ДО
КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
гр. София
бул. “Драган Цанков” № 35

от
„АСОЦИАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРАВА НА ЧОВЕКА”
адрес: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат” № 2, ет.3,
чрез пълномощниците си:
адвокат Михаил Екимджиев, Адвокатска колегия-Пловдив,
и младши адвокат Милена Богоева, служебен адрес: гр. Пловдив,
ул. “Хан Кубрат” № 2, ет.3, тел.032/623264
срещу
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

основание: чл. 50 от ЗЗСД
освободен от заплащане на

 държавна такса по чл. 53, ал. 1 от ЗЗСД

УВАЖАЕМА КОМИСИЯ,

Софийският университет ,,Свети Климент Охридски” ежегодно определя броя на приеманите студенти в специалността ,,Българска филология’’, редовна форма на обучение. Допълнително се прави разграничение на броя на приеманите мъже и жени. По данни, изнесени в  сп. “Обектив”, бр. 1 от 2005 г., общият брой студенти, приемани през 2004 г., е 100, от които 40 мъже и 60 жени. /виж приложение по т. 1./ Провеждането на това разграничение е трайна практика на висшето учебно заведение. В резултат от прилагането й се получава значителна разлика между минималния „бал”, с който са приемани кандидат-студентите мъже и жени в тази специалност.
Според данните, изнесени в сп. „Обектив”, през 2004 г. минималният бал за мъже е 19.47, а за жени – 23.72. Разликата от 4.25 пункта недвусмислено показва, че произволното определяне на съотношение между мъже и жени има за резултат дискриминационно фактическо злепоставяне на всички кандидат-студенти. То се проявява на два етапа от кандидатстудентската кампания:

1. Самото въвеждане на “квотите” води до неравнопоставеност на половете при кандидатстването за специалността. Всички кандидат-студенти от мъжки пол в случая са били злепоставени при кандидатстването, когато е трябвало да се „състезават” за по-малко места, в сравнение с местата за кандидат-студентите жени.

2. Жените също са злепоставени от въвеждането на квотния принцип, макар и на друг стадий от кандидатстудентската процедура. В резултат от по-големия брой кандидатстващи жени в тази специалност, минималният бал на приетите жени е значително по-висок от този на приетите мъже.

В посочените аспекти „квотите” създават дискриминационно третиране, както при кандидатстването, така и при класирането. Кандидат-студентите мъже са дискриминирани чрез определянето на по-малко места за прием на мъже. Жените са злепоставени при класирането, тъй като, за да бъдат приети, се налага да показват по-високи резултати на изпитите от кандидат-студентите  мъже. Най-злепоставени са жените, които не са приети в специалността, въпреки, че балът им е по-висок от минималния бал на приетите мъже.
Следователно, на различни етапи от кандидатстудентската процедура, дискриминирани се оказват кандидатите и от двата пола.

Дори след влизането в сила на ЗЗСД / 1 януари 2004 г./, практиката за определяне на т.нар. “квоти” за мъже и жени в специалността “Българска филология” на Софийски университет “Свети Климент Охридски” продължава. Определянето на „приемни квоти” на полов признак и техният резултат при приема на студенти  представляват дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗСД , според който:

„Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”

Квотите не са съобразени с основната цел на приемните изпити – да бъде извършена първична преценка на пригодността на кандидатстващите за съответното обучение, независимо от техния пол. След като не изпълняват подобни задачи, тяхното въвеждане би могло да бъде законосъобразно само ако те отговарят на изискванията за “необходими мерки” в сферата на образованието, по смисъла на чл. 7, ал. 1 , т. 12 от ЗЗСД. Според тази разпоредба:

     „(1) Не представлява дискриминация:
      
            12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;”

ЗЗСД не съдържа легална дефиниция на понятието “необходими мерки”, по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 12 от ЗЗСД. До момента проблемът не е разглеждан и в практиката на българките съдилища. Поради това, при юридическата интерпретация на текста, могат да намерят приложение стандартите на Европейския съд по правата на човека. Те са относими към настоящия случай, тъй като чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) установява забрана за дискриминационно третиране, сходна с предвидената в чл. 4 от ЗЗСД. Според Съда в Страсбург, принципът за „недискриминация” може да бъде ограничаван само в изключителни случаи и при стриктно спазване на изискването за пропорционалност между типа на ограничението и конкретния обществен интерес, който го налага. Ограничението трябва да отговаря на следните условия:

• да преследва легитимна цел и
• да бъде “необходимо в едно демократично общество”.

 В  решение от 28.11.1984 г. по делото Расмусен срещу Дания (Rasmussen v. Denmark) Съдът приема, че:

„За целите на чл. 14, разликата в отнасянето е дискриминационна, ако няма обективно и разумно оправдание, т.е. ако не преследва легитимна цел, или ако няма разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и целта, чието постигане се търси.”

А) Дали “приемните квоти” преследват “легитимна цел”

Действително, чл. 7 позволява предприемането на мерки за осигуряване на балансирано участие на мъжете и жените. За да бъдат тези мерки „необходими”, по смисъла на закона, би следвало само те да водят до постигане на визираната в закона цел (“балансирано участие на мъжете и жените”). Квотите отразяват концепция, според която половете имат различен интелектуален и познавателен потенциал, който се проявява и при кандидатстудентските изпити. Тя не са основава на системни и задълбочени наблюдения, изследвания и анализи, в резултат на които да е дефиниран проблем, свързан с различно представителство на половете в СУ и да е обосновано решението, че точно “квотите” са необходимата и най-подходяща мярка по смисъла на чл. 7, ал. 1, т.12 от ЗЗСД. Следователно, при липсата на подобни статистики и научнообосновани заключения, не би могло да се приеме, че установената в СУ ”Св. Климент Охридски” практика преследва легитимна цел.

Б) Дали “квотите” са “мярка, пропорционални на преследваната цел”
При липсата на легитимна цел е очевидно, че въпросът за пропорционалността на мярката би могъл да бъде обсъждан само абстрактно, на ниво правозащитни принципи, възприети в практиката на Европейския съд по правата на човека.

Тълкуване на необходимостта на ограничението, по смисъла на чл. 10 § 2 от ЕКЗПЧОС, е направено от Съда в Страсбург и по делото Т.Янков срещу България (виж решение от 11.12.2003 г.). Спорно по делото е доколко  мерките, предприети срещу жалбоподателя, заради използвани от него “обидни” изрази, са “необходими в едно демократично общество”, по смисъла на чл. 10 § 2 от ЕКЗПЧОС. Съдът изрично посочва, че прилагателното “необходими” предполага наличието на “належаща обществена нужда”, както и че “държавните власти трябва да посочат особено солидни оправдателни причини, за да се приеме, че ограничението е “необходимо в едно демократично общество”.

Както беше отбелязано, на въпроса за необходимостта и пропорционалността на квотите не може да се даде отговор, без да е ясно на какъв емпиричен и статистически материал е базирано решението за въвеждането им и дали са обсъждани други мерки за постигане на “балансирано участие на мъжете и жените”. При действието на чл. 9 от ЗЗСД, следва да се приеме, че не е налице необходимост от въвеждането на “квоти”.
Поради това, както и поради липсата на “легитимна цел”, не би могло a priori да се твърди, че тъкмо „квотите” са необходимата, най-адекватна мярка за осигуряване на балансирано участие, както и че други, недискриминационни мерки, не биха били приложими.

Дори хипотетично да се приеме, че в определени случаи е допустимо разграничение, целящо балансирано участие на половете, по смисъла на чл. 7, т.12 от ЗЗСД, тези мерки биха могли да бъдат взети само от съответните органи на държавна власт, а не от висшите училища.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗЗСД:

„Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 12 и 13, когато това е необходимо за постигане целите на този закон.”

Тази сфера на правно регулиране е изключителен прерогатив на държавната власт. Поради това е недопустимо правомощията й да се изземат от други правни субекти. Това нарушение на разпоредбите на ЗЗСД е самостоятелно основание за установяване противоправност на дискриминационната практика по определяне на „приемни квоти” за кандидат-студенти на полов признак

Поради изложеното, молим Комисията за защита от дискриминация:

1. Да признае за установено, на основание чл. 65, т. 1 и т. 2 от ЗЗСД, във връзка с чл. 47, т. 1 от ЗЗСД,  че трайната практика на СУ„ Свети Климент Охридски” за определяне на приемни квоти на полов признак за специалност “Българска филология”, редовна форма на обучение, съставлява дискриминация.
2. Да постанови, на основание чл. 47, т. 2 от ЗЗСД, СУ„ Свети Климент Охридски” да преустанови практиката за определяне на броя приемани мъже и жени за специалност “Българска филология”, редовна форма на обучение, и да се въздържа от бъдещи нарушения на забраната за дискриминация.
3. Да наложи, на основание чл. 65, т. 3 и т. 4 от ЗЗСД, във връзка с чл. 47, т. 3 от ЗЗСД, предвидените в закона санкции и принудителни мерки.
4. Да определи в полза на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” направените разноски в производството.

Приложения:

1. Статия ‘Парадигма на образователната реформа в България”, сп. “Обектив, бр. 1 от 2005 г., стр. 22 и 23;
2. Пълномощно;
3. Актуално състояние на ,,Асоциация за европейска интеграция и права на човека’’- гр. Пловдив.

08.03.2006 г.                                                 С уважение:  ...............................
гр. Пловдив