационният довод, че касаторът не следва да отговаря за неефективно изпълнение на задълженията си по чл.43 ал.1 и 3, чл.48, ал.З и чл.176 НПК, за което бездействие не е предвидена правна норма в ЗОДВПГ, който аргумент се отнася и за присъденото обезщетение за вредите от наложената мярка за неотклонение „подписка", както и за неправомерно дадените указания за привличането на ищеца, в качеството му на обвиняем.
Поведението на касатора правилно е квалифицирано, като неправомерно, поради повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което е прието, че не е извършено от лицето. Тази правна квалификация е задължила съда да изследва конкретните вреди, настъпили от неправомерното поведение на касатора, които индивидуализирал и отчел при определяне на размера. В този смисъл, като е разграничил продължителността на неоправданото предявено обвинение за периода от 1993 г. до 2002 г., който е извън рамките на всякакъв разумен срок за приключване на образувано досъдебно производство, решаващият съд е мотивирал причината за това, изразяваща се в неефективно изпълнение на задълженията на касатора, който е съответният правозащитен орган, натоварен с конкретни задължения за осъществяване на своята правозащитна дейност. Същите съображения се отнасят и за определеното обезщетение за наложената мярка за неотклонение „подписка" за периода от 7.11.2001 г. до 25.04.2002 г., когато наказателното производство е прекратено.

Определянето на обезщетенията самостоятелно, за понесените вреди от ищеца, причинени от неправомерното поведение на касатора, ангажиращо отговорността му по чл.2 т.2 ЗОДВПГ не е съществено нарушение, което да налага отмяната на съдебния акт. В действително общият размер, определен от съда за сумата 11 000 лв. е справедлив и поглъща конкретизираните неимуществени вреди в една самостоятелна щета, за която касаторът отговаря по чл.2 т.2 от ЗОДВПГ.

Неоснователен е касационният довод за нарушение на съществена процесуална норма - чл.126 ал.1 ГПК.

Пред касатор®. е била открита процесуалната възможност да поправи протокола, по реда на чл.126 ал.2 ГПК, затова не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установено по надлежния ред.

Водим от горните съображения, ВКС на РБ, 1\/-то г.о. намира за неоснователни и двете касационни жалби, които остави без уважение, затова
РЕШМ:ОСТАВЯ В СИЛА   решение от 13.01.2005 г. по гр.дело № 626/04 год. на Пловдивския апелативен съд, в обжалваните части.

     
 
Тази страницата се поддържа, благодарение на финансовата подкрепа на The Trust for Civil Society in Central & Eastern Europе ©