ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

ДО
ВЪХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

от
“Асоциация за европейска интеграция и права на човека” – гр.Пловдив, ул.”Хан Кубрат” № 2, ет.3,  чрез процесуалните й представители адв.Катина Бончева – гр.Пловдив, служебен адрес ул.” Хан Кубрат” № 2, ет. 3 тел/факс: 032/264 097
и Милена Георгиева Богоева, служебен адрес: гр. Пловдив, ЕГН 8011204398
правен експерт към ,, Асоциация за европейска интеграция и права на човека’’,
служебен адрес: гр. Пловдив, ул. ,,Хан Кубрат’’ № 2, ет.3
тел/факс: 032/264 097

на
Чл.2, ал.1, т.4, б."б",чл. 2, ал. 1, т.4, б.”г” от Инструкция № 1 на Националния осигурителен институт от 10.01.2002 г. за условията и реда за разходване на средствата от бюджета на държавното обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация, издадена от председателя на Националния осигурителен институт, обн., ДВ, бр. 13 от 5.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., изм., бр. 118 от 20.12.2002 г., в сила от 1.12.2002 г, поради противоречие с материалноправни норми - чл.6 и чл.51, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, чл.3 и чл.14 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, чл.8 и §1, т.1 от Допълнителната разпоредба на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, чл.3, т.3т., чл.101, ал. 1, т. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване

по чл.5, т.1 от Закона за Върховния Административен съд, във връзка с чл.92, ал.2 от ЗСВ
Чл.125, ал.2 и чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Инструкция № 1 на НОИ от 10.01.2002 г. е издадена от Председателя на Националния осигурителен институт. Тя е изменена с инструкция, обнародвана в Държавен вестник - бр.118 от 20.12.2002г. и подписана от Председателя на Надзорния съвет на НОИ - г-жа Л. Шулева.
Инструкция № 1 се издава на основание чл.17 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.* Съгласно този текст:

" Паричните помощи за профилактика и рехабилитация се разходват по ред, определен с инструкция на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Инструкцията се обнародва в "Държавен вестник"."

В чл.2, ал.1 от Инструкция № 1 са изброени категориите лица, които имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация:

"1.  осигурени за всички осигурени социални рискове;
2.  осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица;
3.  осигурени за инвалидност, старост, смърт и за трудова злополука и професионална болест;
4.  получаващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, с изключение на лицата:
            а) навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО);
            б) получаващи и пенсия за осигурителен стаж и възраст;
            в
            г) които получават пенсии по чл. 90 КЗОО."

Според нас Инструкция № 1 "страда" от процедурни и материалноправни пороци, които налагат нейната цялостна отмяна.

* Аргументи за цялостна отмяна на инструкцията

І. Липса на материална компетентност

1.1. Инструкцията е издадена от Председателя на Националния осигурителен институт. Съгласно чл.34 от КЗОО, такава длъжност не съществува в НОИ:

"Органи на управление на Националния осигурителен институт са:
1.  надзорният съвет;
2.  управителят и подуправителят."

1.2. Както беше посочено, в преходните и заключителни разпоредби на Инструкция № 1 е посочено, че тя е издадена на основание чл.17 от ЗБДОО. Неговата разпоредба обаче делегира правомощието по издаването на Инструкцията на Надзорния съвет на НОИ.

Изложеното в т.1.1. и т.1.2. налага извода за липса на материалната компетентност у Председателя на НОИ за издаване на атакуваната разпоредба.

ІІ. Съществени нарушения на административнопроизводствените правила

Съществува специално законово изискване за приемане на нормативни актове, отнасящи се до хора с увреждания. Цитираната по-горе норма на чл.3, ал.3 от ЗЗРСИИ изисква Инструкция № 1 да бъде приета след предварителното становище на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция. Тъй като такова становище не е взето и интересите на хората с увреждания не са защитени от специализирания орган, според нас е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаване на инструкцията.

* Аргументи за отмяна на чл.2, ал.1, т.4, б."в" от инструкцията

ІІІ. Противоречия с материалноправни разпоредби

С чл.2, ал.1, т.4, б."в" от Инструкция № 1, от лицата имащи право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, се изключват хората с дефинитивни състояния, които нямат възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността и инвалидността им е определена пожизнено.

3.1. Тази разпоредба представлява юридически израз на фактическата абдикация на държавата в лицето на НОИ от нейните конституционни задължения за социално подпомагане и закрила по отношение на хората с най-тежки физически увреждания - т.нар."дефинитивни състояния". В разглеждания аспект инструкцията логически и концептуално се конфронтира с чл.51, ал.1 и ал.3 от Конституцията, според които:

"(1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.....
(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото."

Едва ли юридическото "отписване" на хората с дефинитивни състояния от социалния живот и игнорирането на тяхната нужда от рехабилитация може да се интерпретира като проява на "особена" закрила от страна на държавата.
3.2. Разгледан от друга гледна точка, чл.2, ал.1, т.4, б."в" от Инструкция № 1, влиза в противоречие с чл.6 от Конституцията, според който:

"(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона.  Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

Очевидно атакуваният текст от инструкцията разглежда "рехабилитацията" единствено като средство за възстановяване на работоспособността, а не като стредство за постигане и запазване на оптимално физическо, психическо, интелектуално и социално равнище на дейност. По този начин, лишавайки от право на рехабилитация точно лицата, които имат най-остра нужда от нея, той става източник на пряка дискриминация, основана на лично положение - степен на физическо увреждане.

3.3. Помощите за рехабилитация са парични средства, които са обект на правото на собственост по смисъла на чл.1 от Протокол № 1 към от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /Конвенцията, ЕКПЧОС/. Поради това и по силата на аргументите, изложени в предходната точка, атакуваната разпоредба влиза в противоречие и с чл.14, във връзка с чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията.

Според чл.14:

"Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак."

Съгласно чл.1 от Протокол № 1:

"Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост.  Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право." 

3.4. Противоречие с чл.29, ал.1 от Конституцията и чл.3 Конвенцията.

Изключването на лицата с дефинитивни състояния, които нямат възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността и инвалидността им е определена пожизнено от хората с право на парични помощи за рехабилитация и профилактика, е унизително /унижаващо/ отнасяне по смисъла на чл.29, ал.1 от Конституцията и чл.3 от Конвенцията. Според тези текстове:

Чл.29, ал.1 от Конституцията: "Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация."

Чл.3 от ЕКПЧОС: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание."

Приложеният от НОИ нормативен подход, при който лицата с най-тежки физически увреждания са лишени от помощи за рехабилитация, противоречи на принципа на социална справедливост и морал в общественото управление. Нелепо е точно хората, които са най-уязвими, застрашени и безпомощни, да бъдат лишени от право на рехабилитация, която е единствено средство за повишаване на тяхното интелектуално, психическо и социално равнище. Абдикацията на държавата от нейните конституционни задължения спрямо хората с "дефинитивни състояния" ги поставя не само в неравнопоставено, но и в унизително положение. Атакуваната разпоредба третира тези хора като безполезни индивиди, без социална перспектива, за чието фактическо и психическо здраве не е оправдано да се изразходват бюджетни срества и обществена енергия. Това отношение, което изкристализира в нормата на чл.8, ал.1, т.4, б."в" от инструкцията, може да се характеризира като унижаващо.

3.5. Противоречие със Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите

Съгласно чл.8 от ЗЗРСИИ:

"(1) Инвалидите имат право на социална рехабилитация.
(2) Рехабилитацията по ал. 1 включва двигателна рехабилитация, трудова терапия, създаване на умения за водене на независим живот, рехабилитация на слуха и говора, психологична помощ и други форми."

Според §1, т.1 от Допълнителната разпоредба на ЗЗРСИИ:

"Рехабилитация" е последователен и непрекъснат процес, имащ за цел подпомагане на инвалидите да достигнат оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност и да го поддържат при запазване стандарта и качеството на живот и разширяване степента на независимостта им."

Както се вижда от цитираните норми, понятието "рехабилитация" представлява много повече от процедура по подобряване на физическото състояние и работоспособността. В контекста на горната дефиниция, атакуваната инструкция, лишава част от хората с увреждания от възможност да достигнат оптимално физическо интелектуално, психическо и социално равнище на дейност и да го поддържат при запазване стандарта и качеството на живот и разширяване степента на независимостта им.

3.6. Противоречие със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за 2002г. и Кодекса за задължителното обществено осигуряване
Законът за бюджета на ДОО включва консолидирания бюджет на ДОО, бюджетите на фондовете и бюджета на НОИ. Той се разработва от НОИ, съгласно чл.19, ал.1 и 2 от КЗОО. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002г. се съдържат консолидирания бюджет на ДОО и бюджетите на фондовете "Пенсии", "Трудова злополука и професионално заболяване" и "Общо заболяване и майчинство". В разходните части на тези бюджети са предвидени няколко групи разходи. Една от тези групи е Група Б - Дейност 511: "Социални помощи и обезщетения". В нея е включено перо "парични помощи за профилактика и рехабилитация", като част от разходите по КЗОО. Разходите, предвидени по КЗОО за перо "парични помощи за профилактика и рехабилитация" са съобразени с броя на хората, които се очаква да придобият и/или да осъществят правото на помощи за профилактика и рехабилитация. Никъде в КЗОО или в ЗБДОО не е предвидено разграничаване между лицата без и с дефинитивни състояния, които нямат възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността и инвалидността им е определена пожизнено. Така, въпреки че законите не правят разлика между лицата, които могат да подобрят физическото си състояние и тези, които не могат, атакуваният подзаконов нормативен акт изключва за едната категория хора възможността да получават помощите, които се отпускат за профилактика и рехабилитация, съгласно КЗОО и които са включени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002г.

Освен това, съгласно чл.3 от КЗОО:

"Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:...
3.  равнопоставеност на осигурените лица;"

В разглеждания аспект, с атакувания текст, Председателят на НОИ излиза извън рамката на делегираните му правомощия, преразпределяйки по своя преценка бюджетни средства и нарушавайки принципа на равнопоставеността на неосигурените лица.

Процедурни аспекти на молбата:
1. Налице е годен за съдебно атакуване и контрол нормативен административен акт – Инструкция № 1 на Националния осигурителен институт от 10.01.2002 г. за условията и реда за разходване на средствата от бюджета на държавното обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация, издадена от председателя на Националния осигурителен институт, обн., ДВ, бр. 13 от 5.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., който нарушава пряко права и интереси. В този контекст възниква и правният интерес на подателят на молбата за сезиране на ВАС.

2. Инструкция № 1 е издадена при липса на материална компетентност и при съществени нарушения на административнопроизводствените. Освен това, налице е явно противоречие между чл.2, ал.1, т.4, б."в" от Инструкцията и чл.6 и чл.51, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, чл.3, чл.14 от Конвенцията, чл.8 и §1 т.1 от Допълнителната разпоредба на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и чл.1, ал.2, Група Б - Дейност 511:Социални помощи и обезщетения, Всичко разходи по КЗОО, перо № 10, чл.2, ал.2, Група Б - Дейност 511:Социални помощи и обезщетения, перо единствено, чл.4, ал.2, Група Б - Дейност 511:Социални помощи и обезщетения, перо № 4 и чл.5, ал.2, Група Б - Дейност 511:Социални помощи и обезщетения, перо № 9 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.

Поради изложеното, моля Почитаемия Върховен Административен Съд на Република България, след като се убеди в коректността на изложените факти и на тяхната юридическа интерпретация, на основание чл.5 т.1 от ЗВАС, да постанови Решение, с което да отмени като издадена при липса на материална компетентност, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречаща на Конституцията, Конвенцията, КЗОО, ЗЗРСИИ и ЗБДОО за 2002г., Инструкция № 1 на Националния осигурителен институт от 10.01.2002 г. за условията и реда за разходване на средствата от бюджета на държавното обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация, издадена от председателя на Националния осигурителен институт, обн., ДВ, бр. 13 от 5.02.2002 г., в сила от 1.01.2002 г. или чл.2, ал.1, т.4, б."в" от същата инструкция поради противоречието й с правни норми от по-висок юридически ранг.

Приложения:

• Адвокатски пълномощни;
• Удостоверение за актуално състояние на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" - гр.Пловдив
• Вносна бележка за платена ДТ.

17.02.2003 г.                                                 С уважение:
гр. Пловдив             

                                                          
адв.М.Екимджиев:

адв.К. Бончева: