До
Върховния Административен Съд
Чрез Министъра на вътрешните работи

ЖАЛБА

от

Марина Давидова Мусова,
ЕГН 7702264459,
адрес: гр. Пловдив, ул."Петър Стоев"
№ 49, ет.3, ап.43

против

Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното производство / обн. ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г./

основание: чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд, чл. 120, ал. 2 и чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното производство /Инструкцията/ е издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба и е обнародвана в Държавен вестник, бр. 30 от 13.04.2004 г. В нея са регламентирани работата на органите на досъдебното производство и служителите на МВР, както и редът за взаимодействието им с органите на изпълнителната власт.

Разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Инструкцията противоречи на императивни норми на юридически актове от по-висока степен.

* На първо място, цитираната разпоредба е в противоречие с чл. 98, ал.7 във връзка с чл. 87, ал.1 от НПК. Според чл. 98 от НПК :

,,Разпит на свидетеля
Чл. 98. ......................
(7) Разпоредбите на чл. 87, ал. 1, 88, ал. 4 и 5 и 90 се прилагат съответно и при разпита на свидетеля.
.....................................................

Използваният в чл. 98, ал.7 от НПК термин ,,съответно” следва да бъде тълкуван във връзка с нормата на чл. 56, изр. 2 от Конституцията. Основният закон регулира обхвата на правото на защита. По тази причина разпоредбата на чл. 98, ал.7 от НПК препраща към  чл. 87, ал. 1 от същия кодекс и в частта, допускаща присъствие на защитник по  време на разпит. Всяко стеснително тълкуване в разглеждания аспект би противоречало на Конституцията.

Атакуваната разпоредба на Инструкцията противоречи на чл. 98, ал.7 от НПК, тълкуван във връзка с чл. 87, ал.1 от същия кодекс.

* На следващо място, обжалваната норма от инструкцията е в противоречие с чл.56 от Конституцията на Република България, според който:
,,Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.”

Посочената разпоредба на Основния закон установява едно от основните права на гражданите. Същностен елемент от правото на защита е възможността гражданите да защитават правата си с помощта на  юридически защитник.

Правото на защита по чл. 56 от Конституцията е дефинирано като субективно право на всяко физическо лице. То не е правна възможност, чието реализиране зависи от преценката на съответното ,,държавно учреждение’’. Основните права на гражданите не могат да бъдат дерогирани по законодателен път, дори с нормативни актове, издадени от най-висшия представителен орган - Народното събрание. Този принцип е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Конституцията който предвижда, че ,,основните права на гражданите са неотменими.”

Според чл. 57, ал. 2 от Конституцията, допустимо е ограничаване на основните права единствено с цел пресичане на възможността за ,,злоупотреба с тези права’’, Атакуваната разпоредба не просто ограничава конституционното право, а на практика лишава гражданите от основното им право на защита, когато участват в наказателното производство в качеството ,,свидетел”. Лишаването от това право не е установено със закон, а за първи път се предвижда с обжалвания подзаконов нормативен акт.

Не е налице оправдани цел и обществен интерес, които да налагат това ограничение. Не би могло да се приеме, че участието на защитник при разпита на свидетел ще затрудни наказателното производство.

Действително, органът на досъдебното производство има задължение да разясни правата на всеки участник в производството. От друга страна, основна задача на разследващия орган е разкриването на извършеното престъпление. Поради трудното съвместяване на тези функции, следователят, респ. дознателят, преди извършване на всяко процесуално действие, разяснява най-общо правата на участващите в него лица. Свидетелят обаче сам трябва да прецени  дали, кога и как да упражни тези права.  Очевидно е, че тази специфична преценка не би била винаги по силите на човек без юридическо образование.

Свидетелят в наказателния процес има определени права, които осигуряват защитата му срещу прекомерна и незаконосъобразна намеса в личната му сфера. Според чл. 96, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи братя, сестри или съпруг.”

С други норми от НПК /чл. 97а и следващите от НПК/ законодателят е предвидил и възможност за осигуряване  на специална защита на свидетеля, при възникване на опасност  за него или близките му, свързана с процесуалното му качество.

Тези разпоредби, въпреки че са ясни като юридическа формулировка, трудно биха могли да бъдат разбрани и да бъдат своевременно упражнени в конкретната процесуална ситуация от лице без юридическо образование. Предоставените с тях субективни права на свидетеля биха могли да бъдат упражнени пълноценно само ако му е предоставена възможност да получи компетентен съвет от защитник по време на разпита.

Следователно, само присъствието на защитник, при разпита на свидетел, в досъдебното производство, може да предостави реални гаранции за конституционното право на защита.
Правото на защита по чл.56 от Конституцията не е осъществимо само в съдебния процес. То може да се реализира пред всички ,,държавни учреждения” /В този смисъл т.2 от мотиви на Решение № 15 от 28.09.1993 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 17 от 1993 г., ДВ бр. 88 от 1993 г./. Поради универсалния характер на правото на защита, недопустимо е неговото ограничаване в наказателното производство, където защитата на процесуалните права е най-интензивна.

* На следващо място, чл. 113, ал. 2 от Инструкцията противоречи и на чл. 15, ал.1 от Закона за нормативните актове

Както беше посочено обжалваната разпоредба de facto лишава свидетеля от гарантираното от Основния закон и НПК право на защита на гражданите. Това води до противоречие между чл. 113, ал.2 от Инструкцията и чл. 15, ал.1 от ЗНА, тъй като в нея вместо да се детайлизират законовите правила, те се дарогират.

Искане

Моля Почитаемия Върховен административен съд, да постанови решение, с което на основание чл.5, т.1 от Закона за Върховния административен съд, да отмени разпоредбата на чл.113, ал.2 от Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното производство / обн. ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г./, издадена от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба.

Моля в случай на уважаване на жалбата, да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Приложение:
Уведомително писмо за внесена държавна такса

гр. Пловдив                                                            С уважение:
08.03.2006 г.