 |
РЕШЕНИЕ
гр. Пловдив, 13.03.2001 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - IX гр.с. в публичното заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди и първата година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
при секретаря СТЕФКА ПРАМАТАРОВА и в присъствието на прокурора БОРИС МЕНДЕВ,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 6644 по описа за 2000 г.,
приема за установено следното:
Иск с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДВПГ.
Ищцата Христина Стоянова твърди, че в края на месец март 2000 г. е получила
обвинителен акт и призовка за явяване по дело по описа на Районен съд -
Петрич като подсъдима за това, че е преминала през границата с Република
Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, проведени са били
две съдебни заседания в съда в Петрич, а впоследствие наказателното производство
е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Твърди също, че това
обвинение я е шокирало, предизвикало е изключителни психически притеснения,
безпокойство и стрес, които е изживяла в хода на шестмесечния съдебен процес,
изгубила е доверието в националните правозащитни институции, а притесненията
й са довели до неуспешното полагане на кандидатстудентските изпити, поради
моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10
000 лв. за периода 20.03.2000 г. - 20.10.2000 г. ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 20.10.2000 г. до заплащането й и направените по
делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България не признава иска и моли същият
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Прокурорът счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В Районен съд - Петрич е било образувано нохд № 204/2000 г. по внесения
обвинителен акт по преписка вх. № 172/2000 г. на Районна прокуратура -
Петрич, съгласно който Христина Георгиева Стоянова е била обвинена в това,
че на 17.12.1999 г. около 1,00 ч. в района на с. Самуилово, Община Петрич
е преминала през границата на страната с Република Гърция без разрешение
на надлежните органи на властта, което е престъпление по чл. 279, ал. 1
от НК. По делото са били проведени две съдебни заседания - на 24.04.2000
г. и на 26.06.2000 г., когато съдебното производство е било прекратено
и делото е било върнато на Районна прокуратура - Петрич за отстраняване
на допуснатите процесуални нарушения, в т.ч. и досежно установяване самоличността
на уличеното лице.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура - Петрич от 13.10.2000
г. на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от НПК е било прекратено наказателното
производство срещу уличената Христина Стоянова с мотив, че обвинението
спрямо нея не е доказано, тъй като престъпното деяние не е било извършено
от нея, а от неустановено лице. Това постановление е било потвърдено с
определение от 20.10.2000 г., постановено по чнхд № 874/2000 г. на Петричкия
районен съд.
Първият спорен въпрос по делото е дали в настоящия случай може да бъде
ангажирана отговорността на държавата, респ. на Прокуратурата на Република
България, по ЗОДВПГ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 2 от цитирания закон държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието
и прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето.
По делото е безспорно, че е било образувано полицейско производство по
реда на чл. 4086, ал. 3 от НПК против ищцата, като Районна прокуратура
- Петрич е внесла обвинителен акт в съда срещу нея за извършено престъпление
по чл. 279, ал. 1 от НК, а впоследствие наказателното производство е било
прекратено поради това, че обвинението не е доказано. От една страна при
обосноваване на този извод в мотивите и на прокурорското постановление,
и на съдебното определение компетентните органи изрично са посочили, че
е прието за установено, че престъплението е извършено не от Стоянова, а
от друго, неустановено лице. От друга страна съдът намира, че изразите "прекратяване
на наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от
лицето" /по ЗОДВПГ/ и "прекратяване на наказателното производство
поради това, че обвинението не е доказано" /по НПК/, макар и да не
са с напълно идентично съдържание, в изследвания аспект са тъждествени
доколкото са свързани с наказуемостта на определено лице за извършено от
него престъпление, респ. невъзможността да се носи наказателна отговорност.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че в случая е налице хипотезата
на чл. 2, т. 2, пр. 2 от ЗОДВПГ, което позволява да бъде ангажирана отговорността
на ответника при наличие и на останалите изискуеми предпоставки.
От показанията на свидетелите Милка Вълева, Евелина Стоянова и Венцеслава
Башова, които като непротиворечиви в тази част съдът кредитира, като отчита
близките родствени връзки на втората от тях с ищцата /нейна майка/ при
приложение разпоредбата на чл. 136 от ГПК, се установява, че през есента
на 1999 г. Стоянова е изгубила чантата с личните си документи, за което
е сигнализирала полицията, а през март 2000 г. е получила призовка заедно
с обвинителен акт за явяване на дело в съда в Петрич, където е ходила два
пъти, самата ищца по характер е свита и притеснителна, а вследствие на
обвинението тя се затворила още повече в себе си, спряла да посещава кандидатстудентските
курсове, страхувала се, че ще я осъдят да отиде в Гърция и да лежи там
в затвора, ограничила е контактите си с познати, било я срам да обсъжда
проблема с приятелите си, плачела, имала безсъние, получила тикове и това
й състояние е продължило около четири-шест месеца до септември-октомври
2000 г., въпреки че получила постановлението за прекратяване на наказателното
производство едва в края на 2000 г.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищцата, да установи обстоятелствата,
от които черпи благоприятни или претендирани от нея последици, тя не е
доказала, че единствено вследствие на незаконното обвинение не е успяла
да се подготви за кандидатстудентските изпити, като неприемането й в НАТФИЗ
през есента на 2000 г. е пряка последица от предявеното й обвинение, поради
което съдът приема това обстоятелство за недоказано. В тази част показанията
на св. Вълева, Стоянова и Башова са противоречиви помежду си относно основни
факти от значение за делото - кога ищцата е кандидатствала в НАТФИЗ, имало
ли е предишен неин опит за прием в това висше учебно заведение и как е
завършил той, а те влияят в значителна степен върху детерминираността на
неприемането й за студент от повдигнатото обвинение.
При определяне на обезщетението за нанесените на ищцата неимуществени
вреди съдът следва да изходи от общите правила на ЗЗД, като на репариране
подлежат тези щети, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
а размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. При комплексната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено,
че вследствие на предявеното й обвинение ищцата е променила характера и
поведението си за около пет месеца, които промени съдът приема за доказани,
въпреки обективно малката вероятност от осъждане и реално излежаване на
наказанието, още по-малко в гръцки затвор. В производството обаче няма
ангажирани доказателства, че ищцата вследствие на започналото наказателно
производство е изгубила доверие в националните правозащитни институции
/още повече, че в с.з. на 26.06.2000 г. съдът е прекратил съдебното производство
и е върнал делото на Районна прокуратура - Петрич, което е било една индиция
за ищцата за недоказаност на обвинението и бъдещото развитие на наказателното
производство/ и че това е единствената или поне основната причина за неуспешното
полагане от страна на Стоянова на кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ,
поради което в тази част съдът счита, че искът е недоказан.
Имайки предвид изложената фактическа обстановка съдът приема за установено,
че искът е основателен и доказан до размер от 1 000 лв., до който следва
да бъде уважен, а над него до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва
да бъде отхвърлен.
Ищцата не е доказала извършването на разноски в настоящето производство,
поради което такива не се пресъждат.
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДВПГ следва да бъде осъдена ищцата да
заплати държавна такса по сметка на ПРС в размер на 360 лв. върху отхвърлената
част на иска й.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата да бъде задължен
Районен съд - Петрич да оповести чрез средствата за масова информация прекратяването
на наказателното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 11 от ЗОДВПГ
са предвидени няколко кумулативно дадени предпоставки, които в случая не
са налице - предварителното производство да е образувано срещу задържан
/т.е. да е била постановена мярка за неотклонение "Задържане под стража"//
лицето да е поискало това оповестяване пред органа, който е прекратил производството,
а решението дали да се извърши оповестяването се взема от самия орган,
който е прекратил производството.
Ето защо и на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДВПГ съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България - гр. София,
бул. "Витоша" № 2 да заплати на Христина Георгиева Стоянова от
гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 100, ЕГН 8107154710 сумата 1 000,00
лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени
вреди за периода 20.03.2000 г. -20.10.2000 г. вследствие на незаконно обвинение
в извършване на престъпление, наказателното производство по което е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 20.10.2000 г. до окончателното
й изплащане, като до пълния предявен размер от 10 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Христина Георгиева Стоянова от гр. Пловдив, ул. "Скопие" №
100, ЕГН 8107154710 да заплати държавна такса по сметка на Пловдивския
районен съд в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Христина Георгиева Стоянова
да бъде задължен Районен съд - Петрич да оповести чрез средствата за масова
информация прекратяването на наказателното производство срещу нея за извършено
престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|
