Законът „Петканов“ пази имуществото на властимащите

адвокат Емилия Недева и адвокат Михаил Екимджиев

През последните месеци, вероятно поради засиления антикорупционен натиск от Брюксел, отново се зашумя около Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, наречен на неговия вносител „закон Петканов”. След скандала, предизвикан от неприличната заплата на председателя на комисията, която трябва да прилага закона, отново бе поставен въпросът за смисъла и ефективността й. За да оправдае съществуването си, изправена пред растящ обществен натиск, комисията оповести че вече работи по няколко „знакови” дела. Под прицел е имането на „емблеми” на българския преход като Ерджан Рашид – „Роко”, Ванко – 1 и Вальо - „Топлото” На непосветените тази активност дава надежда, че най-сетне някой ще потърси сметка и за криминално придобитото имущество на корумпирани политици. Уви, в България това няма как да се случи, тъй като законът „Петканов” и комисията „Кушлев” превантивно са обезоръжени от своите създатели.

В сутрешния блок на БТВ на 27.02.2008 година, професор Кушлев призна с половин уста ,че високоплатената му комисия няма правомощия за борба с корупцията по високите етажи на властта и изобщо в публичната сфера . Той разкри, че страхът, да не бъдат преследвани по политически подбуди, при всяка смяна на властта, е накарал депутатите да изключат от закона „Петканов” чл.282 от Наказателния кодекс (НК), който преследва престъпленията по служба на длъжностни лица от държавния апарат. Според признанието на проф. Кушлев: “Имало е ... бивши депутати, лица, които са били свързани с политиката, стигали сме да тях. Политиците се измъкват, защото ги съдят за престъпления по служба...а това е извън компетенцията на нашата комисия”

Парадоксът е, че законът „Петканов” е абсолютно неприложим точно там, където нуждата от него е въпиюща - за имотите на длъжностни лица, работещи в държавната или в общинските администрации, за корумпираните полицаи и магистрати, за уличените в конфликт на интереси възложители на фиктивни търгове, обществени поръчки и концесии. Ефектът е познат от рекламите „2 в 1” - имитира се борба с корупцията, но се запазва икономическата мощ на т.нар. „политически елити”. Натрупаното от престъпления имущество на „белите якички” остава тяхна собственост, дори когато някой дребосък получи ефективна присъда. Този привиден парадокс има ясно и прагматично обяснение. Наказателната отговорност е лична и най-често я отнасят „бушоните” или подставените лица. Ако обаче се тръгне по следите на престъпно придобито имущество, застрашени могат да се окажат не само „батковците” във фондове и министерства, но и „татковците” на българския преход. Така професор Кушлев може да се превърне във Франкенщайн за хората във властта.

Вдигайки пушилка с Ванко, Вальо и Роко, законът „Петканов” разтваря непробиваем икономически чадър над престъпленията в стопанската сфера и в публичния сектор. За разлика от уличните бандити и дребните закононарушители, политиците не са застрашени от отнемане на придобитото по престъпен начин. Според чл.3 от закона „Петканов”, престъпленията срещу стопанството по Глава VІ от НК, не водят до конфискация на имущество, дори когато чрез тях е получена значителна незаконна облага. Съзнателното сключване на неизгодна сделка по чл.220 от НК не е сред престъпленията, по които може да работи комисията „Кушлев”. Придобитото чрез неправомерно възложени търгове, обществени поръчки и концесии, чрез неправилно и невярно отчитане на производство (чл.223 НК), също не подлежи на конфискация. Алогично, обикновеният подкуп е основание за отнемане на имущество, но не и подкупът, свързан с търговски шпионаж и стопанският подкуп (чл.224 и чл.225 от НК). Лицата, получили неправомерни доходи от частен бизнес, развиван чрез използване на държавна или обществена организация, запазват незаконно придобитото, защото и чл.226 от НК е извън обсега на закона „Петканов”. Използването на фондации или сдружения с идеална цел за получаване на кредити, имотни облаги или данъчни облекчения също не води до конфискация - чл.259 НК. Така печалбата от аферата „Сапио” и несъбраните данъци от множество фондации и сдружения остават недостъпни за комисията на професор Кушлев.

За всеки е ясно, че полицай, който осуетява наказателно преследване, за да избави някого от наказание, не го прави от обич към ближния. Според закона „Петканов” обаче полицаят и всеки орган на власт, включително магистрат, който с користна цел, не изпълни влязла в сила присъда, няма да бъде обект на проверка от комисията „Кушлев”.

В телевизионното интервю енергичният професор заяви, че са запорирани “активи на престъпници за 110 млн лева “. Няма обаче данни за стойността на активите, които можеха да се запорират, ако законът обхващаше и деянията на длъжностните лица от държавната и общинска администрация, на стопански ръководители и на управители на фондации и сдружения с идеална цел. Тезата на Кушлев, че от пенсия не може да се купи джип за 45 000 лева важи и за строежите на хотели по плажовете, както и за пазаруването на луксозни лимузини с държавни заплати в пъти по-ниски от неговата. Въпреки очевидната правна и икономическа аналогия, никой не поставя риторичния въпрос защо законът пази престъпно придобитите имоти на нашите „държавници”.

Така, зад политическото лицемерие, лъсва пропагандната цел на закона „Петканов”. Докато не бъде допълнен с престъпленията, от които хората във властта печелят за наша сметка, той ще остане само популистка имитация на антикорупционна политика. Не е тайна, че запорираните от Кушлев 110 милиона включват и имущества, придобити добросъвестно или наследени от лицата, нарочени за престъпници, само защото законът сръчно прехвърля доказателствената тежест за законност на придобитото върху тях. До окончателното решение на съда, тези запори ще се развяват като знаме пред хората и пред все по-подозрителните към България органи на Европейския съюз, създавайки измамлива представа, за непримиримост в борбата с корупционните престъпления. Тъй като законът „Петканов” не зачита презумпцията за невиновност, накрая съдът в Страсбург ще ни осъди да платим на Ванко, Вальо и Роко заради преиграването на властите в поредния български водевил, наречен „отнемане на незаконно придобито имущество”.