НАРКОМАНИЯТА – БОЛЕСТ, ЛИЧЕН ИЗБОР ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

адв. Михаил Екимджиев
адв. Снежана Стефанова

Наркомания

Наркоманиите са болестни състояния, болестно пристрастяване към наркотични вещества . Според вида на тези вещества реакциите се проявяват под формата на алкохолизъм, морфинизъм, кокаинизъм и пр. Те най-общо предизвикват разстройство в обмяната на веществата, храносмилането, сърдечно-съдовата система, водят до деградация на психиката и личността.

Статистика

Шестдесет килограма хероин е месечната употреба на хероин в България, заявиха през август от националната полиция. Само в София потреблението на твърдата дрога е между 20 и 25 килограма.

Според статистически изследвания, всеки четвърти ученик у нас е пробвал марихуана.

По неофициални данни наркоманите у нас са повече от 150 000. Официалните статистики сочат числото 57 000, но в тях не влизат хората, които опитват меки наркотици като канабиса и халюциногенни наркотици, от които по-трудно се става зависим.

Данните на Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманите сочат, че най-разпространеният накотик е канабисът.

През 1995г. средната възраст на хората, търсещи лечение на зависимостта си от хероин, е 25 години, а през 1999г. тя вече “слиза” на 21 години.

Наказателноправна характеристика на престъленията, свързани с наркотични вещества

Съставите от Наказателния кодекс, които дават наказателноправната характеристика на дейнията, свързани с наркотичните вещества се намират в глава единадесета “Общоопасни престъпления”, раздел ІІІ “Престъпления против народното здраве”. По конкретно това са текстовете на чл.364а-354в от Наказателния кодекс.

Предмет на разглеждане в настоящото изложение е текстът на чл.354а от НК, според който:

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходната алинея:
1. има за предмет вещества в големи размери;
2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;
3. се отнася за вещества, които се разпространяват сред повече от две лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма на разстояние до 250 м от прилежащите им терени;
4. е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;
5. е извършено повторно,
наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева за високорискови наркотични вещества, и лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и пе 9 тдесет хиляди лева - за рискови наркотични вещества.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.

Противоречие на чл. 354 “а” от НК с Европейската конвенция  

Намираме, че така, както е формулиран и се прилага текстът на чл.354а от НК, същият противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи като нарушава следните нейни разпоредби:

1. Нарушение на чл.8 от от ЕКЗПЧОС, според който:

(1) “Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. ”

(2) “Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.”

Нарушението на чл.8, произтича от законодателния подход, приложен в редакцията на чл.354 “а” от НК, който, в генерален план, води до нарушение на баланса между правото на личен живот, в което се включва и правото да се употребяват наркотични вещества и неговите допустими ограничения в интерес на обществото. Тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, в тяхната необходима връзка, налага извода, че законодателната идея е била с ал.1 на чл.354 “а” да се въведе наказателна отговорност за производителите и разпространителите на наркотични вещества.

Вероятно от съображения за целесъобразност и по-лесно доказване на престъплението, като изпълнителни деяния в същия текст са инкриминирани не само производство, преработката и разпространяването, но и съхраняването, държането, превозването или пренасянето на наркотични вещества или техни аналози, което нерядко води до приравняване на наказателноправното третиране на протребителите на наркотици с това на производителите и търговците.

За да диференцира наказателноправния статус на производителите и разпространителите от този на употребяващите наркотици, ал.3 на чл.354 “а” от НК въвежда доста странни разграничителни критерии:

Според тази норма лицето, което придобива, съхранява, държи или пренася наркотични вещества или техни аналози, не носи наказателна отговорност само при комулативната даденост на две предпоставки:

1. То да е зависимо от наркотични вещества

2. Количеството наркотик, което е придобито, съхранявано, държано или пренасяно да е за “еднократна употреба”.

Тълкуването на този крайно несполучлив, според нас , текст прави вероятни следните парадоксални хипотези, при които дори еднократното придобиване на еднократна доза наркотично вещество може да доведе до осъждане.

1.А./ Всяко лице, което не е наркотично зависимо ще бъде подведено под наказателна отговорност и може да получи предвиденото в чл.354 “а” ал.1 наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години лишаване от свобода, дори когато в него бъде намерена само еднократна доза. Това е така защото декриминализиращият текст на чл.354 “а” ал.3 изисква лицето да е зависимо и количеството да е за еднократна употреба. Това законодателно решение прави напълно възможна абсурдна ситуация, при която човек, може да бъде осъден, когато в него се намери наркотична доза за еднократна употреба, само защото не е зависим, макар наркотикът да е за лична употреба. (Безспорно е, че еднократната или неколкократната употреба на наркотично вещество не води непременно до зависимост.).

1.Б./ Всяко лице, което притежава, макар и за лични нужди, наркотично вещество, което надвишава собствената му “еднократна доза”, се третира от чл.354 “а”, ал.1 от НК като разпространител и производител на наркотици и следователно е застрашено от изключително тежката наказателна санкция, предвидена в същия текст (10-15 г. лишаване от свобода).

1.В./ Сравнението на формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354 “а” ал.1 и декриминализиращия текст на ал.3 от същия член показва, че в ал.3 не е включено “превозването” на наркотично вещество. Следователно, дори дадено лице да е наркотично зависимо, ако то “превозва” макар и еднократна доза за лична консумация, то ще носи наказателна отговорност по ал.1. Отделно стои въпросът за трудното диференциране между две от формите на изпълнителното деяние – “пренася” и “превозва”, които се третират различно от законодателя в разпоредбата на ал.3.

Така, в резултат на визирания по-горе доста фриволен законодателен подход, се стига до недопустимо за наказателното право “размиване” на разграничителните критерии между наркотичнозависимите лица от една страна , които се оказват под ударите на чл.354”а” от НК поради простия факт на тяхната зависимост и от друга - производителите и разпространителите на наркотици, чиято дейност безусловно е с изключително висока степен на обществена опасност.

Този текст застрашава всяко лице в България, което реши да опита и придобие макар и еднократно, дори с еднократна доза, наркотик, ако то не е наркотично зависимо.

Потенциални “жертви” на чл.354 “а” ал.1 са и зависимите лица, които си позволяват да закупят повече от “еднократна доза”. (Отделно стои въпросът колко несигурно като критерий и трудно за установяване е количеството наркотично вещество, необходимо за “еднократна употреба”, което очевидно зависи както от чистотата на веществото, така и от индивидуалните особености и най-вече от степента на пристрастеност на всеки наркоман).

Застрашени от наказателна отговорност по чл.354 “а” ал.1 са и всички лица, които превозват наркотично вещество без оглед на това дали са зависими и без оглед на количеството “превозвано” наркотично вещество.

Очевидно е, че тези неясни и в някои аспекти произволни разграничителни критерии, въведени от националния законодател в структурата на чл.354 “а” от НК, застрашават с наказателна отговорност правото на неограничен брой лица да употребяват и дори да опитат наркотични вещества, което безспорно ограничава защитеното от чл.8 на ЕК “право на личен живот”.

Поради същата неяснота на възприетите от законодателя отграничения, едва ли може да се приеме, че заплахата от изключително тежки наказания, която се разпростира и върху лицата употребяващи наркотични вещества, представлява “допустима и необходима намеса на държавата”, служеща на целите, визирани в чл.8§2 от Конвенцията.

2. Нарушение на чл.6§1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС

Нарушението произтича от обстоятелството, че както стана въпрос в предходната точка, самата законова регламентация, дадена в чл.354”а” от НК , застрашава правото на личен живот на всяко лице, което употребява или има намерение поне веднъж да употреби наркотично вещество. Очевидно в такава ситуация жертвите на това посегателство не биха имали достъп до независим и безпристрастен български съд, който да се произнесе по въпроса дали правото им по чл.8 от ЕК е нарушено и дали това нарушение е допустимо от гледна точка на критериите, визирани в §2 от същия член.

3. Нарушение на чл.6, т.2 от ЕКЗПЧОС, според който:

“Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона .”

В нарушение на базисната за наказателното право и наказателния процес презумция за невиновност и конкретно на чл.6, т.2 от ЕК, българският законодател de facto въвежда в чл.354”а”, ал.1 едно чисто произволно и необоримо предположение, че всяко лице, у което бъде намерено наркотично вещество, надхвърлящо “еднократната доза” , е производител или разпространител на наркотици. Този извод се налага в резултат на направеното по-горе логическо и систематично тълкуване на разпоредбите на чл.354”а”, ал.1 и 3 от НК .

Нарушението се задълбочава от обстоятелството, че тази презумция не подлежи на оспорване и оборване. Дори да се установи, че наркотичното вещество е за лична консумация, наказателната отговорност ще бъде аналогична с тази на производителите и пласьорите, ако Съдът приеме, че то не е за “еднократна употреба”. Следователно , простият факт на притежанието на наркотично вещество у лице, което е зависимо от наркотици (ако е зависимо, притежаването на количество, надвишаващо еднократната доза) създава необорима презумция за неговата виновност в престъпление по чл.354”а”, ал.1 от НК, което очевидно противоречи на принципа, залегнал в чл.6, т.2 от Конституцията.

Заключение

Беспорно е, че проблемът с наркотиците е въпрос от изключително значение, тъй като засяга живота и здравето на човека и най-вече на младите хора.

За пореден път обаче държавата абдикира от задължениeто си да положи особена грижа за зависимите от наркотични вещества, като осигури тяхното лечение и последваща ресоциализация. Вместо това, държавата криминализира едно болестно състояние, като го превръща в престъпление. През последния месец сме свидетели как след няколко акции на МВР, следствените арести в страната са напълнени с наркомани. Досега няма осъден нито един крупен наркотилър, въпреки “колосалните” усилия на властта и изключително строгия закон ¹. Същевременно, в България липсва каквато и да била ефективна превенция срещу употребата на наркотици.

Проблемът, явно, няма да бъде решен с очакваното допълнение на чл.354 “а” от НК, което ще регламентира количеството “еднократна” доза за всеки вид наркотично вещество. Така ще бъде отнета възможността за преценка на еднократната доза във всеки конкретен случай, в зависимост от степента на пристрастеност и личностните особености.

Изключитено безпокойство поражда и едно друго предложение на Министерство на правосъдието за допълнение на НК, според което изключването на наказателната отговорност за малки дози може да стане само веднъж. Така, ако наркотично зависимо лице повторно бъде заловено с еднократна доза, то ще попадне под ударите на закона.

Парадоксална е държавната политика по отношение на “наркоманията като социален проблем. Вместо да се работи по ограничаване на факторите, които обуславят нейната поява и разпространение, се провеждат демонстративно-назидателни акции срещу нейните последици и дори срещу нейните жертви, които се третират не като лица, нуждаещи се от медицински и социални грижи, а като престъпници. Липсва елементарна съгласуваност между институциите, отговорни за различните аспекти на проблема – медицински, социални, криминални.

(1) цит. сп. Тема, година ІІ, бр.26 (39), 1-7 юли 2002г., стр.33