РЕШЕНИЕ 1384

гр.Пловдив 29.02.2000г

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на 03 февруари двехилядната година, в състав

Окръжен съдия: Бонка Дечева......
при секретаря Ц.Хаджинска и в присъствието на прокурора Ал.Дардов, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2987 по описа за 1999г., за да се произнесе взе предвид:

Обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДВПГ.

Ищецът Янко Янев моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника РДВР гр.Пловдив да му заплати обезщетения за неимуществени вреди от причиняване на увреждания на здравето му в резултат на побой, нанесен му от негови служители на 02.09.1994г., довел до оперативно премахване на далака /слезката/, за което претендира 10000 нови лв., предизвикал кръвоизлив на 1000 млл кръв. в коремната кухина, за което претендира 2500 лв. и множество охлузвания по тялото, за които претендира общо 300 лв. Твърди, че е претърпял и имуществени вреди от тези действия на служителите на ответника в размер на 300 нови лв., представляващи според уточнението, направено в първото с.з. разлика между трудово възнаграждение и полученото обезщетение поради болест.

Ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че следва да се ангажира отговорността на преките причинители и гаранционната отговорност на РДВР по чл.49 от ЗЗД и че деянието и противоправността могат да се докажат само в наказателното производство с оглед задължителността на присъдата за гражданския съд в тази част.

Прокурорът взема становище да се уважи иска, като основателен.

Привлечените по делото трети лица помагачи Цвятко Йорданов Карапалев, Димитър Василев Димчев и Диян Иванов Узунов вземат становище, че не желаят да участвуват в процеса.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено:

Възражението за недопустимост на иска е неоснователно. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия на служители на РДВР, поради което иска е квалифициран по чл.1 от ЗОД. Съгл. чл.8 ал.1 от същия закон обезщетението за вреди, причинени при условията на чл.1 и 2 от ЗОД може да се търси по този закон, а не по общия ред. Следователно общите искове по чл.45 и 49 от ЗЗД, за приложението на които пледира ответника са недопустими по силата на чл.8, ал. 1 от специалния ЗОДВПГ.

Втория довод на ответника е, че настоящото производство следва да изчака задължително постановяване на присъдата, или решението по наказателното дело против преките извършители, тъй като тя има задължителна сила за гражданския съд, съгл. чл.222 от ГПК. Действително влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд досежно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но ако такава има вече постановена и влязла в сила. Няма основание за спиране на настоящото производство до влизане в сила на присъдата, тъй като, съгл. чл.1, ал.2 изр.второ от ЗОДВПГ, когато вредите са причинени от незаконни действия или бездействие незаконосъобразността на действието, или бездействието се установява от съда пред който е предявен искът за обезщетение. Виновността на дееца е без значение за иска по ЗОДВПГ, тъй като отговорността на държавата е безвиновна /чл.4 от ЗОДВПГ/.

От фактическа страна безспорно по делото се установява, че нa 02.09.1994г. към 10 ч. в заведение "Текила" в Асеновград са били ищеца св. Георги Грозев, св.Димитър Борисов Петров и полицейските служители Цв. Карапалев, Д.Димчев и Деян Узунов, се.Григор Кръстев. Последните четирима са били натоварени с извършване на полицейска акция за залавяне на св.Г.Грозев за рекет над лицето Петър Янков. След предаване на белязаните пари, Карапалев и Димчев пристъпили към задържането на св.Г.Грозев, а по нареждане на Узунов и св.Кръстев ищеца Я.Янков и св.Д.Борисов се изправили с лице към стената. Двамата се подчинили и не оказали съпротива по думите на св. Кръстев.

Страните спорят относно това имало ли е побой от първите трима служители Карапалев, Димчев и Узунов, привлечени като трети лица помагачи на ответника над ищеца в следващия момент, или не. Според показанята на св.Георги Грозев единият от полицаите, занимаващи се с него подканил другите двамата да не ги гледат, а да ги почват. Последвало "меле" при което ищеца бил бит с шамари юмруци, бил повален на земята. Биели и него и св.Димитър Борисов, но последния заявил, че е опериран и показал операцията си. Тогава всички се насочили към ищеца, като лейтенанта бил Янко и по главата. Единия от полицаите ритал Янко в коремната област.и той издал неистов писък, което смутило полицаите и те спрели за секунда да го бият. Той паднал и те продължили да го удрят, Целия бил в кръв. След като дошли и униформени полицаи тримата ги отвели в ПУ Асеновград, .калето Янко не са го били. В този смисъл, макар и не толкова конкретни и подробни са и показанията на св.Димитър Борисов, който обяснява, че при задържането върху него било упражнено по-малко насилие отколкото върху Янко, защото той бил опериран. Свидетеля заявява "Янко го биха повече, не мога да кажа защо"

Според свидетелите на ответника побой не е имало. Св.Кръстев, участвувал в акцията заявява "нямаше шамари, нямаше ритници върху Янко, а по заповед той легнал сам на земята.по очи. Направил опит да избяга при извеждане от заведението и за 10-15 секунди била употребена физическа сила след заповед "на земята", като му били сложени белезници. В тази част показанията съдържат противоречие, тъй като едновременно ищеца легнал сам на земята по очи при заповедта, а се наложила употреба на физическа сила въпреки подчинението. В показанията на този свидетел се съдържа и друго противоречие. Първоначално заявява, че само момчето с бялата фланелка направило опит да избяга при извеждане от заведението, а в края на показанията си заявява, че "и двамата задържани се опитали едновременно да избягат. Като има предвид тези две противоречия в показанията на този свидетел, обстоятелството, че е служител при ответника и последния има дисциплинарна власт над него и че лично е участвувал в акцията, при извършването на която се твърди, че е нанесен побоя, съдът не кредитира показанията на този свидетел. В частта за опита за бягство, те противоречат и на показанията на другите двама свидетели относно това имало ли е заповед и подчинил ли се е ищеца.

Свидетелите Пламен Янков и Даниел Колев, повикани да окажат съдействие при завършване на акцията, като откарат задържаните до РПУ, установяват, че когато дошли видели две лиза изправени до стената. Свидетелят Колев обяснява, че когато направил път на ищеца да мине през вратата в противоречие на правилата за конвоиране, той го бутнал. Тогава колегите му извили ръцете и го бутнали до стената и му сложи белезници. Св.Пламен Янков също установява, че едното от момчетата с бялата фланелка тръгнало да бяга и блъснал другия полицая. Тогава той го блъснал и му сложил белезниците. Свидетелят П.Янков заявява, че външни следи от побой не е видял върху задържаните. Св.Колев също заявява, че удари и съпротива, когато влезнали в заведението не е имало Нямало и белези по момчето с бялата фланелка от побой. Тези показания изхождат от служители и сега на ответника РДВР, имащо правото да упражнява дисциплинарна власт над тях. Отделно от това те не са били очевидци на задържането и описания от св.Г.Грозев побой. Техните впечатления са за това, че не е имало външни следи от побой, което не изключва наличието на вътрешни увреждания като разкъсан на две места далак и кръвоизлив в корема.. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, не само защото са служители при ответника и защото не са преки очевидци, но и защото показанията им за това, че не е имало следи от побой противоречат на последващото развитие на събитията, описано от тях самите и отразено в медицинското направление. След като придружили задържаните до РПУ, дамата продължили да патрулират до обяд, когато били повикани, за да придружат Янко до болницата, защото му било лошо, не се чувствувал добре. Първият свидетел знае, че се забавили доста и двамата знаят, че е правена на момчето рентгенова снимка. Не знаят какво друго му е правено.

Свидетелските показания на Колев и Янков за липса на следи от побой противоречат и на писмените доказателства. Върху медицинското направление, издадено от БМП е отразена анамнеза,"към 1 1 ч. пациента участвувал в побой, понесъл е и удари по главата. Няма данни за загуба на съзнанието". Това писмено доказателство напълно подкрепя по време и начин на извършване на побоя описанието в показанията на св.Г.Грозев. Косвено показанията на този свидетел и факта, че е имало побой се установяват и от показанията на св.Ст.Грозев, че единия от служителите, които бил Янко помолил чрез него скоро след това да не искат обезщетение.

След завръщането от БМП, ищецът бил освободен и откаран от св.Ст.Грозев по негова преценка направо в болницата в гр.Кърджали, тъй като видимо не бил в добро състояние. От епикризата, издадена от Окръжна болница гр.Кърджали е видно, че ищеца Янев е постъпил с увредено общо състояние след тежка множествена травма по цялото тяло, побой. Констатирани са болезнен корем в ляво, множество охлузвания и кръвонасядания по главата, цялото и горни и долни крайници. Поради влошаване на състоянието му е опериран на 24 част от постъпване в болницата, като е констатиран кръвоизлив в перитонеума с излив на 1000 млл. кръв, двумоментна руптура на далака, което е наложило отстраняването му. Тази епикриза не е оспорена от ответника и има обвързваща съда доказателствена сила

При така изложеното, съдът счита за доказан факта на извършване на побоя в бар'Текила" и описаните в исковата молба увреждания, както и причинната връзка между тях. Според съда в тежест на ответника бе да докаже как точно и защо са настъпили доказаните с писмени документи увреждания. Ищецът е бил задържан от около 10ч. до 17 ч. а за сигурността живота и здравето на задържаните лица отговорност носи задържащия орган, респективно държавата. /В този смисъл е практиката на Европейския съд за правата на човека - Решението по делото Асенов и други срещу България т.92 , публикувано в Бюлетин на МППЕ бр.2/1999г/ При негова доказателствена тежест, РДВР не доказа друга причина освен побоя, доказан от ищцовата страна за настъпване на уврежданията. Тезата на ответника за опит на ищеца за бягство не е достатъчно обяснение за това. Свидетелите на ответника не сочат да са извършили в този момент нещо повече от блъсване и извиване на ръце. При . тези действия не могат да се получат установените множество увреждания по главата, тялото, крайниците, разкъсването на далака и кръвоизлив в корема. Ако пък са получени при тези действия, по повод опит за бягство, то тогава полицаите са нарушили чл.ЗЗ от ЗНМ ст 1993г. /отм/, тъй като не е било налице нито едно от основанията в т.1-7 по този текст за задържане на ищеца, чл.34 от същия закон, тъй като на ищеца не е нарушено само правото на предвижване и най вече чл.41 от с.з., тъй като не е запазено и здравето на лицето, срещу което е упражнена физическа сила и помощни средства.

Поради всичко изложено до тук, съдът приема, че е доказано извършването на побой от служители на ответника над ищеца по време на задържането му на 02.09.1996г, в резултат на което са настъпили увреждания на здравето му - оперативно отстраняване на далака, кръвоизлив на 1000 млл. кръв в корема и множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. Тези действия на служители на ответника са противоправни защото противоречат на чл.29 от Конституцията на Република България Съгласно същия никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко безчовечно, или унижаващо отношение. Упражненият над ищеца побой противоречи и на изброените по-горе текстове от действалия тогава ЗНМ от 1993г, отм. 1997г.

Налице са и трите предпоставки на чл.1 от ЗОДВПГ - действие на длъжностни лица, в нарушение на чл.29 от Конституцията, чл.ЗЗ, чл.34, чл.41 от ЗНМ /отм./, довели до описаните увреждания, за които се претендира обезщетение, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за всяко увреждане, съдът се съобразява със следното: Разкъсването и премахването на далака е трайно увреждане, причиняващо болка, както е отразено и в медицинската документация и с необратим характер е. Поради него, ищецът не може да вдига никакви тежести, а това е ограничение както в личния и семейния му живот, така и в трудовата му дейност. Причинено е на човек на 24 години. Получения кръвоизлив в корема на обилно количество кръв е довел до остра болка в корема, необходимост от почистване при операцията, дренажи, необходимост от вливане на кръв и т.н. Това увреждане е имало временен характер, но е съпроводено с болки и страдания по време на престоя в болницата - 24 дни и след това. Множеството охлузвания и кръвонасядания са придизвикали болки по цялото тяло и не са могли да отшумят дори след 20 дни /виж показанията на св.Г.Грозев/. Според показанията на майката, за да види сина си и е била бита инжекция. Тя установява, че сина й е викал на сън, стенел е. Предвид всичко това и като се има предвид обществения критерий за справедливост, времето, когато е настъпил вредоносния резултат и че до този момент не са предприети никакви действия по обезщетяване на ищеца, а на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл.4 от ЗОДВПГ/, съдът преценява, че на ищеца за първото увреждане - разкъсване и отстраняване на далака, следва да се присъди цялата претендирана сума 10 000 нови лв., за причинения кръвоизлив в корема - 2000 лв, като за разликата иска се отхвърли, и за охлузванията - изцяло претендираните 300 лв. Сумите са дължими ведно с претендираната законна лихва от датата на увреждането -02.09.1994г., съгл. чл.84, ал.З от ЗЗД.

Претендираните имуществени вреди след уточнението, че представляват разлика между тр. възнаграждение и обезщетение за отпуск поради болест не са доказани. Не се сочи като какъв е работил ищеца, не се установява каква заплата е получавал, не се установява и получавал ли е болнични. Не се сочи и какви лекарства е купувал ищеца и каква медицинска помощ е заплащана. Безспорно по лечението е имало разходи, но други пера не са посочени, поради което не може и съда да установява размера им.

На основание чл.10 от ЗОДВПГ и чл.63, ответника не се осъжда да заплати д.т. Ответникът дължи разноски в размер на 300 нови лв., съобразно уважената част от иска. За отхвърлената част, ищеца следва да бъде осъден да заплати д.т. в рзмер на 32 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда Районна дирекция на вътрешните работи гр.Пловдив да заплати на Янко Христов Янев от гр.Кърджали, бул."България" № 86, вх.А, ет.2, ап.б ЕГН-7002072466 обезщетения за неимуществени вреди от причиняване на увреждания на здравето му в резултат на незаконосъобразни действия на негови служители на 02.09.1994г, както следва: за премахване на далака /слезката/ в размер на 10000 нови лв., за предизвикан кръвоизлив 1000 млл кръв. в коремната кухина - в размер на 2000 лв., и за множество охлузвания по цялото тяло - 300 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 02.09.1994г и деловодни разноски в размер на 300 лв.., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер на претенцията за кръвоизлива - 2500 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляваща разлика между трудово възнаграждение и обезщетение поради болест и платени лекарства и медицинска помощ.

Осъжда Янко Христов Янев от гр.Кърджали, бул.'"България" № 86, вх.А, ет.2, ап.б ЕГН-7002072466 да заплати държавна такса за отхвърлената част от иска 32 лв. по сметка на ПОС. участието на третите лица помагачи на ответника РДВР гр.Пловдив Цвятко Йорданов Карапалев, Димитър Василев Димчев и Диян Иванов Узунов.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обжалването му.