РЕШЕНИЕ

№ 12373
София, 11.12.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шеста година в състав:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗД).

С решение № 003 от 07.03.2006 г. по преписка № 18 по описа за 2005 г. Комисията за защита от дискриминация (КЗД) установява, че при осъществяване дейността на „Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Пловдив” АД, гр. Пловдив е извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗЗД и чл. 12, ал. 1 от ЗЗД – пряка дискриминация на основание обществено положение чрез въвеждане изискване към кандидатите за заемане на конкурсни длъжности в болницата (20 работни места за началници на отделения и едно за главна медицинска сестра) за поне пет години трудов стаж в същата болница, налага на „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив принудителни административни мерки на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗД като предписва въздържане занапред от извършване на установеното нарушение, приемане на изменения в устройствения правилник на болницата за отстраняване на изискването в чл.17 за пет години стаж на кандидатите само в същата болница и отстраняване последиците от проведения конкурс и провеждане на нов без допуснатото нарушение. Със същото решение комисията налага на изпълнителния директор на болницата Евгений Михайлов Стателов административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД.

Решението е обжалвано от „МБАЛ – Пловдив” АД, гр. Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че то е неправилно като постановено в нарушение на закона, тъй като изискването за трудов стаж, придобит само в това лечебно заведение, е въведено с цел осигуряване на най – подходящите ръководители за нуждите на болницата и в интерес на пациентите, а максималният размер на санкцията на изпълнителния директор е наложен без да се съобразят законовите критерии за това. Моли решението да бъде отменено. В хода на делото жалбоподателят заявява, че е изпълнил всички предписания на КЗД и поддържа жалбата само по отношение на наложената глоба ( писмено становище от 31.10.2006 г.). Моли решението в тази част да бъде изменено, като се определи глоба в минималния размер.

Ответникът- Комисията за защита от дискриминация оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, включително и по отношение на санкцията.
Заинтересованата страна фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, гр. Пловдив не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид предмета на жалбата и събраните по делото доказателства настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прие за установено следното:
Производството пред административния орган е образувано по сигнал на фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, гр. Пловдив, заинтересована страна по делото, с твърдения, че при провеждането на конкурс за 20 длъжности в „МБАЛ- Пловдив” АД е въведено изискване за пет години трудов стаж за кандидатите, придобит в същата болница, което представлява неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД.

Извършената от КЗД по повод сигнала проверка и събраните доказателства установяват, че жалбоподателят „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив е регистриран по ф.дело № 3616/ 2000 г. на Пловдивския окръжен съд и се управлява и представлява от изпълнителния директор Евгений Стателов. Със заповед № 400 от 05.12.2005 г. последният открива процедура по провеждане на конкурс за 20 бр. длъжности началник отделение в болницата и една за главна медицинска сестра. В конкурсните условия освен останалите изисквания е посочено, че кандидатите за посочените длъжности следва да имат пет години трудов стаж в „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив. Изискването е въведено на основание чл.17 от Правилника за дейността, устройството и вътрешния ред на болницата, който предвижда, че началник на отделение може да бъде лекар с призната специалност по профила на отделението и с трудов стаж в „МБАЛ – Пловдив” АД. В съответствие с обявеното изискване до участие в конкурса са допуснати само кандидати с пет години стаж в „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив. Липсват данни лица с необходимия според условието, но придобит в друго лечебно заведение стаж да се допуснати и да са участвали в конкурса.

При тези данни комисията приема, че е налице пряка дискриминация на основание обществено положение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД , установява допуснатото от болницата нарушение, предписва въздържане занапред от него, приемане на изменения на правилника за дейността и вътрешния ред на болницата за отстраняване на изискването по чл. 17 за пет години стаж в същата болница и отстраняване последиците от конкурса и провеждане на нов, при който да отпадне условието за стаж в „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив и налага на изпълнителния директор на болницата на основание чл.78, ал. 1 от ЗЗД административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв.

Предписанията на комисията са изпълнени : с решение на съвета на директорите на лечебното заведение Правилникът за устройство, дейността и вътрешния ред на „МБАЛ - Пловдив” АД е изменен съобразно решението на КЗД като отпада изискването на чл. 17 началникът на отделение да има 5 години стаж в същата болница (протокол № 45 от 20.03.2006 г., препис – извлечение от правилника) и със заповед № 93/ 10.04.2006 г. на изпълнителния директор на болницата е прекратено действието на заповед № 400 от 25.12.2005 г. за провеждане на конкурс и е обявен нов конкурс за същите длъжности ( 20 бр. началник отделение и главна медицинска сестра), съобразен с изменения текст на правилника, като конкурсните условия не съдържат изискване към кандидатите за пет години стаж в „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив.
При тези данни настоящият съдебен състав стигна до следните изводи:
Атакуваното решение е издадено от компетентния по смисъла на чл. 47 от ЗЗД орган, след спазване процедурата по чл. 50 и сл. от ЗЗД, в предписаната от закона форма и съдържа изброените в чл. 66 от същия закон реквизити.

Този акт на КЗД е законосъобразен в частите, в които е установено нарушение и са дадени предписания за неговото отстраняване и предотвратяване на бъдещо такова.
Дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране или поставяне в неравностойно положение на лица на база на установените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД признаци. Цитираната норма забранява прякото или непряко ограничаване на законните права, задължения и възможности на лицата на основание изброените в текста критерии, между които е и общественото положение.

В разглежданата хипотеза „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив въвежда като изискване за участие в конкурса за вакантните длъжности пет години стаж, придобит само в същата болница. Избраният критерий, елемент от общественото положение на кандидатите, веднага поставя в неравностойно положение всички онези лица, които отговарят на останалите изисквания на конкурса по отношение на образование, квалификация и професионален опит, но не са работили в тази болница и следователно само по тази причина не могат да упражнят правото си на участие в конкурса, за да бъде извършена преценка за професионалните им възможности и умения. Тези лица са третирани неблагоприятно по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗД, тъй като с въведеното и цитирано по-горе условие пряко са засегнати техните интереси – ограничено е правото им на свободен избор на професионална реализация, включително и избор на място на работа и са лишени от правото да получат адекватна оценка на придобитите професионални знания и опит, т.е. по отношение на същите е налице дискриминация на база обществено положение, с което е нарушен чл. 4, ал. 1 от ЗЗД.
Въведеното изискване е свързано единствено с мястото на работа на кандидатите до момента на участие им в конкурса, а не с възможностите, уменията и равнището на осъществяване на трудовите функции, поради което не може да се приеме за съществено и определящо професионално изискване по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗД , нито е обективно оправдано с оглед характера на вакантните длъжности, които предполагат заемането им лица с висока степен на квалификация и професионален опит, независимо от мястото, където е придобит. Ето защо доводите на жалбоподателя, че са налице предпоставките на чл.7, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗЗД и дискриминация не е допусната не могат да бъдат споделени.

С предвиденото условие за трудов стаж само в „МБАЛ - Пловдив” АД, гр. Пловдив е осъществено нарушение и на чл. 12, ал. 1 от ЗЗД – при обявяване на свободните работни места поставя изискване, основаващо се на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно като приема, че с въвеждането на конкурсно изискване за заемане на свободните длъжности на трудов стаж само в „МБАЛ– Пловдив” АД, гр. Пловдив жалбоподателят допуска нарушения на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД и на чл. 12, ал. 1 от същия закон, комисията постановява акт в съответствие със закона. След като установява нарушението комисията правилно предприема и предвидените в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗЗД мерки за неговото прекратяване, отстраняване последиците от него и предотвратяване на бъдещо такова.
Поради изложеното съдът приема, че решението на КЗД в частите, в които е установено нарушение и са предписани принудителни административни мерки е постановено в съответствие със закона и се обосновава от данните по административната преписка, жалбата в тези части е неоснователна и следва да се отхвърли.

Атакуваното решение на КЗД обаче е неправилно в частта, в която на изпълнителния директор на „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив е наложено административно наказание глоба в максималния размер, предвиден в закона.

Наказанието е определено без да са взети предвид ясни и обективни критерии. Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД препраща за неуредените в раздела относно наказанията случаи към Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно определянето на наказанието при констатирано нарушение на ЗЗД следва да се извършва по правилата на чл. 27 – 29 от ЗАНН, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, имотното състояние на нарушителя и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства (чл. 27, ал. 2 от ЗАНН). Съобразно тези критерии следва да се определи и наказанието на изпълнителния директор на „МБАЛ- Пловдив” АД, гр. Пловдив, което обаче с решението не е направено.

С оглед тежестта на нарушението и обстоятелството, че в съответствие с предписанията на комисията веднага са предприети мерки за преустановяване на същото, отстраняване последиците от него и предотвратяване на бъдещото му допускане, съдът приема, че наложеното наказание следва да бъде намалено на сумата 250.00 лв.- минималният предвиден в закона размер. Това налага решението на КЗД да бъде изменено в частта относно определената глоба, като същата се намали от 2000.00 лв. на 250.00 лв. Жалбата в тази част е основателна и следва да бъде уважена. По тези съображения и на основание чл.42, ал.1, пр. 3 и

4 от ЗАП във връзка с чл.28 от ЗВАС Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 003 от 07.03.2006 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която на Евгений Михайлов Стателов, ЕГН 4310284561 от гр. Пловдив, ул. „Хеброс” № 2А, изпълнителен директор на „Многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив” АД, гр. Пловдив е наложено административно наказание, като намалява размера на наложената глоба от 2000.00 лв. на 250.00 (двеста и петдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив” АД, гр. Пловдив, бул. „България” № 234 против решение № 003 от 07.03.2006 г. на Комисията за защита от дискриминация в останалите части.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, петчленен състав, в 14-дневен срок от съобщението на страните.