РЕШЕНИЕ
№ 9463

София, 25.10.2002

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и втора година в състав:

Производство по чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба на "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", гр.Пловдив за отмяна на т.8 от раздел V "Общи разпоредби" на Инструкция № 18 от 14.10.1992 г. на министъра на правосъдието (относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието), както и на частта от същата инструкция, с която са дадени указания по т.19 от посочената тарифа в смисъл, че исканите преписи (на документи) по н.о.х. дела от подсъдимите и трети лица, за да им послужат другаде, а не по самите дела, се таксуват с предвидената в т.19 от Тарифа № 1 държавна такса.

Според жалбоподателя в оспорената й част Инструкция № 18 от 14.10.1992 г. противоречи на: а) чл.31,ал.4 и чл.60 от Конституцията, защото въвежда ограничения на правата на подсъдимите, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието, и въвежда държавна такса, неустановена със закон; б) чл.6,ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи относно достъпа до съд на гражданите и правилото за "равенство в оръжията"; в) чл.5,б."к" от Закона за държавните такси, според който всички документи и книжа по наказателни дела от общ характер се освобождават от държавни такси.

Процесуалният представител на министъра на правосъдието е изразил становище за неоснователност на жалбата, основано на доводите, че няма съвпадение в хипотезите на правните норми по чл.60 от Конституцията и оспорената част от Инструкция № 18 като предпоставка за твърдяното от жалбоподателя тяхно противоречие, а посоченият текст на чл.6,ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи има съвсем друг характер и не третира имуществените възможности на подсъдимите да заплащат държавни такси за преписи, които да им послужат другаде, а не по самите дела.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:
С Постановление № 167 от 28.08.1992 г. Министерският съвет на Република България, в изпълнение на правомощието си по чл.1 от Закона за държавните такси (ЗДТ), е одобрил тарифа за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, за извършваните от тях услуги. Според т.19,б."б" от тази тарифа - Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието - за издаване на преписи от документи се събира проста такса в размер на 1,50 лв., а ако преписът е повече от една страница, за всяка следваща страница се събира такса в размер на 1 лев.

Тарифа № 1, одобрена с ПМС № 167/28.08.1992 г., е подзаконов нормативен акт и не може да противоречи на закон. Поради това цитираната т.19,б."б" от тази тарифа следва да се прилага само в случаите, при които липсва закон, изключващ събирането на такса. А според чл.5,б."к",ЗДТ всички документи и книжа по наказателни дела от общ характер се освобождават от заплащане на държавни такси. Следователно, установената с т.19,б."б" на Тарифа № 1 такса за издаване на преписи от документи се събира по всички видове съдебни, прокурорски и следствени дела, с изключение на наказателните дела от общ характер.

В изпълнение на правомощието си по § 3 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 167/28.08.1992 г., министърът на правосъдието е издал обжалваната Инструкция № 18 от 14.10.1992 г. относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието. С т.8 на раздел V "Общи разпоредби" на инструкцията е указано, че "исканите преписи по н.о.х. дела от подсъдимите и трети лица, за да им послужат другаде, а не по самите дела, се таксуват по т. 19 от Тарифата, а молбите по такива искания се таксуват по чл. 1 от Общата тарифа". Идентично е и указанието в раздел А "Такси, събирани от съдилищата", в частта относно т.19 от Тарифа № 1: "Исканите преписи по н.о.х. дела от подсъдимите и трети лица, за да им послужат другаде, а не по самите дела, се таксуват също по тази точка". Очевидно е, че в тези й части Инструкция № 18 от 14.10.1992 г. на министъра на правосъдието относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието, противоречи на императивната, изключваща норма на чл.5,б."к",ЗДТ и е незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, поради което и на основание чл.27,ал.1,ЗВАС следва да бъде отменена в тези й части.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпоредбите на раздел ІІ "По ведомствена тарифа № 1", "По точка 19", изречение второ, и т.8, предложение първо, от раздел V "Общи разпоредби", на Инструкция № 18 от 14.10.1992 г. на министъра на правосъдието относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието, според които исканите преписи по н.о.х. дела от подсъдимите и трети лица, за да им послужат другаде, а не по самите дела, се таксуват с предвидената в т.19 от Тарифа № 1 държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".