РЕШЕНИЕ № 2987

гр. Пазарджик, .08 11.2001 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение в публично заседание на тридесети октомври двехиляди и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ТАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТРЪНДЖИЕВА
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Линка Чолеова, като разгледа докладваното от младши съдия РАДИНА в,гр.дело№ 1384 по описа за 2001 г, за да се произнесе, прие следното:

Производството е по чл 196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Виолета Симеонова Рахбар-Пагард, подадена чрез пълномощника й, срещу решение на Пловдивския районен съд №79 от 09.05.2001г., постановено но гр.д.№2786/ 1999г., с което е отхвърлен предявения от нея иск против Окръжна следствена служба - гр. Пловдив с правно основание чл.2 от ЗОДВПГ, за заплащане на сумата от 367 лв., ведно със законната лихва от 16.03.99г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени и в резултат на забавяне двежението на жалбата й от 15.03.1999г. по НОХД №48/99г. на ПОС против определената мярка за неотклонение "задържане под стража" с 14 дни за периода от15.03.1999г.-до 29.031999г. С обжалваното решение е отхвърлен и предявения от ищцата иск против Окръжен съд - Пловдив с правно основание по чл.2 от ЗОДВПГ за заплащане на сумата от 853 лв., ведно със законната лихва от 02.04.1999г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на забавяне движението на жалбата й от 15.03.99г. по НОХД №48/99г. на ПОС против определената и мярка за неотклонение общо с 34 дни, за периода от 02.04.99г. до 05.05.1999г. Присъдена е дължимата държавна такса.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречието му със закона, необосновано и при постановяването му е допуснато извращаване на факти, което съставлява съществено нарушение на процесуални правила. Твърди се също, че съдът, постановил обжалваното решение е дал неправилна правна квалификация на исковете като я е определил по чл.2от, ЮДВПГ. Прави се, искане за отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло предявения иск В срока по чл. 201 отТПК не е постъпило възражение по, жалбата от ответниците.

В съдебно заседание жалбо подател ката не се явява, като жалбата се, поддържа от процесуалния й представител. Ответниците - Окръжен съд Плрвдив и Окръжна следствена служба - Пловдив, не се представляват не изразяват становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава становище, че с

обжалваното решение съдът правилно , се е произнесъл, тъй като в случая отговорността на държавата следва да се търси по чл.2 от ЗГДВПГ, при определените там хипотези, тьй като дейността на органите -страни в това производство не може да се квалифицира като административна, а само като техническа. Моли, да се има предвид, че отговорността на държавата, ако не следва да се търси по, чл.2 на специалния закон- то трябва да се реализира по реда на чл.45 във връзка счл. 49 от ЗЗД. След като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, становището на ответната страна във възражението и, събраните пред двете инстанции доказателства потделно и в съвкупност, при спазване на чл. 188 от ГПК, Въззивният съд установи следното:

В обстоятелствената част на предявените субективно предявени искове Окръжна следствена служба – Пловдив, Апелативен съд- Пловдив и Окръжен съд Пловдив ищцата Виолета Рахбард-Пагард от гр. Пловдив твърди че преди внасяне на обвинителния акт от НОХД №48/99г. на Пловдивския окръжен съд, а именно на 15.03.1999г е подала жалба на основание чл.152 А от НПК против определената й мярка за неотклонение чрез ОСС-Пловдив до Окръжен съд -Пловдив. Твърди, че ОСС не е изпълнила задължението си по чл.152. А, ал.2 от НПК, като не само че не изпратила в същия ден жалбата ведно с материалите по делото, но е бездействала до 29.03.99г, на която дата ищцата е подала молба до ПОС с искане за насрочване на заседание по жалбата. Тъй като в същия ден е постъпил и обвинителния акт, съдията-докладчик е отменил резолюцията си за изискване на делото и е насрочил заседание за 05.05.99г, вместо да разгледа жалбата в законния тридневен срок. Твърди също, че с нова молба, подадена от пълономощника на жалбоподтелката, на 01.04.99г. е поискано насрочване на заседание по жалбата или произнасяне по жалбата при условията на чл.255 от НПК, която молба е също е насрочена за разглеждане в открито заседание на 05.05.99г., при провеждането на което жалбата е оставена без уважение. В резултат на незаконното бездействие, жалбоподател ката твърди, че изпаднала в тежко психическо състояние, отчаяние като получила и обриви на психогенна основа, а стомашната й язва се активирала. Поради това моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят следните суми: Окръжен съд - Пловдив сумата от 680 000 (неденоминирани ) лева, ведно със законната лихва от 02.04.1999г. до окончателното й изплащане, Окръжна следствена служба - Пловдив - сумата от 280 000 (неденоминирани) лева, ведно със законната лиха от 16.03.1999г. до окончателното й изплащане и Апелативен съд - Пловдив - сумата от 260 000 (неденоминирани ) лева, в едно със законната лихва от 21.05.1999г. до окончателното й изплащане. Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск.

Ответникът ОСС-Пловдив оспорва иска като твърди, че забавянето е въпрос а съдебна администрация, която не поражда отговорносттта. на държавата, тьи като не е включена в Хипотезите на чл.2 от ЗОДВПГ, а освен това липсват и доказателства за причинна връзка между 15-дневното забавяне и вредите, претърпени от ищцата поради това.

Ответникът Пловдивски окръжен съд е взел първоначално решение по иска, като е мотивирал становище относно неговата, недопустимост, вследствие на което исковата молба е оставяна без движение до отсраняване на нередовността й.

Представителят на Районна прокуратура - Пловдив дава становище, че претенцията на ищцата по чл. 1 от ЗОДВПГ е неоснователна, тъй като дейността на рграните на съдебната, вдаст - ответници по иска, във връзка, с предвижването на молбата на ищцата за промяна на мярката за неотклонение е правозащитна по своя характер. С допълнително молби, депозирани във връзка с оставянне без движение на предявената искова молба, са внесени корекции в нея, като е уточнено че периодът който, вследствие на бездействие на Окръжен съд Пловдив се иска, обезщетение е от 02.04,99г. 05.05.99г. - общо 34 дни; периодът, за който се -претендира обезщетение от Пловдивския апелативен съд е от 25.05.1999г. да 08.06 1999г. като по увреждането от този ответник, произтича и от факта, че се е произнесъл в закрито заседание. Внесено е уточнение, че бездействието от страна на първия ответник - ОСС се изразява в неизпълнение на задължението й да изпрати жалбата до ЛОС на 15,.03.99г., коетотя всъщност е сторила, на 29.03.1999г.; бездействието на Пловдивския окръжен съд се изразява в това, че след получил жалбата на 29.03.99г,. не е изпълнил задълженият а се по член 152 от НПКС разгледал едва на 05.05,99г. бездействието на Пловдивския апелативен съд, това, че е откраднал да се произнесе в "кратък срок" и когато всъщност го е сторил направил в закрито съдебно заседание. С молба от 13.09.2000г. от пълномощника на ищцата при условията на чл.119, ал.1 от ГПК е оттеглен иска по отношение на Апелативен съд - Пловдив, като с опредление на Пловдивския районен съд е прекратено производството по първоинстанционното дело по отношение на този ответник. С протоколно определене на Пловдивския районен съд от 23.10.2000 е допуснато надлежно поисканото от пълномощника на ищцата изменение на исковете като са увеличени размерите съответно за ОСС- Пловдив -на 367 нови лв и за Пловдивския Окръжен съд – 853лв. От представените пред двете инстанции доказателства се установява, че 15.03.1999г. в ОСС - Пловдив е депозирана молба от жалбоподтелката -ищца в качеството на обвиняем, с която е предявила искане за изменение на постановената й на предварителното производство мяркала неотклонение "задържане под стража".

На 29.03.1999г. е постъпила молба в Пловдивския окръжен съд, подадена чрез пълномощника на ищцата, с която съда е уведомен, че по първоначално подадената молба не са извършени следващите се по чл.152 А, ал.И от НПК действия от страна на ОСС. С резолюция от същата дача на съдията-докладчик е постановил да се изпрати на Окръжна прокуратура - Пловдив за прилагане на следственото дело.

На 21.04.1999г. от пълномощника на ищцата е подадена нова молба до Окръжен съд - Пловдив, в която се твърди, че сроковете по чл-152 А от НПК и тези по ЕКПЧ са пропуснати, което само но себе си представлява и отказ да се изпълнят визираните в чл.255, ал.2 от НПК задължения на съдията-докладчик да се произнесе по искането за промяна на мярката за неотклонение, тъй като с негова резолюция от 31.03.99г. върху жалбата е разпоредено разглеждане на мярката в открито заседание.

На 05.05.1999г. Пловдивския окръжен съд в открито заседание се е произнесъл по постъпилата жалба на изменение на мярката за неотклонение, като я е оставил без уважение.

Срещу протоколното определение от 05.05.99г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение жалбата за изменение на мярката за неотклонение е подадена в срок частна жалба от пълномощника на ищцата с искане да се отмени , като се постанови мярка "домашен арест”.

При така установеното от фактическа страна Въззивният съд прави следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна ЕВПЧ, чиито разпоредби по силата на Конституцията се прилагат директно във вътрешното ни законодателство и дори имат примат пред вътрешно-правните норми) изисква жалбата срещу задържането да се разгледа и реши в "кратък срок" (чл.5, §4 от Разпоредбата на ч.л152 А, ал.1 от НПК , редакцията в изм., отг,ДВ бр.95 от 1997г. ) действаща към момента на подаване на молбата за изменение, на мярката за неотклонение, предвижда, че на задържания се осигурява-незабавно възможност да обжалва задържането, но не по-късно от седем дни след неговото постановяване пред съответния първоинстанционен съд, който се произнася в открито заседание с призоваване на страните най-късно в тридневен срок от постъпване на жалбата в съда.

От друга страна ал.2, на същата разпоредба предвижда, че жалбата се подава чрез органа постановил задържането, и се изпраща в съда в деня на подаването й заедно с решението по чл.148 ал1 и всички материали по делото.

Предвид така цитираните норми в конкретния случай е следвало ОСС -Пловдив, след като е получила молба на ищцата на 15.03/1999г., в изпълнение на задълженията си по чл. .152 а, ал.2 от НПК да я изпрати на същата дата - 15.03.1999г. в Пловдивския окръжен съд, ведно със всички материали по делото. От представените доказателства се установи, че ОСС е изпратила делото в съда, едва на 29.03.1999г, поради което е налице неизпълнение на предвидено в закона задължение. Формата на неизпълнението е неизвършване на определено действие, което ОСС е била длъжна да изпълни . При положение, че молбата е била изпратена до Пловдивския окръжен съд на 29.03.99г. е следвало, при условията на чл. 152А, ал,1 НПК в старата й редакция от 1997г. съдът да я разгледа в тридневен срок, считано от посочената дата. Като не е разгледал молбата в тридневен срок от постьпванетр и, а едва на 05,05,99г. Пловдивският окръжен съд не е изпълнил задължението си по цитираната разпоредба, а е бездействал за периода от: постъпване на молбата на 29,93.99г.до разглеждането й в съдебното заседание на 05.05199г.

По дело по един несъмнен начин се установи, че има неизпълнение на дължими действия от страна на ответниците по иска, поради което, както при всяко неизпълнение ще следва да се ангажира тяхната отговорност. Що се касае до квалификацията на тази отговорност Съдът намира, че от значение крайния резултат на спора не е дали тя ще се търси по общия ред, каквито доводи са изложени от представителя на Окръжна прокуратура - Пазарджик или но специалния ред на ЗОДВПГ, както и дали ще се търси при условията на чл.1 или при условията на чл.2 от ЗОДВПГ, тъй като и в двата случая ще следва да е налице един и същ фактически състав -причиняване на вреди от незаконни действия или бездействия на определени физически или юридически лица при наличие на причинна връзка между незаконосъобразното поведение на причинителя на вредите и настъпването им.

В този смисъл отговорността за незаконното бездействие на ответниците по иска дали ще се квалифицира като такава, която следва да търси по общия ред или като такава, която следва да се търси по ЗОДВПГ няма значение с оглед крайния резултат от решаването на спора, тъй като във всички случаи ще следва обезщетение на ищцата като се уважи предявения иск в размери, определени от съда по справедливост съгласно нормата на чл.53 от ЗЗД.

В този смисъл уредената процедура за търсене и реализиране на отговорност на държавата по ЗОДВПГ е специална по отношение на уредената в ЗЗД, като законодателят е отчел необходимостта, с оглед спецификата на дейността на административните и правозащитните органи, отговорността от тях да се търси по по-особен ред.

Във всички случаи обаче настоящата инстанция, с оглед доводите на жалбоподателката за погрешната квалификация на предявените искове от първоинстаницонния съд следва да се произнесе по нея. Проблемът относно квалификацията на исковете поставя на първо място проблема относно квалифицирането на дейността на правозащитните органи, свързана с придвижването на молбите, с които те са сезирани да правораздават. Очевидно по характера си тази дейност е пряко свързана с правораздаването, тъй като тя поставя началото на провораздавателния процес, но сама по себе си не би могла да се определи като правораздавателна, като остава въпроса дали е административна.

В чл.35„ т.2 от ЗСВ и чл.16 а от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието се предвижда, че създаденият Инспекторат към Министерството контролира организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела.Тази дейност на съдлищта именно поради това има административно-организационен характер (или функционално-административен характер). В случая не става и не може да става въпрос за администриране в тесен смисъл което се осъществява от органите на държавната администрация в качеството им на структури, от, изпълнителната власт. Не може обаче да става въпрос и за правораздавателна дейност, тъй като действията на представителите на съдебната власт по придвижване на жалби и молби те действията им по образуването на делата предпоставят правосъдната дейност но не са част от нея ( най-малкото. защото с тях не се разрешава правен спор) Да се приеме противното (т.е. че дейността на съдебните органи по придвижване на молбите и жалбите с които са сезирани е правораздавателна по своя характер) означава да се допусне, че Инспектората, към министерство на правосъдието има контролни функции по отношение на правораздаването, което , в противоречие сл. 117, ал.1 от Конституцията и член 1, ал. 1 от ЗСВ, прогласяващи независимостта на съдебната власт.

С оглед тези си изводи Съдът намира, че като не са изпълнили именно такива действия по движението на жалбата и последващо образуване на дело за произнасяне на искането в нея, ответниците по иска не са извършили организационно административната дейност, която са били длъжни да извършат по чл. 152 А от НПК. Именно поради това и предявените искове следва да се квалифицират по чл1, ал1 във връзка с ал.2, изр.2-ро предл 2-ро от ЗОДВПГ. Въз основа на тези разпоредби следва да се ангажира и отговорността на ответниците - ОСС - Пловдив и Пловдивския окръжен съд поради бездействието им за придвижване на молбата за изменение на мярката за неотклонение.

Осъществени са всички елементи от фактическия състав за да се реализира отговорността. В резултат на незаконното бездействие на ответниците са претърпени неимуществени вреди от ищцата, която в следствения арест била в тежко психическо състояние (била много разстроена, треперила, непрекъснато плачела, повръщала и вземала много лекарства), което се установява от показанията на разпитаната в първата инстанция св. Герджикова. Пак от нейните показания се установява, че пред нея служителките на затвора й споделили, че ищцата по време на престоя си в следствения арест искала да се самоубие, блъскала си главата. Налице е и причинна връзка между незаконните бездействия и на двата органа и претърпени от ищцата вреди.

При това положение, предявените от нея субективно съединени искове следва да се уважат, като се осъдят ответниците по иска да заплатят й заплатят претендираните от нея суми, а именно - 367 лв. от ОСС Пловдив и 853 лв. от Пловдвския окръжен съд. Като присъжда тези обезщетения, Съдът изцяло се съобразява с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и счита, че в тези им размери присъдените суми ще репарират претърпените от ищцата морални вреди. Във връзка с уважаването на основните искове, следва да се присъдят и лихви за претендираните периоди върху всяка сума по отделно. Според изискванията на чл.64 от ГПК следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски, както и дължимата държавна такса.

По изложените съображения Вьззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно и следва да се отмени изцяло, като се постанови ново, с което се ужават изцяло предявените от ищцата искове, поради което и на основание чл.208, ал. 1 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд:

РЕШИ : ОТМЕНЯ изцяло решение на Пловдивския районен съд №79 от 09.05.2001г., постановено по гр.д; №2786/99г, вместо което постановява:

УВАЖАВА предявените от Виолета Симеонова Рахбар-Пагард от гр.Пловдив, ул. "Банкова" №1, чрез адв. Емилия Недева, искове като:

ОСЪЖДА Окръжна следствена служба - гр. Пловдив, ул. "Банкова" №1 да й заплати сумата от 367 (триста шестдесет и седем )лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени й в резултат на забавяне движението на подадената от нея молба за изменение на постановената и мярка за неотклонение за периода от 15.03.1999г до 29.03.99г. - общо 14 дни, ведно със законната лихва от 16.03.99г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Пловдивския окръжен съд, ул;"6 Септември"167, град Пловдив да заплати на ищцата сумата от 853 лв. (осемстотин петдесет и три), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени и в резултат на забавяне на движението на молбата й за изменена на постановената й мярка за неотклонение за периода 29.03.99г. до 02.04.99г - общо 34 дни, ведно с дължимата законна лихва от 02.04.99г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Окръжна следствена служба -Пловдив и Пловдивски окръжен съд да заплатят в полза на държавата сумите съответно от 15 (петнадесет) и 34 ( тридесет и четири) лв, представляващи дължимата държавна такса.

ОСЪЖДА Окръжна следствена служба - Пловдив и Пловдивския окръжи съд да заплатят на Виолета Рахбар-Пагард съответно сумите от 115 (сто и петнадесет ) лв и 265 (двеста шестдесет й пет) лв., представляващи сторените от ищцата Съдебно-деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 30-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.