начало » новини » конституционни промени
Print
     

Проект
Промени на Чл. 150 и Чл. 120 ал 2
от Конституцията на Република България

Етапи

1. Внасяне на петиция за предложение за поправки на Чл. 150 и Чл. 120 ал.А
2. Кампания за прокарване на поправките
3. Граждански контрол върху прилагането на поправките 

Цел

Този проект цели да разшири демократичната платформа на участието на българските граждани в законодателството на България и контрола върху спазването на Основния закон.

Предлагани промени на Конституцията

І. Предложение за изменение и допълнение на чл. 150 от Конституцията

Чл.150
(1) Конституционният съд може да бъде сезиран от всеки гражданин, граждански сдружения и юридически лица по ред, определен със закон.
(2)Когато установят несъответствие между закон и Конституцията, правораздавателните органи спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.

ІІ. Предложение за промяна на чл. 120, ал. 2 от Конституцията

Чл. 120
(2) „Гражданите, гражданските сдружения и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, действия и бездействия, които засягат правата им.”

Очаквани резултати от предлаганите поправки

В Конституцията  ще бъде закрепена една оздравителна, както за държавата, така и за крехкото гражданско общество, форма на взаимодействие между хората и властта.

Индивидуалната конституционна жалба, съчетана със законодателна промяна, позволяваща  „жертвите” на противоконституционни закони да получат справедливо обезщетение, би редуцирала значително броя на делата срещу България пред Европейския съд, тъй като конституционните норми, визиращи основните права и свободи, почти дословно възпроизвеждат Европейската конвенция за правата на човека.

Участници в проекта са следните организации от неправителствения сектор

Мрежа от неправителствени организации Фамилия “Права на човека”:

  • Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Пловдив
  • Институт “Отворено общество”, София
  • Български Хелзинкски комитет
  • Фондация “Български адвокати за правата на човека”
  • Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”
  • Фондация “Партньори – България”
  • СНЦ “Проект права на човека”
  • Фондация “Спасете децата”, България
  • БГО “Джемини”
  • Фондация “Център на неправителствените организации – Кърджали”

Фондация „Ние, хората на България”

 

Други организации:

  • Център за нестопанско право
  • Фондация за реформа в местното самоуправление
  • Българска медийна коалиция
  • БлуЛинк – информационна мрежа от НПО

Разпределение на задачите

За създаването на искането и стратегията по прокарването на промените отговарят:

  • Асоциация за Европейска интеграция и права на човека
  • Фондация „Ние, хората на България”

За връзките с организациите, подкрепящи предлаганите промени, и за връзките с медиинте отговарят:

  • Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”
  • Институт “Отворено общество”, София

Стратегия на изпълнение на проекта

Етап 1: Изработване на петицията, съгласуване с всички организации и внасяне в канцеларията на Народното Събрание на 16 Февруари 2006.

Етап 2: Кампания за прокарване на промените

Анализите на ситуацията в момента относно предварителната настройка на политическите сили към предлаганите промени, както и факта, че Институт Отворено Общество внесе в Парламента предложение за промени на Чл. 150 в посока към даване на правомощия на Обдусмана да сезира Конституционния Съд, дават едва 30 % основание да се очаква тези промени да бъдат прокарани.

База за това твърдение дават от една страна политичските сили в страната, които  не са показали досега сериозен афинитет към идеята да разширят инструментариума на обществото за индивидуална защита срещу неконституционни норми и действия, от друга страна внасянето на конкурираща алтернатива от страна на Институт Отворено Общество, която звучи по-безопасно за българските политици, традиционно ползващи властта не само като средство за прокарване на лични интереси, но и като източник на усещане за различност и недосегаемост.

Утежняващо обстоятелство е и преангажирането на вниманието на депутатите и медиите с отстояването на депутатския имунитет, което за някои от тях е едва ли не „животоспасяващо”. По тази причина липсва място в общественото пространство, в което да се разположи важния, но неосветен въпрос за промяна на статута на обикновения гражданин в съдебната система на страната, което практически представляват промените на Чл. 150 и Чл. 120 ал 2.

Това, обаче съвсем не значи, че те са обречени да не минат.

До тук анализа отразяваше настройката и готовността на хората на властта да предоставят тези права на гражданите. Повече от ясно е, че няма данни, които да говорят, че в този момент, при тази ситуация, тези права ще бъдат предоставени.

Те обаче могат да бъдат извоювани.

Това значи само едно нещо: трябва да бъде променена ситуацията.

Тук е важно да се спрем за момент и да отбележим един факт: Ако това, което е посочено в този анализ е вярно, то трябва да сме наясно, че внасянето на петицията за промяна на тези два члена от Конституцията е много успешен ход от страна на тези, които гледат на това действие като на поредна акция от своята кампания за връзки с обществеността. Но това определено не е никакъв съществен ход за тези от нас, които наистина искат да променят нещо в тази страна. Той би могал да бъде успешен, но за да стане такъв е нужна още много работа.

Задаваме въпроса на всички: Коя от тези цели е вашата? Помислете и вземете решение.

Следващата част от този проект е стратегия за постигане на промените, които гоним. Нека да я четат тези, които осъзнават, че с внасянето на петицията нещата тепърва започват, а не завършват. Това значи, че няма почивка, има само лек отдих.

Как може да се промени ситуацията?

Най- лесно ще си отговорим на този въпрос като се опитаме да опишем ситуацията в момента: хората не участват в политиката на тази страна, те наблюдават. Това откритие се прави на ден по няколко пъти от десетки хора. Нищо ново.

Новото е в това, че за разлика от всички, които спират с правенето на това велико откритие, ние ще продължим нататък. Ние ще си дадем труда да променяме.

Връщаме се към предния анализ:  Поправките на Конституцията, които ние искаме да бъдат направени няма да минат докато не включим хората, които да ги извоюват.

 

Тактика и задачи

Основният инструмент, който предлагаме е

Съставяне на Граждански инициативен комитет за прокарване на поправките на Чл. 150 и Чл. 120 ал. 2 от Конституцията и за граждански контрол върху изпълението им

Членове на Инициативния Комитет: всички организации, подкрепили споразумението
Председател: адвокат Михаил Екимджиев, Председател на Асоциацията по Европейска Интеграция и права на човека
Зам. Председател за връзки с членовете: Калина Бозева, Председател на Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”
Зам. Председател за връзки с гражданите: Надежда Стефанова, Председател на Фондация „Ние, хората на България” и Миглена Колева, Председател на Консултативния Съвет на Фондацията, двете ще са на ротационен принцип

Защо имаме нужда от този комитет? Отговорът е много прост. Това веднага ни дава власт. Този инструмент веднага ни прави не молители, а участници. Забележете, че Комитета не е само действащ по време на прокарване на промените, той е звеното, което ще осъществява официално граждански контрол върху изпълнението на променените членове, защото ние нямаме никакво съмнение, че те ще станат факт.

Наличието на този Комитет веднага фокусира всичко, свързано с атакуване на неконституционни актове в Мишо. От професионален капацитет по тези въпроси, той се превръща в Председател на гражданската институция, която се занимава конкретно с инструментариума за решаването на тези въпроси. Той представлява вече не само Асоциацията за Европейска Интеграция. Той представлява обединение на 15-16 НПО. Това е сила.

Имаме ли право да го съставим: имаме. Има ли основание човекът, който е написал петицията, и който е известен с професионализма си в тази област да е Председател на този комитет: несъмнено. Има ли основание човекът, който координира организациите във Фамилията да е Зам. Председател: абсолютно. Има ли резон за връзките с хората да отговаря човекът, който е Председател на Фондация, която даже само по името си напомня символа за всяка демократична харта: Ние, хората...и има развита мрежа в страната: абсолютно.

Със съставянето на този Комитет ние автоматично излизаме от ролята си на няколко организации, които си играят на демокрация и за пореден път поискват нещо от батковците. Със съставянето му ние се превръщаме в участници във взимането на решения.

Как?

  1. Всеки документ, а те със сигурност ще са много, издаден от Инициативния Комитет за прокарване на променитена Чл. 150 и Чл. 120 ал. 2 от Конституцията и граждански контрол по изпълниието им, ще носи това име. Много скоро то ще бъде възприето от обществото и от медиите като част от нещата. Сравнете тази ситуация със ситуацията: внасяме петицията, пускаме медийно съобщение, даваме две интервюта...и ни забравят. С този инструмент просто няма как да ни забравят.
  2. Според Чл. 25
  3. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. Гражданите могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание
  4. (8) При обсъждане на законопроекти и други въпроси, вносителят или негов представител се изслушва на заседанията на комисиите.

На тези заседания адв. Екимджиев няма да е само представител на вносителите, той ще е Председател на Гражданския Инициативен Комитет за прокарване на промените и контрола върху тях. Всяка една дума тук внушава друго усещане на приятелите ни в Парламента. Рано или късно ще трябва да започнат да се съобразяват с нас. След всяко заседание, на което той е присъствал, някоя медия ще иска да го покани за участие. Този процес ще отнеме месеци. Той със сигурност ще се превърне в медийна звезда и постепено тази звезда ще се отъждествява със защитата на българския гражданин срещу безобразията на властта. 

Чл. 25 (2) Всеки член на ръководството на постоянна комисия може да покани за участие в ней­но заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията.

Всеки от нас ще трябва да планира известно време за тези заседания. Ние смятаме, че промените в Конституцията няма да бъдат приети по- рано от края на Април. Тогава най- вероятно ще бъде третото четене, което по информация, която днес ни предостави Мишо, е поименно.

За нас това означава, че между 16 Февруари и края на Април /хипотетично/ имаме време да работим с хората на страната, което е приоритет на „Фондация Ние, хората на България”.

Това е и втория инструмент от предлаганата от нас тактика: така наречените Town Hall Meetings. Това са срещи на гражданите с народни представители или представители на местната власт. Фондация „Ние, хората на България” има разработен модул на такива срещи. Ние тъкмо започваме реализацията му и този проект ще бъде добре дошъл за тази цел. Този модул е част от нашия вече внесен в Народното Събрание проект под името „Гражданите Реагират”. Той цели подобряване на комуникацията между гражданите и народните представители.

Ние сме поискали да бъдат осигурени директни телефонни номера и е-майл адреси на народни представители за по- бърза комуникация на гражданите с тях в моменти, като този например, когато гражданите искат да кажат на своя избранник как искат той да гласува за тях.

Ето сега същото ще поиска и Гражданският Инициативен Комитет за прокарване на промените на Чл. 150 и Чл. 120 ал. 2. на Конституцията и контрола върху изпълнението им. Забележете, ние отговора НЕ не го приемаме за отговор. Ще искаме тези номера и адреси докато ги получим. В проекта на Фондацията е залегнало и искането, което сега ще обслужва и Комитета, да се съдаде база данни с информация как е гласувал всеки един от депутатите по всеки закон.

Така, когато на нашите срещи хората от район Х  поискат от депутата У да гласува за промените, предложени от нас, той ще знае, че трбява да го направи, защото вече някой го следи как е гласувал.

Въпросът е как да образоваме хората така, че да могат да формират мнение.

Това е третият инструмент: Медийно облъчване и той е приоритет на Калина.

Тя трябва да ни осигури достъп до медии, централни и регионални и това може би няма да е толкова трудно като се има предвид факта, че Българска Медийна Коалиция е в числото на организациите, които са подкрепили петицията и следователно са потенциален член на Комитета. Калина ще помоли Медийната Коалиция да и предостави един човек за постоянна комуникация и ще трябва често да ходи на обяд с този наш приятел, така че да се изградят отношения на партнъорство. Всеки ден буквално трябва да имаме по някакъв материал някъде, който да подава информация за индивидуалната конституционна жалба и ефекта от нея за гражданите. Това ще бъдат интервюта, които ще бъдат съгласувани като форма с нашия медиен директор, може да бъдат дискусии на живо, на които участват наши представители и депутати и др. Ще мислим формите на ход, така че да отговарят на конкретната ситуация.

Ще си дадем време напремер от 20 Февруари до 20 Март за медийно облъчване с цел образоване на хората по отношение на значението на тези промени върху техния живот. За тази цел всеки, който говори по този въпрос трябва да се приспособи към идеята, че говори на хора, които не разбират от право и да се опита да дава примери, които са разбираеми за всички. Така е направено например медийното ни съобщение по повод на внасянето.

В този дух, много разбираеми и повтарящо една основна мисъл, която искаме да вкараме в главите на хората, е добре да е интервюто след внасянето.

От тази гледна точка, първо всички ние трябва да бъдем образовани от Мишо по този въпрос и да ни бъдат разказани няколко случая, които са илюстративни за тези промени в Конституцията.

Това ще бъде сериозна работа, но имайки в ръцете си крайния резултат, съчетан със страхотния обществен потенциал, който ще натрупаме оперирайки като Комитет през това  време, ще ни направи наистина фактор, който може би ще успее да смени посоката на играта в тази страна и да накара хората да се почувстват в къщи.

Етап 3. Граждански контрол върху изпълнението на поправките.

Следва

Медийна стратегия

След внасянето на петицията ще бъде разпространено медийно съобщение до следните медии:

  • Българска Телеграфна Агенция
  • Българска Национална Телевизия
  • Българско Национално Радио
  • Радио Дарик
  • Eurobserver
  • БТВ
  • В. Капитал
  • В. Дневник
  • В. Труд
  • В. 24 Часа
  • В. Монитор
     
 
Тази страницата се поддържа, благодарение на финансовата подкрепа на The Trust for Civil Society in Central & Eastern Europе ©