СПЕЦИФИКИ ПРИ ВОДЕНЕТО НА
СТРАТЕГИЧЕСКИ ДЕЛА В БЪЛГАРИЯ

Михаил Екимджиев, адвокат

І. РЕТРОСПЕКЦИЯ

Изложението на темата предполага кратък исторически преглед на условията за успешно водене на дела в обществен интерес след промените в България от  началото на деветдесетте години на миналия век.

Този период се характеризира със социален и политически преход от тоталитарно към демократично обществено устройство. Типична за посттоталитарната държава е липсата на традиция и разработени механизми за взаимодействие и взаимен контрол между държавните органи, водеща до неефективност на демократичните по форма институции. При тези условия общоевропейските ценности и стандарти, въплътени в някои новоприети български закони, нерядко влизат в драматична юридическа и морална колизия с виталния тоталитарен манталитет на хора, от които зависи прилагането на “новото право”.

В правозащитен план този конфликт се проявява в твърде нееднозначно отношение на българските власти към правата на човека. От една страна, те неотменно декларират, че защитата на правата на човека е техен основен приоритет. От друга страна, ръстът на “видимата” престъпност и свързаните с нея  несигурност и недоверие в институциите се използват от  високопоставени държавни „мъже” за лансиране на ретроградни идеи за ограничаване на гражданските права и свободи. Мощни пропагандни центрове на “силови” институции  внушават тезата за антагонизъм между обществената сигурност и индивидуалните права. При липсата на демократични традиции, широки обществени слоеве са податливи на тези внушения, които застрашават крехкото  гражданското общество в България. Неблагоприятната социална среда маргинализира правата на човека като ценност. Този неблагоприятен социално-политически контекст обуславя необходимостта от  разясняване и отстояване на основните права и свободи на индивида, което се осъществява и чрез воденето на дела в обществен интерес.

При описания „разнобой” на политически тенденции, илюстративен, по отношение на възможностите за водене на стратегически дела, е опитът на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, учредена през 1997 г. в гр.Пловдив.

За осемте години след своето учредяване "Асоциацията" се утвърди като една от водещите правозащитни организации в страната. Адвокати - експерти към „Асоциацията”, успешно проведоха редица стратегически дела, които провокираха законодателни промени, доведоха до отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и  до сериозни "пробиви" в посттоталитарните практики на съдебните органи и администрацията.

"Натискът" върху българските институции за прилагане на европейските правозащитни стандарти първоначално провокира неприкривана враждебност. Консерватизмът и битуващите дори в юридическото съсловие архаични представи за правата на човека създаваха изключително неблагоприятна среда за ефективни правозащитни действия на национално ниво. Неслучайно първите значими правозащитни успехи, реализирани в периода 1996-1999 г. не бяха постигнати пред българските съдилища, а пред Европейския съд в Страсбург.

Решенията по делата "Луканов", "Асенов" и "Николова" провокираха и ускориха най-радикалната реформа в НПК от последните десетилетия. С тези промени до голяма степен беше преодолян сталинисткият модел на наказателно правосъдие, характеризиращ се с изключителни правомощия на Прокуратурата и принизена роля на Съда.

Лавинообразното увеличаване на българските дела пред Европейския съд в периода 1999-2002 г., за което решаващ принос имат правозащитните организации и работещите за тях адвокати, се оказа надежден стимул за започване на организирано обучение на българските магистрати, целящо повишаване на квалификацията и промяна в професионалните нагласи към правозащитните проблеми. Осмислянето на правата на човека като реална и защитима ценност на демократичното общество, повлия благоприятно на възможностите за водене на дела в публичен интерес  пред националните съдилища. Използвайки тази макар и твърде колеблива тенденция, адвокатите на Асоциацията проведоха едни от първите дела, с подчертан обществен и правозащитен ефект в следните насоки:

   - Пред ВАС бяха спечелени редица дела, образувани по жалби срещу незаконосъобразни разпоредби от подзаконови нормативни актове. Емблематична в разглеждания аспект е отмяната на текстове от наредби, визиращи ценообразуването на електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ;

- За първи път Министерството на регионалното развитие и благоустройството и няколко големи общини бяха осъдени от хора с трайни физически увреждания за неосигуряването на общодостъпна архитектурна и битова среда.

- Спечелени бяха множество дела, заведени от граждани-потребители срещу монополистите - НЕК, ВиК и Топлофикационните дружества в Пловдив и София;

- За първи път  български съд прие за установено, че хигиенните и битови условия в следствения арест на ОСл.С - Пловдив са нечовешки и унизителни. С Решение на Апелативен съд - Пловдив беше присъдено значително по размер обезщетение на непълнолетно момче, заболяло от туберколоза в следствения арест. Три години по-късно, с решение по делото „Кехайов срещу България”, Европейският съд по правата на човека също констатира, че условията в българските следствени арести са в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение, произтичаща от чл.3 на ЕКЗПЧОС.

- Съществен принос за хармонизиране по българската съдебна практика с правозащитните стандарти на ЕКЗПЧОС имат спечелените пред Европейския съд в Страсбург  дела „Николова”,  „Илийков”, „Т.Янков”,  „Кюркчиян” и др.

- Значителен е и броят на спечелените дела по чл.2 ЗОДВПГ, основание за които са неправомерни актове и действия на органи от съдебната система.

Изброените правозащитни "пробиви" са едновременно предпоставка и  индикация за позитивни промени в обществените нагласи към правата на човека в България. Тези промени се проявяват най-осезаемо в следните аспекти:

- Все повече хора в България се проявяват  като субекти на правото и гражданското общество, демонстрирайки готовност за отстояване със законни средства на гражданските права и свободи;

- Все повече адвокати упражняват правото в интерес на обществото, дори с цената на професионално конфронтиране с институциите, в противовес на доминиращите корупционни нагласи и практики;

- Все повече съдии показват готовност да правораздават в интерес на обществото, дори когато публичният интерес се конфронтира с държавния.

- Делата в публичен интерес са контрапункт на опасната за гражданското общество в България тенденция на "капсулиране" на съдебната власт. В българския социално-политически контекст кризата в доверието към съдебните органи добива драматичен характер и застрашава самата държавност. Както сочи конституционният съдия Румен Янков в своето особено мнение по к.д. № 17/2002 г., визиращо промените в ЗСВл:

".... всеизвестно е, че в определена област, ако се допусне който и да било орган от властите да действа безконтролно, той ще се превърне в източник на деспотизъм. Магистратурата не прави изключение. Тук опасността е засилена, тъй като по историческа традиция съдебната власт при прилагането на законите по-малко зависи от другите власти и практически не подлежи на граждански контрол. В обществен и психологически план "властта на съдиите е търпима само поради възможността за обжалване". При това положение голяма е опасността да се оформи изолирана власт, която под претенции за независимост се противопоставя на всяка промяна, търсене на отговорност и прозрачност...".

- На фона на ширещите се в публичното пространство твърдения за корупция и "клиентилизъм" в съдебната система, делата в обществен интерес припомнят, че същностното предназначение на съдебните органи е защитата на  обществени ценности. Така те способстват за повишаване на общественото доверие в съдебните институции.

- Воденето на стратегически дела подпомага формирането на гражданското общество в България, създавайки  нови форми и практики на граждански контрол. Показателни в разглеждания аспект са делата пред ВАС, целящи отмяна на противозаконни текстове от административни нормативни актове, делата водени в защита на хора с увреждания срещу недостъпната градоустройствена среда и делата срещу монополистите. Поради специфичните цели и различните процесуални средства за водене на трите групи стратегически дела, те ще бъдат разгледани диференцирано.

ІІ. ВОДЕНЕТО НА ДЕЛА ПРЕД ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЗА ОТМЯНА НА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ.

2.1. Значимостта на делата пред ВАС като правозащитен инструмент

Социалната значимост на тези дела се очертава особено ясно при колизията между демократичните по форма и замисъл промени в законодателството и проявите на тоталитарен манталитет сред представители на изпълнителната власт. Съчетан с властови позиции, този манталитет се възпроизвежда и институционализира. Типични негови прояви са незачитане на индивидуалните права и обществения интерес, склонност към заобикаляне на закона и "присвояване" на власт. Фактическото дерогиране на волята на Суверена, обективирана в Конституцията, международните договори и законите, се осъществява чрез издаването на административни актове, стесняващи и деформиращи действието на закона. Подобен деструктивен ефект имат административните и съдебни практики, които по правило се установяват за удобство  на техните създатели, а не за улеснение на гражданите. Поради това, дори когато са очевидно противозаконни и ретроградни, те проявяват изключителна репродуктивност и фактически игнорират основни човешки права и свободи.  Така, зад привидно демократична фасада на обновяващо се законодателство и свободно избрани институции, се осъществява администриране от посттоталитарен тип, в което индивидуалните права и общественият интерес не са на почит. Незрялостта на гражданското общество, липсата на демократични традиции и на гражданско самосъзнание, благоприятстват административния произвол.

В очертания исторически и социално-психологически контекст, делата пред ВАС целят култивиране в представителите на държавните институции на респект към закона, а в гражданите - на готовност за отстояване на правата им, чрез адекватно юридическо противодействие.

Жалбите до ВАС целят отмяна на подзаконови актове, противоречащи на правни норми с по-висок юридически ранг. Юридическото съпоставяне на закона, олицетворяващ в най-висока степен обществения интерес и волята на суверена, с актовете на изпълнителната власт, е надежден тест за демократичността на управлението.

2.2. Характеристики на процедурите пред ВАС

А) Активната легитимация

От практическа гледна точка, особено полезно предимство на производството пред ВАС, като инструментариум за водене на стратегически дела, е неговата общодостъпност. Генерално правно основание на жалбите срещу незаконосъобразни подзаконови нормативни актове са разпоредбите на чл.4 ал.1, чл.120 и чл.125 ал.2 от Конституцията на Република България, според които:

Чл. 4.  (1) Република България е правова държава.  Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Чл. 120.  (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.

Чл.125. (2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

От върховенството на закона, като определящ признак и юридически фундамент на правовата държава, произтича активната процесуална легитимация на всички правни субекти (физически и юридически лица) да искат отмяната на норми от подзаконови актове на администрацията, които противоречат на разпоредби с по-висок юридически ранг.

В своята практика ВАС нееднократно се е произнасял, че за да бъде разгледана жалба срещу подзаконов нормативен акт, не е необходимо удостоверяването на специфичен правен интерес, произтичащ от непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя от атакуваната правна норма.

Съгласно чл.5 ал.4 от Основния закон:

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.  Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

По силата на тази разпоредба, ВАС преценява и съответствието между подзаконови нормативни актове и международни договори, което по същество е косвен контрол за конституционносъобразност на административното нормотворчество.

Спецификите на  обсъжданата тема не предполагат детайлно разглеждане на въпросите кои административни актове подлежат на обжалване пред ВАС, нито дефиниране на понятия като индивидуален, общ и нормативен административен акт. Поради това, в последващото изложение ще бъдат разгледани някои практически аспекти, засягащи преди всичко подбора, целите и пречките при водене на стратегически дела пред ВАС.

Б) Подборът на делата

Определяща характеристика на стратегическите дела е търсената с тях обществена промяна. Желаният ефект е продължителен и широкомащабен. Той излиза извън предмета на конкретния спор, надхвърля темпоралните рамки на съдебния процес и интереса на конкретния клиент.  От тази гледна точка, при липсата на възможност за сезиране на Конституционния съд с индивидуални жалби, обжалването  на подзаконови нормативни актове изглежда надежден правен  инструмент за успешно водене на дела в обществен интерес.

2.3.  Кръгът на засегнатите лица

По правило,  нормативните актове на администрацията – Постановления, Наредби, Правилници и т.н., имат неограничен брой адресати. В зависимост от предмета на регулация, реалният брой на лицата, засегнати от противозаконна административна разпоредба е твърде различен. Поради това, един от критериите при избор на стратегическо дело е кръгът „бенифициенти” на правозащитната акция. Това са правните субекти, които биха били облагодетелствани при успешно развитие на делото. От тази гледна точка, „най-силни” са казусите, при които се атакуват норми, засягащи най-широк кръг лица.

Показателни в разглеждания аспект са три решения на ВАС от 18 юли 2002 г., постановени по жалби на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”. С тях бяха отменени текстове от три наредби на Министерски съвет, регламентиращи механизмите за формиране на цените на топлинната енергия, електрическата енергия и природния газ. Решенията на ВАС бяха широко огласени от всички печатни и електронни медии. Информационният отзвук провокира публичен дебат за липсата на прозрачност в ценообразуването на енергоносителите, за нуждата от по-надежден институционален и граждански контрол върху монополистите.

Подобен ефект имаше и Решение № 295/16.01.2004 г., с което бяха отменени редица разпоредби от Постановление № 154 от 15.07.2003 г. на МС. С него драстично бяха увеличени държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.

2.4.  Социалната уязвимост на засегнатите от атакуваните норми  лица

При равни други условия, най-силен обществен резонанс имат жалбите пред ВАС срещу нормативните актове на изпълнителната власт, засягащи  социално уязвими групи  - хора с физически и ментални увреждания, лица, нуждаещи се от животоподдържащи и животоспасяващи лекарства,  деца и др.

Типичен пример в тази насока е решението на ВАС от 31.07.2003 г. по адм. дело № 2654/2003 г. С него по жалба на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” бяха отменени разпоредби от Инструкция № 1 на НОИ от 05.02.2002 г., които лишаваха от парични помощи за профилактика и рехабилитация хората с дефинитивни състояния, които нямат възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността и инвалидността им е определена пожизнено.

Подобен е и правозащитният ефект, целен с жалбата на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” срещу чл.4 л.1 т.1 от Правилника за приемане на студенти в специалността “Здравни грижи” за учебната 2003-2004 г., издаден от Медицински университет /МУ/ - Пловдив.

Делото е провокирано от конкретен проблем. Ръководството на МУ – Пловдив отказва да приеме документи за кандидатстване на младо момиче,  страдащо от глухота, с определена втора група инвалидност, позовавайки се на чл.4 ал.1 т.1 от Правилника и приложението към него, визиращо 17 заболявания, при които не се разрешава кандидатстване в Университета.

Тази норма е с откровено дискриминационно съдържание и противоречи на  редица кон ституционни и законови текстове, гарантиращи особена закрила и специални облекчения при кандидатстване и получаване на образование от хората с трайни физически увреждания.

Завеждането на дела в защита на социално злепоставени групи и/или индивиди има многопосочни позитивни измерения:

Преди всичко, чрез тях се оказва юридическа помощ на хората, които най-много се нуждаят от нея. Поради специфичното положение на тези лица, характеризиращо се с нарушена социална комуникация, водеща понякога до изолация, те изключително трудно противодействат на посегателствата срещу правата им. Неадекватното отношение на държавата към тези хора нерядко ги превръща в социални аутсайдери, които по чисто икономически причини нямат реален достъп до съд. За това способства и липсата на гарантирана правна помощ и служебна защита по граждански дела.

Неоспоримата етична основа на този тип казуси провокира публична подкрепа както към засегнатите лица, така и към правозащитните организации и техните акции. Тези дела имат и най-голям шанс за позитивно медийно отразяване. Това е така, тъй като в човешкото и в общественото съзнание понятията „право” и „справедливост” са неразривно свързани. За това, делата, които се асоциират в обществените представи със справедлива кауза, не просто предизвикват симпатии. Публичното оповестяване и подходящата юридическа интерпретация на тези случаи позволяват да бъдат разбрани и осмислени проблемите на злепоставената група. Така се формират обществена съпричастност и солидарност, активна гражданска позиция по поставения пред съдебните власти правозащитен проблем.

Описаната ситуация позволява на хората да опознаят правото не само като средство за защита, но и като „оръжие” за социална промяна.

2.5.  Актуалност на правозищитния проблем.

Вероятността  дадено стратегическо дело да получи подходяща медийна разгласа, която е решаваща за обществения интерес и за публичната подкрепа на правозащитната акция, е толкова по-голяма, колкото  по-актуален е атакуваният с жалбата социално значим проблем. Ето защо е изключително важно делото да се окаже „на гребена на информационната вълна”. Този резултат най-лесно се постига, когато правозащитниците реагират непосредствено след приемането на спорни и дебатирани в публичното пространство подзаконови нормативни актове. Типични примери в тази насока са жалбите от „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, подадени в началото на 2005 г. срещу Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси, срещу Наредба № 18 за задължителното застраховане от 30.11.2004 г., според която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се прекратява при промяна на собствеността на МПС и срещу Наредбата за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения. Тези жалби бяха подадени, когато обществеността беше активно информирана за новоприетите правила, засягащи на практика всички българи. Подходящо избраният момент осигури вписването на „новината” за сезирането на ВАС в общия информационен поток, посветен на новите наредби. Включването на темата за заведените дела в информационните масиви на медиите обезпечава много по-обстойно отразяване на темата при евентуален успех на жалбите. Тогава еднократният информационен повод се мултиплицира и превръща в тема с продължение. За разлика от  новинарския формат, нейното отразяване почти винаги съдържа аналитичен коментар, който е най-полезен за медийното експониране на целите на стратегическото дело и на правозащитните дейности като цяло.

2.6. Възможности за въздействие от страна на адвокатите и неправителствените организации върху медийното отразяване на делата в публичен интерес.

Стратегическите дела не биха могли успешно да постигат специфичните си цели, без подходящо медийно разгласяване. Надеждността на комуникацията с медиите се определя от редица предпоставки, някои от които могат да бъдат позитивно повлияни от адвокатите и/или организациите, водещи делата в публичен интерес. Сред важните условия за адекватна медийна разгласа са: 

А) Изборът на подходящи средства за масова информация.

Електронните и печатни медии имат различен информационен профил и различни целеви групи. Различни са и жанровете на техните информационни материали. Затова първата преценка е къде темата има най-голям шанс да бъде отразена пълноценно. Този избор е решаващ, тъй като, след първичното  публично експониране на информацията,  шансът тя да бъде възпроизведена от друга медия значително намалява. Поради това, ако информационният повод бъде представен на медия, която не е в състояние да го интерпретира адекватно, ефектът от публичното отразяване на делото би бил твърде съмнителен.

Б) Последователността при предоставянето на информацията.

По правило, „новините”  за заведени или спечелени стратегически дела първо се предоставят на електронните медии, които могат да ги излъчат буквално след минути в информационните си емисии. Ако информационният повод бъде оценен като значим, има шанс темата по-късно да бъде включена и в аналитични радио и телевизионни рубрики. Това не намалява вероятността тя да бъде дискутирана и на страниците на печатните издания, излизащи в деня, следващ събитието, или в края на седмицата. Във всеки случай, ако информацията  първо се появи на страниците на вестник или списание, едва ли сериозна електронна медия би проявила интерес към нея като „новина”.

В) Начинът на представяне на проблема.

Вероятността информация, свързана със стратегическо дело, да бъде позитивно интерпретирана, е толкова по-голяма, колкото по-ясно е дефиниран атакуваният правозащитен проблем. Медиите се интересуват преди всичко от социалната значимост на темата и от целения с делото публичен ефект. Поради това, акцентът не следва да се поставя върху личността на конкретния клиент или адвокат, нито върху техните индивидуални процесуални цели и действия. Най-важно е подчертаването на публичната  значимост на проблема и на очакваните позитивни последици при спечелване на делото.

Както беше посочено, стратегическите дела и медиите, които ги отразяват, обикновено поставят акцент върху публичните аспекти на атакувания правозащитен проблем. Въпреки това, неговата значимост и дълбочина понякога се илюстрират най-добре от личната история на конкретен човек. Затова при подбора и „отглеждането” на дадено стратегическо дело, значение има и въпросът дали атакуваният проблем може да бъде „олицетворен” от конкретен човек, с подходящи характеристики. В разглеждания аспект, следва да се отчита фактът, че при медийното отразяване на случая, именно това лице, с неговите разбираеми за публиката проблеми, се превръща в носител и символ на правозащитните послания на стратегическото дело. Значимостта на избора на конкретен клиент (когато такава възможност изобщо съществува), който да олицетворява и персонифицира стратегически казус, следва да се преценява и с оглед „политиката” на някои медии да отразяват главно битовите и социални страни на ситуацията, а не юридическите й аспекти. Поради това, преди да инициира контакт с дадена медия, адвокатът би трябвало да предвиди риска от окарикатуряване на случая и/или от  „разводняване” и битовизиране на правозащитен проблем. Ето защо, паралелно със стремежа за избор на подходящ клиент, адвокатът трябва да има стратегия по какъв начин (лично или чрез „пострадалия” човек) информационното представяне на казуса би имало най-позитивно въздействие.

Д) Коректност и взаимно доверие при общуването с медиите.

Визираните в предходните точки възможности на адвокатите и неправителствените организации да влияят позитивно върху медийното отразяване на стратегическите дела биха били твърде условни без взаимно доверие с журналистите, професионално ангажирани с отразяване на събитията с правозащитна тематика. Това се постига преди всичко с коректно и едновременно предоставяне на информацията на различни медии. На практика, това се осъществява най-добре чрез провеждане на редовни, предварително оповестени брифинги. Необходимото доверие при комуникацията с медиите трудно може да бъде постигнато, ако адвокатът не е готов да отговаря на „неудобни” въпроси или ако има претенции за контрол върху журналистическите материали. Системното и адекватно общуване с медиите помага на журналистите да осмислят юридическата и социална значимост на стратегическите дела и да ги представят по подходящ начин пред обществеността.

2.7. Проблеми при воденето на стратегически дела пред ВАС

Както беше посочено, общодостъпността на производството пред ВАС и неограниченият брой адресати на атакуваните подзаконови актове, правят делата пред ВАС теоретично най-ефективен юридически инструмент за установяване на действително върховенство на закона.

Поради националните особености на българското правосъдие, точно тези предимства на процедурите пред ВАС се превърнаха в най-големия проблем на стратегическите дела, водени пред него.

Непосредствено след възстановяването на дейността на  ВАС  в края на 1996 г., той даваше обнадеждаващи сигнали за професионализъм, независимост, адекватно отношение към правозащитните проблеми и обществения интерес. За европейския облик на ВАС съществено допринесе и модерната информационна система, осигуряваща свободен и навременен достъп не само до актовете на съда, но и до протоколите от съдебните заседания. На фона на архаичния консерватизъм, характерен за останалите съдебни институции, правозащитната общност заживя с надеждата, че най-после в България има истински съд, работещ професионално и със завидно темпо. Неслучайно  броят на жалбите пред ВАС за отмяна на подзаконови нормативни актове растеше лавинообразно. Според данни от Председателя на ВАС, публикувани в интернет-страницата на Съда, през 2001 г. съдът е разгледал 45 жалби срещу подзаконови нормативни актове, през 2002 г. – 69, през  2003 г. – 81, а през  2004 г.- 118. Тази тенденция вероятно стъписа част от съдиите, които явно  провидяха в растящия брой дела заплашително служебно бреме, на което трябва своевременно  да се противодейства. Реакцията беше първосигнална и примитивна. По редица прецизно аргументирани жалби, разкриващи очевидни несъответствия между подзаконови актове и норми с по-висок юридически ранг, бяха постановени решения, с които едва ли някой юрист би се гордял. Кулминация на този „опълченски” подход бе постигната при „изгубването” в деловодството на ВАС на 3 жалби на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, подадени през 2004 г. Месеци след документираното получаване на жалбите във ВАС, дела не бяха образувани, а ръководството на съда не даде разумно обяснение за тяхната съдба.

Така натрупаната негативна рутина и някои явни професионални компромиси с политическа обагреност,  „убиха” илюзията за „различния” ВАС.

Друг, сравнително по-мек израз на негативизма на съдии от ВАС, към дела, водени в обществен интерес, е фрагментарната и бланкетна мотивация на част от решенията, с които жалбите са отхвърлени. В някои случаи решаващи аргументи на жалбоподателите са игнорирани мълчаливо. При други, оплакванията са интерпретирани от Съда произволно, по начин, който неизбежно води до тяхното отхвърляне. Нерядко ВАС приписва на жалбоподателите твърдения, които не фигурират в жалбата, и после с нетипична охота  и категоричност ги опровергава. При някои решения самият тон на мотивите е „невротичен” и издава неприкрита досада от ситуацията, при която неправителствени организации се опитват да осъществят „свои” правозащитни проекти, създавайки допълнителна работа на съдиите. Има и решения, в които законът флагрантно е нарушен. Очевидността на нарушенията и арогантната мотивация на някои съдебни актове индицират практическо възползване от необжалваемостта на решенията на петчленните състави на ВАС и нетипично професионално удовлетворение от поставянето на жалбоподателя пред „свършен факт”. Тези твърде тъжни констатации обосновават заключението, че много съдии от ВАС недооценяват обществената значимост на делата, водени в публичен интерес, целящи ефективен  граждански контрол върху администрацията.         

Неубедителността и откровената абсурдност в мотивите на част от решенията на ВАС индицира стремеж да бъдат демотивирани правозащитните организации за осъществяване на подобни проекти. Налага се неприятен извод, че за част от съдийското съсловие служебният комфорт и стремежът за намаляване на професионалните ангажименти са по-важни от обществения интерес и от правата на гражданите. По този начин самият ВАС, с отношението си към стратегическите дела, се очертава като основен проблем пред тяхното успешно провеждане. Омаловажаването на правата на човека като ценност и неприкривания негативизъм към адвокатите и организациите с правозащитна насоченост до голяма степен обезсмислят законодателната идея за ВАС като орган, осъществяващ надзор за законност и гарант за върховенството на Закона в правовата държава.

Доминиращото в професионална „субкултура” на магистратите подценяване на правата на човека и на обществения интерес, като ценности на демократичното общество, до голяма степен лишава от смисъл общодостъпността на процедурата пред ВАС. В тази ситуация процесуалните облекчения  губят значение пред простия факт, че решенията на петчленните състави на ВАС са окончателни и не подлежат на обжалване. Ситуацията едва ли може да бъде описана по-точно от вече цитираното особено мнение на конституционния съдия Румен Янков по к.д. № 17/2002 г. Според него:

„В обществен и психологически план "властта на съдиите е търпима само поради възможността за обжалване".  При това положение голяма е опасността да се оформи изолирана власт, която под претенции за независимост се противопоставя на всяка промяна, търсене на отговорност и прозрачност”.

Горните констатации само потвърждават тезите на международните наблюдатели за тежките  функционални дефекти на българската съдебна система и за необходимостта от радикалното й реформиране.

2.8. „Технология” за установяване на противоречия между актовете на изпълнителната власт и законите.

Воденето на дела пред ВАС предполага преди всичко установяване и дефиниране на „конфликтни зони” между актовете на изпълнителната власт и законите. Опитът на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” в разглеждания контекст показва, че най-ефективно е паралелното осъществяване на няколко взаимно свързани дейности:

А) В логически хронологичен план първата от дейностите е насочена към създаването на приемна за разглеждане на жалби на граждани срещу неправомерни актове на администрацията.

Оплаквания се приемат от юридически експерти на Асоциацията, които консултират безплатно гражданите относно юридическите аспекти на техните проблеми и възможните правозащитни действия.           

Юридическите експерти докладват на експертен съвет, състоящ се от адвокати с най-голям опит при воденето на дела в публичен интерес, постъпилите оплаквания и своите предложения за предприемане на правозащитни действия. Експертният съвет взема решение дали и какви действия да бъдат предприети.

Б) Паралелно с работата на приемната, юридически експерти на Асоциацията  анализират подзаконовите нормативни актове, обнародвани в Държавен вестник. Обект на особено внимание са актовете на изпълнителната власт, засягащи „чувствителни” области от обществения живот като ценообразуване на енергоносителите, злоупотребата с монополно положение, здравеопазването, правата на потребителите, правата на лицата, лишени от свобода и психично болните, правата на хората с увреждания и на други лица в неравностойно социално положение.

В) Междувременно се осъществява текущо наблюдение на пресата, интернет-страницата на ВАС и интернет-форуми, с юридическа насоченост, целящо събиране и анализ на информация за спорни и публично обсъждани административни актове.

Г) Публичното оповестяване и активната медийна разгласа на воденето на стратегически дела пред ВАС, насърчават много практикуващи адвокати да търсят съдействие от неправителствени организации при констатиране на проблеми, произтичащи от действието на незаконосъобразни подзаконови актове.

Така, след  обобщаване и анализ на информация, събирана от различни източници, експертният съвет взема решение за завеждане на дадено стратегическо дело, опитвайки се да прилага принципите и критериите, описани в предходното изложение.

 ІІІ. ПРАВНА ЗАЩИТА НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

3.1. Фактическите и правните основания на исковите претенции.

 Правното и морално основание на идеята за водене на дела срещу недостъпната градоустройствена среда е дискриминационното отношение на българските власти към хората с увреждания, водещо до социална сегрегация и фактическа неравнопоставеност. Това отношение се корени в архаични представи, според които хората с трайни физически увреждания са "болни" и като такива трябва да бъдат изолирани от "здравата" общност.

Според тези разбирания, които, за съжаление, все още битуват в България, единствено задължение на общността на "здравите" е да осигури социални „подаяния”, подпомагащи физическото и битово оцеляване на "невалидните".

В демократичните общества тези схващания отдавна са преодолени, а степента, в която държавата съумява да интегрира  хората с увреждания, е мерило за нейната хуманност и демократичност.

Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите /ЗЗРСИИ/ (в сила от 1 януари 1996г./отм./), създаде за държавните институции позитивно задължение за осигуряване на общодостъпна градоустройствена среда. Раздел V от Закона, озаглавен “Достъпна битова и околна среда”, започва да действа от 1 януари 1998 г., след тригодишен „отлагателен” срок. Законодателната цел и предназначението на този период е осигуряване на “технологично” време за подготовка и осъществяване на произтичащите от Закона организационни, архитектурни и комуникационни изменения. Въпреки това, както по време на отлагателния срок, така и след влизането в сила на Раздел V, отговорните институции неглижират законовите си задължения. Те не предприемат предписаните от ЗЗРСИИ действия за премахване на съществуващите архитектурни бариери и за реконструкция на съществуващите сгради и комуникационни съоръжения. Нещо повече, в нарушение на закона се извършват мащабни нови строежи и реконструкции (например Софийското метро), които  не са съобразени с нуждите на "инвалидите". В резултат от това, хората с увреждания в България и особено тези от тях, които ползват инвалидни колички, ежедневно се изправят пред  непреодолими без чужда помощ препятствия. В разглеждания аспект особено фрапираща е липсата на скосявания на тротоарните бордюри, правеща невъзможно пресичането на улиците с инвалидни колички. Липсата на "рампи", с подходящ наклон прави "непревземаеми" почти всички обществени сгради, включително болниците и административните „учреждения”, до чиито входове се стига само по стълби. Средствата за обществен транспорт не са оборудвани с подвижни платформи, осигуряващи достъп на хора с инвалидни колички. Поради това, придвижването на хората с увреждания в градски условия, дори с придружител, е изключително трудно и рисковано.

По описания начин, абдикирайки от законовите си и морални задължения, държавата ограничава възможностите на хората с физически увреждания за социални контакти, за намиране на работа и за интегриране в обществото. Поставени в социална изолация и подложени на фактическа сегрегация, те губят  самоуважение. Задълбочава се чувството им  на физическа и социална непълноценност. Отказвайки да изпълнява собствените си закони, държавата превръща инвалидите от хора с физически увреждания в социални аутсайдери.

В разглеждания контекст, генерална цел на стратегическите  дела в защита на „инвалиди” не е присъждане на претендираните обезщетения. Идеята е, чрез механизмите на гражданското общество, да се упражни натиск върху компетентните държавни органи  за осигуряване на “общодостъпна битова и околна среда”. Завеждането на делата и медийното отразяване на тяхното процесуално развитие поставят на фокуса на общественото внимание отказа на държавата да зачита правата на една от най-уязвимите социални прослойки. Експонирането на този социално-политически проблем, през призмата на успешно проведени публични съдебни процеси, цели да провокира трайна промяна в отношението на обществото и в политиката на властите към хората с увреждания.

Юридическо основание на исковете в защита на хора с увреждания е чл.1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, разглеждан във връзка с конкретни текстове от ЗЗСРИИ (отм.), визиращи императивни задължения на общините и на министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за осигуряване на общодостъпна архитектурна и битова среда. Според чл.1 от ЗОДВПГ:

(1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред.  Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Фактическо основание на исковете, предявени срещу различни общини и МРРБ, беше отказът на ответниците да изпълнят произтичащите от ЗЗРСИИ (отм.) задължения.

От тактически съображения размерът на претенциите беше незначителен – сумата по съединените искове срещу двамата ответници възлизаше на 2 000 лв. Както беше подчертано, целта не беше просто присъждане на обезщетение, а правозащитен пробив, илюстриращ повсеместното неправомерно бездействие на изпълнителната власт, засягащо една от най-уязвимите социални групи.

3.2. Процесуалното развитие на делата.

 Завеждането на делата получи изключително позитивен медиен резонанс. Бяха излъчени потресаващи телевизионни интервюта, разкриващи „отвътре” съдбата и ежедневните непреодолими трудности на хората с инвалидни колички, породени от недостъпната градоустройствена среда. Тези репортажи допринесоха за „разбирането” на част от проблемите на хората с увреждания и за обществена подкрепа на правозащитната акция.

А) Съдебните състави, на които бяха разпределени делата, реагираха с явно раздразнение на исковите претенции, за чието разглеждане очевидно не бяха подготвени. Почти всички искови молби нееднократно бяха оставяни без движение. Като процесуален повод за това бяха сочени „пороци” на молбите, които най-често засягаха съществото на правния спор и нямаха нищо общо с изискванията на ГПК за реквизитите на исковата молба. Тъй като водещите  делата адвокати по правило отказваха да изпълняват указания, обидни за правото и здравия разум, много от делата бяха прекратени. След обжалване пред Пловдивски окръжен съд (ПОС), определенията за прекратяване на производството бяха отменени. Вероятно фрустрирани от обжалването и най-вече от стила на жалбите, районните съдии, с нетипично единодушие, отхвърлиха всички искове. Визираните в мотивите на решенията основания за това бяха твърде екзотични. Според едни съдии, министърът на регионалното развитие и благоустройството не бил административен орган. Според други, разпоредбите на ЗЗРСИИ имали само пожелателен характер, а трети, приемайки по принцип основателността на нашите аргументи, „със съжаление” отхвърляха исковете, припомняйки затрудненото финансово състояние на държавата и общините. След първите решения на Пловдивски районен съд (ПРС), едни и същи „файлове”, с идентични правописни и стилистични грешки, дори с непроменени имена на ищци и свидетели, се „клонираха” в мотивите на почти всички следващи  решения на районните съдии.

Б) Първоинстанционните решения бяха обжалвани. Обратът настъпи при разглеждането на делата от ПОС. Пред въззивните съдебни състави отново бяха изслушани допуснатите от първоинстанционните състави експертизи, доказващи, че с малки изключения, архитектурната и комуникационна среда на Пловдив не е съобразена с нуждите на хората с увреждания. На много места тя не е просто недостъпна, а „враждебна” и опасна за живота и здравето им.

На базата на експертизите и на приетите от районните съдилища свидетелски показания, различни състави на ПОС уважиха предявените искове. За първи път в България общината и министърът на регионалното развитие и благоустройството бяха осъдени да заплатят на ищците обезщетения за претърпените от тях морални вреди. Поради относително малкия размер на предявените искове, въззивните решения бяха окончателни. Те също бяха подробно и позитивно интерпретирани от националните и регионални медии. Впоследствие подобни дела бяха спечелени от адвокати на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” в София, Стара Загора, Карлово и Луковит.

3.3. Правозащитните ефекти. 

Освен запознаването на обществеността с част от драматичните проблеми на хората с увреждания и предизвикването на обществена подкрепа за тяхната кауза, спечелените дела имат и някои непосредствени правозащитни резултати. Очевидно повлияни от резултата на делата и от публичната реакция, общините, особено в по-големите градове, полагат видими усилия за адаптирането на архитектурната и комуникационна среда към нуждите на хората с увреждания. При всички реконструкции на пътната мрежа в София и в Пловдив се изграждат специални скосявания на уличните бордюри, позволяващи преминаването на инвалидни колички. Изградени са множество „рампи” и естакади в подлези и обществени сгради. Все по-често се виждат телефони, банкомати и обществени тоалетни, пригодени за хора с инвалидни колички. В т.нар. „Съдебна палата” на Пловдив, точно по време на процесите в защита на хора с увреждания, беше пуснат в експлоатация специален асансьор, пригоден за ползване от хора с увреждания.

Посочените резултати определено не са задоволителни. Те са по-скоро приятно изключение от доминиращото все още пренебрежение към инвалидите и техните права от  страна на държавните институции. Въпреки това, тези промени са индиция за реална трансформация  на общественото мнение и на отношението на държавата към „инвалидите”. Хората с увреждания разбраха, че не очакването на подаяния и привилегии, а гражданската настойчивост и борбата за равни възможности по-бързо и по-осезаемо могат да подобрят живота им. Точно това беше генералната цел на воденето на стратегическите дела в защита на хора с увреждания, която беше реализирана успешно.

Новите правни възможности пред  „инвалидите”.

С влизането в сила на Закона за защита срещу дискриминация (ЗЗСД) от 1 януари 2004 г. са налице значително по-благоприятни правни възможности за водене на стратегически дела в защита на хора с увреждания. Този извод се базира на следните аргументи:

„... изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места се смятат за дискриминация.”

По този начин, от материалноправна гледна точка, ЗЗСД дава допълнително правно основание за отговорност на държавата, което може да се кумулира с чл.1 от ЗОДВПГ и със специалните разпоредби от новия Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗЗИХУ) (в сила от 1 януари 2005 г.).

Б) От процесуална гледна точка, ЗЗСД създава редица процедурни и доказателствени облекчения, които са предпоставка за успешно водене на стратегически дела в защита на „инвалиди”:

а) Съгласно чл.9 от ЗЗСД:

„В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.”

По силата на тази презумпция, ищецът трябва да докаже само, че архитектурната среда в дадено населено място не е общодостъпна, т.е. не отговаря на стандартите, визирани в Глава ІV от ЗЗИХУ. Поради визираното в чл.9 от ЗЗСД „прехвърляне” на доказателствената тежест, позицията на ответника би била трудно защитима. Той би трябвало да докаже, че изграждането и/или поддържането на недостъпна жизнена среда кореспондира със защитим обществен интерес и попада в приложното поле на чл.7 от ЗЗСД, изобразяващ изчерпателно хипотезите на недискриминационно неравно третиране.

б) ЗЗСД предвижда създаването на специализирана Комися за защита срещу дискриминация. Законодателната цел е Комисията бързо да установява нарушенията на ЗЗСД, да постановява предотвратяване и преустановяване на нарушенията, да дава задължителни предписания (чл.47), както и да налага принудителни административни мерки (чл.76) и значителни по размер глоби (чл.78).*

в) Производството по ЗЗСД, независимо дали се развива пред съд или пред Комисията, е безплатно и се развива при визираното в чл. 9 разпределяне на доказателствената тежест, създаващо оборима законова презумпция за дискриминация при всяко неравно третиране.

г) Изключително полезна от процесуална гледна точка е визираната в чл. 71 ал. 2 и ал. 3 от антидискриминационния закон възможност за встъпване на граждански формации във „висящи” процеси и дори за предявяване на самостоятелни искове, когато дискриминацията засяга „множество лица”. Според чл. 71 от ЗЗСД: 

„(2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1.

(3) В случаите на дискриминация, когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и самостоятелен иск.  Лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 174 от Гражданския процесуален кодекс.”

Това съвременно законодателно решение дава възможност на  хората с увреждания, злепоставени от недостъпна градоустройствена среда, да бъдат защитавани пред съдилищата от правозащитни сдружения, както и от организации на самите инвалиди. Вече е налице и съдебна практика по подобни дела. Положителен сигнал за възможностите пред хората с увреждания са първите спечелени дела, водени от правозащитни организации срещу дискриминационни прояви на етническа основа, както и такива, свързани със  сексуалната ориентация на засегнатите лица.

До момента, „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” е встъпила в три дела, водени от хора с увреждания срещу застрашаващата архитектурна среда в Пловдив. Решения по тях все още не са постановени.

IV. СТРАТЕГИЧЕСКИ ДЕЛА СРЕЩУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ МОНОПОЛИ

4.1. Общи характеристики на правната защита срещу енергийните дружества.

Склонността на т.нар. ”естествени монополисти” към злоупотреба с монополното им положение е общоизвестна и традиционна за България. Често потребителите на топлинна и/или електрическа енергия остават шокирани от сумите, които енергийните  дружества им начисляват за предоставените услуги.

Немалко съдебни решения, постановени по дела, водени от граждани срещу енергийните монополи доказват, че подозренията на потребителите за некоректността на представените им сметки са напълно оправдани. Има дори случаи, в които експерти доказват, че физически, е невъзможно количеството енергия, отразено в сметките, да е консумирано от потребителя.

Правната защита срещу монополите може да бъде организирана на следните нива:

А) Атакуване пред ВАС на подзаконовите нормативни актове, визиращи ценообразуването на енергоносителите и процедурите за измерване и отчитане на консумираната енергия. За тези казуси с пълна сила важат изводите за предимствата и недостатъците при водене на стратегически дела пред ВАС, разгледани в раздел ІІ.

Б) Обжалване пред ВАС на Общите условия за доставка на енергия. Общите условия са актове на енергийните монополи, издавани ежегодно и одобрявани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

На практика те са задължителни и имат нормативно-регулативен характер. Въпреки тази очевидност, която се усеща твърде осезаемо от всеки потребител на топлинна и/или електрическа енергия, с Решение № 6734/02.07.2003 г., по адм. дело № 4125/2003 г., петчленен състав на ВАС изненадващо прие, че общите условия, макар и получили държавна „санкция” от ДКЕВР, нямат административно-нормативен характер и не подлежат на обжалване. Голяма част от правозащитните проблеми на българските граждани с енергийните монополи произтичат именно от общите им условия, които са практически необжалваеми.

В) Индивидуална искова защита.

В зависимост от това дали абонатите са платили сметките, за които имат съмнения, че са завишени, са приложими два  типа процесуална защита –отрицателен установителен иск или осъдителен иск.

а) Когато претендираната от енергийното дружество сума не е платена, се завежда т.нар. „отрицателен установителен иск”. Неговото процесуално предимство е, че доказателствената тежест е върху ответника и монополистът  трябва да докаже основателността и размера на претендираната сума. Правно основание на отрицателния установителен иск е чл.97 ал.1 от ГПК.

б) Когато сметката е платена, се предявява осъдителен иск, с правно основание чл.55 от ЗЗД. С него потребителят претендира връщане на това, което недължимо е платил на енергийното дружество. В този случай  доказателствената тежест се разпределя, като потребителят трябва да докаже, че е платил, а топлофикационното предприятие,  в което се намират документите, удостоверяващи количеството изразходена енергия, начинът на нейното отчитане и методиката на ценообразуване, трябва да установи основанието и размера на претендираната сума. В съответствие с процесуалните принципи за доказване,  от потребителя не се очаква да доказва отрицателния факт, че не дължи платената сума.

4.2. Делата срещу топлофикационните дружества. 

Най-често длъжниците на топлофикационни дружества са собственици или ползватели  на апартаменти в етажна собственост. В тези случаи практически най-успешно е предявяването на отрицателни установителни искове. Както беше посочено, за да бъде заведен такъв иск, начислените суми не трябва да са  заплатени. Това процесуално условие произтича от доминиращата съдебна практика, според която липсва правен интерес от установителен иск, когато е възможно да бъде предявен осъдителен иск  за връщане на недължимо платените от потребителя суми за топлинна енергия.

* Отрицателен установителен иск

Предимство за ищеца, при предявяването на отрицателен установителен иск, е прехвърлянето на доказателствената тежест върху ответника. В този смисъл монополните дружества трябва да докажат наличието на валидно сключени договори с потребителя и точно отчитане и разпределяне на топлинната енергия.

Поради принципа на работа на уредите за измерване на топлинната енергия,  при разглеждането на делото, от тях не могат непосредствено да се „черпят” данни за потребеното през предходния процесен период количество енергия. Поради това, в хода на делото, топлофикационните дружества искат допускане на съдебно-техническа експертиза. За да изготвят заключенията си, вещите лица използват изцяло документи, създадени едностранно от ответните дружества. Това са частни свидетелстващи документи, които не могат за установят благоприятни за издателя си факти. Поради това съдилищата са склонни да приемат, че експертните заключения представляват de facto преписване на данни, предоставени от ответника. Поради това, заключенията, които не се базират на специални технически познания, нямат доказателствената стойност на експертизи.

От друга страна, вещите лица често не са в състояние да отговорят на въпроси, свързани с наличието или липсата на технически съоръжения (рециркулационни помпи или изолации на вертикални щрангове), влияещи върху разпределението на топлинната енергия. Това допълнително разколебава експертните заключения.

Паралелно с техническата експертиза, топлофикационните дружества искат и съдебно-счетоводна. Тя има за цел да  остойности резултатите от съдебно-техническата. Поради твърде условната достоверност на техническата експертиза, за която стана въпрос по-горе,  заключенията на счетоводната, изцяло базирана на нея,  също не са в състояние да установят размера на дължимата сума.

Понякога ищците не желаят да потребяват топлинна енергия. Някои от тях дори не живеят в апартаментите, за чието отопление трябва да плащат. След въвеждането на топлинното счетоводство, разпределението на потребената топлинна енергия между потребителите, в сграда - етажна собственост,  се извършва от т.нар. „търговец”. „Търговецът” се избира от общото събрание на етажната собственост. За улеснение на процедурата, по решение на общото събрание, се сключва и договор с него. Топлофикационните дружества неправилно  смятат, че този договор обвързва и лицата, които са гласували против избора на търговец и дори тези, които не са участвали в общото събрание или не са уведомени за провеждането на събранието. Нерядко в тези договори има клаузи, въвеждащи ограничения, срокове и забрани във вреда на потребителите.

До 28.05.2004 г., когато бе приета новата Наредба за топлоснабдяването, общото събрание имаше правомощие само да избере търговец. Договорът с „търговеца” трябваше да се сключва индивидуално от всеки  етажен собственик. Тъй като много от потребителите имат „натрупани” сметки преди 28.05.2004 г., ако те не са подписали индивидуален договор, ограниченията, въведени с него не се отнасят до тях.

С приемането на новата Наредба за топлоснабдяването, потребителите, чиято собственост общо възлиза най-малко на 90 % от отопляемия обем в сграда - етажна собственост, могат, чрез упълномощен представител, да сключат писмен договор за извършване на услугата „дялово разпределение” с търговец. /чл. 63, ал.1/

* Защита срещу принудително изпълнение 

Съгласно чл.237 б.”к” от ГПК, във вр. с чл.154 от ЗЕ, топлофикационните дружества имат право да получат изпълнителен лист въз основа на извлечения от техни сметки.

В общия случай, при тези изпълнителни дела, подаването на възражения в седемдневен срок от призовката за доброволно изпълнение, по реда на чл.250 ал.1 от ГПК, не дава резултат. Практически по-надеждно средство за защита срещу изпълнението, се оказва завеждането на отрицателен установителен иск по чл.97 от ГПК, а не използването на специалния иск по чл.255 от ГПК. Въпреки идентичността на процесуалното положение на ищеца и ответника по двата иска, при предявяването на класическия отрицателен установителен иск, правораздавателните органи се ориентират по-лесно за разпределението на доказателствената тежест, което дава известно позиционно преимущество на ищеца.

Единственото относително предимство на иска по чл.255 от ГПК е по-лесното обосноваване на искането за обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнителното дело по реда на чл. 316 ал.1 б.”в” от ГПК.

4.3. Делата срещу Електроразпределителните дружества.

Поради принципното сходство в процесуалните стратегии за водене на дела срещу топлофикационните и електроразпределителните дружества, ще бъдат обсъдени само някои специфични проблеми, възникващи при доставката и отчитането на електрическа енергия.

                        А) Начисляване на „корекции” в сметките на потребители на ел.енергия, поради повреди в уредите за отчитане на потребената ел.енергия.

Най-често, при констатирани нередности в отчитането на ел.енергията, потребителят – „титуляр на партида”, се санкционира чрез т.нар. „начисляване на допълнително количество електроенергия”. Размерът на „санкцията” се определя на базата на ежедневно 10-часово ползване на електрическа енергия от консумиращите устройства на потребителя при по-високата от цените за тарифните зони, за период от  12 месеца преди датата на установяване на нарушението. След прилагането на тази методика, „дължимата” сума често надхвърля няколко хиляди лева, в зависимост от мощността на  електроуредите на потребителя.

Неплащането на определената по горната  „формула” сума, в 15-дневен срок от начисляването й, води до прекъсване на електрозахранването. Тъй като тези суми често са непосилни за потребителите, те биват уговаряни от представители на електроразпределителните дружества да подпишат подготвени от монополиста споразумителни протоколи. Подписвайки, потребителите de facto признават  „начислената” огромна сума и се задължават да я изплащат разсрочено на равни вноски. След подписване на споразумението, електрозахранването им се възстановява.

* Отрицателен установителен иск.

Както беше посочено, предимство за ищеца при предявяване на отрицателен установителен иск е „прехвърлянето” на доказателствената тежест върху ответника. В този смисъл, монополните дружества трябва да докажат законността на извършената проверка, наличието на влязло в сила наказателно постановление или на съдебно решение относно манипулирането на електроуредите и  точното изчисляване на допълнително начислената електроенергия.

По правило делата се решават на базата на заключения от съдебно-техническа  и съдебно-счетоводна експертиза.

Често  вещите лица установяват, че няма данни за умишлено манипулиране на измервателните уреди, а е налице повреда или износване на електромерите.

В други случаи, експертите не могат да дадат еднозначен отговор на въпроса дали е налице вмешателство върху уредите или неточно отчитане е резултат от неправилно монтиране на измервателните уреди от служители на НЕК, от въздействие на околната среда или от други фактори.

* Осъдителен иск

Исковете, с правно основание чл.55 от ЗЗД, са средство за процесуална защита, когато начислената от електроразпределителното дружество сума е платена и/или е сключен споразумителен протокол. При воденето на тези дела, е приложима процесуалната тактика, прилагана при отрицателните установителни искове. Допълнително основание на защитната теза би могло да бъде унищожаемостта на споразумението, сключено под заплаха от преустановяване на електрозахранването на ищеца.

Б) Искове за обезщетение от незаконно прекъсване на електроенергията.

Когато, с влязло в сила съдебно решение, се установи, че ищецът не дължи допълнително начислената електроенергия (вж.т.А), той би могъл да търси вреди от прекъсването на електроснабдяването, поради неплащане на незаконно начислената допълнителна електроенергия.

Исковете се предявяват по общия ред, на основание чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД.

В тях, на общо основание, може да бъде претендирано обезщетение за всички имуществени и морални вреди, причинени от неправомерното спиране на електрозахранването.

V. СЛУЧАЯТ „РОСИЦА ШКОДРОВА”.

Предметът, процесуалното развитие и решението по делото „Шкодрова” са нагледна илюстрация на някои от типичните характеристики и проблеми при воденето на стратегически дела, описани в предходното изложение.

5.1. Казусът

Росица е 40-годишна. През лятото на 2004 г. тя разбира, че е болна от рак. Предписано й  е лечение с три медикамента, които се „вливат” чрез системи, през определени периоди от време, по „схема”, включваща 11 процедури. След две процедури, извършени през септември 2004 г., лекуващите лекари обясняват на г-жа Шкодрва, че едно от лекарствата липсва и че би могла да продължи лечението си, ако го набави сама. Лекарството (калциев фолинат) е изключително скъпо и трудно за намиране в аптечната мрежа.

От друга страна, съгласно Наредбата за реда за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение, заплащани от държавния бюджет, Министерството на здравеопазването е длъжно да осигури безплатно за пациентите необходимите количества калциев фолинат.

Поради липса на финансови възможности, Росица пропуска четири вливания, което се отразява изключително негативно на общото й състояние и на перспективите за лечението й.

В отчаянието си тя търси помощ и съпричастност от регионален ежедневник. Чрез работещия по случая журналист, е  осъществена връзка с „Асоциация за европейска интеграция и права на човека”.

5.2. Исковете

Пред Пловдивски районен съд (ПРС) е заведено дело. С него, на основание чл.1 от ЗОДВПГ, се иска Министерството на здравеопазването да заплати на г-жа Шкодрова 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неосигуряването на жизнено важното лекарство, както и да осигури необходимите количества калциев фолинат за нормално провеждане на лечението.

Завеждането на делото беше използвано от медиите като пореден информационен повод за насочване на общественото внимание към правозащитните проблеми на онкологично болните. БНТ и bTV следяха отблизо развитието на случая. Той стана повод за тема с продължение във „Всяка неделя”. Различни аспекти от проблема бяха разисквани в четири поредни предавания, придружени с настоятелни покани към министъра на здравеопазването да даде обяснение на българската общественост за липсата на лекарства за онкологично болните.

Събирането и систематизирането на изнесената в медиите информация значително улесниха „изработването” на процесуална стратегия за водене на делото. Благодарение на тази информация адвокатите получиха надеждна ориентация за проблемите и взаимоотношенията в сравнително непознатата сфера на здравеопазването. Благодарение на журналистическите интервюта с лекуващите лекари, адвокатите прецизираха пасивната легитимация и доказателствените си искания, поставяйки точните „ключови” въпроси на допуснатите експерти.

5.3. Процесът

Въпреки настойчивото искане за темпорален приоритет на делото поради спецификата на неговия предмет, исковата молба първоначално беше оставена без движение и делото дори беше прекратено. Според районния съдия, съществуването на нормативно задължение за осигуряване на лекарства, лишавало от правен интерес иска и от предмет съдебния спор. Недопустимо, според ПРС било съдебното решение да „дублира” императивно нормативно задължение. Въпреки, че това безумно определение беше отменено от ПОС, повече от два месеца бяха загубени и състоянието на Росица значително се влоши. Едва след инцидентната смяна на титуляра на съдебния състав, делото влезе в нормален процесуален ритъм.

5.4. Решението

С Решение от 2 юни 2005 г., след изключително прецизен анализ на доказателствата и релевантното право, ПРС постанови решение, с което за първи път Министерството на здравеопазването беше осъдено да осигури необходимото за лечението на Росица количество калциев фолинат. Спечелването на делото се превърна във водеща новина на БНТ и bTV. То стана „чело” на националните ежедневници с най-голям тираж в.”Труд” и в.”24 часа” от 8 юни 2005 г.

Въпреки че, поради особеностите на националната правна система, решението по делото „Шкодрова” не е юридически прецедент, в тесния смисъл на думата, то е изключително обнадеждаващ сигнал за възможностите на онкологично болните да получат адекватна правна защита. То показва, че хората и гражданското общество имат правно средство за противопоставяне на арогантността и безхаберието на чиновниците от министерството на здравеопазването. В хода на делото се установи, че по неясни причини, Министерството месеци наред е забавило провеждането на търгове за доставка на животоспасяващи лекарства. Тези констатации поставят на преден план въпроса за личната политическа и дори за наказателната отговорност на ръководни лица от министерството, който ще бъде поставен на вниманието на Прокуратурата.

Делото „Шкодрова” по убедителен начин илюстрира възможностите на стратегическите дела да подпомагат разрешаването на тежки социални, правозащитни и хуманитарни проблеми. Делото е „емблематично” и по отношение на възможностите за сътрудничество между медии и правозащитни организации при подбора на стратегическия казус, при изработването на процесуалната стратегия за водене на делото и при позитивното отразяване на неговото решение.
----
След повече от 1 година закъснение, Комисията най-сетне е сформирана. Тя реално не работи, тъй като все още не са й предоставени работни помещения. Членовете й обаче получават определените им възнаграждения.

Към момента на приключване на настоящата статия решението не е влязло в законна сила.