 |
РЕШЕНИЕ
гр. Пловдив, 12.07.2001 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - IX гр.с. в публичното заседание на дванадесети
юни две хиляди и първата година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
при секретаря СТЕФКА ПРАМАТАРОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАРКА
ПОПОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 7191 по описа за
2000 г., приема за установено следното:
Искове с правно основание чл. 2, т. 2 и т. 3 от ЗОДВПГ.
Ищецът Никола Янков твърди, че е бивш полицейски служител, на 02.05.1997
г. в изпълнение на служебния си и граждански дълг е сезирал Прокуратурата
на въоръжените сили със свое изложение за неправомерни деяния от страна
на служители на РДВР - Пловдив, образуваната по сигнала преписка е възложена
за извършване на предварителна проверка на РДВР - Пловдив, чиито високопоставени
служители са лицата, извършили тези деяния, проверката завършва с отказ
да бъде образувано предварително производство срещу тях, а по техни жалби
против ищеца за набедяване в извършване на престъпления по служба са били
образувани две преписки, впоследствие и следствено дело, ищецът е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, предявен му е бил
обвинителен акт, който е бил внесен в съда, като с присъда Пловдивският
военен съд го е признал за виновен и му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 10 месеца с отложено изтърпяване на наказанието,
както и обществено порицание, той е бил осъден да заплати на двамата граждански
ищци по 500 000 лв. /неденоминирани/ обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, държавна такса и разноски. Впоследствие тази присъда е била обжалвана
от него, била е отменена от Военноапелативен съд - София поради допуснати
съществени процесуални нарушения и е върнато делото на прокуратурата за
допълнително до разследване, а след това с постановление на прокурор при
Софийската военно окръжна прокуратура наказателното производство по делото
е било прекратено, потвърдено с постановление от 1.08.2000 г. на Военноапелативна
прокуратура и с определение на Военноапелативен съд - София. Твърди също,
че още преди да е приключило предварителното следствие в някои пловдивски
печатни издания и най-вече във в. "Марица" е започнала активна
и тенденциозна медийна кампания с цел дискредитирането му в личен и професионален
план, като са били цитирани цели пасажи от материалите по делото, което
е било невъзможно без съдействие на служители от Военноокръжна прокуратура
- Пловдив и без разрешението на наблюдаващия прокурор, в резултат на повдигнатото
обвинение и широкото медийно отразяване ищецът е бил освободен от служба
в МВР, а това е довело й изключителни материални затруднения на семейството
му, допълнително утежнен поради обстоятелството, че в този момент Янков
е бил пред дипломиране Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски",
както и поради това, основанието на което е уволнен, му пречи да получава
обезщетение от Регионална служба по заетостта; неправомерното и тенденциозно
разгласяване на факти от следственото дело и формираната негативна обществена
нагласа към него му пречи при намирането на работа, а значителните разходи
за организиране на защитата по делото поставя на сериозно изпитание отношенията
в семейството му. Предвид изложените обстоятелства ищецът моли съда да
постанови решение, с което бъдат осъдени двамата ответници да му заплатят
обезщетение за претърпените него неимуществени вреди, изразяващи се в психоемоционален
стрес, загуба на самочувствие и доверие в националните правозащитни институции,
притеснения : материалната обезпеченост на семейството, предизвикани от
освобождаването му работа, обусловено от образуваното срещу него наказателно
дело, професионални дискредитиране сред бившите колеги от МВР и обществеността
в резултат публикуваните и със съдействието на длъжностни лица от Военен
съд и прокуратура - Пловдив материали по делото във в. "Марица",
в размер на 5 000 лв. за всеки един от тях за периода 2.06.1998 г. - 15.08.2000
г., ведно със законна лихва върху сумата, начиная от 1.08.2000 г. до заплащането
й и направените делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България не признава иска и молбата
същият да бъде отхвърлен като недоказан, а ако съдът не приеме това становище.
претендираното обезщетение да бъде намалено като непрекомерно завишено
несъобразено с принципите на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика.
Ответникът Военен съд - Пловдив - редовно призоваван - не е взел становище
по иска.
Прокурорът счита, че исковете са неоснователни и недоказани и следва бъдат
отхвърлени. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и, тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Във Военен съд - Пловдив е било образувано нохд № 245/1998 г. по внесен
обвинителен акт по преписка № 345/1998 г. на Окръжна военна прокуратура
Пловдив, съгласно който капитан Никола Димитров Янков е бил обвинен в това,
на 2.05.1997 г. в гр. Пловдив в писмено изложение до надлежен орган на
властта Прокуратура на въоръжените сили гр. София, е набедил в извършване
престъпление майор Иван Узунов и майор Владимир Арнаудов от III РПУ г Пловдив,
като е знаел, че са невинни, което е престъпление по чл. 286, ал. 1 от
Н Делото е приключило с присъда № 245/98 от 10.02.1999 г., с която подсъдими:
Никола Янков е признат за виновен в извършването на посоченото престъпление,
набедяване и е осъден на десет месеца лишаване от свобода и обществен порицание,
изпълнението на така определеното наказание е било отложено за срок от
три години, като той е осъден да заплати на Иван Узунов и Владимир Арнаудов
500 000 лв. /неденоминирани/ за причинени неимуществени вреди, ведно с,
законната лихва, считано от 2.05.1997 г. до окончателното й изплащане,
както 40 000 лв. /неденоминирани/ държавна такса и 94 000 лв. /неденоминирани
разноски.
С решение № 129/31.05.1999 г. по н.д. № 101/1999 г. Военно-апелативният
съд София е отменил присъда № 245 от 10.02.1999 г. по нохд № 245/1998 г.
на е Пловдивския военен съд и е върнал делото за ново разглеждане на прокурора,
като
е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на обвиняемия чрез неизлагане в обстоятелствената
част на обвинителния акт на фактическите обстоятелства, очертаващи претендираното
обвинение, които са били допуснати още на фаза а предварително производство.
с постановление от 28.06.2000 г. на прокурор при Софийска военноокръжна
прокуратура е било прекратено предварителното производство по сл.д. № II-
44/1999 г. по описа на Софийска военноокръжна прокуратура, водено срещу
капитан | Никола Янков за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК поради несъставомерност
на деянието - неосъществяване на състава на престъплението от субективна
страна, У т.е. липсата на знание на дееца за невинността на набедените,
С постановление от 1.08.2000 г. на прокурор във Военно-апелативна прокуратура
е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство
от 28.06.2000 г.
С определение № 255 от 15.08.2000 г. по ч.н.д. № 255/2000 г. на Военно-
апелативния съд на Република България е потвърдено постановлението за Прекратяване
на наказателното производство по преписка № 917/1.08.2000 г. на Военно-апелативна
прокуратура по сл.д. № И-44/1999 г. на описа на Софийска военноокръжна
прокуратура, което определение не подлежи на жалба или протест. По делото
не се спори между страните, че в настоящия случай може да бъде ангажирана
отговорността на държавата, респ. на Прокуратурата на Република България
и на Военен съд - Пловдив, по ЗОДВПГ. Съгласно разпоредбите на чл. 2, т.
2 и т. 3 от цитирания закон държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
както и при осъждане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето
бъде оправдано.
По делото е безспорно, че е било образувано предварително производство
против ищеца, Окръжна военна прокуратура - Пловдив е внесла обвинителен
акт в съда срещу него за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК,
била е постановена осъдителна присъда с определено наказание десет месеца
лишаване от свобода и обществено порицание, впоследствие тя е била отменена
и наказателното производство е било прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление. При обосноваване на този извод в мотивите на
двете прокурорски постановления и на съдебното определение компетентните
органи изрично са посочили, че е прието за установено, че не е осъществен
съставът на престъплението от субективна страна поради липсата на знание
от страна на дееца ( за невинността на набедените, т.е. извършеното деяние
не е престъпление.
От показанията на свидетелите Йорданка Запрева, Христо Попов и Мариана
Филипова-Янкова, които като непротиворечиви в тази част съдът кредитира,
като отчита близките родствени връзки на първия и третия от тях с ищеца
/съответно негови тъща и съпруга/ при приложение разпоредбата на чл. 136
от ГПК, се установява, че към момента на уволнението на ищеца, което той
е възприел като несправедливо, е бил пред държавни изпити за следването
си по право, тогава всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствен последица от увреждането.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, да установи обстоятелствата,
от които черпи благоприятни или претендирани от него последици той не е
доказал, че единствено вследствие на незаконното обвинение впоследствие
постановената осъдителна присъда е бил незаконно освободен работа, което
е донесло притеснения за материалната обезпеченост на семейство му, че
не може и до настоящия момент да се впише като адвокат поради водено против
него наказателно дело, че е загубил доверието си в национални правозащитни
институции, както и че е бил професионално дискредитиран бившите си колеги
от МВР и обществеността в резултата на публикувани материали за воденото
против него дело във в. "Марица", които са били предоставени
на журналистите от длъжностни лица от Военния съд или Военна прокуратура
в гр. Пловдив или най-малкото те са им съдействали за това, поради което
съдът приема тези обстоятелства за недоказани.
По делото няма никакви данни кога и на какво основание е било прекратено
трудовото правоотношение на Никола Янков, както и дали той е обжалвал тази
заповед. От приложеното сл.д. № И-44/1999 г. е видно, че към момента образуване
на наказателното дело във Военен съд - Пловдив //17.07.1998 г./ ищеца е
бил все още полицейски служител в III РПУ - Пловдив, а към момента образуване
на делото пред Военно-апелативен съд - София след обжалване страна на ищеца
/10.05.1999 г./ той вече не е такъв, като от тези индиции може се направи
някакъв извод за периода, когато е станало уволнението му. Видно приетото
като доказателство по това следствено дело свидетелство за съдимост ищеца,
с присъда от 19.01.1999 г. на Пловдивския военен съд на основание чл. 13
т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 , т. 2, б. "б" и чл.
2 НК той е бил осъден заплати глоба в размер на 10 000,00 лв. /неденоминирани/,
като с решение Военно-апелативния съд от 15.03.1999 г. присъдата е била
потвърдена. От справка от 27.02.1998 г. на Служба "Инспекторат" на
МВР по повод извършена проверка жалба на кап. Никола Янков, което писмено
доказателство не е оспорено от ищеца в настоящето производство, както и
от материалите по цитираното следствено дело, с е установява също, че в
работата си Янков е допускал груби дисциплинарни нарушения на служебната
и трудовата дисциплина, нарушавал е вътрешно нормативна уредба на МВР -
незавеждане на секретни материали, недокладване на материали по съответния
ред, незавеждане на заявителски материали, грубо отношение към граждани
и колеги, за което са постъпвали писмени VI устни жалби и на ищеца са били
налагани няколко наказания, като в справката е п репоръчано на началника
на III РПУ - Пловдив да изготви цялостна оценка за служебната и трудова
дейност на ищеца с оглед освобождаването му от органите на МВР на основание
чл. 253, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР. Доколкото по делото няма данни,
че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца е
била обжалвана, и е била отменена по съдебен ред, не може да се приеме,
че уволнението на Янков е незаконосъобразно, тъй като единственият орган,
който може да констатира тази незаконосъобразност и да предприеме съответните
мерки, съдът в специално производство в предвидения в закона срок, поради
което следва да се приеме за недоказано обстоятелството, че воденото против
ищеца наказателно производство е довело като пряка последица до незаконното
му уволнение, както и до невъзможност да си намери друга подходяща работа,
в т.ч. и ч рез вписване в Пловдивската адвокатска колегия като адвокат,
което от своя страна пряко е довело до материални затруднения на семейството
му. Що се отнася публикациите във в. "Марица", видно от преписите
от тях, представени по делото, те се отнасят до двете водени против ищеца
дела - това, довело до завеждане на настоящето дело, и наказателно дело
за побой над арестант, първата публикация във в. "Марица" е от
23.07.1998 г., т.е. след като е било вече образувано наказателното дело
пред Военен съд - Пловдив, като в настоящето производство не се установи
определени длъжностни лица от Военен съд - Пловдив и Окръжна военна прокуратура
- Пловдив да са предоставяли конкретна информация, в т.ч. и препис от обвинителния
акт, на журналист на вестника за това дело, а тази информация е можела
да бъде получена и от други източници. Следователно по делото е недоказано
и обстоятелството, че длъжностни лица на двамата ответници са оказвали
съдействие на журналисти от в. "Марица" за публикациите в тази
медия, което пряко е довело до дискредитиране на ищеца сред бившите му
колеги от МВР и обществеността, а ако от тези публикации на Янков са били
причинени някакви неимуществени вреди, за същите не би следвало да отговарят
тези ответници. Не може да се приеме за доказано и обстоятелството за загубено
доверие в Националните правозащитни институции, в подкрепа на което не
само че няма ангажирани никакви доказателства, но и самите твърдения на
ищеца в пледоарията му по същество са в смисъл, че не правораздаването
изобщо, а конкретни длъжностни лица са създали условия той да бъде поставен
в неблагоприятна ситуация, което му е повлияло отрицателно.
При определяне на обезщетението за нанесените на ищеца неимуществени вреди
съдът следва да изходи от общите правила на ЗЗД, като се репарират тези
щети, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а размерът
на обезщетението следва да се определи от съда по справедливост. При комплексната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено,
че вследствие на предявеното му обвинение и воденото срещу него наказателно
производство, по което е била постановена първоначално осъдителна присъда
с наложено наказание десет месеца лишаване от свобода условно и обществен;
порицание, ищецът е изживял психоемоционален стрес, променил е характера
си и някаква степен мисленето и начина си на живот, този процес се е отразил
самочувствието му, а самият процес е продължил около две години /от 2.06.1998
г. когато е бил привлечен като обвиняем, до 15.08.2000 г., когато е постановен
окончателното съдебно определение за прекратяване на наказателно производство/,
от които една година до отмяна на присъдата и връщане на делото за доразследване.
Имайки предвид изложената фактическа обстановка съдът приема установено,
че първият иск е основателен и доказан до размер от 1 000 лв., до който
следва да бъде уважен, а над него до пълния предявен размер от 5 000 лв.
следва да бъде отхвърлен, а вторият иск следва да бъде уважен до размер
от 1 000,00 лв за периода 10.02.1999 г. /датата на присъдата на съда/ -
15.08.2000 г., а на посочения размер до пълния предявен такъв и за периода
2.06.1998 г. - 9.02.1999* той следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Ищцата не е доказала извършването на разноски в настоящето производство
поради което такива не се присъждат.
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДВПГ следва да бъде осъдена ищцата заплати
държавна такса по сметка на ПРС в размер на 320 лв. върху отхвърлена част
на исковете й.
Ето защо и на основание чл. 2, т. 2 и т. 3 от ЗОДВПГ съдът:
РЕШИ
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България - гр. София, бул. "Витоша”
№ 2 да заплати на Никола Димитров Янков от гр. Пловдив, ул. "Загоре" №
1 ап. 33, ЕГН 6501094549 сумата 1 000,00 лв. /хиляда лева/, представлявай
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди за периода 2.06.1998 г;
15.08.2000 г. вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление
наказателното производство по което е било прекратено поради това, извършеното
деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху сума начиная
от 1.08.2000 г. до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер
от 5 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Военен съд - Пловдив, ул. "Никола Гълъбов" №
28 да заплати Никола Димитров Янков от гр. Пловдив, ул. "Загоре" №
17, ап. 33, ЕГН 65010945 сумата 1 000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за нанесените неимуществени вреди за периода 10.02.1999 г.
- 15.08.2000 г. вследствие постановяване на присъда с осъждане на наказание
по Наказателния кодекс, която била отменена и наказателното производство
е било прекратено поради това, извършеното деяние не е престъпление, ведно
със законната лихва върху сума начиная от 1.08.2000 г. до окончателното
й изплащане, като до пълния предяви размер от 5 000,00 лв. и за периода
2.06.1998 г. - 9.02.1999 г. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Никола Димитров Янков от гр. Пловдив, ул. "Загоре" №
17, ап, ЕГН 6501094549 да заплати държавна такса по сметка на Пловдивския
районен : в размер на 320,00 лв. /триста и двадесет лева/.
|
|
