|
ЧРЕЗ
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ДО ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
С О Ф И Я
ЖАЛБА
от “АСОЦИАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ и ПРАВА НА ЧОВЕКА”,
със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. “Петко Каравелов”
№ 24,
представлявана от адв. ЕМИЛИЯ НЕДЕВА от гр.Пловдив,бул.”Шести септември”
№ 160 ет.1, тел.27 01 05
З А ОТМЯНА
на
ИНСТРУКЦИЯ № 1 ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЗДРАВНИТЕ ОРГАНИ ПРИ НАСТАНЯВАНЕ НА ЛИЦА
В ПСИХИАТРИЧНИ СТАЦИОНАРИ ПО ПРИНУДИТЕЛЕН РЕД, изд.от Министерството на
здравеопазването обн.Д.в. бр.58 от 24.07.1981 г. изм.и доп.бр.44 от 04.06.1991
г.,относно разпоредбите на чл.2 ал.2 т.2;чл.4 ал.2;чл.5 ал.3 и ал.4;чл.8
ал.1 и 3 ;чл.15 .
Поради:
Противоречие с чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, чл.155 от НПК и чл.36 от Закона за народното здраве
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Инструкция № 1 на Министерството на здравеопазването е в противоречие
с новите стандарти за постановяване на задължително лечение и извършване
на съдебно-психиатрични експертизи, въведени след ратифицирането от страна
на България на Европейската конвенция за правата на човека и основните
свободи на 07.09.1992 г.и адаптирането на Наказателно-процесуалния кодекс
и Закона за народното здраве към тези изисквания,извършено през 1999 г.
Инструкцията предвижда процедура за настаняване на задължително лечение
и извършване на съдебнопсихиатрични експертизи ,инициирани само от прокурора
или следователя, както и от главния лекар на психиатричното заведение по
съгласуване с прокурора, като не отчита ролята на съда като единствен орган,който
може да постанови задържането на лице в психиатрично заведение против неговата
воля, независимо дали това задържане цели лечение или изготвяне на експертиза.
Практическата стойност на исканата отмяна се основава върху практиката
на районните прокурори да се позовават на инструкцията в случаите,в които
преди да внесат пред съда предложение за задължително лечение, изискват
от психиатричните заведения изготвяне на експертиза за здравословното състояние
на лицето.Практиката е това да се прави без да се изисква съдебно решение
за психиатрично изследване по реда на чл.155 от НПК.
Ето защо, на основание чл. 120 ал. 2 от Конституцията на Република България,
обжалваме пред Вас посочените разпоредби, като противоречащи на правни
норми от по-висок юридически ранг.
Чл.2 ал.2 т.2 от Инструкция № 1
Разпоредбата предвижда в психиатричните стационари да се приемат и настаняват
по принудителен ред лица, за които има писмено разпореждане или постановление
на прокурора-чл.155 ал.1 от НПК.
Текстът противоречи на действащата редакция на чл.155 от НПК,според която
прокурорът не е в състояние да вземе самостоятелно решение и издаде разпореждане
за настаняване в психиатрично заведение ,защото единствено компетентен
да постанови такова настаняване е съдът.В този смисъл текстът е в нарушение
и на чл.36 от ЗНЗ .
2.Чл.4 ал.2 от Инструкция № 1
Текстът предвижда в случаите на отказ от страна на лице да му бъде проведено
психиатрично изследване и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза,здравните
органи да изискат незабавно”от прокурора или от
съда писмено нареждане и съдействие за амбулаторно изследване или настаняване
на лицето временно в психиатричен стационар за извършване на съдебнопсихиатрична
експертиза” .
Редакцията на чл.4 ал.2 от Инструкция № 1 е в противоречие с чл.155 от
НПК и чл.36 от Закона за народното здраве, които не допускат алтернативна
компетентност в назначаването на такова изследване и настаняването в психиатрично
заведение.Текстът, който предвижда разпореждане от страна на прокурора
,е в противоречие с цитираните законови норми и следва да се отмени като
незаконосъобразен.
3.Чл.5 ал.3 и ал.4 от Инструкция № 1
И двете атакувани алинеи на чл.5 от Инструкция № 1 предписват действията
на здравните органи след изтичане срока на настаняване в психиатричен стационар
за извършване на съдебнопсихиатрична експертиза,като ал.3 се отнася до
лицата,които нямат определена мярка за неотклонение “задържане под стража”
или не изтърпяват наказание “лишаване от свобода ”, а ал.4 е в сила точно
за тези две категории лица. Текстовете предвиждат изписване от здравното
заведение,съответно връщане в мястото за задържане или изтърпяване на наказание,след
изтичане срока на изследване “ако прокурорът или съдът не
са разпоредили писмено друго”.
В тази част и ал.3, и ал.4 от Инструкция № 1 са противозаконни и следва
да бъдат отменени, тъй като прокурорът няма правомощия да разпорежда
сам настаняване за изследване съгласно чл.155 от НПК и чл.36 от ЗНЗ,
а съдът няма компетентност да продължава срока за изследване извън предвидените
в чл.155 от НПК 30 дни, продължени съгласно чл.155 ал.5 от НПК само с
още 30 дни.
В този смисъл при визираните в ал.3 и ал.4 от чл.5 от Инструкция № 1 хипотези,
фразата “ако прокурорът или съдът не са разпоредили писмено друго” следва
да се отмени като несъответна на посочените норми от по-висок ранг.
4.Чл.8 ал.1 и ал.3 от Инструкция № 1
Ал.1 на цитирания текст предвижда възможност в случай ,че състоянието
на психично болния е такова,че следва да се вземат незабавни мерки,главният
лекар на здравното заведение да нареди временното настаняване на болния
за лечение, като не по-късно от 24 часа уведоми районния прокурор и му
предложи да издаде писмено разпореждане за временното настаняване и изготвяне
на съдебнопсихиатрична експертиза и сезиране на съда.
Ал.3 от чл.8 предписва незабавно изписване на болния ,в случай,че прокурорът
откаже издаване на разпореждане за временно настаняване на лечение.
И двата текста са в противоречие с чл.36 ал.5 от ЗНЗ, който предвижда
прокурорът да сезира съда, а не да се произнесе еднолично с разпореждане
за настаняване.
Те са в противоречие и с чл.155 от НПК, предоставящ само на съда компетентността
да взема решения за временно настаняване в психиатрично заведение за експертиза.
5.Чл.15 ал.1 от Инструкция № 1
Съгласно атакуваната разпоредба, при значително подобрение на състоянието
на болния, което не налага задължителното или принудително лечение,главният
лекар на здравното заведение изпраща незабавно на районния прокурор предложение
за прекратяване на лечението.
Текстът е противозаконен,защото е основан на отменените вече разпоредби
,че прокурорът е органът, с чийто акт се извършва настаняването на задължително
лечение. И при принудителното ,и при задължителното лечение, органът, който
взема решение е съдът.Ето защо уведомяването само на прокурора от страна
на главния лекар,без за прокурора да съществува нито задължение, нито
срок, в който да сезира съда ,противоречи на чл.36 ал.8 от ЗНЗ.
Несъответствието на атакуваните норми с чл.5 от Европейската конвенция
за правата на човека и основните свободи ,произтича от задължителното изискване
по чл.5 §1 “е” лишаването от свобода на душевноболни лица, алкохолици,наркомани
или скитници, да бъде “законосъобразно” . Българският
закон / НПК и ЗНЗ / посочва единствено съда като орган, който законно може
да лиши едно лице от свобода,включително чрез настаняването му в психиатрично
заведение.Ето защо несъответствието на Инструкция № 1 със Закона за народното
здраве и Наказателно-процесуалния кодекс ,задължително води и до несъответствие
с чл.5 от ЕКПЧОС.
Поради изложеното Ви моля, да отмените атакуваните текстове ,като при
уважаване на жалбата присъдите и разноски в полза на жалбоподателя.
Приложения:
- Пълномощно от Динко Петков – Управител на “Асоциация за европейска
интеграция и права на човека”;
- Удостоверение за актуално състояние на “Асоциация за европейска интеграция
и права на човека”.
10.12.2003 г. С уважение:
гр. Пловдив
|
