ОТНЕМАНЕТО НА ШОФЬОРСКИ КНИЖКИ
ЗА СТАРИ НАРУШЕНИЯ Е НЕЗАКОННО

адвокат Катина Бончева

В края на миналата седмица бяха оповестени поредните хрумвания на народни представители за промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Според председателя на Парламентарната комисия по транспорт Й.Мирчев, цитиран от „24 часа”, шофьорските книжки на водачи, които не са платили наложените им глоби в едномесечен срок, ще бъдат отнемани. Изказванията на г-н Мирчев създават впечатление, че тази нова санкция ще се прилага и към заварени случаи – при глоби за нарушения, извършени преди влизането в сила на замислените изменения на ЗДвП.

Такова законодателно решение би конфронтирало новия ЗДвП с базисни правни принципи, забраняващи обратно (ретроактивно) действие на нов закон, предвиждащ по-тежки санкции спрямо заварени случаи. В българското право този принцип е установен в чл.14 от Закона за нормативните актове, според който обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. В конкретния случай, това означава, че народните представители трябва да докажат на обществеността, че няма друг разумен и правомерен начин за събиране на старите глоби.

Дори да се окаже оправдано от гледна точка на ЗНА, отнемането на шофьорски книжки за стари нарушения, неизбежно би влязло в противоречие с чл.7 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Според тази разпоредба никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента    на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.

В своята практика Европейският съд в Страсбург нееднократно е подчертавал, че не е обвързан от правната квалификация, която националният законодател дава на даден закон. В много случаи той е приемал, че разпоредби, които, според вътрешното право, са административни или дисциплинарни, попадат в предметния обхват на чл.7 от ЕКЗПЧОС. По делото Енгел както Комисията, така и Съдът приемат, че характерът на производството по вътрешното право не е решаващ. В противен случай националните власти биха могли да избегнат задълженията по тази разпоредба, като предвидят дисциплинарни производства за нарушения, които с оглед на тяхното естество или характера на налаганата санкция, би трябвало да се регулират от наказателното право.

Поради спецификата и тежестта на наказанието „отнемане на свидетелство за правоуправление”, твърде вероятно е Съдът в Страсбург да приеме, че то представлява „налагане на по–тежко наказание от това, което е било предвидено за съответно престъпление, когато то е било извършено” по смисъла на чл.7 от Конвенцията.

Последиците от „прагматичното” законодателно предложение на транспортната полиция са лесно предвидими – стотици нови дела пред съда в Страсбург, с почти гарантиран успех. Тъй като нарушението произтича пряко от ЗДвП, потенциалните жалбоподатели биха могли директно да се обръщат към Европейския съд по правата на човека, без да изчерпват някакви вътрешноправни средства за защита. Така България ще затвърди челната си позиция сред най-често осъжданите от Европейския съд страни, а присъдените обезщетения вероятно ще надхвърлят размера на събраните, чрез отнемане на шофьорските книжки, глоби. Така поредното законодателно хрумване може да доведе до абсурдна ситуация. Заплахата за отнемане на свидетелство за правоуправление, вероятно ще принуди много шофьори да платят дължимите глоби. После всеки от тях, с голяма доза вероятност, би могъл да осъди в Страсбург държавата да му плати многократно по-високо обезщетение. Така, след години безхаберие, държавата ще предостави на нарушителите нов законодателен бонус – възможност да осъдят държавата и да получат значителни обезщетения. Тези обезщетения отново ще бъдат платени от данъкоплатците, които издържат институциите, отговорни за войната по пътищата. Противно на обществените очаквания, в новия законопроект не са предвидени санкции за държавните органи и служби, отговорни за лошите пътища, за липсващите знаци и маркировки, за неадекватно обучение на кандидат-шофьорите и за ненадеждния полицейски контрол на движението по пътищата. По стар български обичай,  законодателят не търси истинските причини за катастрофите по пътищата, а с андрешовски хитринки атакува техните последици. Отново хората ще плащат с парите и с живота си за сблъсъците по пътищата и в държавата.