РЕШЕНИЕ 29

31.03 Голина 2006
Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ районен съд V  граждански  състав
На тринадесети февруари, 2006  Година
В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев Секретар: Румяна Агаларева

като разгледа докладваното от Съдията
гражданско   дело номер 2608 но описа за 2005    година
намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.1 от ЗОДВПГ.
Олга Георгиева Бучачкчиева е предявила против Министерството на здравеопазването и Регионален център гю здравеопазване иск за солидарно заплитане па сумата от 2000лв. представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК - Пловдив, изразяващо се в непроизнасяне относно процента на притежаваната от ищцата трайна нетрудоспособност за периода от 30.09.2002г. до 21.12.2004г.

Ищцата, като страдаща от онкологично заболяване твърди, че е инициирала процедура пред Териториална експертна лекарска комисия / ТЕЛК/ Пловдив ча определяне на трайно намалена работоспособност на 30.09.2002г. Въпреки ТОВа органът неоправдано е забавил експертното си решение повече от две години. В тази връзка се твърди, че продължителната административна процедура е в нарушение на чл.11, ал.2 от Наредбата за експертизата на работоспособността, като е осъществено бездействие на административен орган. което има противоправен характер, с оглед нормативно изведеното нравило за произнасяне в 40-дневен срок.

В кин аспект Бучакчисва установява, че е налице съпричиняване на вреди те от страна па двамата ответници във връзка е вменените им от Закона за народното здраве /отм/, Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за експертизата на работоспособността задължения да се организира и ръководи експертизата за трудоспособността на гражданите и т.н. Бучакчиева твърди съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като, нито единия от двамата ответници, които са ЮЛ, не са предприели действия, в рамките на делегираните им от закона правомощия, за преустановяване на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК.                            

Министерство на здравеопазването /МЗ/ оспорва иска, като твърди, че ТЕЛК няма е статут и не действа, като орган на МЗ, поради което и то не е     пасивно легитимирана страна по спора по смисъла на чл.7 от ЗОДВПГ. Твърди се. че контролно - методическите функции по проблемите на експертизата на работоспособността са възложени е чл.9, ал.1 и 2 от ППЗНЗ на специализиран Орган, а именно ТЕЛК, който е самостоятелно ЮЛ. Освен това бил предвиден в КСО и специален ред за обжалване на решенията на ТЕЛК пред Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ и МЗ няма никакви правомощия и не е контролен орган и производството но издаване и обжалване на решенията или на отказа за издаването им.
Регионален център по здравеопазване /РЦЗ/ - Пловдив твърди, че пасивно легитимирана стрина отговаряща по предявения иск е болницата в структурата на която функционира ТЕЛК. Установява се, че съгласно чл.8 от Наредбата за експертизата ТЕЛК се разкрива от директорите па РЦЗ към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансери. ТЕЛК са обособени като структурни звена към лечебните заведения, със свой щемпел и Кръгъл печат. Освен това РЦЗ твърди, че ръководството и контрола по експертизата  се и извършва от ръководителите на лечебните заведения. В тази връзка се твърди, че РЦ3 не следва да отговаря по предявения иск.

Районна прокуратура гр. Пловдив взема становище за основателност на иска.
Пловдивски районен съд, като разгледа представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид изложенията на страните намери за установено следното:

Съгласно съдържанието на исковата молба очевидно се касае за иск с правно основание чл. I от ЗОДВПГ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни липа при или но повод изпълнение на административна дейност.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, е специална но отношение на деликтната отговорност по чл. 45 - 54 ЗЗД. Според Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани тази отговорност се ангажира в две хипотези: зз вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (чл. 1,ал, I ЗОД) и за вреди, причинени от дейност па правозащитни органи - дознание, следствие, прокуратура, съд (чл. 2 ЗОД).
Отговорността на държавата по ЗОДВПГ е обективна - възниква при наличието па предвидените в закона предпоставки, без да е необходима вина у длъжностното лице (ЧЛ. 4 ).
Преди да се пристъпи към анализ на това дали са налице фактите от изискуемия фактически състав следва да се сподели, че страните не спорят по обстоятелствата. Очевидно безспорно е между тях. че Бучакчиева е инициирала процедура пред Териториална експертна лекарска комисия / ТЕЛК/ - Пловдив за определяме на трайно намалена работоснособносг на 30.09.2002г. Въпреки това Органът с забавил експертното си решение повече от две години. Ог събраните по делото писмени доказателства безспорно се изяснява, че ищцата страда от онкологично заболяване, което е довело до нужда от нейното освидетелстване, като нетрудоспособна. Освен това по делото с приложено писмено доказателство обективиращо, че искането е депозирано пред ТЕЛК на посочената дата /протокол от 30.09.2002г., лист 42/ Видно от експертното решение е, че произнасянето на комисията е с дата 21.12.2004г.,т.с. повече от две години след сезирането й.

Съгласно чл. 11, ал.2 от Наредбата за експертизата на работоспособността /НЕР/ /в редакцията й към процесния период/ териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в40-днсвсн срок ОТ Датата па постъпването на документите.
При това положение по делото безспорно се установява съществено забавяне, г.е. бездействие на органа, който е следвало да издаде експертното решение.

()| поено пасивно легитимираното ЮЛ, което следва да отговаря във Здравеопазването и от Националния осигурителен институт. Т.е. по повод течи разпоредби отношение към ТЕЛК има освен МЗ и ПОИ.

От  друга страна чл.43 от НЕР определя, че главните експерти по   експертизата на работоспособността към районните центрове по   здравеопазване, към териториалните поделения на НОИ и към картотеките на    медицинските експертни досиета осъществяват методична помощ и контрол по експертизата па временната и трайната неработоспособност на всички лечебни заведения но територията на района, като правят проверки, информират ръководителите на РЦЗ, осъществяват мероприятия за  повишаване на квалификацията и т.н.
Освен това съгласно чл. 8 от ППЗНЗ териториалните експертни лекарски комисии се разкриват и закриват от директорите на районните центрове по здравеопазване със съгласието на министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансери. Профилът на ТЕЛК се определя от Министъра на здравеопазването по предложение на директора на  районния център по здравеопазване и на директора на Националната експертна лекарска комисия.  Въпреки тона обаче трудовите договори е председателите на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от съответните ръководители на лечебните Заведения по предложение на директора, на районните центрове по дравеопазване съгласувано с директора на Националната експертна лекарска комисия, /ал.4/

Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват ОТ ръководителя на съответното лечебно или публично здравно заведение по предложение на председателите на ТЕЛК /ап. 5/

Тези разпоредби определят едни твърде широк спектър от възможни въздействия от страна на РЦЗ върху експертизата по работоспособността.

Парел с това. както се изясни и по- горе структурно ТЕЛК с звено от лечебното заведение, към което е формирана. Отделно от това се определя от законодателството. Че МЗ организира и ръководи експертизата по работоспособността. Всички тези обстоятелства предпоставят съществена трудност при определяне па органа, който следва да отговаря по реда на чл.1 от ЗОДВИГ. когато се установи бездействие на длъжности дина при или по повод административна дейност.

Принципното положение е, че МЗ по никакъв начин не следвала отговаря но отношение на предявения иск въпреки вмененото му от закона задължение да организира и ръководи експертизата. Определено е от законодателя в чл.7 от ЗОДВПГ. че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 и 2. от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Г.О . законодателят акцентира върху преките отношения. пасивно легитимиран ответник по иск но закона за отговорността на държавата за вречи, причинени на граждани, е държавният орган, чийто длъжностни лица с виновното си и противоправно действие или бездействие са причинили вреди на граждани. /Решение № 1070 от 27.1Х.1993 г. по гр. д. № 2183/92 г., IV г. о/ Така или иначе и МЗ и РЦЗ са несъмнено ЮЛ /правилник за устройство и дейността на РЦЗ/. като РЦЗ с орган осъществяваща здравната политика по места, а освен това директорът е орган на, изпълнителната власт. Т.е. в случая / съществуват два субекта на правото, които в рамките на административната си дейност н дейността по държавно управление са призвани да организират дейността на ТЕЛК и нейния административно- правен аспект, преките отношения обаче се пораждат, във връзка с прякото ръководство по създаване на комисията и определяне на състава й, между длъжностните лица и РЦЗ. Държаната не отговаря но принцип пряко, а чрез своите органи, причинили Вредите посредством своите действия, бездействия и незаконни актове. Наслагвайки този принцип към конкретното правоотношение трябва да се каже. че дадено министерство не отговаря пряко, ако негово подчинено йерархично структурно звено със самостоятелна правосубектност, чрез своите длъжностни лица е причинило вредите. След като РЦЗ е ЮЛ на бюджетна издръжка и организира и ръководи държавната политика по здравеопазване по места, то именно зова е и органа, който но принцип следва да отговаря по реда на ЗОДВПГ. МЗ има ръководни функции, свързани с организирането и определянето па принципите и критериите на експертизата на работоспособността, и то на национално равнище. След като структурно звено в рамките на МЗ. каквото е ПЦЗ е ЮЛ пряко с участвало в процесите по експертизата и е орган па държавна власт и управление, то и съгласно чл.7 от ЗОДВПГ МЗ не е пасивно легитимирана страна и искът срещу него е неоснователен.

По точи повод изрично е постановено тълкувателно решение №3 от 22.04.200414, че по исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, е който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В конкретния случай служебните отношения на лекарите в състава на ТЕЛК по никакъв начин не могат да се отнесат пряко с МЗ. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, които се извършва в негов интерес, и е правото му на подбор на съответните длъжности лица за изпълнение па определени трудови или служебни функции. Това изречение от ТР №3, което с и задължително за съда, безспорно установява КОНСКСНТСТ между дейността на ТЕЛК и РЦЗ, която връзка обосновава и Отговорността па държавния орган.

Действително, както се каза и по - горе трудовоправните отношения на лекарите в състава на ТЕЛК възникват с болницата в рамките на която е разкри го звеното. Но съществуват и служебни правоотношения с РЦЗ, който в крайна сметка с основния кадровик на комисията, тъй като предложението за Назначаване на председател е изходящо именно от отвегника, а на свой ред председателя определя състава на комисията. Т.е. основния отговорник за структурата и състава на ТЕЛК е РЦЗ независимо, че трудовоправните отношения възникват за болницата. Т.е. изправени сме пред една двуединна структура, която обаче така или иначе напълно кореспондира на принципа на работа па Т1.ЛК. който принцип е действието й като лечебно -профилактично  структурата на системата но здравеопазване и дейността й като
5 административен орган. В определение №3957 от 2003 на ВАС изрично се определя, ме актовете ма ТЕЛК имат двояк характер. От една страна  представляват експертно медицинско заключение и в същото време са индивидуални администрации актове, е които се създават или засягат права и законни интереси на липата обект на тези решения. Действително на  ръководителите на болницата също са вменени задължения за контрол и ръководство па ТЕЛК, но това не дерогира отговорността на РЦЗ по ЗОДВПГ. Т.с. в случаи Бучакчиева е разполагала с две алтернативни възможности- да предяви иск по правилата на непозволеното увреждане против търговското дружество, каквото представлява болницата, към която ТЕЛК е звено, или да предяви претенции за обезщетение за вредите си срещу държавния орган, който отговаря ча комисията, по реда на чд.1 от ЗОДВПГ, т.с. чийто служители са в служебни отношения с него.

За пълнота ни изложението и във връзка със становището на ответниците следва ла се сподели и факта, че няма никакво значение дали ищцата е изчерпала административно - правния път на защита па обжалване на мълчаливия отказ па ТЕЛК. Този факт не е натоварен с правно значение от законодателя в ЗОДВПГ. Административно правния път на защита е паралелен И самостоятелен и той няма нищо общо с репарацията на вредите във връзка с констатираното бездействие.

Както се изясни и по - горе по исковете за обезщетяване на вреди, на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице. причинител на вредата, е в трудови или служебни раиоопннпепня, В случаи безспорно лекарите в състава на комисията са в служебни отношения е РЦЗ. Това е така, тъй като дейността на ТЕЛК има и административно* правен характер и в тази насока тя е част от провеждането на националната политика по здравеопазване по места. Отделно от това директорът на РЦЗ определя състава на комисията и в тази насока ЮЛ следва да носи отговорността за некачествения подбор на състава. Освен това в рамките на своята компетентност РЦЗ нс*с осъществявала контрол и ръководство върху дейността на ТЕЛК. Както и очевидно ръководителя на лечебното заведение, Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни липа за изпълнение на определени трудови или служебни функции. /ТР З/ В случая възложител на работата в широк смисъл на думата, както и съгласно административно правния характер назова понятие е и РЦЗ. тъй като ТЕЛК действа и като административен орган. Още повече, че самото създаване на комисиите с в правомощията на РЦ3. като орган провеждан) здравната политика на територията на страната. Наред с това несъмнено ответникът извършва подбора на кадрите п той следва да понесе отговорността.

Следващият въпрос, при това положение, е административна ли с дейността на ТЕЛК. Несъмнено  да. Както се изясни и по - горе в мотивите практиката е категорична, че издаването на експертни решения е и административна дейност. По повод на това с и създаден ред за обжалването на актовете, който материализира един административен контрол за законосъобразност. I (яма никакво съмнение, че дейността на ТЕЛК с упражняване на властническа административна дейност по места, тъй като експертното решение е и административен акт, който е задължителен спрямо своя адреса  и по отношение на всички държавни органи в страната. В случая по повод па тази дейност има ярко изразено отношение на власт и подчинение между молителя и органа издаващ задължителния акт.
Ето зашо обосновано е да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на чл-1 , ал.1 от ЗОДВПГ. Съществува бездействие, което е противоправно, на длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, от което са произлезли вреди за ищцата. Освен качеството на субекти по трудовото правоотношение осъществяващи лечебно профилактична дейност лекарите, участници в ТЕЛК са и длъжностни лица - експерти натоварени с определени властнически правомощия. В случая няма никакво значение виновно ли е било поведението на самите длъжности лица, тъй като отговорността по чл.1 от ЗОДНПГс гаранционно-обезпечителна и обективна.

Няма съмнение, че бездействието е довело до съществени негативни последици интервениращи в но твърде неблагоприятен начин в неимуществената сфера па Олга Бучакчиева. Както се изясни същата страда от онкологично заболяване и забавянето на процедурата пред ТЕЛК я лишава от възможността да получава пенсия за инвалидност. Освен това се твърди в исковата молба, че ищцата, през процесния период, е започнала да изпитва постоянно притеснение и чувство за несигурност. Трябвала се каже и, че бездействието, като деяние, се отличава е изключително силен негативен интензитет, защото забавянето не е било просто няколко месена, а цели две години при нормативно определен 40 -дневен срок за произнасяне на комисия та. Разпитан е по делото свидетелят Владимир Бучакчиев, който в своите показания обектнвира несъмнени данни засилен психически днекомфорт у ищцата. Действително свидетелят има близка родствена връзка с ищцата, но липсват данни по смисъла на чл.136 от ГПК.

Дори и ла не беше ангажиран свидетел обективиращ по надлежен начин негативните психически състояния на Олга Вучакчиева обективните данни по делото са база за безспорен ИЗВОД, че е осъществена вреда. Онкологичното заболяване на ищцата мотивира извод за извънредно повишена чувствителност на пострадалата и силни притеснения за бъдещето, което насложено с двугодишното бездействие на ТЕЛК неминуемо е довело до силен стрес и негативни емоции и то за дълъг период от време. Също така по делото се установява и причинна връзка между противоправното бездействие и резултата.

Обезщетението на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Анализирайки конкретния казус, съобразно събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че адекватния паричен еквивалент, който ще репарира преживените от ищцата негативни психически състояние е сумата от 1000 лева..При определяне стойността на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че деянието, поради своето проявление като бездействие, е поддържало съществуването на вредата през твърде дълъг период от време.
Желае се присъждане па законна лихва начиная от настъпването на бездействието до окончателното изплащане. Искането е основателно. Отгонорността по ЧЛ.1 ОТ ЗОДВПГ притежава иманентните черти на отговорността при общия случай на непозволеното увреждане. В този аспект съгласно чл 84, ал З от  ЗЗД длъжникът изпада в забава и без покана. С огдел па изложеното Съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Регионален център поздравеопазианс със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул."Перущица" №1 да заплати на Олга Георгиева Бучакчнсва с ЕГН4505024490 от гр.Пловдив, ЖК „Тракия", 6л.188, вх.А, ап.6 на осн. чл.1 от ЗОДВПГ сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, конто са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК -Пловдив, изразяващо се в непроизнасяне относно процента на притежаваната От ищцата трайна нетрудоспособност за периода от 30.09.2002г. до 21.12.2004г., ведно със законната лихва начиная от 10.11.2002г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск против Министерство на здравеопазването и По отношение па пълния претендирал размер на иска, като недоказан и Неоснователен.         

Решението е обжалваемо в 14- дневен срок от съобщението пред ПОС.