начало » проекти » осъществени проекти
Print
     

ОСЪЩЕСТВЕНИ ПРОЕКТИ

Проект „Институционална подкрепа на правозащитните дейности в България”,

финансиран от Институт „Отворено общество” – Будапеща. Юридически акценти на проекта са защитата срещу дискриминацията и правната закрила на пациентите. Продължителността на проекта е три години и се осъществява от 2007 г.

Проект за граждански контрол върху актове и действия на администрацията,

осъществяван от 1 август 2006 г. до 31 юли 2007г. Той е финансиран от Trust for Civil Society in Central & Eastern Europе.

Проект „Институционална подкрепа на правозащитните дейности в България”,

финансиран от Институт „Отворено общество” – Будапеща. Юридически акценти на проекта са защитата срещу дискриминацията и правната закрила на пациентите. Продължителността на проекта е две години и се осъществява от м.септември 2004 г.

Проект за граждански контрол върху актове и действия на администрацията,

осъществяван от 1 януари 2005 г. Продължителността на проекта е една година. Той е финансиран от Балкански тръст за демокрация.

Проект за правна защита на хора с увреждания (2001-2003), финансиран от Фондация “Отворено общество” – София.

Основен правозащитен приоритет на проекта е защита на правата на хората с трайни физически увреждания, чрез завеждането на дела срещу държавата, в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството и общините, отговорни за осигуряването на общодостъпна архитектурна и градоустройствена среда.

Правно основание на търсената отговорност са разпоредбите на чл.27 и чл.28 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите /ЗЗРСИИ/ обн. ДВ бр.112/ 27.12.1995 г. и Правилника за приложение на същия закон /обн.ДВ бр.97/ 12.11.1996 г./ С влизането им сила Държавата, в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и общините, пое императивни задължения за осигуряване на достъпна за хората с увреждания градоустройствена и битова среда.

Въпреки това, отговорните институции напълно неглижират своите законови задължения. Те не предприемат необходимите действия за премахване на съществуващите архитектурни бариери и за реконструкция на съществуващите сгради и комуникационни съоръжения. Нещо повече – в нарушение на законовите предписания, се извършват мащабни нови строежи и реконструкции, които не са съобразени с нуждите на хората с увреждания и със Закона.

Предвидените по проекта 20 дела бяха заведени в най-големите градове на България – София, Пловдив и Стара Загора, в които архитектурната среда е “най-жестока” към хората с увреждания.

Исковете са предявени от четирима адвокати, представляващи неправителствени правозащитни организации:

• За София – адвокат Камен Костакиев, работещ за “Център за независим живот” – неправителствена организация на хора с увреждания;
•  За Пловдив – адвокат Михаил Екимджиев, учредител и представител на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” и адвокат Снежана Стефанова
•  За Стара Загора – адвокат Искрен Пачаманов

Концентрирането на делата в двата най-големи града на България и особено в Столицата, обезпечи добра медийна разгласа. Не случайно началото на съдебните процеси беше отразено във всички централни медии, включително с обширни репортажи по bTV и Канал 1 на Националната телевизия. Доказателство за ефективността на този подход е фактът, че точно по време на подготовката на съдебните дела, която също беше активно отразявана в медиите, беше приета Наредба на Столичния общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр.София от 9 октомври 2001г.

Друг важен момент е, че с делата бяха ангажирани адвокати, с професионален опит, организационно свързани с правозащитните организации, имащи пряко отношение към реализирането на проекта.

Проект за защита на основните права и свободи на личността, чрез водене на дела в обществен интерес и оказване на безплатна правна помощ / 1 август 2001г. – 01 ноември 2002г./ , финансиран от Фондация “Отворено общество” – София.

Проектът обединява две взаимносвързани форми на упражняване на правото в интерес на обществото чрез оказване на безплатна правна помощ:

- Даване на безплатни юридически консултации.
- Водене на съдебни дела с подчертан обществен резонанс.

Поради своите специфични правозащитни акценти, изпълнението на тези два взаимносвързани структурни “модула” следва да бъдат разгледани диференцирано:

1. Водене на дела в обществен интерес

Това са дела, които, освен конкретен правозащитен ефект, имат осезаем обществен резонанс, обективиран в законодателни промени, прецеденти в практиката на правораздаващите и административните органи и промяна на психологическите нагласи към правата на човека, като основна ценност на демократичното общество. Най-ефикасен юридически инструмент за постигането на маркираните по-горе социалнозначими ефекти е воденето на съдебни дела срещу държавата.

В зависимост от типа на използваната правозащитна процедура и органа, пред който тя се развива, делата в “публичен интерес” могат да бъдат разделени на “вътрешни” и дела, водени пред Европейския съд в Страсбург.

От гледна точка на правозащитните цели на проекта, тези две категории имат своя специфика:

1.А . В стратегически план най-ефективни са казусите пред Европейския съд, чиито решения нерядко акцентират и подпомагат преодоляването на несъответствията между местното право и практики с изискванията на Конвенцията. Тези решения имат и най-осезаем публичен резонанс. Емблематичен пример в тази насока са решенията “Асенов” и “Николова”, които провокираха и ускориха радикалната реформа в НПК.

За съжаление, най-вече поради огромния брой източноевропейски дела, работата на Европейския съд се характеризира с прогресивно забавящи темпове. /Жалбите се разглеждат обичайно в срок 4-6 години./ От друга страна, “Страсбургският съд” по принцип може да бъде сезиран, едва след изчерпването на всички ефикасни вътрешноправни средства за защита срещу твърдяно нарушение, което нерядко отнема години.

Ето защо жалбите до Съда, въпреки своята доказана ефективност, не са достатъчни като средство за осъществяване на правозащитните приоритети на проекта.

1.Б. В торият акцент на дейността, посветена на воденето на съдебни дела в обществен интерес, са исковете срещу държавните органи и институции, предявени пред националните съдилища по реда на ЗОДВПГ. Тяхното предявяване и разглеждане от български съдии, способства, макар и в дългосрочен план, за формиране на адекватни професионални нагласи към правозащитните проблеми, породени от неправомерни актове, действия и бездействия на представители на държавните власти. Тези дела допринасят за създаването на ефективно национално правораздаване в областта на човешките права, което е основно задължение на държавата, произтичащо от разпоредбата на чл.13 от ЕКПЧОС.

1.В. Д руга интересна категория казуси са делата срещу националните монополисти – “НЕК”, “Топлофикация”, “ВиК”, както и жалбите пред Върховния административен съд за отмяна на разпоредби от подзаконови нормативни актове, противоречащи на законите и Конституцията на Република България.

При българските условия, в които липсва утвърдена антимонополна правораздавателна практика, делата на граждани срещу произволно формираните и начислявани цени на консумираните ел.енергия, телефон, вода и топлинна енергия са юридически коректив срещу злоупотребата с монополно положение, което за съжаление все още се толерира от властите. В тази насока са налице и първите спечелени от юристи на “Асоциация за европейска интергация и права на човека” дела срещу “НЕК” и “Топлофикация”.

Делата за отмяна на разпоредби от подзаконови нормативни актове, противоречащи на правни норми с по-висока юридическа сила, все повече се утвърждават като работещо вътрешноправно средство за утвърждаване приоритета на принципа на законността над целесъобразността, който е същностна черта правовата държава.

По жалба на “Асоциация за европейска интеграция и права на човека”, с Решение № 798/13.02.2001г. ВАС, петчленен състав, отмени т.24 от Тарифа №1 към Наредбата за държавните такси, събирани от съдебните органи, по силата на която гражданите бяха задължени да заплащат държавна такса за упражняването на конституционното си право на адвокатска защита.

От името на “Асоциацията”, пред ПОС бяха подадени жалби за отмяна на две наредби на Общински съвет – Пловдив, които противоречат на разпоредби с по-висок юридически ранг и водят до създаване на местно нормотворчество и практики, нарушаващи основни права и свободи и противоречащи на основни правни принципи.

Анализът на броя и вида дела, заведени, в изпълнение на проекта, дава следните резултати:

От 01 август 2000 г. до 1 ноември 2001г. са заведени общо 74 дела, при предвидени за целия едногодишен срок на проекта 70 дела. Те са представени пред националните и международни правозащитни институции от 13 адвокати-експерти към “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” от Пловдив, Пазарджик и Ловеч.

- В сравнителен план, при изпълнението на аналогичния проект “Начало”, реализиран през 1999-2000 г., са финансирани 53 казуса, представени от 8 адвокати.

Основната тенденция, която се откроява при анализа на изпълнението на проекта, може да бъде формулирана по следния начин: “Налице е увеличаване не само на броя, но и на предметния обхват на правозащитната дейност. Все повече адвокати завеждат повече и по-разнообразни дела, които се развиват по различни процедури и пред различни национални и международни правозащитни институции.”

На практика това означава, че все повече правозащитни проблеми, които до скоро изглеждаха непреодолими с конвенционалните правни средства, могат да намерят юридическо разрешение, чрез нетрадиционни процесуални подходи, благодарение на възможността, която проектът дава да се експериментира с правото в интерес на обществото.

2. Оказване на безплатна за клиентите правна помощ под формата на юридически консултации.

Това е втората по значимост правозащитна дейност по проекта, след воденето на дела в обществен интерес.

Съгласно установената практика, всеки вторник и четвъртък, от 17.30 до 19.30 ч., експерти от “Асоциацията” предоставят в нейната приемна безплатни правни съвети във всички области на правото. До настоящия момент е оказана правна помощ на над 300 души. Тези цифри говорят достатъчно красноречиво за нарастващото доверие на хората в работата на “Асоциацията” като правозащитна институция, както и за непосредствените правозащитни резултати от нейната дейност. В приемната на Юридическата агенция по права на човека в Пазарджик са консултирани 49 души.

През последните две години реализацията на Проекта за водене на дела в публичен интерес се осъществява паралелно с проекта за само - обучение и професионално изграждане на практикуващи юристи по въпросите на Конвенцията.

Резултатите от осъществяване то на двата проекта могат да бъдат разгледани в следните аспекти:

В генерален план, най–полезен е ефектът от съчетаването на теоретичното начало, застъпено в “образователния” проект и емпиричното познание, придобито в процеса на оказването на безплатна правна помощ. Без да бъде специално търсен, се получи ефект на “диалектическо преливане” от обучителната към практическата правозащитна дейност и обратно.

При реализацията на двата проекта се наблюдава и процес на формиране на нов тип некомформно професионално мислене и поведение, на нов тип отношение на адвоката към неговия клиент и правата му, от една страна и към държавните институции от друга страна. На базата на придобитото познание и професионално самочувствие, все повече адвокати са склонни да експериментират, упражнявайки правото в интерес на обществото. В професионален и деонтологичен план тази тенденция е естествен контрапункт на традиционното за България конформно поведение, характерно за немалко адвокати, стимулиращо съществуващите корупционни нагласи и очаквания.

Проект за обучение на журналисти по въпросите на права т а на човека (2001-2003), финасиран от фондация “Отворено общество” – Пловдив.

Eксперти от “Асоциация за европейска интеграция и права на човека” изнесоха 12 лекции, посветени на основните положения в българското материално и процесуално право, както и неговите колизии с ратифицираните международни договори. Специфична целева група на този “модул” от проекта бяха журналисти от електронните и печатни медии, ангажирани с отразяването на дейността на съдебната система. За съжаление, посещаемостта на този курс беше под очакванията. Вместо предвижданите 12 души, които в предварителни разговори бяха декларирали готовност за участие в лекционния курс, в събиранията вземаха участие не повече от 5-6 души. Слабата професионална мотивация у журналистите за по-добра ориентация в правната материя е резултат преди всичко от липсата на строги изисквания от страна на съответните медии за юридическа издържаност на материалите, засягащи съдебната и правозащитната сфера. Въпреки не особено успешното развитие на тази част от проекта, участващите в него журналисти в някаква степен станаха съпричастни към правозащитната идея, което намери отражение в адекватната им позиция при интерпретирането на разнородни правозащитни проблеми.
     
 
Тази страницата се поддържа, благодарение на финансовата подкрепа на The Trust for Civil Society in Central & Eastern Europе ©