Пиарът на НАП срещу богатите е
противоконституционно воайорство

адвокат Михаил Екимджиев

След като обръгнахме на филми, отразяващи полицейски акции с гръмки имена и се нагледахме на проснати по очи, полуголи хора с насочени към тях, към жените и децата им автомати от спецотряди на полицията, явно дойде време Национлалната агенция за приходите(НАП) да се включи в пропагандното реалити. От седмица вниманието ни е ангажирано със сериал, който може да бъде наречен,-"Богатите също плачат". С папарашки ентусиазъм служители на НАП облитат с хеликоптер Софийски квартали и снимат ли снимат – къщи, дворове, басейни... и хората в тях. За съжаление филмът не е на Фелини, а НАП вгорчава сладкия живот в полите на Витоша. Акцията радва зажаднялата за справедливост и възмездие  публика, а НАП и правителството трупат червени точки, възраждайки пролетарските ценности и обещавайки разплата с класовия враг. Това се прави въпреки драматичното му противоречие с принципите на правовата държава, с конституционната закрила на частната собственост и неприкосновеността на дома. От гледна точка  на българската конституция и на Европейската конвенция за правата на човека, пиарът на НАП е категорично неприемлив.

Безусловно НАП има по-добри начини да се информира за имуществото на граждани и фирми. Във всички регистри на общините фигурират сградите и дворните места с тяхната площ. Чрез тях «интересните имоти» могат да бъдат профилирани. После служителите на НАП биха могли официално да отправят искане до собственика за проверка на място. Могат да получат инфорамция и от спътникови снимки, които интренет, с изключителна точност предоставя.И без специални облитания, на монниторите на служебните си компютри, служителите на НАП могат да видят строителния силует на населеното място.После след уведомяване на собственика, магат да извършат на място проверката, която им е нужна. Така може да се провери дали сградите съответстват на одобрените планове и дали за тях се плащат дължимите данъци.

В правовата държава никой не е над закона, данъчните власти също. И за тях важат разпородебите на конституцията, в чиито чл. 32 и чл. 33 е записано, че личният живот на гражданите и техните жилища са неприкосновени. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран и записван без негово знание и съгласие, освен в предвидените от закона случаи.

Нездравото воайрство не е сред тях.
Вместо легални методи, съотвестващи на  баланса между правото на собственост и неприкосновенстта на личния живот и жилището от една страна и обществения интерес от плащане на данъци от друга, НАП избра пропаганден пиар, който е на границата на перверзията.

Прелитанията на малка височина, от която добра оптична техника позволява да бъдат заснети хората в техните дворове, край техните басейни в интимна, семейна и не само семейна среда, нарушава и защитеното и от Конституцията, и от Европейската конвенция право на личен живот и неприкосновеност на жилището.

Нормалните хора в нормални правови държави имат право, когато са в домовете си, в дворовете си да се чувстват спокойни и ненаблюдавани от държавата. Това е различно от поставянето на камери на публични места - на улици, на площади, пред бензиностанции, пред банки, където доминира общественият интерес от предотвратяване на престъпления и нарушения на обществения ред. Но, когато са в дома си, на двора си хората имат право да не бъдат наблюдавани и снимани. Гарантираното от Конституцията лично пространство им позволява, ако искат да правят любов на двора си, да се къпят голи в басейните си, без държавата да ги контролира, без да им пречи да правят всичко, което не е забранено и не пречи на другите. Както казват британците «Моят дом е моята крепост».

Средството за защита срещу Големия брат е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като са налице неправомерни действия на административен орган. Те се установяват  инцидентно от съда, който преценява необходимостта на държавната намеса, преценявайки дали НАП е имала други по-добри и щадящи правата на хората начини да събира информация.

От друга страна, тъй като повечето хора не могат да бъдат сигурни дали те, техните домове и техните близки са заснети от операторите на НАП, може да се твърди, че всички пребиваващи в «облетените» квартали са потенциални жертви на нарушение на правото на личен живот и неприкосновеността на жилището. В този случай съдът в Страсбург може да бъде сезиран директно, без да се минава през «Голготата» на българския съд.

Така се връщаме към това, с което започнахме.
Акцията на НАП е преекспонирана, прилича на воайорско нахлуване в най-личното ни пространство, погазва основни права и свободи. Тя е проява на деструктивен пролетарски устрем към наказване на всички, които през годините на прехода са станали по-богати. От дейстивята на НАП изглежда, че в България заможните хора са виновни до доказване на противното. Едва ли това е най-далновидния начин за «отглеждане» на средна класа, която в нормалните държави е двигател на икономиката и основа на гражданското общество.За сметка на това тези, които няма какво да губят, ликуват – поне зрелища са им осигурени – с пари на данъкоплатците.