РЕШЕНИЕ
№ 7276

София, 18.07.2002

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и втора година в състав:

Производството по делото пред петчленния състав на Върховния административен съд е по чл.125,ал.2 от Конституцията на Република България, по чл.5,т.1, по чл.8, предложение първо, и чл.23 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Катина Владимирова Бончева от гр.Пловдив и по жалба на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" гр.Пловдив против чл.27,ал.4,т.5 и чл.33,ал.4,т.5 от Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите на природния газ, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет на Република България от 06.03.2002 г., обнародвано в "Държавен вестник", бр. 27/15.03.2002 г. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на наредбата в атакуваната й част като приета в противоречие на 20,ал.2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и на чл.9,ал.1 от Закона за нормативните актове и се иска наредбата в същата част да се отмени. В жалбата се развиват доводи, че атакуваните текстове представляват неясни величини, които се включват в уравненията за изчисляване на постоянната част от годишните приходи при продажба на природния газ от газопреносните предприятия и за продажба от газоразпределителните предприятия, като поради това размерът й ще се определя едностранно и безконтролно от енергийните предприятия и на практика поставя цената, плащана от крайния потребител, в зависимост от волята на производителя, като не се гарантира обективност. Развива се довод и че така формулирани, атакуваните разпоредби са неясни.

Ответникът по делото - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалните си представители изразява становище, че жалбата е неоснователна и че не са налице основанията за обявяване на незаконосъобразността на наредбата в атакуваната й част и моли жалбата да се отхвърли. Подробни съображения са развити в писмени бележки, съгласно които доводите в жалбата относно обжалваните текстове чл.27,ал.4,т.5 и чл.33,ал.4,т.5 от наредбата не съответствуват на действителните факти, като понятието "други разходи" има събирателен характер, които не биха могли да се конкретизират в наредбата поради многообразието и спецификата на дейността на различните енергийни предприятия като самостоятелни правни субекти. Като такива разходи се сочат застраховки, телефонни и пощенски услуги, одит, охрана, работно облекло, наеми, местни данъци и такси, канцеларски материали и др.п. и поради това всяко предприятие добавя към основните групи разходи и такива, които произтичат от изискванията за индивидуалния му сметкоплан. Прави се възражение, че Държавната комисия за енергийно регулиране предлага проекта за наредба пред МС, както и утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени, има право да задължава същите да преработят цените, от което следва, че те не са безконтролни.

По делото не са конституирани заинтересувани страни по реда на чл.21 ЗВАС, тъй като не е поискано по съответния ред встъпване в процеса на други органи, независимо че Върховният административен съд е изпратил съобщение за встъпване в процеса на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и на Държавната агенция за енергийно регулиране.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени доводите на страните и представените доказателства, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Предмет на съдебния контрол са текстове от подзаконов нормативен акт, насочен към неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, включително и техни сдружения под различна форма, които считат, че атакуваните норми противоречат на норми от акт от по-висока степен, без да е необходимо да се доказва наличието на пряк и личен интерес. Подаването на жалба срещу подзаконов нормативен акт не е ограничено със срок, тъй като съгласно чл.13,ал.1 ЗВАС жалба срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Процесната наредба е приета на основание чл.20,ал.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, съгласно който Министерският съвет определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата и на топлинната енергия и на природния газ по предложение на комисията. Има се предвид Държавната комисия за енергийно регулиране като орган към Министерския съвет. Процедурата по предложението на проект за наредбата и приемането й с Постановление № 53/2002 г. на Министерския съвет е спазена, издадена е от компетентния орган и при наличие на законова делегация за това.

Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. С оглед на това едно от изискванията към езика на закона /нормотворчеството/ е той да бъде ясен. Това означава, че смисълът на неговите разпоредби не трябва да буди съмнение, както и да е достъпен и разбираем по отношение на адресатите на съответния нормативен акт, като обикновено големият кръг от тях са граждани, които нямат правна квалификация. От това следва, че езикът на нормативния акт след като трябва да бъде ясен и оттам достъпен за адресатите си, то всеки гражданин като негов адресат, когато се запознава с него, трябва да разбере какви са правата и задълженията, които се пораждат за него от съответния нормативен акт като цяло, включително и от всяка правна норма /член, алинея, параграф/. В конкретния случай са обжалвани чл.27,ал.4, т.5 и чл.33,ал.4,т.5 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на природния газ. Основателни са доводите в жалбата, че същите са неясни за адресатите си. С чл.27,ал.3 от наредбата е приета формулата за изчисляване на постоянната част от годишните приходи на газопреносното предприятие, които имат значение за образуване на цените за пренос на природния газ, а с чл.33,ал.3 е приета формулата за изчисляване на постоянната част от годишните приходи, имащи значение за образуване на цените за пренос по газоразпределителните мрежи. И в двете формули участвуват като елемент "условно-постоянните разходи", които съгласно чл.27,ал.4 и чл.33,ал.4 от наредбата са както следва : т.1. разходи за заплати и възнаграждения; т.2. начисления, свързани с т.1 по действуващото законодателство; т.3. разходи за ремонт и поддръжка; 4. разходи за амортизации; 5. /обжалваните части от наредбата/ други разходи, независещи от количеството пренесен и съхранен газ за първия и други разходи, независещи от количеството пренесен газ. Чл.27,ал.4,т.1 - 4 и чл.33,ал.4,т.1 - 4 конкретно са посочили кои са тези разходи, а обжалваните точки 5 сочат на "други" такива. Така формулирани, като отделна група елементи, влизащи във формулите за изчисляване на постоянната част от годишните приходи, които влияят и на размера на цената за крайния потребител, не дават яснота за адресатите на наредбата, какви са те и от какво ще произтичат. С оглед на това, така формулирани, обжалваните точки 5 на ал.4 от посочените текстове противоречат на чл.9,ал.1 ЗНА и са неясни като начин на изписване на нормите, тъй като пораждат съмнение и създават предпоставки да се включват в цените за пренос по газоразпределителните и газопреносните мрежи неприсъщи, нямащи отношение към формирането им и други компоненти, освен тези по т.1 - 4 на чл.27,ал.4,т.1 - 4 и чл.33,ал.4,т.1 - 4, независимо от гаранциите за контрол при формирането им. Недопустимо е дописването на нормативния акт със становища и разяснения, така както е изложено в писмените бележки на ответника, че това са разходи за застраховки, работни облекла, пощенски и телефонни услуги, наеми, канцеларски материали, местни данъци и такси, охрана, одит. Разпоредбите трябва да се формулират по такъв начин, че да става ясно, че и такива разходи влизат в посочените по-горе цени.

Освен на чл.9,ал.1 ЗНА, наредбата в обжалваните й части е приета и в противоречие на чл.20,ал.2 ЗЕЕЕ. Съгласно този текст регулирането на цените в енергетиката се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите. В тази връзка не може да се приеме, че "други разходи, независещи от количеството пренесен и съхранен газ" и "други разходи, независещи от количеството пренесен газ", както са формулирани чл.27,ал.4,т.5 и чл.33,ал.4,т.5 от наредбата, представляват обективни критерии относно определяне постоянната част от годишните приходи и оттам на цената за крайните потребители. Няма конкретност на същите, а понятието "други" е неопределено и неясно, води до извода, че се защитават само икономическите интереси на енергийните предприятия, но не и на потребителите. С оглед на това обжалваната част от наредбата противоречи и на чл.20,ал.2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Като се има предвид изложеното, процесната наредба в обжалваната й част - чл.27,ал.4,т.5 и чл.33,ал.4,т.5, е в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.20,ал.2 ЗЕЕЕ, както и на чл.9,ал.1 ЗНА, поради което подадената жалба срещу нея е основателна и следва да се уважи, като посоченият текст се отмени.

Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, на основание чл.23 във връзка с чл.12, т.4 ЗВАС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни чл.27,ал.4,т.5 и чл.33,ал.4,т.5 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на природния газ, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 06.03.2002 г., обнародвано в "Държавен вестник", брой 27 от 15.03.2002 г.
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".