РЕШЕНИЕ
№ 5730

София, 13.07.2001

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и първа година в състав:

Производството по делото е образувано на основание чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Подадени са жалби от "АСОЦИАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРАВА НА ЧОВЕКА" със седалище гр. Пловдив, ул. "Петко Каравелов" № 24, ет. 2, ап. 7, и ТБ "БИОХИМ" АД -Регионален клон - гр. Пловдив, ул. "Банкова" № 1, срещу Наредбата за присъединяване към преносната мрежа и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители - обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., в частта й относно глава шеста от наредбата и конкретно разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 46, ал. 2, чл. 54, ал. 2, т. 7, чл. 53 и 55, чл. 57, ал. 1, чл. 60, чл. 63, т. 7 и 8 от нея. Поискана е отмяна на посочените текстове като противоречащи на материалноправните разпоредби на чл. 80, ал. 1 и чл. 90 от Закона на енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 34, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и на Закона за защита на потребителите и правилата за търговия (ЗЗППТ).
Ответната страна - Министерският съвет на Република България, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност.

Върховният административен съд - 5-членен състав, като провери редовността на производството и законосъобразността на нормативния акт в обжалваната му част, прие следното:

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБИТЕ:

Жалбите на двамата жалбоподатели са процесуално допустими. Жалба срещу нормативен акт на Министерския съвет, на министри и на ръководители на ведомства, пряко подчинени на Министерския съвет, може да бъде подадена без ограничение във времето от всеки, който като правен субект се явява адресат на формулираните с нормативните актове общи правила за поведение. Жалбоподателите са субекти на обществените отношения, уредени с атакуваната наредба, предвид качеството им на потребители на електрическа енергия и участници в отношенията между производители, преносни и разпределителни предприятия и потребители на този вид енергия. Техните права и интереси се засягат от нормативно уредените с наредбата обществени отношения и за тях е налице правен интерес да я обжалват.

ІІ. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБИТЕ:

Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители е приета с Постановление № 76 на Министерския съвет от 09.05.2000 година. Съгласно § 2 от ПЗР на наредбата тя е издадена на основание чл. 91, ал. 2 от ЗЕЕЕ, в който е предвидено "Условията и редът за присъединяване към разпределителната, съответно към преносната мрежа и сключването на договорите по ал. 1 да се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАЕЕР." С оглед на тази регламентация следва да се приеме, че е налице законова делегация за издаване на наредбата по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове. По определението на цитирания текст наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. От това следва, че за издаването на наредба с цел регулиране на определен вид обществени отношения следва да има, макар и не изчерпателна, законова уредба. В конкретния случай такава е налице - уредена в раздел VІІ на ЗЕЕЕ - "Снабдяване на потребителите с електрическа енергия", където е систематическото място на чл. 91, ал. 2 от същия закон. Поради това искането на жалбоподателите да бъде отменена цялата глава шеста на наредбата поради липса на компетентност на издателя й е неоснователно. Основните възражения, които се правят в жалбата по това искане, са, че в посочената глава шеста от наредбата се регулират с нормативен акт договорни отношения между равнопоставени субекти, което нарушава принципа на върховенството на закона, както и че чл. 91, ал. 2 от ЗЕЕЕ, на основание на който е издадена наредбата, визира само случаите на първично присъединяване към разпределителната и преносната мрежа. Тези възражения не могат да бъдат споделени от настоящия 5-членен състав по изложените по-горе съображения за наличие на законова уредба на обществените отношения в областта на снабдяването на потребителите с електрическа енергия, на основание на която е издаден подзаконовият нормативен акт. Освен това, като е делегирал правомощия на Министерския съвет с чл. 91, ал. 2 от ЗЕЕЕ да издаде наредба, законодателят, посочвайки, че с тази наредба следва да се уредят условията и редът за присъединяване към разпределителната и преносната мрежа, не прави разграничение между първично присъединяване или последващо такова. В раздел VІІ на ЗЕЕЕ - чл. 90 и сл., е дадена правна уредба за условията и реда на снабдяване на потребителите с електрическа енергия, без да се прави разграничение дали тези потребители за пръв път се присъединяват към разпределителната или преносна мрежа или вече са присъединени към нея и са потребители на електрическа енергия. По същия начин е уредена материята и в глава шеста от наредбата, независимо че тя е с наименование "Снабдяване на присъединени обекти на потребители с електрическа енергия". Понятието "присъединяване" следва да се тълкува в насока като задължително условие за снабдяване с електрическа енергия, а не като разграничителен критерий между потребители, които за първи път се присъединяват към преносната или разпределителната мрежа, и такива, които са вече потребители на този вид енергия. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗЕЕЕ, съгласно която всеки потребител има право да бъде снабдяван с електрическа енергия, при условие че е разположен на съответната територия, има електрически уреди, отговарящи на техническите норми и изисквания за безопасна работи, и е изпълнил условията за присъединяване. Поради това уредените с глава шеста обществени отношения са по прилагането на подразделение от нормативен акт от по-висока степен (ЗЕЕЕ) и са в рамките на компетентността на Министерския съвет.

В жалбите се прави искане и за отмяна на отделни, конкретно изброени текстове от глава шеста на наредбата, поради тяхната незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона.
Атакуват се разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 55 и 60 от наредбата като текстове, противоречащи на чл. 90 и § 1, т. 40 от Допълнителната разпоредба на ЗЕЕЕ. Цитираните норми дават възможност на енергийното предприятие да откаже снабдяването с електрическа енергия на потребител, когато няма сключен договор за продажба на електрическа енергия - чл. 42, ал. 2, да прекрати снабдяването без предупреждение при присъединяване или ползуване на електрическа енергия без договор и/или средства за търговско измерване (чл. 55) и да прекрати снабдяването, без да носи отговорност, когато срокът на договора е изтекъл, ако процедура за ново договаряне не е започнала - чл. 60, ал. 1 от наредбата. Действително чл. 90, ал. 1 от ЗЕЕЕ задължава разпределителните предприятия да осигуряват снабдяването с електрическа енергия на всеки потребител, разположен на съответната територия, при наличието на две кумулативни предпоставки: 1. да има електрически уредби, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и 2. да е изпълнил условията за присъединяване към електрическата мрежа. Други законови изисквания за снабдяване с електрическа енергия не са предвидени. Следователно е налице законово задължение на разпределителните предприятия да предоставят електрическа енергия на потребителя при наличието на посочените кумулативни изисквания и то не може да откаже да изпълни това свое задължение, произтичащо по силата на закона. Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, след като последният е получил този вид услуга, вече представляват търговски сделки (тъй като предоставянето на електрическа енергия е възмездно) и са уредени в раздел V - чл. 80 от ЗЕЕЕ. Според ал. 1 на чл. 80 от ЗЕЕЕ "Търговските сделки с електрическа енергия на територията на страната се извършват на основата на ПИСМЕНИ ДОГОВОРИ ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ." Алинея 2 на същия текст предвижда, че "Договорите по ал. 1 трябва да осигуряват равнопоставеност между производителите, между разпределителните предприятия и между потребителите." Следователно сключването на договор между доставчика на електрическа енергия и потребителя е задължително условие, предвидено в закона. В този смисъл следва да бъде тълкувана и разпоредбата на § 1, т. 40 от Допълнителната разпоредба на ЗЕЕЕ, дефинираща понятието "всеобщо предлагана услуга" като "транспортиране и доставка на енергия и природен газ с определено количество, регулирана цена и договорени други условия, която не може да бъде отказана по причини, непосочени в закона". При наличието на изрична законова разпоредба, въвеждаща като условие наличието на договор между страните по сделката с електрическа енергия, атакуваните текстове на наредбата изцяло съответствуват на законовата уредба и в този смисъл са законосъобразни.

Жалбоподателите навеждат доводи и за противоречие на текстовете с чл. 9 от ЗЗД като ограничаващи свободата на договаряне. Настоящият 5-членен състав намира тези възражения за неоснователни. Член 80, ал. 1 от ЗЕЕЕ предвижда търговските сделки с електрическа енергия да се извършват на основата на писмени договори при общи условия, а ал. 2 осигурява равнопоставеността на договарящите страни. Принципът в чл. 9 от ЗЗД е договарящите страни сами да определят условията на договора, който сключват. При определен вид договори, каквито са тези при общи условия, индивидуалното разискване на договорните клаузи е практически невъзможно (което се обуславя от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара - като доставка на електрическа и топлинна енергия, застраховане, доставка на вода и други). В тези случаи начинът на договаряне е опростен, като предварително едната страна (доставчикът) е определила съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които ще бъдат сключени. При тези договори съдържанието им се оказва типизирано, а не индивидуализирано според личните разбирания на страните. За другата страна (потребителя) при този вид договори съществува само възможност или да приеме клаузите, или да не сключи договор. Не съществува пречка и при договорите при общи условия съдържанието на договора да включва и "специални условия", индивидуално обсъждани и договаряни от страните. Поради това ограничаване на свободата на договарянето със закон (ЗЕЕЕ), който е специален по отношение на ЗЗД, атакуваните разпоредби от наредбата не противоречат на същия и са законосъобразни. Същите изводи се относими и към чл. 60, ал. 2 от наредбата, с която се регламентира начинът на демонтаж на имуществото на доставчика при прекратяване на снабдяването с електрическа енергия, когато е изтекъл срокът на сключения договор и страните не са предприели действия за ново договаряне. В изречение второ на текста изрично е предвидено, че условията и начинът на демонтаж се договарят с договора за продажба на електрическа енергия. Нормата също съответствува на законовата уредба на този вид отношения.

Обжалват се и разпоредбите на чл. 46, ал. 2, чл. 54, ал. 2, т. 7 и чл. 63, т. 7 и 8 от наредбата като противоречащи на нормите на свободно договаряне и конкретно на чл. 80 от ЗЕЕЕ и чл. 9 от ЗЗД. Нормата на чл. 46, ал. 2 предвижда през времетраенето на договора за продажба представителите на електроенергийното предприятие да имат право при определени в договора условия на безпрепятствен достъп за монтиране, проверка и отчитане на средствата за търговско измерване или поддържане, ремонт и подмяна на други съоръжения - собственост на електроенергийното предприятие и разположени в имота на потребителя. В чл. 54, ал. 2, т. 7 се визира хипотезата на временно прекратяване на присъединяването при отказ на потребителя да осигури достъп за отчитане и контрол на средствата за търговско измерване. Член 63, т. 7 и 8 уреждат освобождаването от отговорност на електроенергийното предприятие, когато от страна на потребителите не са изпълнени изисквания, свързани с осигуряването на нормална работа на консумиращите електрическа енергия устройства, в случаите на т. 7 - когато е възпрепятствуван достъпът на оперативния персонал на електрическата мрежа до електрическите съоръжения на потребителя при условията на ЗЕЕЕ, и т. 8 - когато е възпрепятствуван достъпът на представители на електроенергийното предприятие до неговите съоръжения за присъединяване, разположени в имота на потребителя. Цитираните норми уреждат отношенията между потребител и доставчик на електрическа енергия, така както са законово регламентирани с разпоредбата на чл. 61 от ЗЕЕЕ, който в ал. 1 предвижда гарантирана възможност на представителите на енергийните предприятия и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, да влизат и преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, или контрол върху тях. В ал. 3 на същия е предвидено право на обезщетение на собствениците за нанесени щети при тези дейности. Възможност за безпрепятствено посещаване от длъжностните лица, осъществяващи контрол по този закон на контролираните от тях енергийни обекти, е предвидена и в чл. 65, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ. Предвид на това посочените по-горе текстове от наредбата са по прилагането на закона и на това основание са законосъобразни. По отношение на тях разпоредбите на чл. 80 от ЗЕЕЕ и чл. 9 от ЗЗД са неотносими и не е налице противоречие между законова уредба и подзаконовия акт по прилагането на същата.

Основателно е искането за отмяна на разпоредбите на чл. 53 и чл. 57, ал. 1 от наредбата като противоречащи на разпоредбите на чл. 80 и 90 от ЗЕЕЕ, чл. 9 и 86 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 53 предвижда електроенергийното предприятие да има право, без да носи отговорност, да прекрати присъединяването или снабдяването на потребителя с електрическа енергия в три случая: т. 1 - в случаите, предвидени с наредбата, т. 2 - по ред, определен в договорите за присъединяване и продажба на електрическа енергия, приложение № 1, и т. 3 - по разпореждане на други органи, издадено в рамките на тяхната компетентност. С тази разпоредба по същество от страна на орган на изпълнителната власт е въведено нормативно регулиране на отношения между равнопоставени субекти, посредством което те стават част от реда на държавното управление. По този начин държавата се намесва в гражданскоправни по своя характер отношения, които иначе се уреждат при съгласуване волята на двете страни. Законовата уредба не предвижда прекратяване на снабдяването с електрическа енергия освен в случаи на обективни причини (бедствени, технически и производствени такива), поради което с подзаконовия акт не може да се създават други изисквания, извън изброените в закона. Освен това по изложените по-горе мотиви досежно уреждането на отношенията между доставчика на енергия и потребителя възможност за прекратяване на снабдяването или присъединяването ще е налице само ако такава е договорена между страните и представлява договорна клауза. Що се отнася до т. 3 на чл. 53, действително съществува възможност по разпореждане на други органи в рамките на тяхната компетентност да бъде прекъсвано електрическото захранване (напр. това е предвидено в чл. 224, ал. 3 от Закона за устройство на територията - по силата на който при спиране на незаконни строежи по нареждане на началника на ДНСК или упълномощени от него лица да се прекъсва и захранването на обекта с електрическа и топлинна енергия). Обжалваната наредба, която е по прилагането на ЗЕЕЕ, не може да урежда обществени отношения, които са предмет на други закони.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от наредбата също противоречи на посочените в ЗЕЕЕ текстове, уреждащи реда и условията за присъединяване, снабдяване и продажба на електрическа енергия - чл. 80 и 90 от ЗЕЕЕ, както и на чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Същият принцип е въведен в чл. 80, ал. 2 от ЗЕЕЕ и поради това редакцията на този текст от наредбата, съгласно който "електроенергийното предприятие има право, без да носи отговорност, след еднократно 7-дневно писмено предизвестие безсрочно да прекрати присъединяването и снабдяването с електрическа енергия на обектите на потребител, който не е спазил договорените в договорите за присъединяване или продажба срокове за извършване на дължими плащания и задължението му не е осигурено с обезпечения", му противоречи.

Безсрочно прекратяване на електрозахранването по причини, непосочени в закона и в договора между страните, не може да бъде въвеждано с нормативно регулиране на този вид отношения. Освен това по смисъла на чл. 86 от ЗЗД неизпълнението на парични задължения е свързано с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата или за действително претърпени вреди в по-висок размер по общите правила, но не и с мерки на административна принуда спрямо неизправната страна. Събирането на парични вземания става съгласно договорните отношения между страните и общите правила за събиране на такива задължения по реда на ЗЗД. Не съществува и законов текст, който да въвежда като условие за получаване на електрическа енергия осигуряване на обезпечения, поради което с подзаконовия нормативен акт не може да бъде въвеждано такова изискване. Посочените по-горе текстове на чл. 53 и чл. 57, ал. 1 от наредбата следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Във връзка с отмяната им следва да бъде отменен и чл. 58, ал. 2 в частта му за случаите на чл. 57, ал. 1.

По отношение на останалите текстове от чл. 53 до 57 Върховният административен съд не констатира противоречие със законови разпоредби и намира същите за законосъобразни.

Основателни са оплакванията, че обжалваните текстове от наредбата противоречат на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗЗК, забраняващ използуването на принуда или други противоправни способи спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или да използуват даден вид стока или услуга. Доколкото в ЗЕЕЕ са предвидени такива нормативни изисквания, които на практика поставят отношенията между страните формално да се основават на договор, а в действителност са изцяло или частично формулирани от правните норми, то това е отношение между специален и общ закон (ЗЕЕЕ и ЗЗК). Противоречието между законови норми е извън компетентността на Върховния административен съд.

Предвид на горното следва да бъдат отменени разпоредбите на чл. 53, чл. 57, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 в частта му, касаеща и чл. 57, ал. 1, а в останалата част жалбите следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното и на основание чл. 23 от ЗВАС, Върховният административен съд - 5-ЧЛЕНЕН състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ чл. 53, чл. 57, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 в частта относно чл. 57, ал. 1 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, приета с Постановление № 76 на Министерския съвет от 9 май 2000 година.
ОТХВЪРЛЯ жалбите на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" със седалище гр. Пловдив и на ТБ "Биохим" - Регионален клон - Пловдив, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".