БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И
ОТГОВОРНОТО ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ

Преди дни „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” призова пловдивчани към своеобразно гражданско неподчинение – да не плащат местни данъци и такси и да не спазват общинските наредби. Апелът е предизвикан от отказа на Общината да почиства снега и леда по улиците на града, довел до травми и пътнотранспортни произшествия, до загуба на време и самоуважение. Очаквано, тази гражданска акция беше окачествена от „доброжелатели” като анархистична. Кметът Славчо Атанасов, който прекара януарската криза в Италия, я определи като „несериозна” и призова към отговорност жителите на Пловдив. Всъщност идеята за гражданската съпротива срещу държавата не е нито нова, нито екзотична. Нейната етична и философска основа е поставена още в ХІІІ век от Тома Аквински. Тя е дефинирана в Магна Харта от 1215 г. като „право на съпротива срещу всяко нарушение на законността”. Тезата за гражданско неподчинение е доразвита от Джон Лок, в контекста на учението за обществения договор. Според него, законността на гражданската съпротива срещу държавата се корени в суверенните правомощия на народа като „учредител на властта”.

Макар и формулирана по различни начини, идеята за „обществения договор” е юридически фундамент на конституциите в демократичните общества. Според нея, смисълът на правовата държава е да защитава хората от произвол, а разделението на властите осигурява, чрез независим съд, защитата им от самата държава. Правата на гражданите се гарантират в Конституцията чрез реципрочни задължения на държавните институции. Най-общо, държавата дължи на хората ред, здравеопазване и образование, за които те плащат съответни данъци. На тази етична и правна база, в демократичните държави, гражданското неподчинение е легитимна форма на самозащита срещу властта. При снежната криза, на много места, държавата не положи разумната и дължима грижа за живота и здравето на хората. Прокуратурата, която трябва да разкрие и накаже виновните, съпричастно мълчи.

Без защита от изпълнителната и съдебната власт, за гражданите, които не приемат плебейското смирение, остава правото да се самоорганизират и самоотбраняват, припомняйки на властите кой е техен суверен. Ето защо нашата акция има не толкова юридическо, колкото символно значение. Посланието на Асоциацията към местната администрация в Пловдив е повече от ясно – Щом не чистите града, а чакате слънцето и топлият вятър да Ви свършат работата, ние отказваме да си даваме парите за слънце и вятър. Щом Вие не спазвате нашата Конституция и закони, ние няма да спазваме Вашите наредби. Искаме някой да поеме отговорност за счупените кости и коли по пловдивските улици.

От друга страна, бездействието на общината навежда на мисълта, че договорите за снегопочистване не са сключени, за да се изпълняват, а, за да бъдат „усвоени” нашите пари от „подходящите” хора. Това предположение се „връзва” и с изненадващата декларация на кмета на Пловдив, че няма виновни и че никой няма да бъде наказан.

Поради това, освен към хората, апелът на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” е адресиран и към апелативния прокурор на Пловдив – Росен Димов. миналото лято той, отклонявайки се от преките си задължения, отклони и тежките камиони от пътя за морето. Сега, когато вторият български град е затънал под мръсен сняг, Прокуратурата не прави нищо, за да разкрие причините и виновните за това състояние. Тя остана безучастна и след като лекари алармираха, че мръсотията по улиците е канцерогенна.

Нашата цел не е да бъдат блокирани демократично избраните общински институции, а да бъдат накарани да работят в интерес на хората и в съответствие с предизборните си обещания. Акцията на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” не цели компрометиране на общинския бюджет, а изразходване на парите ни в обществена полза и по прозрачен начин. Това е адекватна и отговорна позиция на осъзнати граждани срещу безотговорна и арогантна власт.