ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ВТОРА КАМЕРА
Жалба № 31806/96г.

Богданка Димова срещу България

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
от 21 октомври 1998г.

І.ПРЕДСТАВЯНЕ.

1. Изложеното по-долу е резюме на делото, представено пред Европейската комисия по правата на човека, както и на производството пред Комисията.

А. Жалбата.

2. Жалбоподателката е българска гражданка, живуща в гр. Пловдив. Пред Комисията тя е представлявана от г-н М.Екимджиев, адвокат, практикуващ в гр.Пловдив.

3. Жалбата е насочена директно срещу Република България. Правителството ответник е представлявано от г-жа Виолина Джиджева и г-жа Галина Самарас, съагенти.

4.  Делото се отнася до отхвърляне на процедурни основания на молбата на жалбоподателката за преглед по реда на надзора пред Върховния съд в граждански процес. Жалбоподателката се позовава на чл.6§1 от Конвенцията.

Б. Процедурата.

5.  Жалбата била представена на 4 април 1996г. и регистрирана на 11 юни 1996г.

6. На 21 май 1997г. Комисията (Втора камара) решава, съгласно Правило 48, пар.2 (б) от Процедурните правила, да уведоми Правителството-ответник за направените оплаквания и да покани страните да представят писмени становища по допустимостта им по същество.

7. Писменото становище на Правителството е представено на 17 септември 1997г., в срока, определен за тази цел. Жалбоподателят отговорил на 17 ноември 1997г., също в срока, определен за тази цел.

8. На 28 октомври 1997г. Комисията отпуска правна помощ на жалбоподателката.

9. На 16 април 1998г. Комисията обявява жалбата за допустима.

10. Текстът на Решението по допустимост било изпратено на страните на 30 април 1998г. и те били поканени да представят такава допълнителна информация или да изразят становище по съществото на направеното оплакване. Правителството представило становището си на 3 август 1998г. В това, допълнително становище, както и в писмо от 31 август 1998г. Правителството подчертава, че жалбата трябва да бъде обявена за недопустима, тъй като фактически жалбоподателят не е изчерпал всички вътрешноправни средства за защита. Комисията не вижда основание за прилагането на чл.29 от Конвенцията.

11. След обявяване на жалбата за допустима, Комисията, действайки съгласно чл.28, пар.1(б), се поставя на разположение на страните, с оглед постигането на приятелско споразумение. В светлината на реакциите на страните, Комисията заключава, че няма база за постигане на такова споразумение.

В. Настоящия Доклад.

12. Настоящият Доклад е приет от Комисията (Втора камара), съгласно чл. 31 от Конвенцията и след разисквания и гласуване, на които присъстват следните членове:

13. Текстът на този Доклад е изготвен на 21 октомври 1998г. от Комисията и е изпратен на Комитета на Министрите на Съвета на Европа, в съответствие с чл.31,пар.2 от Конвенцията.

14. Целтта на доклада, съгласно чл.31 от Конвенцията е:

(и) да установи фактите;

(ии) да даде мнение дали установените факти разкриват нарушение от страна на Държавата на някое от задълженията й по Конвенцията.

15. Решението на Комисията по допустимост е съответно приложено.

16. Пълните текстове на становищата на страните, заедно с документите, представени като доказателства, се намират в архивите на Комисията.

УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИЕ

А. Обстоятелсдтвата по делото.

18. На 28 септември 1992г. Прокуратурата завежда гражданско дело пред Пловдивски районен съд срещу съпруга и свекъра на жалбоподателката. Прокуратурата действа, съгласно правомощията си да започне съдебно производство, като процесуален субституент “в интерес на трето лице”, правна фигура, предвидена в чл.27, ал.1 от ГПК. Прокурорът иска от съда да анулира договора за покупко - продажба, тъй като, както се твърди, той е сключен чрез измама.

19. Съгласно чл.31 от ГПК, Съдът призовава жалбоподателката, която има право в случай, че желае, да участва като страна в процеса.

20. Жалбоподателката и нейният адвокат се явяват на заседанията на Съда, представят и изразяват становища. В протоколите от съдебните заседания жалбоподателката е назована “ищец” като прокуратурата е другия ищец.

21. На заседанието, проведено на 24 март 1993г. адвокатът на жалбоподателката моли за изменение на основанието на иска, с оглед включването на заплахата като допълнително основание за нищожност на договора. Съдът уважава искането като заявява, че допуска допълване на основанието на иска по молбата ищеца.

22. С решение от 7 януари 1994г., обявено на 14 февруари1994г., Районният съд отхвърля иска, тъй като намира твърденията за измама и заплаха за неоснователни. В мотивите към решението се казва, че Съдът “прекратява делото, заведено от Районна прокуратура – Пловдив като процесуален субституент…”

23. На 21 януари 1994г. прокуратурата подава протест срещу решението. Протестът не е допуснат до разглеждане, защото не отговарял на някои процесуални изисквания. /В частност пропуснат е 7-дневния срок за подаване на същия./

24. На 11 април 1994г., в рамките на двумесечния срок, предвиден в ГПК за подаване на молба за Преглед по реда на надзора, жалбоподателката подава такава молба до Върховния съд срещу решението на Районния съд, твърдейки че е страна по делото /съищец/ и моли съдът да установи, че оспоравното решение противоречи на закона и е необосновано. В своята молба до ВС тя не се е оплаквала от нередностите по отношение на нейното допускане за участие в делото като страна.

25. На 30 октомври 1995г, след провеждане на заседание, Съдът отхвърля молбата на жалбоподателката като недопустима.

26. В началото Съдът отбелязва, че по принцип решенията по дела, заведени от процесуален субституент, имат сила на присъдено нещо по отношение на лицето, чието гражданско право е било предявено по време на производството, довело до това решение. Следователно, решението на ПРС от 7 януари 1994г. има сила на присъдено нещо по отошение на Димова.

27. По–нататък ВС подчертава, че РС никога не е конституирал жалбоподателката за страна по делото чрез формално определение. Това е пропуск от страна на РС. Вярно е, че жалбоподателката е взела активно участие в процеса, но РС е бил длъжен по закон официално да я конституира като страна.

28. Тъй като това не е било направено, от чл.233 т.2 от ГПК следва законният интерес на жалбоподателката като лице, обвързано от решение без да е било страна в процеса, довел до него, да иска отмяна на същото. По тази причина ВС счита, че молбата за преглед, подадена от жалбоподателката, трябва да се разглежда като молба за отмяна по чл.233 т.2 от ГПК, в сила през релевантния период.

29. Във всеки случай, срокът за подаване на молбата за отмяна по тази разпоредба е един месец и е бил пропуснат. На това основание ВС обявява молбата за недопустима.

Б. ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО

30. Чл.27 от ГПК предвижда възможността прокурорът да започне и да вземе участие в граждански процес от името на трето лице тогава, когато това е необходимо за защита на държавни или обществени интереси. Според юриспруденцията по чл.27, прокурорът действа като държавен орган, но приема ролята на страна в гражданското производство за защита на интересите на държавата или на някои категории граждани, за които поради специфични обстоятелства се приема, че не биха могли ефективно да защитят правата си.

31. Според чл.15 т.3 и чл.31 от ГПК, Съдът е длъжен официално да призове и конституира като страна в процеса и лицето, в чийто интерес прокурорът е завел делото.

32. Според чл.225 и чл.226 от ГПК, едната от страните в гр. процес има право да започне производство за преглед по реда на надзора /касация/ в рамките на 2 месеца. В това производство ВС може да преценява дали са налице съществени процесуални нарушения и дали решението на по – низшия съд е законно и обосновано. По време на прегледа, ВС има правомощия да отмени решението на по – низшата инстанция и да върне делото за ново разглеждане или да се произнесе по съществото на делото.

33. Чл.233 т.2 от ГПК предвижда, че:

Отмяна на влязло в законна сила решение в срока по чл. 232 може да иска лицето, спрямо което решението има сила, макар то да не е било страна по делото (чл. 172, ал. 2). Срокът за подаване на такава молба за отмяна е един месец от датата, на която третото лице е узнало за решението.

34. Главният прокурор на Републиката може да започне процедура по преглед по реда на надзора, ex officio, в едногодишен срок от постановяване на решението. На практика, заитересованата страна подава молба до Главния прокурор, който решава, на базата на материалите по делото, дали да упражни правомощието си или не. (чл.225 и 226 от ГПК).

35. Процедура по отмяна на влязло в сила решение могат за инициират и Главния Прокурор и Председателя на ВС, в тригодишен срок от датата, на която са възникнали основанията за отмяната. Заитересуваната страна може да подаде молба до Главния прокурор или до Председателя на ВС, с молба да осъществят правомощието си в това отношение.

МНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

А. Оплакването е обявено за допустимо.

36. Комисията е обявила за допустимо оплакването на жалбоподателката заради това, че е отхвърлена, на процедурни основания, молбата й за Преглед по реда на надзора пред ВС и с това е нарушено правото й на достъп до съд по чл.6§1 от Конвенцията.

Б. Спорен въпрос.

37. Съответният спорен въпрос по настоящото дело е дали има нарушение на чл.6§1 от Конвенцията.

В. по отношение на чл.6§1 от Конвенцията.

38. Чл.6§1 от Конвенцията, който е относим, гласи следното:

“Всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения…има право на спрадебливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.”

39. Жалбоподателката твърди, че произволно е лишена от правото ий на достъп до фазата на преглед по реда на надзора, в гражданския процес, в нарушение на чл.6 от Конвенцията.

40. Жалбоподателката развива тезата, че според ГПК, така както е тълкуван в труда на професор Сталев, водеща фигура в областта на гражданския процес в България, когато гражданския процес е започнат от процесуален субституент “в интерес на трето лице”, последното става ex lege страна в процеса.

41. Като резултат от това, по мнение на жалбоподателката, констатацията на ВС, че тя не е страна в процеса и затова не може да има интерес от подаването на молба за преглед по реда на надзора, е погрешна. Още повече, че е напълно неуместно и логически необосновано нейната молба за преглед да бъде считана за молба за отмяна по чл.233, ал.2 от ГПК. Молбата за отмяна по тази разпоредба може да бъде подадена и от трето лице, което не е взело участие в процеса, докато тя е взела участие в него.

42. Правителството твърди, че жалбоподателката е била призована пред Районен съд като съищец, както се изисква от съответните законови разпоредби на ГПК. По-нататък Правителството признава фактът, че РС не е постановил формално определение, с което да конституира жалбоподателката като ищец, но също така посочва, че жалбоподателката не е помолила изрично съда за такова определение.

43. По – нататък Правителството счита, че ВС, отбелязвайки пропуска на РС, не е бил компетентен да приеме молба за преглед по реда на надзора, произитичаща от лице, което не е било конституиранно като страна в процеса. Единствената съществуваща легална възможност да се поправи пропуска на РС е искане за отмяна на решението от страна на Главния прокурор. Във всеки случай, жалбоподателят не е сезирал Прокурора с такова искане.

44. Правителството още подчертава, че при тези обстоятелства ВС е действал по благоприятен за жалбоподателката начин. Съдът е разисквал по свой почин дали писмото с молбата за преглед по реда на надзора трябва да се разглежда като молба за отмяна. Във всеки случай, едномесечния срок за подаване на молба за отмяна е изтекъл по пропуска на жалбоподателката.

45. Правителството заключава, че не е налице неправомерно ограничаване на правото на жалбоподателя на достъп до Върховния съд, че тя е имала възможност да участва при разглеждането на делото й пред РС, и че твърдението за нарушение на чл.6 от Конвенцията е необосновано.

46. Правителството още подчертава, че жалбоподателят не е подал жалба срещу решението на ПОС от 7 януари 1994г. и че тя е могла да подаде молба до Главния прокурор или до Председателя на ВС, искайки от тях да упражнят правото си да започнат процедура по преглед или процедура по отмяна на влязлото в сила решение.

47. Комисията подчертава, че оплакванията на жалбоподателката са за ограничаване достъпа й до процедурите по преглед в дело, което касае решаването на нейни граждански права и задлъжения. Ето защо то трябва да бъде разгледано през призмата на чл.6§1 от Конвенцията, въпреки че това не е обсъждано от Правителството.

48. Комисията трябва първо да установи дали действително е бил ограничен досъпа на жалбоподателката до процедурите по прегледа, както тя твърди.

49. В това отношение Комисията подчертава, че молбата на жалбоподателката за преглед по реда на надзора е била отхвърлена. Във всеки случай, Правителството подчертава, че жалбоподателката е имала достъп до процедурите по прегледа чрез Главния прокурор. Комисията подчертава, че според приложимото национално право ипрактика, Главният прокурор разполага с провото да прецени дали да започне или не процедура по преглед. От това следва, че молбата до Главния прокурор не може да бъде разглеждана катопроцесуален инструмент, осигуряващ правото на жалбоподателката на достъп до процедурите по прегледа.

50. Също така Правителството се аргументира, че жалбоподателят е трябвало да подаде молба до Главния прокурор или до Председателя на ВС, искайки от тях да започнат процедура по отмяна на влязло в сила решение, съгласно чл.233 от ГПК, ако не получи отговор на оплакванията си. Жалбоподателката не прави оплакване за това, че не е участвала в процедурите пред РС, а че съдът е постановил неправилно решение. Съответно тя се е опитала да използва предвидените в ГПК средства и да започне процедура по преглед по реда на надзора.

51. Ето защо, Комисията намира, че ВС отхвърляйки молбата на жалбоподателката от 30 октомври 1995г. за преглед по реда на надзора, ефективно е ограничил достъпа й до процедурата по прегледа. Ето защо, трябва да бъде установено дали това е било в съответствие с чл.6§1 от Конвенцията.

52. Комисията напомня, че чл.6§1 от Конвенцията не лишава Държавата от правото й да формулира правила, регламентираци достъпа на молителите до апелативен или касационен съд, предвиждащи, че целта на тази регулация е да осигури надлежно администриране на съдопроизводството(№ 12275/86г.; № 16598/90г.).

53. Няма нарушение на чл.6§1 от Конвенцията, когато жалбоподателят е пропуснал възможността за достъп касационния съд, поради своя собствена процедурна грешка (Блуайя Гомес де ля Торе срещу Испания, решение от 19 декември 1997г.; Едификасионес Марч Галего С.А. срещу Испания, решение от 19 февруари 1998г.).

54. По настоящото дело Комисията подчертава, че жалбоподателката е участвала като страна (съищец) в процедурите пред ПОС. Тя е била призована от съда и е взела активно участие в развитието на делото. Съдът дори е допуснал разглеждането на молба, подадена от нея. А е ясно, че лице, което не е страна в процеса, не може да депозира молби.

55. При тези обстоятелства, Комисията не счита за необходимо да се впуска в теоретичен спор дали жалбоподателката е била считана ex lege за страна в процеса или дали тя не би могла да бъде определена като страна в процеса без формално определение на РС в тази насока. Достатъчно е да се подчертае, че липсата на такъв формален акт е като пропуска от страна на РС.

56. По-нататък Комисията подчертава, че кагато жалбоподателката е започнала процедура за преглед, това е доказало невъзможността, поради процедурния пропуск на част от РС, да постанови формално определение, конституирайки я като страна. Доколкото Правителството подчертава факта, че жалбоподателката не е подала молба за коституиране съгласно процедурните правила, Комисията подчертава, че според чл.15, ал.3 от ГПК, РС е бил задължен да призове жалбоподателката като “страна”. Още повече, ВС и Правителството приемат, че РС е отговорен за пропуска.

57. Комисията още подчертава, че молбата на жалбоподателя за преглед по реда на надозора е подадена в рамките на предвидения двумесечен срок и е била в предвидената форма. Не е подчертавано, че молбата е била процесуално недопустима.

58. При тези обстоятелства, Комисията намира, че обявяването на молбата на жалбоподателката за преглед по реда на надзора за недопустима, не е базирано на процесуални пропуски от нейна страна, а е резултат от пропуск, на РС. Ето защо, става ясно, че лишаването от достъп до процедурата по преглед по реда на надзора de facto представлява наказване на жалбоподателката за формални грешки, допуснати от РС.

59. Такова ограничаване на достъпа до касационната инстанция не с цел да се осигури надлежно администриране на съдопроизводството.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

60. Комисията заключава, единодушно, че по настоящото дело е налице нарушение на чл.6§1 от Конвенцията.