За добрите хора – добър закон, за лошите – лош

адвокат Михаил Екимджиев

Статията е публикувана във в-к "Труд" на 14.03.2011г

„И рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина”
 Битие 1:3

Нещо такова рече и Бойко Борисов на заседание на МС от 20.10.2010г., в разгара на воайорската акция „Хеликоптер”.
„Гледах по държавната телевизия снощи в предаването “Референдум” всичките гости така бяха подбрани, че всичките бяха против това, че данъчните са осветлили незаконни палати, имоти и всичко останало. Бях дори втрещен. Как сме надничали на практика зад дуварите на хората в най-неприкосновената им лична собственост. Господа, тези палати са откраднати пари болшинството от самите българи. Какво лошо, че хората са видели?! Защото, както един казал, че жена му се съмнява, че й изневерява, а той казал – добре, че се само се съмнява, а не подозира истинските мащаби.“

* Случаят Цветан Цветанов

Малко по-късно се разбра, че дясната ръка на премиера - Цветан Цветанов, заемайки държавни служби, чевръсто се е сдобил с шест апартамента в София. Събрани накуп, те биха били по-впечатляващи и скъпи от повечето палати, втрещили Борисов. Никой обаче не подозираше истинските мащаби на замогване на оправния тъст на вицепремиера.
Последваха дебилни обяснения как 46-годишният Цветанов, с 25 години трудов стаж като физкултурник и чиновник в МВР, може да колекционира апартаменти в престижни столични квартали. Май само премиерът и НАП повярваха. Появи се и респектираща с мащаби къща в полите на Балкана, за чиято снимка журналисти от в. „Галерия” бяха респектирани от подчинени на министъра. Оказа се, че освен с апартамент до докторската градина, тъщата и тъстът на Цветанов са обезпечили старините, децата и внуците си със солидни влогове, натрупани точно по времето, когато зет им прави политическа кариера, еволюирайки от заместник-кмет до заместник-премиер.
По този повод, в интервю пред в. „Труд” от 26.02.2011г., г-н Цветанов заяви:
„Аз нямам притеснения, защото това са едни достойни хора, едни трудови хора. И всеки, когато е на края на своята трудова кариера и живее старините си, тогава разходите може да са по-големи, отколкото приходите.”
Дори Цветанов понякога е прав. След 20 години кален преход, в който държавата откровено помпаше сивата икономика, разходите и придобитото имущество на повечето българи значително надвишават доказуемите им доходи. Въпреки това, проверката на НАП на тъста и тъщата на вицепремиера едва ли ще установи нарушения. На фона на това самосбъдващо се пророчество, показателен за реалностите в България е подходът на държавата в сходна ситуация, но спрямо хора, които не са имали шанса да носят чантата на Бойко Борисов.

* Казусът Боневи

Тодор Бонев и Ренета Бонева са съпрузи. Живеят в Русе и имат две деца. И двамата са юристи, а от 2000-та год. 47-годишният г-н Бонев е адвокат и общински съветник. Подобно на министър Цветанов, г-н Бонев има над 25 години трудов стаж. За разлика от него обаче не е на държавна заплата, а упражнява престижна свободна професия. Паралелно с юридическата си практика, г-жа Бонева участва в няколко търговски дружества.
През 2006г. срещу г-н Бонев е образувано наказателно производство за престъпление, извършено през 2004г. Макар и неприключило, то поставя Боневи на мушката на „професор” Кушлев и неговите роднини, по-известни като „комисията Кушлев”. Без Боневи да бъдат уведомени, „комисарите” започват усърдна проверка на имуществото им, придобито през последните 25 години.
Както може да се очаква, за четвърт век Тодор и Ренета Боневи са придобили движима и недвижима собственост, надхвърляща 60000 лв. Според Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), това имане e „значително” и подлежи на конфискация. Затова комисията иска от съда да наложи възбрани върху апартамент от 62,7 кв.м. във Варна, апартамент от 86,9 кв.м. в Русе и офис от 60,6 кв.м. в същия град, собственост на Боневи и техните деца, с които да обезпечи бъдещата конфискация.
Тъй като ЗОПДИППД прехвърля върху проверяваните лица тежестта да докажат законността на придобитото имущество, за да се защитят Тодор и Ренета Боневи са принудени да доказват произхода на всеки лев, получен през последните 25 години. Абсурдът на ситуацията добива съвсем реални, битови очертания в следните пасажи от жалбата на г-н Бонев:
„От 1982 до 1984 г., т.е. в първата година на проверявания период, бях войник в БНА на издръжка на държавата, което се установява от копието на войнишка книжка.
От 1984 г. до 1989 г. бях редовен студент във Висшия институт за национално стопанство „Димитър Благоев" в град Варна... По време на обучението ми като студент бях издържан от моите родители, за съжаление вече покойници. По време на обучението ми като студент получавах и стипендия... Тъй като от малък бях възпитан на труд от моите родители, по време на обучението ми като студент в свободното си време работех като товаро-разтоварач (докер)... През ваканциите също работех. В резултат на това, в края на обучението си през 1989 г. успях да спестя сумата 1 900 лева...
На 11.11.1990 г. сключих брак със съпругата си Ренета Тодорова Бонева. По време на сватбеното ни тържество получихме като дарение сумата в размер на 10 000 лева, от която по сметки на спестовни влогове получихме около 4 200 лева, което се установява от копието на спестовни книжки... Остатъка на сумата в размер на 5 800 лева получихме от гостите на сватбеното ни тържество.
От брака си имаме две деца - Йоана, родена през 1992 г., и Максим, роден през 2002 г. За времето от 1993 г. до 1996 г. моите родители дариха на дъщеря ни Йоана сумата в размер на 4 378 лева, което се установява от копието на спестовна книжка...
Съпругата ми Ренета Тодорова Бонева бе редовен студент в Русенски университет за времето от 1990 г. до 1995 г. През време на следването й до 1992 г., когато се роди дъщеря ни Йоана, съпругата ми получаваше стипендия, а след 1992 г. получи полагаемия й се законов размер на болнични за раждане и получаваше полагаемия й се законов размер на помощ от държавата за отглеждане на дете до навършване на две години.”
Следва непосилно за здравия човешки разум описание на всички приходи на двама активно работещи юристи за 25-годишен период. Важно е да се отбележи, че през този период не съществува нормативно задължение за пазене повече от 5 години на документи, доказващи парични приходи и разходи. Такава информация не съхраняват и данъчните служби. Оцелелите от фалит банки също не пазят документи за раздадените и погасени кредити от началото на 90-те. Въпреки това, според ЗОПДИППД, от факта, че срещу г-н Бонев е повдигнато обвинение, автоматично следва предположение, че цялото имущество на семейството, придобито през последните 25 години, е с престъпен произход. Нищо, че обвинението е за престъпление, извършено през 2004г., а част от имотите са придобити значително по-рано. Нищо, че според Конституцията всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Нещо повече, „Комисията” оценява подлежащото на конфискация имущество конспиративно, по свои неписани правила. Тя приема, че един от апартаментите струва 132 000 лв, въпреки че в нотариалния акт, с който Боневи са го придобили, цената е 117 154 лв. По този повод, в жалбата си до Варненски апелативен съд (ВАпС), Боневи отбелязват:
„Недопустимо е съдържанието на нотариалния акт досежно цената на имота да бъде опровергавано със заключение на вещо лице. Като сравнение ще посоча, че през същата 2005 г. зам.-председателят на комисията (Кушлев – б.а.) г-жа Емилия Михайлова е придобила апартамент в гр.София с площ от 126 кв.м. за сумата от 43 128 лева, докато аз и съпругата ми сме платили за апартамент в гр.Варна с площ от 62.78 кв.м. 117 154 лева. Тези обстоятелства се установяват от разпечатка на декларация от Емилия Михайлова пред Сметната палата.”

* Ролята на съда

В нормалните и правови държави разумният край на този сюрреалистичен сюжет е в съда. За българския съд обаче нищо немислимо не е невъзможно. Той нагледно показва как вместо лошият закон да бъде вразумен по тълкувателен път, произволът може да бъде институционализиран. Според националните съдилища, от повдигнатото срещу г-н Бонев обвинение механично следва презумпция за престъпен произход на цялото придобито от него и близките му имущество през последните 25 години, а от нея – нуждата от обезпечение на конфискацията, чрез запори и възбрани.
Важно е да се отбележи, че повдигането на обвинение е чисто формален акт. По-темпераментните следователи и дознатели го правят за няколко минути, на няколко реда, върху готови бланки. Постановлението, с което се повдига обвинение, е инквизационен акт. Той не подлежи на съдебен контрол, въпреки че съсипва човешки съдби. За калпаво обвинение, което не издържа в съда, а служи за рекет на обвиняемите, не отговарят персонално нито следователи и дознатели, нито наблюдаващите прокурори. Макар че добре знаят това, три съдебни инстанции, в закрити заседания, приемат, че не следва да преценяват нито обосноваността на обвинението срещу г-н Бонев, нито причинно-следствената връзка между него и запорираните имоти.
Така български съдии свеждат защитата на конституционното право на собственост до простата констатация, че е повдигнатото обвинение за престъпление, предвидено в ЗОПДИППД, която може да бъде направена и от разсилен. По този начин, за неопределено време, до приключването на наказателното дело или до погасяването по давност на обвинението, Боневи не могат да се разпореждат с имуществото си и да се защитят срещу съдебно укрепения произвол. Това се прави, без да е ясно дали е извършено престъпление и какъв е произходът на собствеността им. От тази гледна точка няма съществена правна разлика между казуса Боневи и този на министър Цветанов. Несъмнено и в двата случая през последните 25 години са придобити имоти на стойност над 60 000 лв, чийто произход е труден за доказване. Трудността не идва непременно от тъмен произход на имането, нито от сбърканите хипотези на ЗОПДИППД, перверзно тълкувани от съдилищата. Налице са обективни, исторически и икономически пречки. След 1990г. България премина през катастрофални икономически и финансови кризи, през крах на банковата система, възход и падение на недвижимите имоти, галопираща инфлация и драматично обезценяване лева, довело до деноминацията му през 1997г. От тази гледна точка преценката дали придобитото в периода 1990-2011г. съответства на приходите е крайно несигурна. ЗОПДИППД измерва съответствието между доходи и разходи с минималната работна заплата за съответния период. Този критерий е икономически ненадежден, тъй като не отчита масово практикуваната през 90-те години смяна на левовите приходи в други валути, която, в дългосрочен план, осигури значително по-голяма покупателна стойност на валутните спестявания. Без да имат легитимно очакване, че след години ще доказват разрешената от закона валутна обмяна, малцина са съхранили документи за това. Затова държавата хитричко, по андрешковски, стоварва доказателствената тежест върху проверяваните, знаейки че в повечето случаи установяването на доходите им за 25-годишен период на драматични промени, през който се налагаше нов икономически ред, е практически невъзможно.

* Законопроектът Попова

Логическите, правни и икономически дефекти на ЗОПДИППД, който разкъсва юридическата и етична връзка между престъпление и наказание, настойчиво поставят въпроса за целта и ползата от него. От този закон, който буквално изнасилва правото и нормалността, печелят само тези, които нямат какво да губят. Явно той е „железният юмрук” на властта за икономическо „зануляване” на неудобните. Това обяснява упорството на министър Попова за повече правомощия на „Кушлев & сие”, въпреки моралния банкрут на комисията и унищожителните критики срещу новия законопроект, предвиждащ гражданска конфискация на всяка съмнителна собственост.
Ако мисловно надскочат хоризонта на мандата си, управляващите ще провидят, че все някога ще бъдат опозиция. Тогава техният закон ще се озъби срещу тях, както канонадата с флашките срути рейтинга на Цветанов след самодейното му заиграване със СРС. Тогава друг ще посочва лошите хора, за които ще се вади лошият закон.

„Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани.”
Лука 6:37